Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИНТЕРВЮ Няма раса – важното е да си Човек

Няма раса – важното е да си Човек

Няма раса – важното е да си Човек
0

Дори когато чувстваш ръката на Небето с теб и й се доверяваш, случаят отново може повече от приятно да те изненада. Точно такава е историята ни по-долу във връзка с наболялия въпрос за циганската (ромска) интеграция.
Тъй като коментарът на Богомил по темата ни направи специално впечатление, решихме да допълним погледа по нея с интервю на цигани и циганчета от някоя по-известна ромска махала. Искахме да ги попитаме ходят ли редовно на училище, какво правят в свободното си време, дали смятат, че ако говорят добре и правилно български език, ще си намират по-лесно работа и по-малко ще са дискриминирани, децата биха ли желали да го изучат и говорят по-хубаво от родителите си чрез някакви специализирани програми и т.н. И ето, че с Александра Вали се запътихме към квартал Факултета (известен като ромското гето) в София, но в крайна сметка се оказахме не там, а до църквата “Св. Св. апостоли Петър и Павел” в квартал Разсадника. Не питайте как! Мислехме си, че сме на правилното място, но много бързо ни стана ясно, че срещаме друга циганска реалност – не онази наболялата, не ниско образованата, не крадливата и не говорещата българския завалено.

IMG_0931a1

Погледът ни веднага бе привлечен от младо хубаво семейство с две дечица, запътени към близкия парк-градина. А първото девойче, което спряхме, говореше на съвършено чист български език и очевидно ходеше редовно на училище, както си ни каза, а в свободното си време отговори, че обича да гледа телевизия. Както и филми, разбира се – всякакви.
Заговорихме се след това с мъжа, който междувременно ни бе доближил. Той не само нямаше проблеми с българския, а даже спомена, че все повтаря на сина си да набляга на чуждите езици, за да може и в чужбина да си търси един ден работа. Единствената обичайно очаквана проява бе, че едно мъниче дойде при нас с идеята да му дадем пари – поиска си. А мъжът, който ни бе приближил, спомена, че има много българи приятели и от тях знае, че винаги са учени да имат едно наум към циганите. И това затруднява, много ясно, преодоляването на стереотипа дори за онези, които не са част от него. Не скри все пак, че ги посещават в квартала различни партии, за да купуват гласовете им. Стана очевидно, че е практика и въпреки, че той посочи конкретни имена, не намираме за нужно да ги споменаваме.
Разходихме се след това из парка и срещнахме веднага майка и син зад “количка” със захарен памук и други дребни глезотии. Жената ни разказа, че никога не е живяла в циганска махала, женена е за българин и от 4 години се занимава с настоящото си препитание, с което от 15 години се занимава и нейната сестра. За хляба стига, каза, но й било много трудно да си извади всички необходими разрешителни и документи, защото я разпознават, че е от малцинствата, смяташе. Но честно да си кажем, по институциите за всекиго е трудно, ако не е от харизматичните натури, които влизайки някъде раздвижват въздуха и разведряват деня на изморените служители 😉
Върнахме се към колата с решението да направим още малко снимки от квартала, след което да открием Факултета все пак. И тогава се заговорихме с Ана. Попитах я работи ли, как си намира работа и като започна да се лее един сладкодумен разказ… след малко се наложи да седнем на масата при нея, за да не стърчим сума време прави. Съжалих дълбоко, че не я записахме на видео, за да се усети красноречието и искреността й. Но пък ни остана насладата от един непринуден и задушевен разговор по какви ли не тематики. Намесихме и политиката, и вярата, и какво ли още не. Сигурно поне половин час се задържахме с нея и накрая не ни се ходеше повече до никакви други махали и вилаети. Решихме да вземем на Ани писмено интервю с въпроси, породени от чутите неща. Представяме ви отговорите й.

_MG_5024

Разкажи ни накратко своята история – къде си родена, къде си учила, кой клас или степен на образование си завършила, какво е характерно за семейството ти, отличаваш ли се с нещо…?

