Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС ДОКУМЕНТАЛНИ МЕТАЛИКА – нещо като… ПРЕРАЖДАНЕ

МЕТАЛИКА – нещо като… ПРЕРАЖДАНЕ

0

For English version click HERE.

“Тук сме, за да създадем албума на живота си. Оценяваме достойнствата на всеки и хармонията на цялото. Чрез индивидуалното и колективно пътуване, съпроводено понякога от болка и конфликти, ние открихме какво действително е семейството. Да изразим този идеал за нас е едновременно мисия и съдба. Проумявайки какво е общност, станахме лечители на самите себе си и на тъмнината, обхващаща нас и посланията ни. Учихме се и разбрахме. Сега трябва да споделим.” / Кърк Хамет, из Metallica Mission Statement

След албума “Свети Гняв” (St. Anger) – не особено харесван от доста хора, и след изстъплението с делото срещу Напстър (Napster), често може да се чуе някой тежко да каже: “О, МЕТАЛИКА ли – бяха ми любими навремето, но нещо вече залязват. Изчерпали са се!…” Аз обаче не съм съгласна с такова становище, ще обясня и защо, а се надявам силно и времето да покаже, че усетът ми не е бил безоснователен. Още повече, че именно след този им албум, макар и не точно покрай него, МЕТАЛИКА започна да има значението на нещо много голямо и ценно за мен. И това в никакъв случай не е случайно. Защото ги “откривам”, когато са направили своеобразно отключване на носения душевен потенциал; когато са направили видимия, безспорния преобрат.
За мен ключето към тях бе песента Unforgiven. Бях слушала десетки пъти вече Unforgiven II, но я свързвах с личността на Дан Осман[1], защото именно тя звучеше във възпоменателния клип за американския катерач. Покрай нея без да искам се снабдих и с първата песен. И един ден се заслушах… в странно нежното:

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане

За щастие, успяхме да узнаем!
Когато чух куплета, заслушана с вълнение в гласа, реших че тук има нещо специално, което трябва да се изследва, и очакванията ми се оправдаха изцяло. Социалната, бунтарската и мистичната тема, събрани в нещо наистина отвътре – от сърцето изляно (и изливано по начало)… какво по-хубаво от това! Escape, Trapped Under Ice и Fade to Black бързо ми станаха най-любите от старите им песни.

