Учителя на Мъдростта, 100-години: Бойко Станкушев за Ваклуш Толев
Бойко Станкушев за Ваклуш Толев
Из интервю на Николай Василев
Подготвил за списание 8, Ян. 2023: Ралица Благовестова
Снимка от видеото
БОЙКО СТАНКУШЕВ
журналист в БНТ, БНР и др.
“Няма враг, има събожник.”
/Ваклуш/
Първо се видяхме в едно кафене на “Московска” – Виенското кафене, където той обичаше да си прави срещите. Tой е един много интересен, различен събеседник и го поканих в моето предаване, което се казваше “Събота вечер”. Всъщност съм направил с него общо четири предавания може би – до годината, в която вече беше доста изнурен, отпаднал. Това е една личност, която не се вписва в никакви канони и стандарти. През цялото време имах чувството, че тоя човек е дошъл от някъде много високо и далече, че идва от миналото. Не заради езика – той често вмъкваше в невероятната си мисъл някакви архаизми, странни думи. Част от тези думи бяха от него самия създадени, за да илюстрира максимално точно заложената в словото идея. Което също беше много странно, защото срещу теб стои един жив, достъпен, усмихнат, сърдечен, изключително добронамерен човек, много толерантен. Част от неговата идея, която придружаваше защитата на човешката душа, беше да се извади от употреба – той не казваше да се забрани, а просто да няма категорията “враг”. “Няма враг, има събожник.”
По същия начин се опитваше да ми обясни и аз се стремях да разбера, но чувствах дефицит на интелект, на познания, на култура – защо не трябва в нашите разсъждения да допускаме въвеждането на понятието, на категорията “зло”. Защото всъщност то не е зло, то е едно недостатъчно еволюирало добро. Много ми беше сложно, въпреки голямата радост и трепет, с които всеки път очаквах срещите с него. Имах и много големи притеснения – имаше елементи действително на съмнения, на гузност и даже на самоизтезание в контактите ми с него от очевидно осъзнатата мисъл, че ние само си въобразяваме колко сме чели, колко сме учили, колко сме добри, а всъщност винаги, когато сме имали трудности, сме търсили на първо място оправдание, а не някакъв радикално различен подход, както той е правил, докато е бил в затворите, в лагерите.
Въпреки тоя чудовищен живот на изтезаване, на поругаване, на неглижиране, той е издържал всичко и си излиза чистичък, абсолютно светъл, с отворени обятия към хората и към живота. И много по-себеусъвършенстван, защото цялото това време, докато той е лежал по зандани и по лагери, е използвал да се усъвършенства, да учи – езици, богословие, правни науки, всичко. Няма в българската история друг такъв човек. Няма друго такова човешко същество.
За мен е много интересен примерът как този човек – Ваклуш, ако действително е точно човек, а не нещо повече, е успял да върне (и препоръчвам на военните историци да анализират) всички войници, на които е бил командир по време на Втората световна война, до един живи и здрави от фронта. Един има, който е бил ранен заради мародерство, но оцелява. Командирът, който в тази касапница, наречена втора фаза на Втората световна война, съумява да върне всички момчета непокътнати на родна земя при техните семейства. Това не означава ли, че този човек е имал могъщия интелектуален, физически, организационен и военен потенциал и талант да ги съхрани? Той е феномен в това отношение!
Ако ме питаш: “Ти, Бойко, последовател ли си на Ваклуш Толев?”, аз ще отговоря: “Да.” Мисля дори, че в една близка епоха неговите идеи биха могли да бъдат приложени и при изготвянето на една платформа, програма, стратегия за национално разбирателство. Всичко, което той правеше, беше една протегната ръка, една усмивка. Така е останал за мен.
_______
Виж за книгата Децата на Деня – родени да правят история ТУК.
КОМЕНТАРИ
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Учителя на Мъдростта, 100-години: Румен Стоичков за Ваклуш Толев
Учителя на Мъдростта, 100-години: Теодосий Теодосиев за Ваклуш Толев
Учителя на Мъдростта, 100-години: Петко Петков за Ваклуш Толев
Учителя на Мъдростта, 100-години: Илко Семерджиев за Ваклуш Толев | The Teacher of Wisdom, 100th anniversary: Ilko Semerdzhiev on Vaklush Tolev