Родена съм в столицата през 1980г. Завършила съм основно образование в ОУ 136 “Любен Каравелов”. Средното – в Механотехникума (бившият Сталин). Но мисля, че това не е от значение – важно е да бъдеш човек с главно Ч.

Спомена, че началната ти учителка не ви е деляла в клас на българчета и циганчета. Какви спомени пазиш от училище?        

Тук ще се възползвам да поздравя Веницианова, която ме научи на много добродетели и никога не ни делеше на нации. А и много от децата не ги интересуваше дали съм циганка, просто ме приемаха такава, каквато съм. Не че не съм срещала и такива, на които им е казано да не дружат с цигани – защото всичко идва от родителите. Израснала съм между българи – някъде ме приемаха, някъде не. Но всичко зависи от човека. Няма раса – важното е да си Човек.
Не защитавам повечето цигани, аз също се възмущавам от някои, когато ходят мръсни, не плащат сметки… Но мисля, че са заклещени от ситуации, стекли се в живота им. Циганите кореняци софиянци не са това, което виждаме по улиците – те са добре облечени, също плащат данъци, ток, вода и т.н. Просто не ги разпознаваме. Както и българите имат черни овци, така и циганите имат. Престъпността на хартия е по-голяма при циганите, тъй като при българите се потулват нещата, но това е друг сложен въпрос и голям проблем на държавата. Правосъдие няма. Искам само да кажа, че престъпниците и убийците не се делят на раса – това е грешка в генетичния код и такива хора не бива да бъдат толерирани.

Къде виждаш проблемите за ромската интеграция днес? Как е било по твое време и какви са ти наблюденията в настоящето?

За съжаление, според мен няма никаква интеграция. Старото ми училище вече е известно с това, че няма нито едно българче в него. А по мое време бяхме само по три-четири ромски деца в клас. Училищата сега се делят на циганско, българско и елитни училища. Не може да се събере цял автобус с ромчета от Факултета, да се разтоварят в училището и да се твърди, че това е интеграция. Защото нивото на обучение спада – и учителите са хора, вдигат ръце, а и с тези ниски заплати няма защо да се хабят нерви. Не обвинявам учителите в никакъв случай – как да се справи един учител с примерно 30 деца, които са си в своята среда, така да се каже. Искам да кажа, че няма как да се интегрираш, когато нямаш пример за подражание.

Каза ни, че ти също не делиш хората с предубеждение на българи и цигани и че живееш в двата свята. За теб е лесно и намирането на работа, и приобщаването – на какво се дължи това, според теб?

Искам да влезете в jobs.bg и да видите обявите за набиране на хигиенистки. Там държат да има средно образование, добре изглеждащ външен вид и т.н. (Търсят манекенки може би.) От там си намерих три пъти работа, но никой не е предполагал, че съм циганка. Спасява ме това, че не ми е тъмна кожата и боравя добре с думите и правописа. Но когато ме опознаят, аз сама казвам, че съм циганка – просто не обичам да крия.
Сещам се за едно интервю за работа. Бяха ми се обадили от една агенция-посредник за наемане на домашни помощници. Бяха ме харесали две семейства. Трябваше само да попълня една анкетна карта, за да се запознаят по-добре с мен. Имаше много въпроси – обичайните, но последният гласеше имам ли етнически произход. Реших да напиша истината и повече не се обадиха.

_MG_5010a

Какво си работила през годините? А понастоящем?

Какво ли не – барманка, продавач, сервитьорка, управител на заведение, домашна помощница, детегледачка. В момента от време на време почиствам частни домове, но работя по това да отворя малко цехче за торти и сладкарски изделия. Обожавам да готвя и правя торти.

Спомена, че ти е било гласувано доверие и за ръководна длъжност. Какви трудности срещна с персонала и как си обясняваш причините за това?

Проблемът беше, че главният управител ми каза да не наемам циганки на работа. Впоследствие разбраха, че съм циганка и си промениха начина на мислене за циганите. Разрешиха да взема момиче, което изглежда добре и да се справя с работата. Но до преди това сменяхме персонала, тъй като се наемаха пенсионерки – даже имаше и една висшистка, но те не вършеха добре работата си, тъй като се изискваше бързина и прецизност. Проблемът беше, че се търсеха хора по етническа външност, а не по качество.