И още нещо, на което едва ли мнозина са обърнали особено много внимание – запознавайки се щателно с външния вид на бандата през годините (защото, естествено, преди въобще не съм ги и забелязвала), установих удовлетворителната за мен семплост на “тоалетите” им. Няма гримове, няма вериги и ланци, няма кожи и подобни неща, довеждани до бодяща очите екстравагантност. (Само при Кърк може донякъде да се наблюдава, но и при него формата е семпла и овладяна – защото си е просто той, а не някаква си злободневна мода.) Това искрено ме впечатли и усмихна, защото го усещам като вътрешен непричом към външните “моди” – като съхранен именно вътрешен поглед.[2] Външно – мнооого пиене, дори наркотици, жени (то се знае), но в песните тези неща не присъстват никак – отново забележително! Не присъстват като сърцевина, като същност и ако изобщо ги има, са от подбраните кавъри на Garage Inc. албума. Въобще, какво да говорим – как да не ми станат любимци тези момчета! :) И за да е напълно потвърдено усетеното от онази първопричинна, специфично нежна мелодия на Unforgiven – веднага си открих в мрежата току-що качения и все още неизлязъл в онзи момент у нас, нов филм за МЕТАЛИКА: METALLICA – Some Kind of Monster (2004).[3]
Много хора вероятно са гледали филма, но също така вероятно и много хора не са. Какво можем да научим от него ли?
Първо – че известни или не, “преуспели” в даден момент или не, хората имат едни и същи дилеми – какъв път да поемат; с какво да се занимават, за да се чувстват добре; как да успеят – да се утвърдят един вид в онова, с което са се заели; как да намерят пътя за разбирателство с отсрещния… (това последното като че ли най-вече е големият проблем на човечеството).
Виждаме чрез филма как Джейсън Нюстед се измъчва от това дали е взел правилното решение като е напуснал групата и колко му е трудно, болезнено дори, откъсването… Виждаме как Ларс се чувства нищожен и пренебрегнат, докато Джеймс се лекува някъде далеч в умишлено неизвестна и за него дори клиника, а бъдещето на МЕТАЛИКА е мъгляво и под съмнение… Виждаме Кърк – най-спокойно приемащ ставащото и философски настроен, че накрая нещата все някак ще си се наредят… Виждаме отблизо и продуцента на МЕТАЛИКА от “Черния” албум насам – Боб Рок, който не изглежда никак страшен с някакво свое “вредно” влияние над бандата, в което доста е набеждаван – дори е много прозорлив понякога[4] и напълно съобразяващ се. Струва ми се даже, че ако някой има в музикално отношение за нещо да недоволства и да се сърди от Черния албум насам, то трябва да се насочи най-напред към Джеймс, задето е започнал да показва и други свои страни (при това супер въздействащи и красиви!) с този, после и с Load, Re-Load албумите (та точно тук са страхотните Fixxxer, Sad but True, Unforgiven, Unforgiven II, Enter Sandman, The Memory Remains, The Thorn Within, Wherever I May Roam, Fuel, Nothing Else Matters, Hero of the Day, Until it Sleeps, Bleeding Me и т.н. и т.н. – не мога да си обясня което и да е от изброеното как би могло да се нарече “по-зле от преди”!)[5], а после и към Ларс, може би – че в St.Anger албума го е избил на “освобождаване”, което доста затормозява слуха. :) (Макар че то и китарите звучат също така “яко”, хе-хе.) Ако продължа по тази линия, и аз не бих казала, че ми е любим продуктът на пречистващия период – стържещият и дрънчащ звук действително уморява слуха ми. Но и не мога да отрека, че на заден план, неведнъж дори на преден, има множество оригинални, въздействащи мелодии и рифове. Харесвам много в това отношение Shoot Me Again, St.Anger, Sweet Amber, The Unnamed Feeling…
По-нататък, интересно е също да се види какви са в действителност формалните поводи за създаването на някои от песните, как реално се раждат те. Като например при Shoot Me Again – прави се паралел с делото срещу Напстер, по време на което разсърдените фенове се отричат от състава, трошат закупените си албуми, заплюват бившите си идоли и въобще-изобщо има множество настроения от този род. Или пък при създаването на Sweet Amber, идваща като отзвук от поканата за участие в реклама на голяма верига радиостанции, с която искат-не искат им се налага да се съгласят, за да не им бъде “подлята” по-късно “вода”… “Свети Гняв” пък се оформя като название, когато Джеймс обръща внимание на нещо, което му поднася Кърк за някакъв християнски светец. Иначе най-вероятно отразява вътрешното състояние при неизчистените още дрязги между Ларс и Джеймс.

MetallicaSKM 25
« 1 на 9 »

