Димитър Димитров 7/9: Какво мисля за циганския проблем
Реални истории на Димитър Димитров, подбрани
за “Цветове от аурата на България”
Фотография: Интернет
С Димитър се бе запознала сестра ми Александра още в зората на интернета в България – от форумните клубчета в Dir.bg Било е около 2000 година някъде. Оттам се познаваме с още няколко човека, с които не сме загубили дирите си през годините – до голяма степен именно благодарение на тази съвременна “вътрешна връзка”, както се превежда терминът от английски. Тя си спомня, че й е предoставил безплатен хостинг и домейн за една година, а с друг приятел от Dir.bg дори му бяха ходили на гости. И заеми им беше давал в онзи доста труден финансов период, но аз лично така и не съм се запознавала с него. Зная, че подобно на героя в “Силната До Бонг Сун” (виж темата за Корейската вълна и неочакваната (българска) езотерична нишка) къса връзките със семейната си среда и попадайки в Хонг Конг основава и развива успешно от нулата собствена хостинг компания – ICDSoft, разполагаща днес със сървъри в Хонг Конг, България и САЩ. Централният й офис е на пролетно звучащата улица “Цветна градина” в София. А неотдавна Димитър започна да споделя публично във фейсбук и извънредно интересни истории, в които прозира истинско дар слово (подобно на споделяните от маестро Найден Тодоров на неговата си стена). Подбрани по-долу следват някои от най-впечатлилите ме. Без заглавия са, така че се наложи допълнително да им формулирам такива. / От съставителя
~ ~ ~
Виж и другите деа материала в “Цветове от аурата на България” обвързани с темата:
* Няма раса – важното е да си Човек, интервю с Ана Савова
* Трудностите стимулират човек да се бори с тях и да се развива, интервю с Богомил Йорданов
~ ~ ~
Какво мисля за циганския проблем
Автор: Димитър Димитров
ФБ статус, 16.01.2019
Искам да се извиня на стотиците хора, които ми пишат тук: не отговарям, защото би било физически невъзможно да отговоря на всеки. За сметка на това обаче изчитам всяко писмо. За да бъда ефективен, ще отговарям тук на въпроси, зададени от много на брой отделни хора. Въпросът на седмицата е “какво мисля за циганския проблем/въпрос”.
Ще започна с признание, че вероятно не мога да бъда обективен. Причината: роден съм на 24.12.1969 г. в град Сливен. По онова време раждаемостта е била в други мащаби, затова не е кой знае какво съвпадение, че в същия ден и в същата болница се е родил още един Димитър. Майката на другия Димитър е циганка. Случило се е така, че по някаква причина майка ми не е можела да ме кърми, а по това време изкуствените бебешки млека не са били налични. Докторите са започнали да питат наред родилките дали някоя би се съгласила да даде кърма за друго бебе. Имало някакво поверие, че не е добре да се кърми чуждо бебе, и всички, дори тези, които хвърляли излишна кърма в мивката, отказвали. Така в първия си ден съм стоял гладен и оцеляването ми е било под въпрос. На следващия ден майката на другия Димитър, която никой не бил попитал заради предразсъдъците на “белите” доктори и сестри, но била чула за проблема, предложила да започне да ме кърми. Аз съм приел този жест с възторг и без никаква предубеденост. Това вероятно е спасило живота ми, а може би е обяснение и за добрата ми имунна система.
Не очаквайте да чуете расистки призиви от мен, но да се върнем на “проблема”, за който искате да чуете мнението ми: основният ни проблем е профанизацията. Той обаче засяга повече българи, отколкото други етноси в България. Ако отчетем степента на деградация в последните 30 години, може да се окаже, че циганите дори бележат напредък, за разлика от българите. Проблемът е много сериозен и аз виждам само едно решение, което обаче може да изглежда прекалено радикално – средното образование да стане задължително и да се инкриминира спирането на децата от училище. Последното, заедно с неполагането на адекватни грижи за деца, да се наказва с 6 до 10 години лишаване от свобода – толкова, че такива родители да не могат да оказват вредно влияние на наследниците си и така обществото да има възможност да ги възпита и образова, а през това време недобросъвестните родители няма да могат да създават още деца, защото ще бъдат в затворите. Дразним се от феномена “малолетни майки”, но ето как би изглеждало решението: родителите на малолетната майка получават 6-10-годишни присъди за неполагане на адекватни грижи за детето си, бащата на детето на малолетната също прекарва едни 6-8 години там, така че следващото им дете да има пълнолетни родители. Ако пък и бащата е непълнолетен, наказанието да е за неговите родители, а младата двойка да се отглежда разделно в държавни институции или приемни семейства.
В една предишна публикация споменах, че България се нуждае от нови затвори с капацитет поне 50 000 места. Визирах корумпираните чиновници и хората, които не полагат адекватни грижи за децата си. Ако обществото покаже на тези две категории хора, че няма да се колебае в прилагането на законите, те просто ще бъдат принудени да преосмислят поведението си.
Моят съвет е да не делите хората на етноси и раси, а да оценявате всеки отделен човек спрямо делата му. Нали не искате следващата ми статия да започне с “Когато дам заем на някой българин, той първо публикува хитроумно изказване по адрес на богатите, а след това селфи от Бали или от Баден-Баден, след което не ми връща заема, аз го осъждам, но се оказва, че той/тя няма нито доходи, нито имущество. Затова на българин не бих дал и два лева назаем.”? Да, такъв е опитът ми, говорим за суми от 15 000, 25 000, 40 000, 96 000… Ще бъде интересна статия. Целта ще бъде да съберем тези пари, които ще бъдат дадени за благотворителност.
Никой от нас не е избрал етноса и родителите си, но всеки е свободен да избира как да се държи. Ролята на обществото и обществените порядки е да насърчават гражданите към правилен избор и правилен модел на поведение. Няма нерешим проблем, но е нужна воля.
