“Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди…”
Разговор с Тодор Димитров, подбрано
за “Цветове от аурата на България”
Фотография Тодор: Александра Вали
Фотография Ваклуш: Любомир Андреев
Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди…
Откровение на Йоан 16:15
ТОДОР е от Бургас (с корени в Българово). Роден е на 19 ноември 1963 г. и вижда за първи път Ваклуш Толев ?”[1] в началото на 90-те години, на портрет в хижа “Иван Вазов” (Рила планина), която се държи от негов последовател – студентът по философия тогава, Венци. Венци, впрочем, бе от първите няколко човека около Ваклуш, които и аз срещнах и запомних най-напред, само че моята среща с него бе в Поповица – при първото ми гостуване у Ваклуш, 1990 г., което бе и първата ми реална среща с Учителя. Не зная дали при Венци с годините философският ум надделя над извежданата интуиция, но се загуби някъде… А първата жива среща на Тошко с Ваклуш е била на лекция в Бургас. След края на словото си, минавайки покрай Тошко, Ваклуш му подхвърля репликата: “Е как е, ще вървим ли?”[2] И Тодор отвърнал с лека почуда: “Ами ще вървим, къде ще идем?!” 
Сам често е споделял този интересен в иносказателността си спомен, затова го преразказвам възможно най-точно. Както и другото интересно – иска не иска му е съобщил, че по прераждане е едно от големите имена в исихазма, което обяснява защо Тошко е толкова на “ти” както с Библията, така и с цялата православна “гилдия” Аз лично не зная за себе си подобни неща, защото респектът ми към Учителя бе стресиращо силен, за да го доближавам прекалено – за свободни разговори, но пък получавах винаги по друг начин всичко, каквото е било нужно да зная или научавам – на принципа “казвам ти жено, сещай се снахо”, от самите му лекции и слова. Освен това имам извънредно прекрасните обстоятелства да стигна до Учителя на Мъдростта от библиотеката на Духовната академия в София, и то с въпрос за Калки Аватара.
Бяхме с двете ми най-добри приятелки, с които заедно завършихме езиковата гимназия във Видин. Там, в общежитието, на втората година се запознахме с момиче от следващия випуск – нашият апартамент бе врата срещу врата с нейния – което започна да ни носи старовремски книги от библиотеката на своя баща теософ. Спомням си, че “Окултна енциклопедия” ми се стори малко повърхностна, но “Древната мъдрост” на Ани Безант ме изпълни с изключителен възторг и ентусиазъм веднага. Помня също откъслечни писания от Ледбитър, Чатерджи, Рьорих, Блаватска и от някакъв Учител, който бил живял преди 9-ти септември ‘44 г. в България. И така, вече имахме практиката да ходим с приятелките ми на стоп до София за концерти на Моцарт, а пролетта на 1990 г. решихме да посетим и Духовната академия, за да открием там книги от този български Учител – Петър Дънов. Половината от библиотеката по това време бе в ремонт, но все пак работеше. И за да ни пуснат в читалнята, трябваше да вземем разрешение от Ректора, ни казаха. Качихме се на горния етаж, обяснихме на длъжностното лице какво искаме и получихме една бележка-разрешение от него. След известно ровене из каталога, скоро ни донесоха и поръчаното четиво. Не помня заглавието, но заедно с оборването на някакви негови тези (учението му е считано от богословието за ерес, както доста по-късно ни стана ясно), имаше и много цитати от самия Петър Дънов. И докато ние трите се бяхме скупчили около книжката и коментирахме шепнешком, двете жени срещу нас (масите в читалнята бяха като огромни дървени тезгяхи за поне осем човека) започнаха да ни говорят наставнически и дори да ни се карат защо четем това, когато имало днес в България жив Учител, който е “Абсолютът в плът”, а именно Ваклуш. Сториха ни се леко странни двете дами, но имаше с тях и една трета жена – беше седнала отстрани на масата ни и се застъпи за нас да ни оставят намира. После двете си заминаха и остана до нас само третата. Мен вече ме бе заглождило любопитството, защото дамите очевидно знаеха интересни неща, и останали сами с нея, изръчках приятелката, която седеше откъм нейната страна, да я попита знае ли нещо повече по повод легендата, която тъкмо бяхме прочели да разказва Николай Рьорих – за идването на Калки Аватара и края на епохата Кали Юга. Така се запознахме с Женя Клевцова, която през есента на 1990 г. най-сетне ни заведе при Ваклуш в дома му в Поповица. Трите дами първо били ученички на известен индийски гуру – запомнила съм Сай Баба като име, с неговите чудеса, златен прашец и т.