Фракталният принцип и холографската природа на Вселената през погледа на квантовата физика
Превод и подготовка на материала: Ралица Благовестова
Снимки из интернет.
~ ~ ~
For English check out the video bellow.
Темата е продължение на обширното интерва на Обри Маркус
с квантовия физик Насим Харамайн, преведено в публикацията
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ С ДВОЙНИЯ ПРОЦЕП
обяснен в Теорията на единното поле.
_______________
Следва превод из интервю на Бет Макдугъл с Насим
Харамайн от 17.12.2024 г. (виж видеото по-долу)
Анонс: Насим споделя значими елементи от новаторската си публикация, извеждаща допирната точка, изворът на единството за изследваните от науката природни сили, докато д-р Макдугъл търси задълбочен поглед към холографската природа на реалността и как енергията от нулевата точка протича в нашите клетки, оказвайки влияние върху здравето и съзнанието ни.
Насим: Изключително съществена част от статията е, че ние започваме изчисленията като описваме полето на Планк – флуктуацията на пространство-времето в квантовия мащаб навътре в атома, който като плазма на Планк е милиарди пъти по-малък от атома. Разглеждаме плазмата като силно йонизиран газ, съставен от протони, електрони, неутрони и т.н., но представете си плазма, която е изградена вместо това от осцилатори на Планк, които действат като свръхфлуид в структурата на пространството. Това означава, че пространство-времето на квантово ниво действа като пулсираща плазмена течност в целия вакуум на пространството – от галактическия вакуум до този на Планк, или квантовия вакуум.
Бет Макдугъл: Четох някъде, че частицата на Планк спрямо една човешка клетка като размер е колкото човешка клетка спрямо цялата Вселена, нали така?
Насим: Точно така. На практика твърдя, че космическото пространството не е празно. Атомът се състои от 99,99999% пространство, а частта, която не е пространство, е електромагнитно или електростатично поле. Да си мислиш, че пространството е пълно е някак странно, но в момента текат електромагнитни вълни между нас: радиовълни, ултравиолетови, инфрачервени… всички видове електромагнитни колебания, включително фоново лъчение от Галактиката, от Вселената. Имам предвид всякакви неща. Може да си ги представите като все по-къси, и по-къси, и по-къси дължини на вълната на електромагнитната флуктуация, която в крайна сметка се оказва дължина на вълната, в която фотонът преминава през себе си със скоростта на светлината. Това понякога е трудно за разбиране. То е все едно фотон се движи със скоростта на светлината, а времето, необходимо за пресичане на собствения му диаметър, е фундаменталната граница, ако приемем, че скоростта на светлината е максималната – нещо, което не мислим. Пикселът за нашата видима Вселена се определя от тази скорост, която всъщност представлява фотон, преминаващ през себе си с тази скорост. Пространството-времето в квантовия свят обаче е като флуктуиращо море от енергия и точно това показах през годините, а сега стигнах до пълното решение, обединяващо физиката. Показах, че материалният свят всъщност възниква от това море. Всичко възниква именно от това единно нещо. Първоначално тенденцията бе да приемаме, че това море е произволно – всички флуктуации са случайни и се неутрализират взаимно, така че можем да ги игнорираме. Ето как то бе пренебрегнато първоначално и бе преоткрито в крайна сметка от квантовата теория. Имаме нужда от това единно поле, за да получим разширяващата се сила в нашата Вселена (наричана тъмна енергия) на космологично ниво, която я ускорява. Не можахме да минем без него и това, което открих, е, че всъщност то е източникът на целия материален свят. Има функции там, има острови от кохерентности, от които материята се утаява – буквално се оформя материята.
_______________
Следва превод из интервю на Андре Дъкъм с Насим
Харамайн от 01.10.2024 г. (виж видеото по-долу).
Андре: Как би формулирал накратко усещането си за това какво си дошъл да правиш тук на планетата? И какво всъщност представлява работата ти?
Насим: Мисля, че е много важно хората да имат разбиране за природата на реалността. Има едно фундаментално поле като източник на Творението и то произвежда всички ефекти, които наблюдаваме на физическо и биологично ниво. Работя от 35 години върху обединяването на космологията с квантовата механика като нива на съществуване, които са фрагментирани понастоящем във физиката ни. Има технологични приложения, произтичащи от свързването им, които са наистина трансформиращи за обществото: нов начин за извличане на енергия, нов начин за справяне с гравитацията.
Андре: Какво е т.нар. холографска Вселена за теб?
