Интервю на Портал12 с Тимен Тимев в навечерието на официалния Великден 2016.
ИЗ ИНТЕРВЮТО
Да се бориш срещу злото с добро – когато ти ударят едната страна да си покажеш и другата, това означава, че ти не бягаш от неговата агресия. Напротив – ти я приемш. Щом я приемаш, ти имаш сила да я приемеш. Щом приемаш страданието значи ти си намерил – имаш в себе си моралната сила да обикнеш страданието. А когато обичаш страданието, тогава ти започваш да го ръководиш. Тук има едно учение – да усвоиш изкуството на дирижираната гибел. Ролята на Иисус е не само да ни накара да не се страхуваме от смъртта, а да вземем енергията от смъртта, за да можем с нея да отидем в безсмъртието. Когато се изкачиш на Кръста ти чувстваш, че почваш да служиш на нещо, което е по-велико от теб.
Иисус се явява като всеобщото спасение за всеки, който иска да преодолее смъртта, да се запознае със своето величие, да узнае така трудната за малкия човек идея, че той е Богоподобен. Когато се чувстваш бурмичка в матрицата, захвърлен в тази враждебна Вселена, когато не си поет и композитор да знаеш, че Вселената е на твоя страна…, когато се чувстваш отчужден в природата или потиснат в обществото, когато се чувстваш малък, дребен, нищожен, незначителен, временен и смъртен в този кръговрат на природата, тогава се явява Христос! Христос е върхът на човешкото възделение, защото и примитивните, и цивилизованите народи все още искат да прескочат страшната преграда на смъртта, искат да прескочат тази жестока преграда на малкото самочувствие, искат да почувстват, че е възможно да въстанат срещу това зло, което сякаш е основало всичко. Тук има една много фина разлика, за да можем да разберем фалшивата формула “махни си своето малко човешко Аз”. Въпросът е не Азът да го премахнем, а от малък да го увеличим, и то да го увеличим до безпледелност, така че в своя хоризонт той да включва Вселената и всички други. Всички страдаме от комплексите за малацоност, както от друга страна всички сме нацистични. Нарцисизмът е този, който води до неблагородното състезание: “Защото аз искам да изпъкна, трябва да елиминирам другия.” Как да се спасим от този терор на нарцисизма? Истината е, че ние сме наристични, докато нашият малък Аз е все още малък. Защото нещо в нас ни подсказва, че ние трябва да бъдем много по-големи, но се усещаме, че още не сме и това води до едно вътрешно самоизтезание…
ВИЖ ОЩЕ
ЗА ПОЗНАНИЕТО И ВЯРАТА | МАХАБХАРАТА
