
Превод и подготовка на материала: Ралица Благовестова
Снимки и илюстрации – из интернет.
~ ~ ~
For English check out the video bellow.
“Мисля, че е много важно хората да имат разбиране за природата на реалността. Има едно фундаментално поле като източник на Творението и то произвежда всички ефекти, които наблюдаваме на физическо и биологично ниво. Работя от 35 години върху обединяването на космологията с квантовата механика като нива на съществуване, които са фрагментирани понастоящем във физиката ни. Има технологични приложения, произтичащи от свързването им, които са наистина трансформиращи за обществото: нов начин за извличане на енергия, нов начин за справяне с гравитацията.”
— Насим Харамайн в интервю на Андре Дъкъм от 01.10.2024 г.
Следва превод из интервюто на Обри Маркъс по-горе
с квантовия физик Насим Харамайн от 25.09.2024 г.
Обри, анонс: Красивото в този подкаст с гостуването на гениалния астро и квантов физик Насим Харамайн, е, че успяхме да хвърлим мост между древни концепции от даоизма, от кабалистичните традиции… и най-авангардните научни уравнения на квантовата физика, за да видим как те си взаимодействат. Направихме възможното за един красив синтез от древна мъдрост и най-новите научни открития. Във времената ни на хаос и турбуленция разговорът разширява погледа отвъд вярата в незнайното и за мен е истинско удоволствие да споделя не само целия този набор от познания за Космоса, но и едно искрено послание на надежда за това накъде се е запътило човечеството и защо ще поеме в положителна посока.
Обри към Насим: Не зная дали някога съм бил толкова развълнуван да говоря с някого в подкаст, защото следейки работата ви и специално изучавайки я в подготовката си за тази среща, осъзнавам колко малко всъщност знам за Вселената.
Насим Харамейн: Благодаря ви! Е, това е положението ни като цяло, така че не се чувствайте зле. Струва ми се важно хората да разбират по-добре квантовата механика, заради широко разпространената Копенхагенска интерпретация, че наблюдението трябва да предхожда материализацията на света в това, което е. Това разбиране идва от известната конференция, състояла в Копенхаген, но тълкуванието според мен е напълно неправилно. Има алтернативни гледни точки, дадени от много сериозни учени – Де Бройл е един от тях, както и Бом. Те дават всички точни отговори с механична динамика на флуидите по отношение на ефекта. Единствената разлика в интерпретацията идва да покаже, че всъщност, когато една частица се движи, тя се движи в енергийно поле, в което прави вълни точно като лодка в океана. Имаме частица във вълнова среда, но не по някакъв езотеричен начин.
Пространство-времето не е среда без енергийно поле. То е поле от енергия и всъщност аз демонстрирам много ясно, че именно полето от енергия образува частицата поначало. Разбира се, можем да поговорим за експеримента с двойния процеп, който предизвика тази интерпретация на практика, но ще трябва първо да се върнем към основата на квантовата механика.
Теорията на Пилотната вълна* обяснява експеримента, при който имаме един процеп и изстрелваме електрони или фотони през него. Имаме детектор отзад и очакваме на него да се отрази като точка всяка частица, достигаща и удряща се в детектора. Тези, които се удрят преди него няма да се отразят, т.е. които не минават през процепа. След това поставяме два процепа и очакваме да се отразят някакви частици, преминаващи през единия процеп, и други частици, преминаващи през втория процеп. Трябва да имаме точки върху таблото от двете му страни – за двата процепа, но вместо това получаваме интерферентен модел, сякаш частиците са си взаимодействали. Това е странно – какво се изпречва на частицата? Сякаш се превръща в две частици, които преминават през двата процепа, и така си взаимодейства със себе си.
__________
* Според Теорията на пилотната вълна частицата и вълната от материя са както реални, така и отделни физически единици (за разлика от стандартната квантова механика, която постулира липса на физически частици или вълнови единици, а само наблюдавана двойственост на вълна-частица).