н. – когото били помолили да се застъпи за тях, за да ги приеме Ваклуш за негови ученици. Преди срещата в Поповица получихме от Женя сериозни инструкции как трябва да се държим с “гуруто”, при когото ни води, защото новите последователи винаги били поставяни на изпитания и проверки. Лично аз обаче не усетих подобни неща в отношението на Ваклуш към нас. Посрещна ни на портата, здрависа се с всички ни и после влязохме в къщата, където започна беседа – разговор с въпроси и отговори. Харесах го веднага и попивах интуитивно онова, което говореше. Беше идеалният образ на мъдрия старец от планината в съзнанието ми, който исках да срещна като избягам в Китай, защото ми се струваше, че само там ще имам шанс да го намеря!
От тази първа среща с Учителя научих, че Хитлер по прераждане е спартанският законодател и вожд Ликург, защото попитах такива хора като него каква карма имат. Оказа се, че не винаги нещата са просто лична карма – Хитлер е бил нещо като Бич Божи, а като негов личен урок Ваклуш посочи, че трябва да се научи да носи отговорност и за действията на подчинените си. Тоест за много неща явно не е знаел, но и не се е поинтересувал, за да знае.
Историята продължава с това, че едната приятелка отиде да учи във Варна, а двете с другата се преместихме в София. Приятелката във Варна, на сергията му с духовна литература, много скоро се бе запознала с някаква интересна личност, последовател на Учителя Дънов.[3]
Помня за този човек името Петър, русолява дълга коса, сини очи и синя превръзка през челото, както и разказът му за ползването на “ментални формули” като невидима охрана, които така добре работят, когато ги правиш всеки ден, че един път ако пропуснеш, веднага те ограбват.[4] Мисля, че това трябва да бе познатият сега с новоприетото си име Елеазар Хараш.
Тогава изнасяше лекции във Варна и София, така че аз лично посетих такива и в двата града. От първата лекция при него запомних тезата за зрялата карма, която ако е негативна, може да бъде прекратен преждевременно един живот, за да не продължава капсулиране в поведението на човека. После в годините наблюдавах този феномен не в един само случай. Първо винаги има предупредително събитие – например лека катастрофа. Ако нищо не се преосмисли и промени, тогава идва и катастрофа с “фатален” изход. Много скоро обаче ми стана безинтересно преподаваното от този човек, подобно на това как не ме бе грабнала Окултната енциклопедия преди това. И така, интересът ми бе задържан само от Ваклуш, който започна от 1991 да изнася лекции в Софийския университет и в читалището “Славянска беседа”.
Постепенно разбрах, че Духовната академия всъщност ме бе отвела до Учителя на Мъдростта, чието идване е подготвяло Теософското общество през 19-20-ти век. От друга страна обаче се оказа, че и Петър Дънов, който покрай следването си в Америка се запознава отблизо с поднасяното от теософията там, приема впоследствие мисията, че всъщност той е чаканият Миров Учител, като сменя междувременно (след 1930 г.) и рожденото си име с духовното Беинса Дуно. Твърди се от дъновистите, че когато през 1926 г. Кришнамурти се оттегля официално от приетата мисия той да е чаканият Учител, е обявил, че Учителят вече е роден в България. Но ако бе Дънов това, дали нямаше Кришнамурти да поиска и да се види с него? Докато Ваклуш в същото време е бил едва тригодишен и будността му (в Хилядолистника, с Белия кон) идва, когато комунистическият режим вече е на власт – с навършване на 28 години, на 11 януари 1951 г., докато е в затворите. За Кришнамурти Ваклуш споменава в темите си за Теософското общество, че е Зороастър по прераждане и поради това върнато минало съзнание първоначално е приел мисията на Чакания, възложена му от обкръжението му и особено от Ани Безант, която го осиновява едва 14-годишен, виждайки дарованието му.