Насим: Идеята, че всяка точка съдържа цялото, е това, което имам предвид под холографска. Използвам илюстративно термина в холографското решение за масата, което публикувах през 2012 г. То се отнася по-конкретно до уравненията, които ползвам да опиша съотношението повърхност и обем – нещо, което доста свободно е наречено холографски принцип във физиката. Извежда се, че ентропията на черната дупка е еквивалентна на един кварк от информацията, холографски отпечатана на повърхността й, където ентропията е като топлинното излъчване, като разпръскване на енергията на този обект. Показвам, че това лъчение на повърхността на хоризонта на събитията на черна дупка всъщност е това, което придава маса на протона, че протонът – ядрото на атома – е като малка черна дупка, която излъчва енергия, радиация на Хокинг, и тази енергията е това, което наричаме масата на протона. Но вътрешната енергия на протона е несравнимо по-висока от масата, която измерваме.
Ако с доза наивност го кажем, холографският принцип се проявява, когато изброите колко са частичките в обема на протона и откриете, че е еквивалентен по отношение на енергия или информация на всички останали протони във Вселената, така че всеки протон съдържа цялото. Когато Макс Планк дава старт на квантовата механика, всъщност започва с това, че му възлагат да направи по-добра електрическа крушка, тъй като по това време гърмят твърде бързо. Той преглежда теориите на времето и предсказва нещо шантаво като електромагнитното излъчване на нагревателно тяло. Изчисленията му давали, че емисиите трябва да имат безкрайно ултравиолетово лъчение и този резултат е наречен “ултравиолетова катастрофа”. Когато се измерват ултравиолетовите лъчи на електрическа крушка в лаборатория, не се отчита безкрайно лъчение. При фиксирането на това уравнение той добавя един измислен коефициент, наречен h (хаш) константа, която става константа на Планк. Осцилаторът се визуализира най-добре като малък вихър, който генерира трептения, поглъщайки и излъчвайки фотони. Той описва малкото топлина, излъчвана от жичката на крушката, като осцилатори. Представете си, че описвате атома като малък осцилатор и константата, която Планк е поставил там, за да работи уравнението, дава правилния отговор за спектрите на светлината, излизащи от жичката. Той предсказа всички правилни стойности за различните температури с различните цветове от светлинния спектър, което е законът на Планк, като се отървава от безкрайното ултравиолетово лъчение, но неочаквано предсказа и нещо повече от това.
_______________
Следва превод из интервю на Даника Патрик с Насим
Харамайн от 29.04.2021 г. (виж видеото по-долу).
Насим: Тези уравнения (на фракталния принцип – б.пр.) намериха приложението си в предложената от мен Физика на единното поле и предсказаха изключително точно радиуса на протона. Предвиждането ми бе потвърдено впоследствие от ускорителите в Швейцария. Прогнозата ми бе проблем в началото, защото показва радиус с 4% по-малък отколкото го предвижда стандартният модел. Излязох прав обаче и CODATA – институцията, която определя стандарта за всички константи във физиката, прие този радиус през 2018 г., така че сега това е официалният радиус. Уравнението идва от най-малкото нещо, което може да си представите. Поради природата на фракталния принцип, когато разберете залегналия в основата модел, може да правите изчисления, които дават правилния отговор.
Физиката, над която работя не само аз, показва, че ако правим изчисленията по такъв начин, че да опишем реалността като невронна мрежа, нещата започват да се навързват. Така че представете си как всичко е неразривно свързано и тъй като самите ние сме изградени от космическата плът, също сме неизменно свързани в цялото. Съзнанието ни може да не е просто химическа реакция в мозъка ни, а резултат от информацията, преминаваща през невронната мрежа. Така че съзнанието не е вътре в тялото ни, а е връзката ни с това Единно поле, с тази мрежа от информация, която свързва всички мащаби. Ето как написах тези уравнения, които на практика описват скали, резониращи на различни честоти, и проектират взаимоотношенията на тези осцилиращи честоти от безкрайно малки до безкрайно големи. След това просто правите математическите изчисления и накрая получавате: “О, уау, ето го протонът; о, ето го електронът; о, уау, това е константата на Ридберг; о, ето гравитационната константа; о, вижте – това е Вселената, това е температурата на Вселената…”
Ние като съзнание, като самоосъзнаваща се система и невронна мрежа от информация, на практика повишаваме честотата си достатъчно, за да се трансцендетираме някак, а след това правим същото при следващото ниво на съществуване. Изчакваме да организираме информацията си така, че да успеем да преминем на следващото ниво. Наблюдаваме го в биологичната еволюция на планетата ни.