Има и среща с Дейв Мъстейн, който не е успял да преодолее разочарованието и обидата си от това, че не остава навремето в състава. В тази връзка вероятно мнозина са се питали и продължават да се питат: а какво би станало, ако Дейв Мъстейн не бе заменен от Кърк Хамет? Трудно можем да знаем това наистина, но едно изглежда сигурно – Кърк даже и да не е по-добър китарист (което е твърде спорен въпрос), то определено има специфичното личностно качество, което да го направи необходим и специално “избран” член на състава – по неведомите пътищата на съдбата, разбира се. Защото без неговия мек, балансиращ характер, спокойствие и философска настройка към света и живота, едва ли процесът на трансформация след напускането на Джейсън щеше да премине така добре и успешно, както се случва на практика. Тези негови черти на характера, освен всичко останало, изглеждат в този критичен момент особено важни, а и по принцип си е било така, както той сам си разказва в интервю след приключването на филма:
“Както споменах преди, сценарий не е имало. Показаното във филма е самата реалност. Много съм горд с това. Наистина е добре да се види, че сега, след края на филма, сме отишли доста напред. Напреднали сме по пътя и вървим във вярната посока. Често се налагаше да заставам между двамата, за да стигнем там, за където сме се напътили. Мисля че това е важна част от историята, за която много хора не знаят и която е значима за отношенията в групата и за оцеляването й, може би.”
Беше ми, впрочем, твърде любопитно да си отбележа също, че макар Джеймс да носи силната душевна близост с едно символно и алегорично възприемане на света[6], то Кърк проявява повече интелектуален интерес към осмислянето на подобна светонагласа чрез утвърдените постулати на учения като Будизма, например.
Много забавно беше и едно споделено от новия басист Роб Трухильо, впечатление от филма. “Хей, какво става?! – казал му недоумяващо негов приятел. – Каква е тази сцена с Джеймс на балета на дъщеря му!” Не му звучало добре, не било редно да го показват така… “Та това е Хетфийлд, за Бога! Човекът-метал, а в тази сцена е някакси…” В тази сцена Хетфийлд е любящият и грижовен съпруг и баща просто, аууу. :) Превърнал се е многообещаващо точно в онова, което на него самия много му е липсвало като малък и от което не иска да лиши собствените си деца. “Според мен е красиво” – заключава по този повод Робърт. – “Истинско е. Той си е точно такъв.” А сам Джеймс коментира тази своя страна:
“Това развенчаване на ореола около имиджа ни… С този филм като че ли се разкривам. Дълго време си носил някакъв етикет, който са ти прикачили – етикетът на човека, който се опълчва срещу обществото, срещу себе си, срещу Бог – срещу всичко значимо въобще… Да пиеш, за да забравиш проблемите, да не се разкриваш пред никого, да се държиш като вълк-единак… И изведнъж да се превърнеш в нещо като… като вълк-баща, защитаващ семейството си; да се види, че обичам живота си такъв, че той е изпълнен с повече смисъл сега. Наистина мисля, че това е нещото, с което бих искал да се гордея. Не с това да съм лидер на “Алкохолика”… Толкова е човешко – да искаш да си по-добър, независимо от това, което те заобикаля, и да успяваш.”
Мдаа… Много е забавно да наблюдаваш и в половината от филма масата им как е отрупана с безчет бутилчици – вода от “минерални извори”! И с много плодове също така. :)
Можем да отбележим и като че ли неизбежното присъствие на синхронностите, когато става въпрос за важни, енергетично значими неща.
Например, когато са се събрали неколцината, заедно с психотерапевта Фил, с Боб и още едно момче – на име Тоби, от хората наоколо им. Тъкмо става въпрос, че предния ден Джейсън се е обаждал на Тоби недоволен, че не са му казали за една инцидентна изява на МЕТАЛИКА при мач на “Райдърс”. Заговарят за това обаждане, правят всякакви предположения защо е бил сърдит, след като Джеймс го е търсил няколко пъти безуспешно, за да му съобщи, и в този момент телефонът на Джеймс позвънява. Естествено насреща се оказва Джейсън. И докато слуша как Джеймс разговаря: “Хей, как е човече? Тъкмо сме се събрали. Говорим си за теб… Значи си уцелил идеалния момент…” – Тоби отстрани възклицава: “Пълен синхрон. Невероятно!”
Друг подобен момент е, когато са се събрали да правят запис за почетен албум на “Рамонс” (излязъл 2003 година). Ларс казва в началото, че Питър и Клиф са предложили две от песните – “Командо” и “52-ра и 3-та”. Чудят се коя от двете песни да изберат за изпълнение, когато разговорът им е прекъснат, за да им съобщят, че бившият баскитарист на “Рамонс” Дий Дий е починал ненадейно. Тогава решават, че песента ще е “52-ра и 3-та”, тъй като точно тя е за живота на Дий Дий и отбелязват колко странно е, че точно в този момент идва тази новина за смъртта му. Защото не стига това, ами по-рано същия ден са им съобщили, че най-вероятно техният бивш баскитарист Джейсън иска отново да се върне в групата и разговорът им се върти и около него…
Изобщо напускането на Джейсън е голяма тема.
Има и един смешен момент с Пепър, който е отседнал за няколко дни у Джеймс, но се притеснявал да не си кажат другите, че Джеймс нещо се опитва да им натрапва като го мъкне с него си всеки ден в студиото и т.н., та както са се събрали накуп – специално за целта даже, им казва: “Ами така де, след като имате това щуро отворено нещо (с психотерапевтичните разговори), защо да не смъкна и аз малко товар от плещите си.” Следва смях в “залата” и пояснение от Джеймс, че на това “отворено нещо” му се вика “комуникация”. :) Комуникацията, на която колкото и да е странно, много малко по принцип сме се научили.
В крайна сметка, за правилно и ползотворно протеклия процес на вътрешна трансформация в групата, ми се струва че говори интересният факт с разменените места между бившия басист Нюстед и новия – Трухильо. Преди да бъде избран и приет като част от състава, Робърт Трухильо свири с Ози, ангажиран е с него, държат там на него… Но все пак го изпращат при Джеймс, Кърк, Ларс… с благослов – освобождават го без да се сърдят и му пожелават успех в новия му път. Тогава, споделя Трухильо, той се е почувствал вече истински свободен да си позволи да се радва на това, което се случва в живота му. След което пък научаваме, че на мястото на Робърт, Ози е взел Джейсън Нюстед. Как да не се усмихнеш на такъв чудесен обрат – направо знаменателен като развитие даже! Онзи, който напуска МЕТАЛИКА – създавайки така предпоставка за замисляне и отваряйки път за назрялата нужда от трансформация – отива на мястото на този, който идва да го замести в състава на групата. И това ако не е въодушевително стечение на обстоятелствата! И то най-вече защото у самия Нюстед със сигурност създава чувството на вътрешно удовлетворение (понеже Ози е истинска класика в жанра, от малкото истински равни по ръст на МЕТАЛИКА), за да не се повтаря случаят с Дейв Мъстейн.
Много ми е симпатична и разноликостта на състава, която особено с идването на Робърт (с неговия индиански изглед) вече съвсем се заформя. Това, разбира се, е въпрос на лични предпочитания, но все пак е доста забележително в случая, защото тяхната разноликост клони към превес на обичайно свързваното с по-интуитивните светонагласи[7].
Заради всичко това, и заради още много подобни неща, очаквам с нетърпение какво ще ни поднесат момчета с новия албум, който както се чува предстои да излезе на бял свят в средата на 2007 година. Ще я бъде ли МЕТАЛИКА с него? Вярвам и се надявам – да! И наистина с нетърпение очаквам реално да разбера…

