Алберт Швайцер: В крайна сметка всичко си идва на мястото!
Подготвил: Ралица Благовестова
На 14 януари 2025 г. се навършват 150 години
от рождението на Алберт Швайцер
“В крайна сметка всичко си идва на мястото! Дотогава – смейте се на объркването, живейте за мига и знайте, че всичко се случва с причина.”
— Алберт Швайцер —
Алберт Швайцер е европейски енциклопедист. Той е лекар, органист и музиковед, теолог и радетел за мир. Отличен е с Нобелова награда за мир през 1952 г., а интересен факт е, че е чичо на големия френски философ-екзистенциалист Жан-Пол Сартр.
Алберт Швайцер е първият, използвал като термин израза “Благоговение към живота”, за да оформи етика, която иска да е едновременно семпла и универсална. “Аз съм живот, който иска да живее, заобиколен от живот, който също иска да живее“ е онова, което според него всеки трябва незабавно да осъзнае. “Вече от две или три поколения много хора не са нищо повече от машини за промишлено производство, а не човешки същества”, пише той. “Всички възвишени слова за моралната и културна стойност на труда вече не означават нищо за тях. Мисленето, въображението, творческите им и артистични дарби атрофират.”
Преди да се изучи за лекар, Алберт Швайцер има бляскава и обещаваща кариера на музикант, философ и теолог, но след като се дипломира, заедно със съпругата си Елена, която междувремнно учи за медицинска сестра, заминават за Френска Гвинея, където основават болница изцяло със собствени средства. Въпреки че името му оттук насетне се свързва най-вече с благотворителната му медицинска дейност в Африка, музиката си остава негова голяма страст през целия му живот, както и средство за набиране на средства за болницата. Прави турнета в Европа и Америка; записва албуми с изпълнения на любимия си композитор – Йохан Себастиан Бах, като издава и колосален музиковедски труд в два тома, посветен на него; пише и теологични заглавия, сред които за историческото присъствие на Иисус, за мистицизма в посланията на апостол Павел и др.
ЦИТАТИ от Алберт Швайцер
“Понякога собствената ни светлина угасва и бива разпалена от искрата на някой друг. Всеки от нас има причина да изпитва огромна благодарност към онези, които са ни върнали пламъка.”
“Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.”
“Има два начина за бягство от нещастията в живота: котките и музиката.”
“Отхвърлям всяко предложение да продам порива си срещу дребни благодеяния. Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване!”
“Успехът не е ключът към щастието – щастието е ключ към успеха. Когато правим това, което обичаме, със сигурност ще успеем.”
“Няма по-висша религия от службата за човечеството. Величайшо кредо – труд за общото благо.”
“Разумният човек трябва да застане срещу всички жестоки обичаи, независимо колко дълбоко вкоренени в традицията и доколко заобиколени от ореол са те. Когато имаме избор, трябва да избягваме да причиняваме страдания и болка в живота на друго, дори и най-низше същество. Ако не правим това, си навличаме вина, която нищо не оправдава.”
“В крайна сметка всичко си идва на мястото! Дотогава – смейте се на объркването, живейте за мига и знайте, че всичко се случва с причина.”
“Личният пример не е най-важното нещо за въздействие върху хората – единственото е.”
