“Седемте Лъча на еволюцията” отново на книжния пазар, Представяне
Представяне на книгата “Седемте Лъча на еволюцията”
с автор Ваклуш Толев, 9 януари 2016, НДК “Перото”
Фотографии: АЛЕКСАНДРА ВАЛИ
Третото допълнено и преработено издание на книгата се отпечатва след спечелен конкурс на Министерството на културата и бе представено на 9-ти януари 2016 г. в Литературен клуб “Перото” (НДК) с отбелязване на 93 годишнината от рождението на автора. За автора и творчеството му на тържеството говориха литературният критик Петко Атанасов, художникът и скулптор Жорж Трак – управител на Културен център “Тракарт”, отговорният редактор на изданието доц. Кирил Коликов, политологът Огнян Минчев, д-р Валентин Янев със специален поздрав от сънародниците ни от Западните покрайнини, при които Ваклуш Толев е гостувал не веднъж, и др.
Откъси из книгата
“Седемте Лъча на еволюцията е тематика, която е част от голямата теургия, от голямата тайна наука – тематика, която хилядилетията не са могли да изчерпят, защото различни йерархии са се докосвали до езотеричното знание и следователно в различни нюанси и концепции това знание е правено достояние на човечеството.”
“Седемте Лъча ни развиват – като духовност и социалност, като култура и цивилизация.”
“Всеки Лъч дава своята енергия, за да имаме цялост, макар че всеки поотделно се физиогномира. А в цялост, когато Седемте Лъча изпълнят ролята си, ще имаме човека бог в развитие осъществен. И тук е голямата тайна на Седемте Лъча – оспорват се, за да се съгласят; разделят се, за да са в единство – работят човек да стане Бог.”
“Лъчът на Жизнелюбието, или на Волята, създава поле на приложната осъществимост, за да стане: съществото – индивид, индивидът – човек, човекът – божество.”
“Лъчът на Молението, или на Религията, цели да се изграждате и да служите. Молението е безмълвие – във вътрешния олтар, а безмълвието е жертва! Именно безмълвието показва разликата между бъдеще и бъднина. Бъднина е Самият Бог. Човекът е бъдеще сега, но когато стане бъднина, той вече ще е осъществен Бог. Затова е Лъч на Молението – не Лъч на Молитвата.”
“Лъчът на Проницанието, или на Философията, е лъч на недоволството от себе си. Това е великата рапира – недоволството от себе си, за да тръгнеш и не само да прочетеш Познай себе си, за да познаеш боговете и Всемира, но и да го направиш.”
“Лъчът на Предсказанието, или на Изкуството, ни учи на ясновидство – той предупреждава, той изобличава, но той е и онзи, който милва, прощава и учи. А сега великата тайна е прозрението, което ще ни научи, че няма враг – има събожник!”
“Лъчът на Доктрината, или на Науката, дава на ума ни своята духовна енергия – Науката довежда човека до великата тайна на Богочовека. Науката се бори с миналото, за да освободи сили за бъдещето.”
“Лъчът на Целостта, или на Предаността, може да бъде наречен и Лъч на осъзнатото служение. Още по-точно би било, ако се каже, че предаността е освободено от съзнание служение, тъй като съзнанието може да поражда съображения. Съзнанието се гради от воля, от интелект и от емоционалност, но предаността може да бъде показана само от интуицията.”
“Лъчът на Делотворството, или на Дейността, е лъч на отговорността, защото той материализира. Като сте направили криво огледало, криви ще изглеждате… А Мъдростта е амалгамата на огледалото на Истината. Това е великата тайна – знание и отговорност!”
