Жеравът се завърна отново в Югоизточна Европа, първото му гнездо е в България!
For the English version click HERE.
Интервюто взе: Снежана Бесарабова
Фотография 1 (Драгомаско блато отвисоко): СДП „Балкани“
Фотография 2 (сив жерав с малкото си в Драгонаското блато): Симеон Гигов / СДП „Балкани“
Фотография 3 (сив жерав отблизо): Андреас Еклер / Уикипедия
За радост на природолюбителите у нас и в чужбина, тази година сивият жерав отново сви гнездо в Драгоманското блато край София, нещо което не се бе случвало от 116 години насам. Първото заснето и документирано малко орнитолозите откриват на 11 юни 2023 г. Така бяха увенчани 25-годишните старания на природозащитниците от Сдружение за дива природа „Балкани“ да подобрят условията за живот на птиците във водоема.
През последните няколко години към усилията на Сдружение „Балкани“ за възстановяване на живота в езерото се присъединява и природозащитната организация WWF – България в съвместната им работа по проекта WaterLANDS, финансиран по програмата на ЕС „Хоризонт 2020“. Той дава възможност радетелите за дива природа от различни страни на нашия континент да подпомагат с труда си съхраняването на птици и животни в шест влажни зони из цяла Европа, сред които е и Драгоманското блато.
32 организации от 15 държави обменят опит и знания по възстановяване и опазване на общо 15 водоеми, като например торфищата в Италия и Естония. Оптимистичното е, че под зоркия поглед и грижи на природолюбителите, на стария континент расте числеността на емблематични птици като черния лешояд (картала), къдроглавия пеликан и жерава. Но радетелите за съхраняване на природата алармират, че не е така с редица пойни птици и животни, чиято бройка намалява заради интензивното земеделие. Все пак успехите с размножаването на редица редки видове е свидетелство за нарасналото разбиране, че вместо да бъде ограбвана, природата трябва да бъде обгрижвана – едно осъзнаване на световната екологична отговорност.
В интервю за “FreeVision” Председателят на Сдружение за дива природа „Балкани“ – Петко Цветков, разкри за трудностите, ентусиазма и успехите по пътя на завръщането на сивия жерав като гнездящ вид в България.
Как Сдружение за дива природа „Балкани“ и WWF помогнахте на сивите жерави отново да свият гнезда в България?
До началото на 90-те години от миналия век Драгоманското блато е пресушавано чрез изпомпване на водата за отглеждане на житни култури. Когато в средата на 90-те години помпената станция бе спряна, водоемът взе отново да се пълни и животът в него да се събужда. В този момент Сдружение „Балкани“ успя да получи подкрепа със средства от международни организации като EuroNatur и EECONET Action Fund за закупуване на земи от Драгоманското блато. Оттогава работим не само за завръщането на жерава, но и за подобряването на условията за гнездене въобще на блатните птици като големия воден бик, голямата бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и др. Постепенно изградихме туристическа инфраструктура в него и водоемът стана популярен в Драгоман, столицата, както и в чужбина. Привлякохме посетители, много от които деца, да наблюдават дивата природа в него, местните ловци спряха да ловуват там, а прекратяването на земеделските дейности осигури спокойствие за птиците.
Осъществяването на стратегията за завръщането на сивия жерав ни отне близо 25 г. от първите дейности по възстановяване на Драгоманското блато. Екипът от орнитолози на СДП Балкани, под ръководството на доц. д-р Петър Шурулинков, следеше птиците и даваше своите експертни съвети какво трябва още да се извърши за привличането им. Така през последните няколко години жеравите започнаха малко по малко да се задържат във водоема. Докато на 11 юни 2023 г. не бе открито и документирано първото излюпено малко в Драгоманското блато, с което бе доказано завръщането на сивия жерав в България като размножаващ се вид. Това е много радостна новина, тъй като от 1957 г. тези елегантни птици не са свивали гнезда в страната ни, а конкретно в района на Драгоманското блато – от началото на миналия век. Гнездото се строи на земята от трева, сред масиви тръстика, и птиците са много чувствителни към човешко присъствие, затова завръщането им означава, че те отново са открили спокойна среда за живот в Драгоманското блато!
Благодарение на природозащитните дейности, то беше включено в мрежата „Натура 2000“ за опазване на природните местообитания и птиците, а през 2011 г. Карстов комплекс “Драгоманско блато” е обявен за влажна зона от световно значение съгласно Рамсарската конвенция. Това още повече мотивира Сдружение за дива природа „Балкани“ да привлича симпатизанти и посетители. Това стана любимо място за местните хора, например когато млада двойка се жени в града, отива да се снима и на наколната пътека за посетители, поддържана от природозащитниците във водоема.