__________
Тогава поставяме измервателен уред и изведнъж се появяват два реда точки на таблото –резултатът е променен. Това отведе основите на квантовата механика до поредица от уравнения, които описват този колапс на квантовата вълнова функция, изграждаща частиците. Но всъщност, ако вземем аналогията с лодката в океана, ще знаем, че когато частицата се движи, тя прави вълни. При два процепа вълните, които е направила частицата, преминават през втория и се сблъскват с нея, създавайки интерферентен модел. Когато поставим обекта за измерване, този обект прави вълни в полето и неутрализира вълните, които частицата прави, така че сега получаваме трети резултат. Простичката реалност е, че всичко се къпе във фундаментално енергийно поле, което взаимодейства с всяко нещо и свързва всички неща. Стигнах до Теорията на пилотната вълна самостоятелно през 90-те години, мислейки си, че аз съм този, който я е разработил, но впоследствие установих, че Де Бройл го е направил много преди мен. Сега имаме нещо много по-дълбоко, което казва, че всичко е свързано чрез фундаментално поле. Така че нека се върнем към началото на квантовата механика, за да разберем нещо наистина важно там.
Квантовата механика започва с Макс Планк, който се опитва да направи по-добра електрическа крушка. Поръчано му e от група различни организации, които се опитват да подобрят електрическата крушка, защото по онова време не е издържала много дълго. Макс разглежда проблема в детайли и се опитва да вникне в термодинамиката на елемента, който излъчва фотони, излъчва електромагнитни полета, когато го нагреем.
Уравненията в класическата физика навремето казват нещо наистина странно – че елементът трябва да излъчва безкрайно количество ултравиолетова радиация, което не отговаря на замерваното в лабораторията. Това разминаване е наречено “ултравиолетова катастрофа”. Той се опитва да намери решение и за да заработи уравнението, наречено впоследствие закон на Планк, добавя малък свободен параметър – h (константа на Планк), модифициран по-късно като h-bar. Уравнението указва, че електромагнитното поле, което се излъчва от елемента, когато нагряваме нещо, всъщност излиза на пакети от дребни въртящи се частици, като импулсни пакети, които по-късно са описани с h или h-bar. В крайна сметка Айнщайн взема този пакет от енергия и заявява, че може да обясни фотоелектричния ефект с него. Оттам идва концепцията за фотоните. Малките пакети енергия удрят електрони и ги изхвърлят от орбита. Така работят фотоклетките, които използваме за слънчеви панели. Получава Нобелова награда за това. Айнщайн не получава Нобелова награда за Теорията на относителността – получава Нобеловата си награда за принос в полагането основите на квантовата механика.
Законът на Планк казва, че при електромагнитно излъчване Вселената излъчва и поглъща пакети енергия (нарча ги кванти, от латинскoто quantum, “колко”, “какво количество” – б.пр.). Уравнението описва осцилатор. Осцилаторът се визуализира най-добре като малък вихър, който генерира трептения, поглъщайки и излъчвайки фотони. Описанието на осцилатора е в основата на квантовата механика. Можем да си го представим като единичен протон, като ядрото на атом или цял атом, който сам по себе си е осцилатор. Когато се преподава, вместо да се каже на учениците да си представят малка въртяща се частица като осцилатор, им се дава за визуализация пружинка/струна, с тежест в края й. Двете са математически съпоставими, така че математически това е приемливо, с тази разлика, че ако си мислите, че Вселената прави струни с тежести в края, вие нямате реална представа какво всъщност описвате с уравнението си. Този тип аналогии са много деструктивни по отношение на способността ни действително да разбираме Вселената, защото започваме да създаваме в главите си модели, които нямат нищо общо с реалността.
Представете си, че описвате атома като малък осцилатор и константата, която Планк е поставил там, за да работи уравнението, дава правилния отговор за спектрите на светлината, излизащи от жичката. Той предсказа всички правилни стойности за различните температури с различните цветове от светлинния спектър, което е законът на Планк, като се отървава от безкрайното ултравиолетово лъчение, но неочаквано предсказа и нещо повече от това.
