“Дяволските трели” на Тартини са дошли на сън
Тартини разказва пред френския астроном Джером Лаланд един свой сън, за който твърди, че е източникът за прекрасната му соната за цигулка “Дяволските трели”. Историята е описана в “Пътешествието на Франсоа до Италия” от Лаланд, от името на самия Тартини:
“Една нощ, през 1713 година, сънувах че съм сключил договор с дявола за душата си. Всичко вървеше както се надявах – новият ми слуга изпълняваше всяко мое желание. Наред с другите неща, аз му дадох цигулката си, за да видя дали той може да свири. Колко голямо бе изумлението ми, когато соната зазвуча така прекрасно и така красиво, а той свиреше с такова майсторство и изкуство, надминаващи и най-смелите полети на фантазията ми. Бях възхитен, покорен, омагьосан – дъхът ми спря и се събудих. Веднага инстинктивно посегнах към своята цигулка с намерението да съхраня, поне отчасти, впечатлението от съня си. Напразно! Музиката, която в този момент записах, е наистина най-доброто, което някога съм композирал и аз все още я наричам “Дяволските трели”, но разликата между записаното и онова, което така ме развълнува, е толкова голяма, че бих унищожил своя инструмент и бих се сбогувал завинаги с музиката, ако ми бе възможно да живея без радостта, която тя ми дава.”
Въпреки твърдението на Тартини, че е създал сонатата през 1713 г., изследователите предполагат, че може би е от по-късен период заради стилистичната й зрялост. Дали неочакваното музикално откровение по време на съня е причината произведението да звучи като по-късно с изкусността си, или годината на създаване действително е друга, можем в момента само да гадаем. Факт е, че изпълнението на сонатата действително изисква изключително високи технически умения и виртуозност дори според съвременните стандарти, а през 19-ти век се е носела мълвата, че композиторът виртуоз е имал 6 пръста на лявата ръка и това му позволявало да се справя по-лесно с техническата й сложност.
Любопитен факт е, че сонатата е публикувана за първи път през 1798 г. (или 1799) – почти 30 години след смъртта на композитора. Композициите на Тартини принципно са много трудни за датиране, тъй като той никога не отбелязвал на ръкописите си времето на създаването им и освен това дори години след като е публикувал нещо, внасял изменения и допълнения. Знае се, че ръкописът на “Дяволските трели” е представен от Pierre Baillot, който учил цигулка в Рим няколко години и се завърнал в Париж през 1791 г. По този начин имаме от една страна потулена с десетилетия соната, и от друга – история, която Тартини решава да разкрие едва няколко години преди смъртта си, като дори тогава го е направил дискретно.
Тартини е известен с научните си интереси и това, че притежавал голяма библиотека с учебна литература по музика, философия, религия и математика. Той прави сериозни проучвания в принципите на акустиката, която остава за цял живот основен негов интерес. Споделя, че в Анкона открива принципите на “третия звук” – обертона, който се получава, когато две ноти в акорд се свирят в перфектен унисон. Научните му увлечения водят и до общуването му с негови съвременници учени – затова вероятно не е случайност фактът, че избира да повери историята си за “Дяволските трели” именно на такъв човек.
Композиторът е известен и като първият, за когото днес знаем, собственик на цигулка от Антонио Страдивари – от 1715 г., която отива след това при неговия ученик Салвини, който на свой ред я предава на полския цигулар и композитор Карол Липински, по-натам е била собственост на виртуоза Джоузеф Йоахим, а днес можем да я чуем за малко и в ръцете на Дейвид Гарет (във видеото по-долу, макар личната му – настояща и извънредно любима цигулка на Дейвид Гарет, да е от 1716 г.):
Текст: Ралица Благовестова