Подготвил: Ралица Благовестова
Снимкa с книги от Регионална библиотека – Плевен
“Човешката история е на практика списък от неща, които не могат да бъдат направени и след това са били направени.”
— иноваторът-еколог Боян Слат —
От близо 30 години 7 май се отбелязва като Световен ден на атлетиката, а ден по-рано – преди 70 години, се случва едно от “невъзможните” постижения в света на спорта и на леката атлетика в частност.
В далечната утрин на 6 май 1954 г., студентът по медицина Роджър Банистър приключва смяната си в болницата “Света Мария”. След това обядва с приятели и се отправи към Оксфорд за лекоатлетическо състезание. Банистър бяга удивително в онзи следобед. Пред няколко хиляди невярващи зрители, той спира хронометрите на 3:59.4 минути в бягането на една миля. Под 4 минути – това е чудо! Постижението на Роджър Банистър на 6 май 1954 г. променя леката атлетика и спорта завинаги. Да пробягаш под четири минути милята е считано за невъзможно. С десетилетия едни от най-добрите треньори и спортисти по света са атакували неуморно целта. Било е колкото физическа бариера, толкова и психологическа. Експертите са вярвали, че знаят точните условия, при които ще дойде пробивът – при идеално време с умерена температура, без вятър, на твърда и суха писта. Но Банистър се справя в студен ден, на мокра писта, тренирайки самостоятелно като хоби…
Само 46 дни след постижението на Банистър австралийският лекоатлет Джон Ланди преодолява отново бариерата, а година по-късно още трима състезатели. Историята след това е ясна – 70 години по-късно над 1500 са атлетите, пробягали милята под 4 минути. Всеки вече вярва, че може да го направи. Промяната в нагласите на хората, когато нещо невъзможно до вчера се е превърнало в днешна реалност, е наречена Ефект на Банистър в чест на изумителното му постижение и на отключеното с това следствие.
През лятото на същата, 1954, година Банистър печели Европейското първенство в Берн на 1500 метра, след което се оттегля от състезателна кариера. Отдава се изцяло на медицината и е едно от известните имена в неврологията на Великобритания за десетилетия. Работи за Кралската армия, както и за спорта. Оглавява комисията в Лондон за борба с допинга, когато този проблем за първи път се появява като сериозна заплаха в спорта – през 70-те години на XX-ти век.
Гледката на Роджър Банистър със затворените от изтощение очи на финалната права преди 70 години е символна за спорта. Метафора е за това, че нищо не е невъзможно – в спорта и в живота. Постижението на Банистър се нарежда под номер 13 сред “100-те най-велики моменти в спорта”, определени в телевизионно допитване от 2002, Англия, а две години по-късно BBC го обявява за “Най-популярният жив британец”.