Освен това при Петър Дънов се вижда от беседите му колко малко действително познава Христовото Учение, докато в случая с Ваклуш е тъкмо обратното – благодарение на него наистина ти се разкриват неподозирани дълбочини от Христовото слово и битие и много неща ти стават най-сетне наистина ясни. И така, “който има уши, нека слуша”…
(Следва разговор на съставителя и др. с Тодор по идеи от Учението на Мъдростта)
ИЗБРАНИ ОТКЪСИ
от разговор на съставителя и др. с Тодор
Родопа планина, 2017
ТОДОР: Тя причината за робствата е само една, е казал Христос: Тез, които ги обичам – наказвам ги и ги изпитвам. (Откр. 3:19; Евр. 12:6-9, 11) Само това е уточнил. Пък другите, дето не ги обича, просто ги е оставил да съществуват Игото, наложено на българския народ, не е карма, както твърди Дънов, а просто е подготовка, защото носят възможности. Тоз народ живя десетото тайнство: Игото ми е благо и бремето ми е леко. (Мат. 11:30) Това е върховната подготовка за поносимост и българинът имаше само един единствен проблем – Орендата, Кундалини[5] беше привилегия на Хана, а като дойде Християнството, стана достояние на всички. Това е, което никой не разбира.
~ ~ ~
Карма и прераждане какво са? “Прераждането сменя тялото, кармата сменя съзнанието”, защото те вкарва в друга ситуация. “Разликата между съдба и карма е, че едното е енергия на еволюцията, а другото е закон на еволюцията.” (Ваклуш)
Както в правото: имаш примерно по член втори, алинея трета, наказание от 3 до 12 години – това е съдбата, а кармата е влязла в сила присъда, уточнени са 3 години. И Ваклуш ти казва – съдбата ражда кармата и прераждането. Съдбата е нещо уникално. Затова той ти казва, че “себесъдба прави само Възкръсналият”. Когато излезеш с Кундалини и се хармонизираш с Мировото съзнание, тогава улавяш абсолютната идея за Сътворението на света и започваш да сътрудничиш. Вече нещата за теб не са обстоятелства, а енергии, които управляваш. Главният режисьор е Този, Който спи (в първата чакра). Има една фраза, дето казва: “Когато си готов, харизмата е безпощадна.” Ако Той ти е издал свидетелство за поносимост, въобще не се колебае в съм-нения какво да те прави. И какво прави? Това, което се случва нормално за седем години да си смениш биологията, Той може да го направи за 2-3 месеца. Да те вкара в неща, които изглеждат изключително тежки за приемане, при които изглежда, че вече си хванал влака и си тръгваш… накрая се оправяш и си готов. Съдбата има една задача – това, което казваш, че знаеш, да ти го принтира в съзнанието, да ти го удари като печат. Като минеш през него, казва “да, добре – този път залитна, още един път ще минеш”, втори път, трети… докато си убедителен
~ ~ ~
Той не може да ни спре в това да си правим съдба. Разликата между ритмиките на това, което Той остави, и нашето мислене е огромна и това, което може да ни синхронизира, е само съдбата. Много хора даже не знаят какво е съдба. Това е разликата точно между тези ритмики. Ако сътрудничиш, е добре. Ако не сътрудничиш, както казва Сенека: Който върви, съдбата го тласка. Който не иска, го влачи. Нямаш никакви проблеми – ти си избираш. В крайна сметка пристигаш. Късан, оръфан – там си :)))
