Home РЕАЛНИ ИСТОРИИ Димитър Димитров 3/9: Закон и съвест

Димитър Димитров 3/9: Закон и съвест

Димитър Димитров 3/9: Закон и съвест
0

Реални истории на Димитър Димитров, подбрани
за “Цветове от аурата на България
Фотография: Интернет

С Димитър се бе запознала сестра ми Александра още в зората на интернета в България – от форумните клубчета в Dir.bg Било е около 2000 година някъде. Оттам се познаваме с още няколко човека, с които не сме загубили дирите си през годините – до голяма степен именно благодарение на тази съвременна “вътрешна връзка”, както се превежда терминът от английски.  Тя си спомня, че й е предoставил безплатен хостинг и домейн за една година, а с друг приятел от Dir.bg дори му бяха ходили на гости. И заеми им беше давал в онзи доста труден финансов период, но аз лично така и не съм се запознавала с него. Зная, че подобно на героя в “Силната До Бонг Сун” (виж темата за Корейската вълна и неочакваната (българска) езотерична нишка) къса връзките със семейната си среда и попадайки в Хонг Конг основава и развива успешно от нулата собствена хостинг компания – ICDSoft, разполагаща днес със сървъри в Хонг Конг, България и САЩ. Централният й офис е на пролетно звучащата улица “Цветна градина” в София. А неотдавна Димитър започна да споделя публично във фейсбук и извънредно интересни истории, в които прозира истинско дар слово (подобно на споделяните от маестро Найден Тодоров на неговата си стена). Подбрани по-долу следват някои от най-впечатлилите ме. Без заглавия са, така че се наложи допълнително да им формулирам такива. / От съставителя

~ ~ ~

Закон и съвест…
Автор: Димитър Димитров
ФБ статус, 10.01.2019

Едва ли има човек, който би оспорил, че корупцията е един от най-сериозните проблеми за обществото ни. Няма държава, която да е имунизирана на 100% срещу това явление, и всяко правителство прилага различни мерки. Имах възможността да живея в няколко различни държави, при това достатъчно дълго, за да мога да науча езиците, да опозная манталитета, нравите и порядките на тези народи.

Днес ще ви разкажа за ICAC – агенцията за борба с корупцията на китайския Специален административен район Хонг Конг. Някога бедната британска колония Хонг Конг постига забележителен икономически подем в края на 60-те и началото на 70-те години. Популацията нараства в синхрон с финансовите резултати, а това е предизвикателство за всяко правителство. По това време обаче моралът на държавните служители пада до ниво, при което дори докторите от Бърза помощ не оказват спешна помощ на пациенти, докато не получат рушвет.

Народът недоволства с право и кулминацията е достигната, когато през 1973 г. наяве излизат огромните финансови авоари на висш полицейски чиновник. На въпросния е даден срок от седем дни, за да обясни източниците на тези средства. Вместо обяснение, той напуска страната несанкционирано. Народното недоволство не може да бъде неутрализирано и правителството е принудено да предприеме твърди мерки. Така в началото на 1974-та се създава Независима Агенция Срещу Корупцията – ICAC.

Най-добрите дъщери и синове на нацията са привлечени на служба. Стартовата им заплата в днешно време е 3 000 долара и достига 20 000 долара + социални придобивки. Институцията има неограничени правомощия: ползване на СРС, агенти под прикритие и агент-провокатори без нужда от разрешение от съда. ICAC връща обратно в Хонг Конг корумпирания бивш полицейски шеф и той е пратен в затвора.

Паралелно със създаването на новата служба са гласувани по-строги антикорупционни закони. ICAC постига забележителни резултати – хиляди корумпирани държавни служители са осъдени, а цяла една нация е превъзпитана така, че никой не смее да поиска или да предложи рушвет. В резултат постъпленията в бюджета скачат в пъти, изведнъж има пари за всичко: за пътища, за болници, за училища, за увеличаване на заплатите на държавните служители и за каквото се сетите. В хазната започват да се трупат огромни излишъци, което пък дава възможност данъците да са ниски, а това стимулира икономиката. В резултат Хонг Конг се нарежда сред страните с най-висок жизнен стандарт и най-висока продължителност на живота.

В момента корпоративният данък там е 16.5%, няма ДДС, няма вносни мита, данъчната ставка за най-ниските заплати е 2%, а приходите от чужбина (износ) не се облагат с никакви данъци.

Няма друга развита демокрация, а Хонг Конг е демокрация (по силата на спогодба, от 01.07.1997 г. Китай се задължава да не се меси по никакъв начин във вътрешните работи на новоприсъединения специален район в следващите 50 години), която да функционира с толкова ниски данъци.

Хонг Конг може да научи света на следното:

  1. Ниският плосък данък работи добре и за развити икономики и е възможно системата да се структурира така, че държавната машина да има много ниски разходи, които да се покриват с ниски данъци, което пък да ѝ осигури широка обществена подкрепа. Всички плащат символични данъци, а в държавни учреждения Гражданинът е обслужван бързо и се радва на голямо уважение. Просто, нали? Полицията на Хонг Конг отдавна е направила така, че ако късно вечер джентълмен предложи да изпрати дама до дома ѝ, тя ще се усмихне и ще каже: “Но защо? Няма нужда! Та това е Хонг Конг!”
  2. Данъчният закон може да бъде прост. Всичките им данъчни закони са общо 200 страници. Законодателите навсякъде по света се опитват да предвидят всички възможни сценарии, затова пишат огромни по обем закони, което пък затруднява гражданите. Ключът на простия данъчен закон в Хонг Конг е държавата да има доверие на съдиите: ако по-заплетен случай е отнесен в съда, а това се случва много рядко, съдията решава казуса справедливо и безпристрастно по свое усмотрение, според случая. Знам какво може да ви хрумне – не, заплатата на държавен служител там е такава, че ако се опитате да му предложите да се разберете, само ще го разсмеете, защото или се шегувате, или сте агент на ICAC – трети вариант няма.
  3. Няма нужда да се облагат бедните. В държава, където почти всички са богати, просто няма нужда!

След като са си подредили всичко, хората там обмислят “шантави” неща, например да въведат прогресивен данък върху потреблението: да няма данък печалба, а да има нещо като ДДС, но то да расте прогресивно според консумацията, започвайки от нула за тези, които се задоволяват с по-малко. Което пък означава хората сами да посочват колко са изхарчили през годината. Шантаво, нали? Аз лично ще бъда доволен, ако ги догоним по всичко останало.

КЪМ ИСТОРИЯ 2 | КЪМ ИСТОРИЯ 4

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)