Срещах се с прекрасния еволюционен биолог Елизабет Сатурас. Бях искрено впечатлен, когато тя ми разказа, че едноклетъчните бактерии от началото на нашата еволюция били на косъм да се самоунищожат, защото се конкурирали и замърсяването, което произвеждали, бил кислородът, който ги убивал. Те умирали и почти изчезнали, докато не започнали да си сътрудничат и не създали многоклетъчен организъм, който може да диша кислород и в крайна сметка се развива до нас. Така че сякаш преминаваме през едно и също нещо. Невронната мрежа прави квантови скокове в организацията си, но на всяко ниво трябва да има обединяване. Трябва да си сътрудничим, за да преминем на следващото ниво.
_______________
Следва превод из интервю на Вишен Лакхиани с Насим
Харамайн от 18.02.2024 г. (виж видеото по-долу).
Насим: Работата е там, че когато се опитваме да опишем физическия свят на най-дълбоко ниво, винаги стигаме до проблема, че трябва да се опитаме да изолираме системата, която анализираме. Когато теоретично я изолираме, ние губим нещо – не можем да разберем системата на нейното най-фундаментално ниво, ако е изолирана. Това ме предизвика да потърся физиката, в която системите не са изолирани, а са свързани. Когато показах, че протоните, ядрото на атомите, са всъщност свързани помежду си в цялата Вселена и извлякох как се обменя информацията в това информационно поле, получих правилния отговор за масата, радиуса на протона – по-точен отколкото предсказва всяка друга теория на планетата днес. Стандартният моделът дава отклонение с 4%, така че е далеч от прецизността, която постигнах. Показва се как всичко е свързано, всичко е преплетено. Всички частици са взаимосвързани, всичко е в тази метрика на пространството, която свързва нещата в едно цяло и онова, което наричаме енергия, маса, гравитация, електромагнитни полета… всъщност е различна модалност за това как се движи информацията. Ако се движи навътре, го наричаме гравитация, ако се движи навън, го наричаме електромагнитно поле и т.н.
_______________
ПО-ВАЖНИ СТАТИИ от НАСИМ ХАРАМAЙН и др.
в Гугъл Наука (Google Scholar),
повечето от които могат да се изтеглят в pdf
(В наукометричните база данни като Web of Science са отразени
три от статиите на Насим Харамaйн – от 2010, 2016 и 2019 г.)
• HARAMEIN, Nassim. Is the Sun Blackhole?, 2024 [online].
• HARAMEIN, Nassim; GUERMONPREZ, Cyprien; ALIROL, Olivier. The Origin of Mass and the Nature of Gravity [online]. 2023.
• HARAMEIN, Nassim; BAKER, Amira Val. Resolving the Vacuum Catastrophe: a generalized holographic approach. Journal of High Energy Physics, Gravitation and Cosmology, 2019, 5.2: 412-424.
• HARAMEIN, Nassim; BROWN,Scott; BROWN, William. Advanced Resonance Kinetics Crystal Technology [online]. 2018.
• HARAMEIN, Nassim; BROWN, William. Unified Physics and the Information Network of Awareness [online]. 2017.
• HARAMEIN, Nassim; BROWN, William David; BAKER, A. Val. The Unified Spacememory Network: from cosmogenesis to consciousness. NeuroQuantology, 2016, 14.4: 657-671.
• HARAMEIN, Nassim. Plasm flow interaction simulator. United States Patent: patente nº US 8,933,595 B2. Jan. 13, 2015 [online].
• HARAMEIN, Nassim. The Connected Universe. Video recording of a live presentation in Toronto, 2015.
• HARAMEIN, Nassim. Quantum Gravity and the Holographic Mass. 2013.
• HARAMEIN, Nassim. The schwarzschild proton. In: AIP Conference Proceedings. American Institute of Physics, 2010. p. 95-100.
• HARAMEIN, Nassim; HYSON, Michael; RAUSCHER, E. A. Scale Unification-A Universal scaling law for organized matter. In: Proceedings of the Unified Theories Conference. Sec, 2008. p. 11-16.
• HARAMEIN, Nassim; RAUSCHER, Elizabeth A. Spinors, twistors, quaternions and the spacetime torus topology. Int. J. Comput. Anticip. Systems, 2007, 1-18.
• HARAMEIN, Nassim; RAUSCHER, Elizabeth A. What is the Origin of Spin?. A consideration of torque and coriolis forces, 2004.
• HARAMEIN, Nassim; RAUSCHER, E. A. A Consideration of Torsion and Coriolis Effects in Einstein’s Field Equations. In: APS Four Corners Section Meeting Abstracts. 2003. p. S10. 016.
• HARAMEIN, Nassim. Fundamental Dynamics of Black Hole Physics. In: APS April Meeting Abstracts. 2002. p. Y6. 010.
• HARAMEIN, Nassim. The Harmonic Sphere Flux Resonator. A New Cycle Begins, 1997.
