Учителя на Мъдростта, 100-години: Жорж Трак за Ваклуш Толев
Жорж Трак за Ваклуш Толев
Из интервю на Николай Василев
Подготвил за списание 8, Ян. 2023: Ралица Благовестова
Снимка: видео
ЖОРЖ ТРАК
скулптор, член на световната асоциация на музеистите
“Културата е Дух в приложност.”
/Ваклуш/
Културен център “Тракарт” в Пловдив работи от близо 20 години. Това е едно културно пространство, което съм създал и имплантирал в живота на нашия град. В него синтезът между античност и съвремие е мотото, което го представя. Учителят Ваклуш Толев е човек, с когото ни срещна именно това пространство – тази сцена, високо наситена с духовност. Бях чел неща на Ваклуш, но близкият контакт дойде, когато преди доста години той просто посети културния център и някак си от първия разговор и досег с този човек ни свърза нещо така, сякаш се познаваме от много време. Естествено и някак съкровено и радостно винаги съм контактувал с него. Знаем, че той определи датата 8-ми април на Възкресение Христово – точната дата, а не както е по нашия църковен календар ту напред, ту назад – и на тази дата винаги сме се събирали тук.
Не познавам друг човек, който да използва словото по начин, по който го правеше Ваклуш Толев. Произнесено от него словото имаше плътност, думите имаха собствен живот. То беше до такава степен значимо, че можеше да се каже, че е вече материално. Затуй смятам, че тази му личностна, негова форма на изказ е също един съществен принос към теософията на нашето време.
Един от първите ми спомени беше представянето на книга, свързана с това, което Ваклуш направи и според мен е един от най-важните му приноси в световната духовна съкровищница – писмото до ООН, с което постави на преден план правото на душата на човека. Много хора има, които се занимават с Духа, много хора са просветители на човечеството в тая посока, но това, което за първи път направи Ваклуш, е да извади тези основания, с които да даде правото на защита на душата. Това е принос към световната духовна съкровищница. В контекста на предложението му тук дойде Едуард Тък, който е бил полковник по време на войната във Виетнам. Tримата говорихме както за предложението на Ваклуш, така и за книгата на Едуард Тък “Войната и Душата”[1]. Тогава ми направи огромното впечатление, че писмото, което Ваклуш е написал до ООН, е имало кой да го прочете. Това е един пример как човек от другия край на света идва в България, за да влезе в комуникация с него, защото тези общочовешки ценности се превръщат във въпроси и задачи за целия свят.
__________________
[1] “War and the Soul: Healing Our Nation’s Veterans from Post-Traumatic Stress Disorder”
_______
Виж за книгата Децата на Деня – родени да правят история ТУК.
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Учителя на Мъдростта, 100-години: Бойко Станкушев за Ваклуш Толев
Учителя на Мъдростта, 100-години: Петко Атанасов за Ваклуш Толев
Учителя на Мъдростта, 100-години: Петко Петков за Ваклуш Толев
Учителя на Мъдростта, 100-години: Илко Семерджиев за Ваклуш Толев | The Teacher of Wisdom, 100th anniversary: Ilko Semerdzhiev on Vaklush Tolev