Другото нещо. Като е казано от Учителя, че няма страдание1, въобще не означава, че няма болка. Страданието е демонстрация на ум, който е дебаркирал и казва: “Аз не искам да управлявам енергии.” Прозрението е точно това – да можеш да управляваш енергиите, които одухотворяват материята. Болката е индикация, че нещо не е наред в биологичния, емоционалния или мисловния ти свят. Страданието е констатация на ум, който се е подготвил да хленчи В етимологичния речник няма разлика между болка и страдание, но това са огромни разлики. Едното показва, че трябва да вземем решение, а другото е “аз не съм решил, мен ме мързи, няма да правя нищо”. И влиза в оная система: “Ако не вър-виш, ще те влача; ако вървиш, ще те бутам.” Това е целият филм. Както разликата между динамика и активност. Динамиката създава целостта, а активността е реакция на ума. Активността е проява на мисловност. Учителят казва: “Мисълта създава идеи за съществуване, но не може да реализира духовна зрялост.” Може да се напъваш, да се тръшкаш, да философстваш, да чертаеш чертежи, но докато не се събуди Кундалини – много поздрави от нашите на вашите Вътрешната будност не е приказка. Исихастите поне са знаели едно много важно нещо – инициативата тръгва винаги отвътре навън. Той определя, не ти: “Кундалини е, който издава свидетелство за поносимост.”
~ ~ ~
“Интуицията подрежда доминото на ума.” (Ваклуш) Но за да подрежда, трябва да има домино. А най-голямото предизвикателство, което Го мобилизира, за да се събужда Кундалини, е точно това, че си подредил откровението и Той трябва да ти го разчете. Вкараш ли формули на умуване, спираш Го веднага. Даже и като посоки на центъра. Затова казва Ваклуш – когато Кундалини спи, взема енергии от Космоса, трансформира ги и ги праща като енергии за съществуване. Когато се събуди, директно праща енергии за прозрение и интуиция. Тогава се сменя посоката на центъра и ако няма предварителна подготовка, може да разруши всички органи на тялото. Затова за всяка харизма трябва предварително да бъде подготвено нейното понасяне.
~ ~ ~
Хората не си дават сметка, че когато изкуствено събуждат Кундалини, първият пострадал ще са самите те. Защото смирението е точно това – абсолютно овладян ум. Ум, който е готов да сътрудничи тотално. Затова смирението е култура, не е добродетел. Исихастите са се тормозели до припадък, докато стигнат до тези състояния. Смятай как са се измъчвали, щом Ромил Бдински е описван от неговия ученик как толкова бил ефирен от пости, че му се виждали всички кости, стави и сухожилия. “Той пости 40 дена и като се върна, масата беше отрупана с лакомства” – горски плодове. И уточнява: “Вие да не мислите, че яде?” Отива и изпада в плач. Можел е да реве по една седмица без да спре. Смятай за какво изхабяване на тялото става на въпрос. Защото едно от първите Блаженства е “Блажени плачещите”. Човекът изпълнява фигуративно веднага
Възлага му задача Григорий Синаит да отглежда един старец. Всеки си има задача и той отглежда някакъв много крив дядка. Не можел да яде нищо друго освен риба, защото го болял стомахът. И той ходи зимата да чупи леда да му хваща риба. Един ден ловът му тръгнал и се позабавил. И в знак на благодарност дъртият го оставил отвънка, защото закъснял. Сутринта го намерили затрупан в снега без да изохка. Така го пише този Григорий Доброписец: “Той не можеше да живее по своя воля. Трябваше да има постоянно някой да го мачка.”