Автор: РАЛИЦА БЛАГИВЕСТОВА

Материалът е публикуван в сп. Ентусиаст 2/2007
Видео:
Трейлър на документалния филм “Metallica – Some Kind of Monster”
(филмът ТУК, преведени откъси от него виж след материала)

_____________________

P.S. (2016) Понастоящем най-любима от този им ‘Death Magnetic’ (2008) албум е песента Unforgiven III – особено с това класически звучащо интро и въобще-изобщо… Сякаш историята продължава от там, където сме я оставили преди години. И нещо ново е на път да се роди. Какво ще е то по-точно Ларс споделя в общи линии пред сп. Humanity: “Ще е вероятно по-малко френетично от последния албум. Продуцентът ни по онова време Рик Рубин ни окуражи да почерпим вдъхновение за първи път от всичко, което сме правили досега. За първи път поглеждаме един вид в огледало за обратно виждане. Този път ще е нещо малко по-различно. Не работим с Рик, а с тон-режисьора на последния ни албум – Грег Фиделман. Така че налице са някои подобни продукционни елементи като изпълнение, но малко разширяваме звученето. Ще е по-разнообразен като съдържание от предния албум.”

Както всеки може да се увери сам от коментарите ТУК, все още битува същият широк диапазон от мнения по отношение проявите на групата, но аз лично съм истински доволна от курса, който те вече държат. И наистина се усмихвам вътрешно да чуя коментара на Ларс: “По-натоварени сме отколкото когато и да било. Но вече имаме друг – балансиран, подход в живота си, който е от изключителна важност за поддържането на групата в добро здраве. Дали сме приоритет на семействата и децата си. Когато сме на път, графикът ни се вмества в до две седмици, така че на всеки две седмици се прибираме в къщи. Намерили сме си нов модел, но имаме около две-три дузини ангажименти в годината, за да сме все така на гребена на вълната и просто да поддържаме тесните връзки помежду си, посвещавайки от времето си на групата ни. Мисля, че случващото се в семейната ни среда и домашните ни отговорности са дотолкова важни за нас сега, че просто беше необходим нов модел. Ние общо-взето непрекъснато се занимаваме с нещо, но без да стигаме точката на кипене. Така че Металика не е спирала да твори от 2005-та насам и установеният ни за това време модел работи добре за нас.”

