Проблемът с мокрите кърпички
И пак вървя по пътеката. Наслаждавам се на изгледа. Торфът гостоприемно потъва при всяка моя стъпка и ме примамва да се събуя бос. Не се налага да се концентрирам върху маркировката, защото многото крака, минали от тук са проправили пътека губеща се в далечината. А туристите пък са се постарали да маркират допълнително, така че да не забравяме цивилизацията, от която уж се опитваме да избягаме тук. Освен опаковки от вафли, ядки, тук и там тубички от въглехидратен гел (модерна работа), навсякъде по пътеката са изоставени смачкани мокри кърпички, следи от непрекъсната маркираща дейност. Преди време се чудех как може да хрумне на някого да ходи по нужда на пътеката или непосредствено до нея, когато може само с няколко крачки да се влезе в гората. Или когато няма гора, с малко повече да се отдалечи, да си намери естествена дупка, да свърши каквото ще прави там и после да заличи всичко като го затрупа с клони, шишарки или трева. Дъждът, бактериите и насекомите ще си свършат работата и от тази дейност няма да остане и следа. Сега гледайки стотиците остатъци покрай пътеката се чудя няма ли да се погнусите, ако попаднете на мокри кърпички, оставени от вас самите. Може би, някои ходят по определен маршрут само веднъж, така че какво остават зад себе си не е важно, но вероятно по-скоро не се замислят.
Мокрите кърпички не се разграждат. Материалът, от който се произвеждат се нарича “спайнлейс” и всеки може сам да провери, че се касае за полиамидни влакна, или иначе казано – пластмаса. Хвърлянето на кърпички сред природата е като хвърляне на торбичките, окичили дърветата, и изобщо като всяка друга опаковка. Обръщам се към дамите, защото огромната част от тези остатъци са тяхна “заслуга”. Обикновено кърпичките си кротуват на пътеката и лесно се разбира кой и какво е правил. Тук покорно моля войнстващите феминистки да стигнат до края на материала. Опитвам се да не деля хората по никакви признаци, просто сега въпросът го изисква. Мили дами, предполагам че е много приятно да се освежиш и с едно движение да се чувстваш чист и нов, но планината не се чувства така след вас. Вие също едва ли харесвате резултата от тази ваша дейност. Лекарите съветват да се изоставят мокрите кърпички, защото веществата, които се намират в тях са отровни и предизвикват алергии и да се премине към дезинфекциращи гелове. Аз пък Ви съветвам да се върнете към добрата стара вода и когато е необходимо – към тоалетната хартия.
Всъщност кой съм аз, за да ви съветвам? Аз ви моля: Забравете за тази модерна технология! Не поставяйте на първо място свежестта на вашите нежни части! Зная, че сте най-важни, но има и други важни неща и едно от тях е какво оставяме след нас. А за тези, които успокояват съвестта си, с надписа върху кърпичките, който гласи, че са изцяло от целулоза, не забравяйте какво правят маркетолозите, за да ви убедят в това, което те искат. Така ядете сирене от палмово масло, кренвирши от кости и кожа и какво ли още не, защото вярата в надписа не изисква никакви усилия.
Текст и фотографии: ВАЛЕНТИН ГРАНДЕВ
Личен блог: www.vprirodata.com