Православието в момента е повече схоластика, а същностното в православния свят е мистиката. По това се различава от католиците. Но къде е мистиката в момента? Да се огледат малко как са изглеждали навремето служителите…
~ ~ ~
Киприян знаете ли какво пита руснаците? Една много сериозна формула: За какво се молите, маловерци? Бог да отмени това, което е пратил, защото смятате, че се е объркал ли? И ако се е объркал, какъв Бог е Той? Вижте колко дълбока реплика: “За какво се молиш? Защото смяташ, че Бог се е объркал като ти е пратил това, което се случва ли?” Защото молитвата се ползва обикновено точно така – искаш да ти смени репертоара. Не да изживееш страданието като подготовка за одухотворяване на материята, ами да ти смени филма. Мен ме учудват всякакви хора, които претендират за някаква будност, а всъщност говорят само за стари съзнания. Не ме интересуват нито траки, нито прабългари като източници на възможна култура днес. Затова казва Онзи: “Когато сложиш ръката на ралото, не поглеждай назад.” (Лука 9:62)
Ако питам православните, те даже не знаят защо го няма исихазмаът като връх на културата. Защо го няма? Защото то е механичен метод и е във възможностите само на една шепа хора. Оттам нататък другите трябва да са под робство, за да изживеят подготовката. Това е целият опит, друго няма.
~ ~ ~
Аз имам един въпрос – защо вярват “във”, а не “на” Христос? Защото Той не иска да вярваш “във”. Той изрично казва: О, народе невярващи, докога ще искаш чудеса? (Марк 9:19) Това е много важно. Защото православните за мен също са кривославни. Ако те са православни, аз съм западноюгославен. За съжаление то и апостолите толкова са разбирали, защото Той им казва нещо за фарисейския хляб, а те мислят, че сигурно им говори така, защото са забравили да купят хляб.[6] И на тези хора разчитаме за култура.
Има много неща, които не разбира светът. Много неща… Всъщност каква е тайната на Словото? “Ние християните”… Ако говорим за “Христовите” е друг въпрос. Затова говорим, че не е вярата “във”, а “на”. Той Ваклуш го уточнява това нещо. Защото като вярваш “във”, чакаш “от”; като вярваш “на”, се опитваш да правиш “като”. Много голяма е разликата. Много тънки са нещата.
Ако някой седне да се занимава с исихазма, то е такова нещо… Защото те са практици. Ако седнеш сега да разгледаш техните обяснения, ще видиш, че няма култура в света, която да познава по-доб-ре на този етап досега от исихастите идеята за събудените седем чакри. Ваклуш на едно нещо само обърна внимание – “в Парория, в рамките на 50 години, мина цялата египетска школа, понеже се създава Втори център” на посвещение. Така че няма как – за 50 години никога не се е случвало да са минали всички, които са учили в школата. От хиляда триста и коя година докато падаме под турско робство (1396). Не знаем какви неща е имало там, защото никой не ги казва. А какви думи само ползват! В житието на Теодосий Търновски, което е писано от патриарх Калист на Константинопол, който му е съученик – въпреки че е патриарх, говори за него като за “божествения Теодосий” и казва “този божествен себесътворител”. И двамата – учителят им Григорий Синаит и Теодосий Търновски, са си отишли на 27 ноември.[7] Това, което най-много впечатлява Калист – че не стига, че за всичко подражава на божествения Синаит и беше най-доб-рият ученик, ами даже и в смъртта на една дата. Тази дата си има проекция в хилядолетията.
~ ~ ~
Една реплика има в интервютата на Учителя – хармонизация за единодействие, а не за взаимодействие. Това нещо като разграничение нямаш ли го, си много зле. Аз такъв случай съм имал с него в Странджа.
Седяхме и в един момент виждам, че някакви несвойствени за мен идеи ми влизат в главата и взех да ги записвам. И той ми казва: “Видя ли колко е лесно?” Отвръщам му: “На късите разстояния съм по-бърз от Вас. Вие докато го докарате от Мировото Съзнание, аз от менталното поле до тук съм на първа скорост!” Това много го зарадва, защото нито за секунда не съм се илюзирал, че това го правя аз.