___________________

[1] “Дан Осман – индианецът ли? Гледал съм негови изпълнения, негови скокове. Той е много интересна личност, много е атрактивен – освен че е много хубав, освен че е готин тип. Той е от тази порода, която живее от другата страна на ръба.” (Даниел Манов, клуб “Вертикален свят”) За Дан Осман виж повече ТУК.
[2] Любопитно по този повод е да се добави, че цяла година след спомената констатация попаднах случайно на видео-запис от излъчваното по ТВ VH1 предаване “When Metallica Ruled the World” и от него с изненада научих, че това наистина си е бил отличителен техен белег, дори съзнателно отстояван (което не означава с умисъл), от самото им още начало! – Б. а.
[3] По-късно си го и закупих, разбира се, от веригата магазини на “Александра видео” – на добрата и достъпна цена от 20 лв., в която влиза и бонус DVD с невключени в самия филм материали и интервюта. – Б. а.
[4] Например има един интересен разговор за китарното соло – не става много ясно как, но Кърк и Ларс отварят дебат по този въпрос. Докато се стигне накрая, с добрата намеса на Боб, до обобщението, че не трябва да има правила за “със соло” или такива за “без соло”, нито съобразяване с това какви са новите моди или пък личните им традиции, а всичко да е подчинено на песента и какво на нея точно й пасва. То наистина иронията на “правилата” е, че ако стоим само при тях, може никога да не уловим ДУХА на мига. Както Джеймс през 1997г. с ирония отбелязва: “Имал съм преди неприятности за това, че съм с дълга коса… сега имам неприятност за това, че съм с къса!”
[5] Не ми е по силите да се въздържа да не спомена и класическият S&M (Symphony&Metallica, 1999г.) албум с оркестъра на Сан Франциско. И за него могат да се срещнат мнения всякакви – от “беше зверска и бозава изсилка” до “това е най-силният им концерт ever”, но наистина някой много точно се бе изразил, че Джеймс пее там на върха на възможностите си и направо изстисква парчетата, а обогатени със симфоничното звучене песните им стават още по-красиви и завършени! No Leaf Clover е направо жестока, бих казала, и въобще всички останали! For Whom the Bell Tolls, The Thorn Within… обожавам го това пълнозвучно изпълнение. – Б. а.
[6] Веднага мога да дам пример за яснота! След като Джеймс се завръща от рехабилитация, записите по албума продължават на ново място и по този повод той отбелязва: “На различно място сме. Най-малкото аз съм на много различно място сега, в сравнение с онова, на което бях преди, в Пресидио.” – визирайки мисловното и емоционалното си състояние. – Б. а.
[7] Един любопитен епизод, разказван от Боб Рок в документалното DVD “Metallica” (classic albums, 2001) ми се иска точно тук (вече за последно наистина :) да вмъкна под линия: “Когато се замислих за продуцирането на МЕТАЛИКА, аз исках да се заема с тях, но неприятното бе, че ми се налагаше да избирам между МЕТАЛИКА и артистичен проект с Бон Джови и Ричи Санборн – едни чудесни приятели. От тази гледна точка беше като да предам приятел и не знаех дали да се заема все пак с тази група. Тогава заминах на почивка със семейството си – с децата и съпругата ми заминахме за пустинята. До Гранд каньона пътувахме сами и изведнъж – този човек край пътя. Беше индианец. Насред тази абсолютна пустош, седнал край пътя и с тениска на Металика на гърба си. “О, Боже, това е знак!” След още сто мили спрях да заредя газ. Влязох в газостанцията, за да платя и чувам МЕТАЛИКА да звучи по радиото. А всички казваха, че те никога не са пускани по радиото – това знаех аз! Тогава взех телефона, набрах моя мениджър и казах, че съжалявам за Ричи, но трябва да се заема с това.” :) – Б. а.