През последните няколко години към усилията за възстановяване на живота в езерото на Сдружение „Балкани“ се присъединява и WWF – България. С подкрепата на община Драгоман и Районната инспекция по околната среда и водите – София, заедно с WWF изпълняваме преки дейности за възстановяване на наколната пътека на блатото, пострадала от пожари последните години. Общините Драгоман и Сливница ни съдействат за подобряване на условията за птиците и другите живи обитатели. В момента например окосяваме част от тръстиката и другата водна растителност във влажните зони, за да поддържаме свободни от растителност водни огледала, нужни за птиците. Стараем се и да създадем т.нар. буферни зони – пояси от дървета и ливади, които да намалят постъпването на пестициди и др. химикали от земеделските земи в блатото. А заедно с община Драгоман работим за пречистване на отпадните води от града, които се вливат във влажната зона – проблем, който не е решен, тъй като все още липсва пречиствателна станция.
Къде другаде го има сивият жерав и какво е положението с неговата защита на континента?
След прекратяването на интензивните пресушавания на влажните зони и лова през миналия век, популацията на сивия жерав в Европа се възстановява, особено в скандинавските страни. Така в Германия, Полша, Прибалтика и на Изток общият им брой е нараснал до 140-150 хил. двойки. Друга причина за този растеж е подобрената хранителна база, като отглеждането на царевица, по-ефективното опазване и мекият климат, а както и подобреното отношение на човека към този атрактивен вид.
Ние сме единствената страна в Югоизточна Европа, където в момента гнездят жерави. Има наблюдения, че отделни птици посещават и Босна, но поради минните полета и неспокойствието в техните влажни територии, не са открити размножаващи се птици. Нужно е спокойствие за гнездене, тъй като малките са много уязвими – вдигнат ли се обезпокоените родители във въздуха, хищници като чакала или лисицата могат лесно да хванат жеравчето.
В България напоследък се наблюдава увеличаване числеността на някои видове птици, като къдроглавия пеликан, и завръщане на видове като картала, а сега и сивият жерав. Какво е състоянието на останалия жив свят?
Само някои видове птици и животни се възстановяват благодарение усилията на човека. Трудното им завръщане в местообитанията демонстрира, че лесно унищожаваме видове, а после възвръщането им отнема много време, усилия и струва скъпо. Докато емблематични видове като пеликани, лешояди и жерави също се влияят от торовете и другите химикали в земеделието, но зависят много от осигуряването на подходящи места за гнездене и храна, и когато им ги осигурим, те се заселват. Но за съжаление, у нас, както и на целия континент се наблюдава намаляване на разнообразието и числеността при някои видове врабчови птици и други популярни птици като гургулицата, например, заради употребата на пестициди в земеделието, лов и др. дейности. Интензивното земеделие вреди и на редица други животни.
Има ли наблюдения как се отразява войната в Украйна на дивия свят в Европа?
Трябва да мине повече време за да имаме преки потвърждения как се отразява войната. Но можем да споменем, че миналата година хванахме няколко хиляди по-малко птици при опръстеняването им в Дуранкулак. А тази година бройката на птиците се възстанови. Трудно е засега да се каже дали тази рязка промяна в числеността на предимно пойните птици, които улавяме, има пряка връзка с войната, но все пак разликата в бройките е значителна.
Продължава ли България да бъде любима туристическа дестинация за наблюдение на дивата природа?
Вече около 15 г. страната ни е любима дестинация на световния, предимно европейски природосъобразен туризъм, както и за наблюдение на дивия свят. Както и навсякъде другаде, по време на Ковид-кризата посещенията рязко спаднаха, а туризмът много бавно се възстановява. Все пак очакваме тази положителна тенденция да продължи.
Съществува ли възможен баланс на това едновременно да развиваме възходящо икономиката си и в същото време да извършваме успешни природозащитни дейности?
На теория това е напълно осъществимо и са немалко усилията в развиване на природосъобразни практики и бизнес. За съжаление, не винаги аргументите за опазване на природата надделяват, като много често дори и природозащитното законодателство не се спазва. Ключът към това да имаме хем развита икономика, хем опазена природа, е в спазването на законите за защита на природата. Важно е също и да не си поставяме краткосрочни цели, като развиване потенциала на България за добив на електричество, включително от възобновяеми енергийни източници, в разрез с изискванията за опазване на дивата природа. Има много други възможности това да се случва, като не се вреди на растителния и животински свят.
