Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО Andris Nelsons и Бостънски симфоничен оркестър с второ поредно Грами за най-добро изпълнение / “Шостакович: В сянката на Сталин”

Andris Nelsons и Бостънски симфоничен оркестър с второ поредно Грами за най-добро изпълнение / “Шостакович: В сянката на Сталин”

Andris Nelsons и Бостънски симфоничен оркестър с второ поредно Грами за най-добро изпълнение / “Шостакович: В сянката на Сталин”
0

За втора поредна година латвийският диригент Andris Nelsons и Бостънски симфоничен оркестър стават носители на приза Грами в категорията “Най-добро оркестрово изпълнение” – награда, която брилянтните им звукозаписи на симфонии от Шостакович, им донасят. За 2016 година е отличено изпълнението им на 10 симфония от Шостакович, а за 2017 албумът им със запис на 5, 8 и 9 симфонии. Двата албума са под общото заглавие: “Шостакович: В сянката на Сталин”.

Във видеото, презентиращо проекта, Нелсънс разказва историята на най-известната – 5-та симфония на Шостакович, която той пише през 1937 година. Предходната година композиторът е обвинен от комунистическия режим във формализъм и отдалечаване от народа, тъй като музиката му била много сложна. Повелите на новия режим изисквали простота, монументалност и възвишена оптимистична реторика. Гоненията били толкова силни в този период, че Шостакович буквално се опасявал за живота си, но не спира да композира. Създавайки новата симфония той я представя като “ответ на справедливата критика” и обрисува музиката като отразяваща как в новия човек “чрез поредица от трагични конфликти и големи вътрешни борби се утвърждава накрая оптимистичният светоглед”. Така симфонията се явява като художествено изображение на времето си. Години по-късно композиторът споделя за преживяното тогава: “Те… сложиха маски… Сега всички говорят: Ние не знаехме, ние не разбирахме. Вярвахме на Сталин. Измамиха ни, ах, колко лошо ни измамиха! За нищо на света не мога да повярвам, че който нищо не е разбирал, може да почувства Петата симфония.”

“Тази прекрасна възможност да изпълним и запишем всички симфонии на Шостакович като цикъл, съвместно с Бостънския симфоничен оркестър за Дойче Грамофон, за мен е огромна чест и привилегия, както и силна потребност – музикална потребност, защото музиката на Шостакович винаги е била много важна за мен, тъй като моето музикално израстване започна в Съветския съюз и е изключително свързано с музиката на Шостакович и неговата личност.

Петата симфония се счита от много хора, да не кажем всички, за най-популярната сред неговите симфонии и има специално място в симфоничния му свят. Тя е първата, която той композира след като е бил напълно низвергнат като неудобен човек и творец за съветския режим, за епохата на комунизма, и всеки е очаквал петата му симфония с мисълта какво Шостакович ще сътвори след “Лейди Макбет” и цялата тази драматична музика, която не се е считала за подходяща в условията на съветския режим – как той ще излезе, или пък няма да може да излезе, от ситуацията и какво ли би композирал той под формата на симфония. Той успява да композира петата симфония така, че да удовлетвори и двете страни. Тя по свой начин е приета от съветската власт, от върховните лидери, които дават тон на цензурата, определяйки кое е правилно и кое грешно. Те казват да – можем да видим в тази симфония чрез страданието и развитието в нея какво е преживял Шостакович в живота си, правейки грешки, признавайки ги и идвайки в крайна сметка до идеалите на социалистическия и комунистически режим. Някой би казал, че сянката на Сталин винаги е присъствала  и по някакъв начин е точно така, но мисля, че тази симфония много директно е създадена да отрази отношенията между Шостакович и Сталин по един може би по-философски и мистичен начин. Все пак мисля, че Шостакович не е антикомунистически композитор, той е против диктаторството, против Сталин, защото е бил диктатор – истинско бедствие, избивал своите – това е, с което Шостакович не е можел да се съгласи, мисля. Шостакович не е политик, който да казва този режим е добър, а този лош. Той казва – има хубави и лоши неща в живота. И определено има нещо недобро в случая, което той преживява лично и мисля, че просто това е, което той казва в симфониите си. Имал е нужда да намери как да оцелее и продължи… Да продължи да протестира чрез музиката си. Той успява да протестира така, че успява в крайна сметка така добре да ги изиграе и заблуди.

В крайна сметка най-важна е огромната ми любов към оркестъра, нашето приятелство и създаването на музика заедно. Чувстваме се толкова близки в това да споделим тази велика музика и огромната си любов към нея – наистина горим отвътре в желанието си да я споделим с публиката. Действителната потребност да изпълняваме тази музика силно присъства и изкуството прави всички един вид партньори на гения.”

Текст/превод видео: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

andris2

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)