ЗА МЕТАЛИКА 

Ларс Улрих
Мисля че всеки, който е чувал за МЕТАЛИКА, знае че имаме склонността винаги да отиваме от една крайност към друга…

Продуцентът Боб Рок
Толкова е лесно да кажеш “шибай, шибай, убивай, убивай” и всичко подобно. Но много по-добре е да кажеш “шибай, шибай, убивай, убивай” с причина. И това е голямото, което знам, че тези момчета винаги са в състояние да направят.

Бившият басист Джейсън Нюстед за напускането си на Металика
Тези момчета… Знаете, животът им е изпълнен вече с много неща. Музиката е само едно от тях. Аз избрах да нямам деца и пр. от този род. Музиката е моето отроче, така да се каже. И след като съм се посветил само на нея, това е нещото, с което мога да изпълвам живота си. Ехобрейн е проект, по който работя с приятели почти цяла година и когато е на финала… Стана така, че един от най-важните за мен хора – Джеймс, ми каза, че вече няма да е в една група с мен, ако аз продължа да се занимавам с другия проект. След 15 години съвместна работа, турнета… Просто не можех да приема такова ограничение. Нямаше начин това, което правя, да повлияе на чудовището МЕТАЛИКА. Не виждам как би могло…

Психотерапевтът Фил Тауел за напускането на Нюстед
Беше ли проблемът нещо повече от Ехобрейн – това е, което обсъждахме.

ДЖЕЙМС ХЕТФИЙЛД (James Hetfield)
Роден: 3 август 1963, Америка – Лос Анджелис
Инструмент: Вокал, китара

 Моята музика и лирика винаги са били терапия за мен.
Без този дар Божи не зная какво би било.
/ Джеймс

По повод избора на заглавие за албума St. Anger
Това, което на мен ми пасна, е Св. Гняв. Силно е. Има сила в иронията. Музиката е гневна, но от текста виждаш, че е изцелителен гняв. Гневът е чувство, с което се боря цял живот.

По повод приключването на работата по албума St. Anger
Харесваше ми начинът, по който работехме, графикът… Сигурността във всичко това, идването тук, възможността да разговаряме, да създаваме нещо… Не знам. Усещам, че се опитвам да се предпазя от разните му депресии, желания да се изолирам. Не искам да го правя отново. Искам да усетя тъгата, но.. Не се чувствах депресиран, усещах само тъгата. Тогава разбрах, че има нещо различно, че има промяна. Пак моите си стари неща – имаше и от тях, но… Това е най-стойностната глава от живота ми.

За живота си сега
Полагам наистина много усилия да съм добър баща и съпруг… Това е истинско прераждане за мен – напълно нов поглед към живота. Пиенето, дрогата, цялата помия, в която бях затънал, бе така предсказуема и досадна. Търсех развлечение в тези неща, но резултатът бе един и същ – осъмваш на следващия ден някъде в нечие чуждо легло, не знаеш кой е до теб, пиян си до козирката и те чака концерт… Животът сега е истински вълнуващ. Израснахме много – тримата, и групата като цяло.

За детството си
Родителите ми се разделиха, когато бях на 12-13 години. След това, когато бях на 16, мама почина. По това време чувствах, че единственото, което имам, е музиката. Желанието ми да контролирам всичко е свързано със страха да не бъда изоставен. Боя се да се сближавам с хората, защото не зная как да го направя, не зная какво се очаква от мен.  Татко ни заряза, а ни трябваха пари, но на мен не ми се искаше да започвам работа. Не беше лесно да си мъжът в семейството. Идваше ми в повече, насилваха ме да съм такъв. Да си намеря работа обаче не беше достатъчно за мен – трябваше и да ми харесва. Имам двама по-големи полубратя. Единият е с 11 години по-голям, другият с 12. И двамата свиреха. Крис на китара, Дейв на барабани. Крис напусна дома ни, Дейв беше в колеж, а после често го нямаше и аз започнах да слушам сбирката му от записи. Блек Сабат бе групата, която най-много ми допадаше…
Всички вечно ми се подиграваха: “О, ти си рокаджия, а! Ще свириш на сцена някой ден, а!” Искам да кажа, че срещах само сарказъм от семейството и приятелите си. Но им отговарях: “Да, такъв съм и точно това е, което искам да правя.” Имах плакати на Аеросмит и Лет Цепелин на стената. Казвах си, че когато порасна, ще бъда и аз на такъв плакат.