Обри: Фактически казваш, че този пулсиращ оцсилиращ модел говори, че се създава нова проекция на реалността във всяка секунда на Планк, което е възможно най-краткото време като измерване – интервалът между тези импулси: бум, бум, бум, бум…
Насим: Като сърцебиене.
Обри: Почти безкрайно малко като измеримост, създаващо реалността ни във всяка планко-секунда.
Насим: Точно така. С увеличаване на мащаба, времето се забавя, защото отнема повече време на един протон да направи завъртане, отколкото на един планк, който е милиарди пъти по-малък. По-малък е от кварк.
Обри: Планк е фундаменталната, нередуцируемата базова частица?
Насим: Възможно е да се редуцира до суб-планк, но скоростта на светлината поставя граница. Това най-вероятно е основният пиксел за нашия размер Вселена, да го кажем, но може да се продължи разпада до безкрайност, защото след Хоризонта на събитията на една черна дупка имаме транс-планкови проблеми, което означава, че има неща, които се движат по-бързо.
Обри: Ще нагазим в дълбокото, а искам и да споделя с хората, че наскоро публикувахте статия, която съдържа нереално количество уравнения и потвърждава всичко, което говорите.
Насим: Работя с физици от най-големите школи в Европа и не се подвеждайте, че описанията ми не са рецензирани. Не се нуждаете от чак толкова математика, за да следвате уравненията в поднесеното. Опитваме се да го напишем по най-достъпния за усвояване начин.
Обри: Нещо по повод създаването на Вселената, което бе истински въздействащо за мен, когато го прочетох, и което усетих като истинска философия, е стих четири от “Дао Дъ Дзин”. Там се казва: “Дао е като кладенец, чието ползване е неизчерпаемо. Безкрайна пустота, преизпълнена с непресъхващи възможности. Стихнем ли всяка проява, разнищим ли до дъно всяка сложност, темперираме ли всеки блясък, хармонизираме ли всяка прашинка – ето го там, нескончаемо. Не зная чия рожба е то, но предшествува появата на Поднебесния Бог.” Моето усещане е, че това, което се описва, е фундаменталното единно поле.
Насим: Такива неща не се преподават в училище! Това поле всъщност е открито от Макс Планк, докато той пише уравненията си. Законът на Планк има малка част, която е била премахната от основите на физиката. Тя описва именно това нещо. Уравнението дава, че при еди-каква-си температура получаваме еди-какво-си количество енергия от осцилатора, така че имаме цял спектър. Когато си купим електрическа крушка, виждаме нейната температура, енергийното й излъчване и предполагам, че можем да измерим нейната топлина или светлина като лумени, или излъчване, от нажежаемата жичка. В днешно време електрическите крушки са направени от диоди, така че все още имаме тази конвенция, за да опишем цвета на фотоните, излъчвани от електрическата крушка, но всъщност те не идват вече от нажежаема жичка. При все това, когато решаваме фундаменталното уравнение – отървало се от проблема с ултравиолетовата катастрофа, даващо правилния отговор за ултравиолетовото излъчване, ще видим част, която ни казва, че на нашата графика, в нашия спектър, нула по Калвин е основното състояние на електромагнитното поле, когато би трябвало да има нулево излъчване. Сериозен студ, нищо не би трябвало да се движи. Не трябва да има термично възбуждане, не трябва да има енергия. Въпреки това уравнението, което дава всички правилни отговори за останалите неща, казва, че при нула по Калвин има безкрайно количество енергия – уравнението клони към безкрайност там.
Обри: Значи е почти сякаш при нула по Калвин се връщаме към Дао, което е преизпълнено с безкрайни възможности и безкрайни енергии. Като точка на сингулярност.
Насим: Точно така. И споменавайки думата “сингулярност”, можем да направим връзка с уравнението на Айнщайн за полето. Това означава, че основното състояние на електромагнитното поле е пълно с енергия. Когато Макс Планк открива това, той го нарича Енергия на нулевата точка по Калвин. И идва въпросът какво да правим с това безкрайно количество енергия?