~ ~ ~
Като ми заговори някой за упражнения и гимнастики за духовно развитие, веднага му обяснявам на човека, че няма гимнастика, с която можеш да започнеш да обичаш врага си. Такава гимнастика не знам да е имало някога. Не съм чувал досега. Или пък гимнастиката да те накара като имаш две ризи, да дадеш едната. И такава гимнастика не знам да има
~ ~ ~
Исихастите неволно съм ги намирал всичките. Отидох да видя какво има в село Иваново, русенско. Бая се забутах там из едни дерета. От Иваново за час някъде отидох до другото село и после не мога да изляза три часа от тези дупки. Защото то е каньон. Викам, какво става – до Русе ли стигнах, пък то е миандри и разстоянието става тройно. Едни драки, каньон, скали – не можеш да излезеш отникъде. Гора и драки. Най-накрая излязох на една поляна и гледам табелата “Старият исихастки път към манастира” и викам “Глей пак къде излизам. Където и да ходиш…” И там ми стана много интересно, защото има Тайна вечеря, която е 150 години по-стара от на Леонардо. Там в стенописите не са рисували като другите възхвали, ами как на Петър му пее петелът като предател. Най-интересното, което най-много ме възхити, е да видиш Преображение, нарисувано от човек, който е съзерцавал преображенската светлина. Човек, който знае какво е това, което рисува. Дошъл е от Търново, за да рисува, и е исихаст, нали. Просто нещата са уникални – само да разбираш за какво става въпрос. Това е една от най-големите исихастки обители. Те от траките са знаели, че има камъни, които могат да съхраняват Кундалини. Затова и Мадърският Конник е по същата причина храм…
В тяхната общност други хора не могат да влязат. Те не са се събирали с монаси. Исихасти и монаси са две различни неща. Някой, който е завършил, не е същото като някой, който е учил.
~ ~ ~
Траките и прабългарите тръгват от едно посветено ядро в Шамбала, но са се разделили като поносимост. Това, което се променя най-бавно, е съзнанието. Траките са политеисти, българите са тотални монотеисти. Минавайки по света, българите правят нещо много интересно. Понеже са носили вибрациите на всички държави, в един момент, когато създават държава (и тя винаги се казва България, във вариации на произнасянето), им позволява на всички, които са носили някаква посветеност, да се въплътят в тяхния свят. Безпрепятствено! Затова българите обикалят Земята.
Другото нещо. Българинът, където и да отиде, веднага завзема територия и прави държава. Другите живеят тука столетия и нямат идея за обща държава, а после държавата се казва България.
Защо днес не си личи? Защото ни отработват в мистицизъм, не ни отработват в цивилизация. Не сме тук да си създаваме удобства. Просто проекциите са други. Има една интересна реплика, която гласи: “Приемът на Кундалини се усилва при определени натиски, социални гърчове и събития от такъв безпорядък.” Ей това е цялата идея. Всички други, които участват в тая схема, са неволни изпълнители на схемата. И колкото и да ни натискат, трябва да благодарим, че са ни счели достойни за благодатта.
~ ~ ~
Следващата Духовна вълна ще е след 5-6 хиляди години, уточни Ваклуш. Най-малко 5, каза. Източниците на енергия ще се сменят, ще ставаме все по-ефирни…
На света му липсват преценки…
Той каза, че всички Учители са му обидени, защото не са очаквали, че ще ги изненада така.[8] Мория не бил съгласен с начина, по който давал Духовната вълна.[9] Каза, че те въобще не са знаели, че има такава Духовна вълна на Мъдростта. Не им е казал. Той им рекъл, че ще трябва да слезат тука (защото най-великите посветени били стигнали до някои от Шестия цикъл Послания[10]), за да отработят Седмия цикъл от Послания, които е дал. Като имаш предвид, че като ги отработят тези неща, ще завършат евентуално само цикъла си в тази Духовна вълна. Остават им още цели две. Сигурно ще има още много изненади – ще бъдат още много пъти изненадани Той го казва още Христос: Ще се върна като крадец и никой не знае ни деня, ни часа. (Откр. на Йоан 16:15, 3:3) Не са чели внимателно Книгата. Те не са чули, не са знаели, че ще има такава Духовна вълна. Той я дава директно от тука. Казвал го е Ваклуш това, има го официално пред аудитория. Не е в лични разговори. Извикани сме на Мирово битие и всички сме като пътници в рейса без билети. Ама и ний пък го изненадахме какви тапири сме и нищо не разбираме. Извикани сме да се отработим. И ние го изненадваме много
______________
[1] Ваклуш Толев – Учителят на Мъдростта. За повече виж материала “Осъден на живот” в албум “Път за Възкресение” от поредицата. – Б.р.