За отношенията с Джейсън Нюстед
Не се чувстваше достатъчно свободен да прави това, което имаше нужда да прави. Чувстваше, че не може да твори с МЕТАЛИКА и реши да отиде някъде другаде. Напълно го разбирам сега. И моята гледна точка е, че не исках да се радва повече на това, отколкото на МЕТАЛИКА. Не исках никой да напуска МЕТАЛИКА. Не исках да чувствам, че не сме си достатъчни или от този род. Случи се, въпреки всичко. Предполагам, аз просто така обичам – да задушавам до смърт. Само повтарям: Не заминавай, не напускай. Трябва да останеш тук!…

ЛАРС УЛРИХ (Lars Ulrich)
Роден: 26 декември 1963, Дания – Гентофт
Инструмент: Барабани

По повод албума St. Anger
Доказахме, че можем да правим агресивна музика, но без отрицателна енергия. Едва ли някой е предполагал, че е възможно такова нещо.

По повод известие от Джеймс, докато е в клиниката за рехабилитация
Джеймс беше написал нещо в новия брой на нашето списание So What. Беше добавил малка бележка на ръка. Тези думи бяха най-прочувственото нещо, което съм виждал или чувал от него някога!

За Джеймс, докато е в клиниката за рехабилитация
Винаги съм чувствал Джеймс по-мек, по-грижовен и състрадателен, отколкото си позволяваше да се показва пред повечето хора. Започвам да осъзнавам сега, че тези депресии, в които изпадаше, са резултат от пиенето и подобните неща. Било е трудно за него да е открит в общуването си, вместо да се крие зад разните фасади като алкохола, даващ фалшивото чувство за сила, или да е фронтменът на МЕТАЛИКА – да е мъжкар, мачо и глупостите от тоя род… Искам да му помогна, да знае, че съм насреща. Искам да дам всичко от себе си и да изведа най-доброто от него. Не зная как ще завърши всичко това… Висим в нищото и колкото по-дълго Джеймс избира да стои настрана от нас, толкова повече се отдалечаваме. Чувствам се толкова… пренебрегнат. Това е ключът.

Към Джеймс, след като е минало доста време от завръщането му
Мисля че основната разлика сега е, че в миналото щях да те подстрекавам, за да стане още по-лошо. Но аз не го направих. Знаеш какво имам предвид. Мисля че това не пъпли сега у мен както преди. Щях да поема това и да изчакам удобна възможност да те върна. Май нещо се размеквам или старея! :) Когато те поглеждам днес, зная че не стъпвам вече по тънък лед. И няма да го направя. Това бе преди години и сме толкова далеч и отвъд това вече. Така че, когато изникне нещо – ако се включи някое “копче” у теб, можеш да ми кажеш. За мен това е знак за растеж.

КЪРК ХАМЕТ (Kirk Hammett)
Роден: 18 ноември 1962, Америка – Сан Франциско
Инструмент: Китара, беквокал

За присъствието си в групата
Аз съм напълно удовлетворен от ролята си в групата. Винаги съм се чувствал много комфортно на мястото си в нея.

За промяната
Скоро ще се навършат две години откакто карам сърф. Той зае мястото на някои доста лоши неща в живота ми. Просто спрях да се дрогирам, престанах да се наливам и с пиене. Не можеш да караш сърф, когато си препил. Не можеш и когато си имал тежка нощ. Е, поне аз не мога.
Има и доза индивидуализъм в сърфинга, който харесвам. Когато сърфираш, това си ти. Това е твоето време – време, в което си сам. И никой не може да ти помогне.