Да ни споделиш за ежедневието си – с какво се занимаваш в свободното си време? Обичаш ли да гледаш филми, телевизия, да четеш, да се разхождаш в парка или…?

От няколко месеца съм домакиня и съм се отдала на семейството, тъй като доста много работех и се бях отдала на работата си. Но в най-скоро време очаквам да се осъществи мечтата ми да отворя цехчето за торти.
Иначе в свободното време обичам да чета, особено Библията. А в парка ходя често, защото е близо до нас и се чувствам добре сред природата – особено, когато всичко е зелено, както е в момента. През уикенда пък се срещам с приятелки от детството.

Много ни хареса разказът ти как си напуснала една добра и доходоносна работа, защото си усетила, че е започнала да ти пречи да отделиш нужното внимание на най-важното ти – детето в къщи. Може ли да споделиш накратко случая с читателите ни?

Да, наистина така се случи. Работата беше много добре платена, а и самите работодатели бяха много хубави хора. Те, макар и много богати, бяха запазили човещината си и ме бяха допуснали много близо до себе си. Търсеха качествен персонал и не ги интересуваше кой от каква националност е. Което е много рядко срещано нещо в България, по наблюденията ми. Но нямах време за семейството си. Усетих в един момент, че докато се грижа за другите деца, загърбвам своето. Усетих, че изпускам така детето си. Не исках да ощетя дъщеря си, защото работата ми се беше увеличила и когато се прибирах вечер, не можех да й отделя нужното внимание. Парите за мен не са на всяка цена. Смятам, че е добре майката да отделя повече време на детето първите седем години – то наистина има нужда. Хората, за които работех, са добри и ме разбраха. И сега поддържаме връзка.

 MG 5026
« 1 на 15 »

Имало е неотдавна проблем в училище с дъщеричката Христина – разкажи ни и за това, хубаво е да знаем нещата от реалността.

Знаете ли, много се натъжавам от безхаберието на българина – ние винаги сме готови да съдим за нещо, което само сме чули, без да сме разбрали или без да сме се запознали с дадено нещо. Съвсем скоро бях на родителска среща. Един от родителите се изправи и започна да се оплаква как неговото дете е било ощипано от друго дете, но по думите му усетих, че става въпрос за дете от малцинството. В класа са само четири ромчета. Макар и по заобиколен начин поднесено, човекът искаше възмездие – детето да бъде изключено от училище. Обвиняваше родителите, че така го били научили – да се бие. Сметнах, че родителите не бяха там, защото никой не се изправи поне да се оневини. Защото смятам, че за един спор или бой са необходими две страни.
Когато излязох навън, разбрах от една майка, че моята дъщеря била ощипала детето на господина, който се оплакваше. Реших да го настигна и да му се извиня от името на дъщеря си и да му обясня, че Христина не я възпитавам да се бие и в никакъв случай не толерирам агресията. При което той побягна и каза, че няма какво да говорим. Бягаше сякаш ще се зарази от нещо. Както и да е. Когато има проблем, би било редно да се свърже поне по телефона с мен – лесно може да го вземе от класната. И ако срещне неразбран човек от другата страна, то можеше тогава да твърди това, което мисли. Помня, че каза, че не желае детето му да е роб в страната си. Но аз мисля, че е робско да не се изправиш лице в лице с проблема. Разбрах вечерта от дъщеря ми, че момичето я е обиждало и й казало циганка и тя затова е реагирала.
Хора, моля не си натоварвайте децата с омраза – те са все още чисти. Не е необходимо да ги товарите от сега със злоба, това трови живота на човека и на цялото общество после.

Колко дечица имате с мъжа си? Той с какво се занимава? Също ли не среща в живота си често обичайните трудности, предразсъдъци, подозрителност и недоверие?

