Учителя на Мъдростта, 100-години: Румен Стоичков за Ваклуш Толев

Румен Стоичков за Ваклуш Толев
Из интервю на Николай Василев
Подготвил за списание 8, Ян. 2023: Ралица Благовестова
Снимка: видео

РУМЕН СТОИЧКОВ
журналист в БНР, автор на множество книги

“Мъдростта ще осъществява йерархията на възможностите,
които носи вложеният Бог у нас – ще осъществи всичко,
каквото висшата същност на Християнството е оставила.”
/Ваклуш/

Виждал съм Ваклуш Толев най-напред през 1992 г., когато в сградата на Светия синод се проведе една пресконференция, последвана от изявление на говорителя на Светия синод тогава – русенският митрополит и после патриарх Неофит. В рамките на този един час и нещо пресконференция се бяха събрали много хора, свързани с нашето духовенство, с институцията на Църквата. Тогава се дебатираше какво отношение да имат към тогавашните бдения на Христофор Събев. В залата беше и Ваклуш Толев. Разпознах неговия глас, след като години по-късно слушах записите си. Начинът, по който той говори – този изказ, своеобразната лексика, препратките, тази богата словесност, която той притежава – това е нещо уникално и никога не може да бъде сбъркано.

Същинското ми запознанство с Ваклуш беше през 1998 г. – направих интервю с него в радиото, свързано с неговата идея да се изгради Дом-светилище на 13 безсмъртни българи. Хареса ми много възможността да направя едно цяло предаване, което да напълня с тази тема, с тази идея, с изказа на Ваклуш Толев. Разпитах го подробно за всеки един от 13-те и той за всеки един ми разказа причините да бъде в този Дом. На практика един цял “Нощен хоризонт” беше посветен на тези безсмъртни българи. Той развива своята си теза, гради я, съпоставя я, изважда някакви аромати от нея и всъщност ти не можеш да се намесиш. Толкова богато и с всички подробности разказва, че наистина няма нужда ти да се намесваш като водещ.

Едно от най-интересните неща, които ми е разказвал, беше при една среща в кафенето на радиото, където си говорихме, без да се е налагало да го записвам. Разказа за посещението си в Йерусалим и срещата си с магарето на Христос. Това просто ме ошашави. Никога не съм слушал един такъв разказ, пълен с толкова интересна информация и емоция. Тази емоция се предаваше и на мен като към един негов близък, който стои и го слуша. Вероятно го деляха месеци, откакто е бил на това посещение, но той го разказваше с толкова подробности и с такава неприкрита радост, че това се пренасяше и върху мен. Дори се опитвах да си представям всички тези картини от срещата му с ослето на Христос, от срещата му с Христос… Невероятно ми звучеше.

Беше ми много интересно да чуя и да го записвам също във връзка с тази идея за допълнение към Хартата за правата на човека – за премахване на анатемата, на проклятието над душата. Как му беше хрумнала тази позиция, не зная, но съм склонен да си мисля дори, че е свързана с този мой първи спомен от “запознанството” си с него през 1992 г. Защото в рамките на тази пресконференция на Светия синод тогава бушуваха страсти на неприязън и каквото и да питаше някой, ако той беше с дори и лек нюанс на укор към Светия синод и към най-висшето духовенство, се започваше ответна реакция, в която се чуваше и думата “анатема”. И то многократно, с тропот, с викове “Махайте го тоя, бе! Анатема, анатема!” – страхотни викове и крясъци, и това проклятие, което звучеше със страшна сила, защото повече от 50-60-100 човека викаха с всичка сила: “Анатема, анатема!” Там, на това място, в рамките на един час аз чух тази дума може би 50 пъти, ако не и повече. Възможно е тогава да му е хрумнало, не знам.

Той е един от най-уважителните хора, които съм виждал – от хората, които умеят да те слушат, да те уважават, да те обичат, да се съобразяват с мнението ти. Излъчва доброта. Нямам друга дума – изключителна доброта. За мен той е един страшно добър, интересен, почтен, добронамерен човек. Има и една приведеност, една почтителност, едно уважение и една обич, които струят от него към теб като към събеседник, като към човешко същество на равна нога.

_______

Виж за книгата Децата на Деня – родени да правят история ТУК.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Учителя на Мъдростта, 100-години: Бойко Станкушев за Ваклуш Толев Учителя на Мъдростта, 100-години: Петко Атанасов за Ваклуш Толев Учителя на Мъдростта, 100-години: Петко Петков за Ваклуш Толев Учителя на Мъдростта, 100-години: Илко Семерджиев за Ваклуш Толев | The Teacher of Wisdom, 100th anniversary: Ilko Semerdzhiev on Vaklush Tolev