Подготвил: Ралица Благовестова
Снимки: Регионална библиотека – Плевен
На 22 април 2024 г. се навършват 300 години
от рождението на Имануел Кант
Имануел Кант е известен с трансцеденталния си идеализъм и вярата си в човешкия разум. Основател на немската класическа философия, той е забележителен също с последователността и дисциплината в ежедневието си. Стремял се е животът му да е стриктно подреден и е следвал своя рутинен дневен ред с постоянството на гениален аутист. Имал е вътрешната потребност да не се отклонява от главното, което му носи удовлетворение – мисленето и писането. Кант ставал най-редовно в 5 часа сутринта, пиел чай, изпушвал една лула и започвал работа. След това изнасял лекции в университета, а следобед излизал на разходка точно в 16:30 ч. – по едно и също време всеки ден, като извървявал нагоре и надолу улицата точно осем пъти. Разказват, че хората в града си сверявали часовника по разходките на Кант.
Роден е в бедно занаятчийско семейство в градчето Кьонигсберг, Прусия, което е днешен Калининград, Русия. В по-голямата част от живота си търпи материални лишения и все пак една от крилатите негови мисли гласи: “Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.” След като става признат мислител и съчиненията му го прославят далеч зад пределите на страната, пруското правителство му отпуска малка заплата като помощник на библиотекаря на кралската библиотека в града.
Въпреки, че е общителен и духовит човек, той никога не се жени и няма деца. Дори никога не пътува където и да било. Най-далечното място, до което изобщо стига извън родния Кьонигсберг, са три имения на 10—15 км. извън града, където работи няколко години като домашен учител.
Кант оставя след себе си многобройни книги и есета, а в главни негови трудове се превръщат “Критика на чистия разум” (1781), “Основи на метафизиката на нравите” (1785), “Критика на практическия разум” (1788) и “Критика на способността за съждение” (1790).
В “Критика на чистия разум”, той пише: “Вярата ми в Бога и в един друг свят е така вплетена с моите морални възгледи, че, както няма опасност да загубя моралните си принципи, също така не се безпокоя, че моята вяра може някога да ми бъде отнета.”А в своите “Лекции по история на теологията” заявява: “Бог е единственият господар на света.”
ЦИТАТИ от Имануел КАНТ
“Никога не се отнасяйте към човека като средство, а винаги като цел.”
“Науката е организирано знание, мъдростта е организиран живот.”
“В брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.”
“Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек.”
“Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.”
“Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.”
“Хитростта е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.”
“Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.”
“Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?”
“Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.”
“Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.”
“Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, причината за което не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! Ето това е девизът на Просвещението. Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона.”
“Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочитание, колкото и често и продължително мисълта отново да е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен.”