Имаме едно дете и мисля да си останем с едно. България не може да си позволи повече деца, тъй като не може да им предложи добро развитие. Съпругът ми за съжаление е с тъмна кожа и среща много трудности да си намери работа. Работи в Германия и за дълги периоди отсъства, но няма как – трябва да се яде.

Направи ни впечатление, че не заменяш думата циганин с ром – спомена, че не намираш за нужно. Какво знаеш за двете думи?

Лично аз предпочитам думата циганин. В повечето страни се използва тя. Някъде бях чула, че това означава “гадател”, но също така и преведено от гръцкото асингани е “недосегаем”. А ром мисля, че е побългарена версия, навляза в последните години, но не съм сигурна откъде и как. Ром на цигански значи “мъж”, “съпруг”, “човек”.

За теб политиката е мръсно занимание, но мислила ли си как може да се промени нещо там? Дали понякога и хората, издигащи се в социалните йерархии, не страдат от неистините, които често им се налага да слушат за себе си в битките на политическите партии за надмощие и власт?

Да, за мен политиката е мръсна работа, защото съблазнява човек и го опиянява. Дори и да има хора с чисти помисли, те няма как да оцелеят – просто ще бъдат изнудени да мърсуват или ще бъдат премахнати по някакъв начин на всяка цена. Ще се превърнат в бушон, който ще изгърми. Това мисля.

Какви са според теб хората, които могат да въведат истински морал в политиката и да променят системата на компроматни войни и враждебно отношение към своите опоненти?

Само християнин може добре да ръководи и като казвам християнин, имам предвид такъв, който да пази Божия закон и да го изпълнява с любов. Но такъв няма да се роди, защото е писано, че живеем в последни времена и каквото има да се случи, ще се случи.

Разбрахме, че си вярваща християнка – какво ти дава вярата и усещаш ли, че и за нея е нужно разбиране и знание?

Аз съм сигурна, че Бог съществува. Не може нещо да избухне и да се получи нещо толкова подредено, балансирано и синхронно като природата ни. Мисля, че не трябва да си много начетен, защото ако поискаш от Бог, той ще те дари с мъдрост да разбираш Библията. Но трябва да поискаш от Бог да ти се открие чрез словото. Без четене на словото и намесата на Светия Дух няма как да познаем Бог. Това е много дълбока материя, но Той ни допуска да го опознаем и ни приканва и напомня за себе си всеки път чрез бедствия, например. Но ние сме глухи и слепи – мислим си, че природата ни го връща.
Искам да цитирам нещо от Откровението на Йоана – 14:6-8, и да отправя едно послание към всички читатели: “И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по Земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.Дълго време живеем в беззаконие – време е да се обърнем към Бога и да се покаем. И да отпием от любовта Му, защото Той бе разпнат за теб и мен и да ни очисти от греха. Той те чака такъв, какъвто си, и ще те промени и ще вземе товара ти. Ела днес, защото утре може и да е късно – ще дойде времето на великия съд и кой може да устои? Бъдете благословени, мили читатели!

Интервю на Ралица Благовестова с Ана Савова
заЦветове от аурата на България
Фотографии: Александра Вали

Благодарим ти Ани, че се отзова за интервюто ни. И знаеш ли – под “съдя” изначално се е разбирало “управлявам”. Самата дума в оригинал има и това значение. Тогава цитатът, който даваш, звучи наистина обнадеждаващо – говори за време, когато Вавилон като символ на разединението между хората в лицето на неговата Вавилонска кула, ще падне. И Той ще се възцари да управлява – чрез онези, които могат в дух и душа да са реалните Негови представители на Земята. Защо не? 😉

Е, поне всеки поотделно може да даде личния си принос за изграждане на подобна реалност. Защото… “И за какво? Каквото и да правиш никога няма да има значението на нещо повече от една капка в океана на живота!” – ще каже един от блюстителите на “естествения ред на нещата” във фантастиката “Облакът Атлас”[1], но главният герой ще му отвърне “Но какво е океанът, ако не множество от капки?!”

aZA-16_20148

[1] Виж повече за филма в сп. Зелени Акценти 16/2014

КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)