Дали е скрито това нарочно, дали се е случило само защото не сме знаели какво да правим с безкрайното количество енергия – бих казал, че може би по малко и от двете. Трябва да се поставим в контекста на времето. Първата световна война, Втората световна война, търсенето на атомна енергия, разработването на атомна бомба… Да дадеш на света идеята, че съществува безкраен източник на енергия, който е достъпен, може да не е било непременно нещо, което хората са искали да направят по онова време. В основни линии се случва така, че тази част от уравнението е практически премахната от обръщение. Не се преподава ясно. Преподава се неправилно, защото хората смятат, че идва от принципа на неопределеност, което не е така. Самият принцип на неопределеност идва от наличието на енергия в нулевата точка. Какво се случва, когато премахнем тази част? Уравнението ни описва осцилатор без източник. Трябва да подадем енергия към осцилатора, за да може той да продължи въртенето си.
Да се върнем на пружината и тежестта. Как се върти един атом, къде е източникът на енергия, който поддържа всички атоми да се въртят, всички електрони да се движат? Откъде идва това? Скептиците се хващат за случаите на разработки на устройства за безплатна енергия, подмятайки: “Вие, момчета, се опитвате да нарушите законите за запазване на енергията.“ Но ето тук имаме очевидно нарушение в самите основи на квантовата механика.
Обри: Има източник на безкрайна енергия в основата на всичко.
Насим: И сме го намерили! След което това е било игнорирано. Освобождаваме огромно количество енергия от миниатюрно количество материя! Това е забележително. Откъде идва тази енергия? Бях горд със създателите на филма “Опенхаймер”, защото поне споменаха “цветната сила” – силното ядрено взаимодействие. Това е силата, която държи атома единен и която освобождаваме. Но масата на протоните и неутроните, изграждащи това ядро, не е дадена в стандартната физика. Масата на протона, която е масата на материята, как материята има енергия, как материята има маса – това не е дадено във физиката. Просто се казва, че е резултат от силното ядрено взаимодействие. Не можете да премахнете тази Енергия на нулевата точка, тя е математически и физически непоследователна. Фотон, който е погълнат от осцилатора и излъчен, не отговаря на фотон, който е излъчен и погълнат. Получаваме енергия в повече, в излишък. Мислете за цялата Вселената като за осцилатор.
Обри: Имах видение в едно от духовните си преживявания в ибога церемония, което по много начини бе извън възможностите ми да го разбера по онова време. Попитах каква е природата на Бог и ми бе показан образ на една гигантска синя фигура на титан. Имаше си свой антропоморфен образ, в който ми бе представен, но не приемам това твърде сериозно. Казах си: “Добре, Бог е тази гигантска фигура на титан”, която се движеше по елипсовидна писта като лекоатлет на Олимпиадата. Обикаляше пистата и си казах: “Добре, значи Бог се движи безкрайно по тази писта, въртейки се като осцилатор.“
Насим: Това се нарича “циркулация” в динамиката на течностите.
Обри: Добре. Тогава ми показаха, че има безкрайно много такива титани, такива Богове, които също бягат по своята си писта! Чудех се какво за Бога ще рече това, но сега започва да придобива смисъл. Бог е Вселена – една от многото Вселени, въртящи се по своите елипсовидни писти.
Насим: Точно така. И какво го кара да се върти, какво го придържа към центъра? Гравитацията. Говорихме за квантовата механика. От друга страна имаме уравнения, които казват, че пространство-времето се извива, за да произведе гравитация, когато има налична енергия, или маса. Тази страна не сме обсъдили още, но в случая работи точно тя, защото когато запазим източника на енергия за своя осцилатор и го опишем правилно, неизбежно стигаме до Общата теория на относителността. Коментира се, че не можем да използваме Относителността в квантовия мащаб, но за Вселената не е объркващо по отношение на гравитацията, само за хората е.