[2] Метафорично, да вървим Пътя на Мъдростта – Втората миля, един вид. – Б.а.
[3] Тук се усмихвам, защото всеки, който наистина е слушал Ваклуш, няма как да не си върне веднага една често повтаряна негова фраза, която не ми се иска да звучи като етикет, но действително е много точна като характеристика и всъщност едва сега, записвайки този спомен, си давам сметка колко уточненост може да се види дори в обстоятелствения свят. Фразата е “сергиен окултизъм” като нарицателно за нивото на знанията при твърде голям диапазон от поелите “духовен път” хора. Защото ясновиждането не е равно на знаене и събуждането на отделен енергиен център не е равно на отработеност в надмисловните полета. Въпреки това бих искала да уточня, че този човек го усетих като един от начетените представители на Бялото братство, но предлаганото знание не ме задържа. – Б.а.
[4] Това бе едно от нещата, които слушайки, не одобрих и ме дистанцираха като преценка, защото поначало си нося убеждението, че с подобни формули само се хаби енергия и се привлича излишно внимание. Ако не става въпрос за нещо животоспасяващо, по-добре е да се проявява обикновена предвидливост във физическото поле, а на невидимото да се оставя свобода на комуникацията с цялостта ни. – Б.а.
[5] Кундалини се превежда от санскрит (कुण्डलिनी) като “навита змия” и в Индуизма е форма на божествена енергия, или латентна вродена духовна сила, за която се смята, че е разположена в основата на гръбначния стълб преди да се “събуди”. Свързва се с божественото женско начало, наричано още богавати (boghavati), с двойното значение на “радостна наслада” и “навитост”. Когато се разровим повече, ще открием, че в индуистката и будистката митология Богавати (Bhogavatī, भोगवती), буквално “населен от змии” или “възхитително доволство”, е подземната столица на Нагас. На санскрит, nāgá (नाग) е кобра. Като цяло има няколко думи за “змия” и една от най-често използваните е sarpá (सर्प), корен за змия, змиевиден в много други езици, вкл. серпантина. Имаме подземен свят вместо небеса във всякакъв вид митологии, защото тогавашното съзнание е в инволюция. Точно както отдясно-наляво / отдолу-нагоре като начин на писане и четене е знак за същите далечни епохи. – Б.р.
[6] Визира се епизодът от Матей 16:6-12: “Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски. А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб. Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб? Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте? Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте? Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски? Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.”
[7] Григорий Синаит на 27 ноември 1346 г., а Теодосий Търновски на 27 ноември 1363 г. Ваклуш Толев също си отива на тази дата, 27 ноември 2013 г. – Б.р.
[8] Визират се водачите на Седемте Лъча, съставляващи Надземното правителство в еволюцията на планетата ни, познати с имената Мория на Администрацията, Кутхуми (Питагор) на Религията, Венецианеца на Философията, Серапис на Изкуството, Иларион (ап. Павел) на Науката, Иисус на Предаността (Целостта), Ракоци на Делотворството. – Б.р.
[9] След серия от интересни синхронности, в същия ден, малко преди разговора с Тошко, се случи да разговарям с д-р Румен Стоилов (определящ себе си като “медиатор” в духовен аспект – комуникира с всеки, без да принадлежи специално някъде), от когото стигна до мен “новината”, че Мория е сменен и не отговаря вече за Лъча на Администрацията Горе. Напоследък все по-често се удивлявам колко бързо достигат навсякъде по света новините във всякакви сфери, че дори и завесата към невидимите светове изтънява – Б.а.
[10] Виж книгата “Беззаветен Завет” на Ваклуш Толев. – Б.р.