За Джеймс, докато е в клиниката за рехабилитация
Срещите ни с Фил разкриха много неща у Джеймс, които той чувстваше, че трябва да осмисли. Душевно съм доста погълнат от това – притеснявам се много за него. И нали знаете, когато постъпиш в клиника, там не се фокусират върху това, че си алкохолик. Отиват много по-надълбоко, ровят нещата ти. Просто те хващат и те изсипват на масата и изследват всичко по нея… Говорих няколко пъти с него. Знам, че е предприел тежко пътуване. И все пак колкото и лоши да изглеждат нещата, накрая всичко се нарежда някак от само себе си. Рано или късно…
Говорих с Джеймс днес. Основно каза, че семейството му е сега приоритет и има нужда от време за него преди да може да се върне към другото си семейство, при нас. И че ни обича и има нужда да разберем, че му трябва време. После продължи с това колко трудно му е било да говори с теб (Ларс) за всичко, понеже се е чувствал притиснат. И каза още за това как винаги е имал нужда да контролира ситуацията, програмата или каквото е там. И че сега е време, в което има нужда от пълен контрол върху нещата. Добави още, че за всички Марк Райтеровци и Боб Роковци, и пр.: Просто не мога да мисля за това сега. Ларс и аз се питахме кога ли Джеймс ще се усети в състояние да се върне в групата. След като изминаха няколко месеца, с Ларс започнахме да се питаме дали ще се върне изобщо. Това беше наистина големият въпрос. Напълно съм убеден, че ще се съберем, когато часът удари. Но да знаеш кога ще настъпи този момент или да не знаеш кога, е доста неприятно преживяване.

Към Джеймс, след като е минало доста време от завръщането му
Не видях никой от старите ти модели, които изявяваше в миналото. Доколкото се отнася, знаеш, към проявите на екстремна ярост. Ако беше като преди 3 или 4 години и с тази ситуация – щеше да е наистина трудно, знаеш. Искам да кажа, че това ме обнадеждава много за пътя напред.

РОБЪРТ ТРУХИЛЬО (Robert Trujillo)
Роден: 23 октомври 1964, Америка – Санта Моника
Инструмент: Баскитара, беквокал

Робърт за присъединяването си към групата
Влизането ми в МЕТАЛИКА беше сюреалистично и доста объркващо. Беше такава промяна! Семейството ми, приятелите в Лос Анжелис… И толкова обичам Шарън и Ози. Те бяха толкова мили с мен. Шарън беше тъжна, аз бях тъжен. Имаше и сълзи… Те разбраха обаче, проявиха разбиране. Ози каза: Хей, Роб, чуй ме, не съм ти сърдит. Не съм ти ядосан. Имаш благословията ми! Ти, хлапе, се справи добре при мен. Обичам те. Страхотен си. Желая ти най-доброто! И в този момент наистина се почувствах официално възторжен от това, което се случваше.

ЗА НОВИЯ БАСИСТ

Ларс, след като МЕТАЛИКА е поканена да бъде МТВ Икона
Тъй като не сме си намерили нов басист, сигурно много хора си мислят, че ни е трудно да си намерим такъв. Но до преди два месеца ние не бяхме започвали изобщо да търсим! Установихме, че искаме да е някой на нашата възраст; някой, който е бил поне за малко наоколо ни.

Джеймс Хетфийлд
Работехме върху себе си, търсехме какво у нас трябва да променим, така че когато някой прекрачи нашия праг – да стъпи на чисто.

Ларс за Робърт
Той беше първият от всички явили се, който не даваше вид да се бори. Нали разбирате – при другите момчета сякаш бе малко над способностите им, напрягаха се. А при него не усещаш това… Изненадах се колко добре звучи. Не само той, а групата като цяло. И той го знае. Не искам да изглежда неуважително към миналото, но преди Робърт не съм чувал МЕТАЛИКА да звучи така добре извън сцената.

Кърк за Робърт
Гледах го докато свиреше Whiplash. Видях го колко е погълнат и отдаден. И после, когато свиреше сам, с този пръст (показалецът)… Не се е свирило така от времето на Клиф.

Фил за Робърт
На вашата възраст е, и е странен. Това е хубаво. Имате някой, който ще пасне идеално – не само по отношение на музиката, но и като личност

Превод: РАЛИЦА БЛАГИВЕСТОВА

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)