Имаме планети, които се въртят около Слънцето. Слънцето се върти около центъра на Галактиката, Галактиката се върти около някаква своя централна точка и така самата Вселена вероятно обикаля около сингулярност в своя център. После, има много други Вселени, които обикалят в орбита и открих мащабирането, свързването на всички тези осцилатори един с друг. Открих как се свързват. Това включва гравитационните константи, които измерваме. Всичко си идва на мястото. Формите на живот, светлината и всичко, което можем да измерим, всъщност е редукция на потенциалната енергия на единното поле. Можем да изчислим въздействието на по-малък мащаб върху по-голям, връзката между тези мащаби и изведнъж намираме всички правилни константи на свързване, всички правилни стойности за силите, която наблюдаваме, константите и прочие. Започваме да осъзнаваме, че всичко е като гигантска, динамично флуидна структура с безкраен потенциал, в която сме вгърнати. Забележително е!
Другото забележително е, че всъщност Слънцето е черна дупка. Всичко, което обикаля наоколо, е малка сингулярност – малка черна дупка, и има фрактали от нея. Галактиката има свой собствен център на всмукване (като водовъртеж при източвана вана), после Вселената има свой собствен и така чак до атома… Да не забравяме, че имаме безкрайно количество енергия и енергията огъва пространството. Така че всяка точка в пространството е огъната до безкрайност, защото във всяка точка е налице тази сингулярност, безкрайно количество енергия. Това означава, че всяка точка в пространството е малка черна дупка в мащаба на Планк и тогава има просто различни величини. Идеята, че черната дупка просто засмуква всичко, е напълно невярна. Това е погрешно тълкуване на уравнението за полето на Айнщайн. Защото реално Айнщайн не решава собственото си уравнение, когато пише уравненията си, за да опише как пространство-времето е еластично и се огъва. Било е твърде трудна задача.
Един невероятен математик и физик, който се бие на руския фронт през 1915 г., получава статията на Айнщайн и казва: “О, мога да реша това!” И го решава, докато се бие на руския фронт и е болен. Почива две седмици по-късно. Нарича се решението на Карл Шварцшилд. Той дава решението – първото точно решение на уравненията за полето от Общата теория на относителността на Айнщайн. Изпраща го на Айнщайн и казва, че уравнението на Айнщайн предсказва сингулярност. Айнщайн е много обезпокоен от това, защото излиза, че неговото уравнение предсказва, че цялата маса е в центъра и изкривява пространство-времето до точката, в която светлината не може да излезе от него. Но когато Шварцшилд решава това, той го прави за невъртящ се, незареден обект – за да направи приближение от първо ниво. И след това почива. Така че въртенето и зарядът не са инкорпорирани чак до 70-те години. Айнщайн бил обезсърчен, защото решил, че неговото уравнение вероятно предсказва нещо, което не е реално. Той не вярва, че ще има нещо толкова масивно, че дори светлината, с нейната скорост на бягство, да не може да излезе от него. Така се появява концепцията за черната дупка.
Уравнението предвижда радиус, при който светлината вече не може да излезе, но има стабилни орбити навсякъде отвън, има дори стабилни орбити, които са показани вътре в черната дупка. Така че има фундаментални идеи за черната дупка, които са неразбрани в целостта си – като идеята, че тя просто поглъща всичко. Да попадне нещо в черна дупка е много трудно. Те трябва да се доближат под много специфичен ъгъл откъм полюсите, за да могат да паднат вътре. В противен случай са завъртани и изхвърляни. Много вероятно е, когато влязат, да излизат под някаква друга форма, по някакъв друг начин. Трансформирани са. По-важното е, че когато започнах да говоря за това преди 30 години, предсказах, че за да съществува галактика или атом, трябва да има черна дупка в средата. Това само по себе си бе вече толкова противоречиво, но предсказах, че ще има черна дупка в центъра на всички галактики, които наблюдаваме, и това открихме. По същина природата на черната дупка е безкрайната енергия на вакуумната флуктуация. Черната дупка е просто енергията на нулевата точка, въртяща се на определено място. Това е източникът на ефекта, който наричаме гравитация.