Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ УЧЕНИЯ РОЛЯТА НА МАНАСАПУТРИТЕ (9)
0

РОЛЯТА НА МАНАСАПУТРИТЕ (9)

РОЛЯТА НА МАНАСАПУТРИТЕ (9)
0

Из книгата Родословието на човека от Ани Безант.
Фотография:
NASA

Се­га тряб­ва от­но­во да се вър­нем към вре­ме­то, ко­га­то Си­но­ве­те на ума сли­зат, спаз­вай­ки из­вес­тен ред и да ви­дим в как­ви ус­ло­вия се на­ми­ра Тре­та­та ра­са по то­ва вре­ме; след то­ва ще спо­ме­нем раз­лични­те про­из­шес­т­вия, ко­и­то съп­ро­вож­дат и след­ват то­ва тях­но сли­за­не. На Вто­ра­та ра­са е да­ден един първоначален тла­сък за ус­ко­ря­ва­не на ево­лю­ци­я­та й, при кой­то тя по­лучава “пър­ва­та сла­ба ис­к­ра” на ум. Ние ня­ма да се спи­ра­ме вър­ху то­ва, а ще пре­ми­нем нап­ра­во към сли­за­не­то на Ма­на­са­пут­ри­те.
Не­ка се вър­нем за мал­ко към го­рес­по­ме­на­ти­те сти­хо­ве: “В Чет­вър­тия Си­но­ве­те по­лучиха за­по­вед да съз­да­дат сво­и­те об­ра­зи. Ед­на тре­та от­ка­за, две тре­ти се подчини­ха. Прок­ля­ти­е­то бе из­речено: те ще се ро­дят в Чет­вър­та­та, ще стра­дат и ще причинят стра­да­ния”. Ето един ти­пичен при­мер на труд­ност при тъл­ку­ва­не на древ­ни­те тек­с­то­ве. Наз­ва­ни­е­то “Чет­вър­ти, чет­вър­та” се сре­ща два пъ­ти и е упот­ре­бе­но за оз­начава­не­то на две съ­вър­ше­но раз­лични не­ща. В пър­вия случай тряб­ва да при­ба­вим след не­го ду­ма­та “кръг” – в Чет­вър­тия кръг Си­но­ве­те на ума по­лучават за­по­вед да съз­да­дат сво­и­те об­ра­зи. Ед­на тре­та – Асу­ри­те, бун­тов­ни­ци­те – от­ка­за­ват, а две тре­ти – Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци­те и Де­ца­та на Ве­не­ра – се подчиня­ват. Прок­ля­ти­е­то е из­речено: “Те, Асу­ри­те, ще се ро­дят в Чет­вър­та ра­са, ще стра­дат и ще причинят стра­да­ния”. Иде­а­лен при­мер, как­то вече ка­зах, за труд­нос­ти­те, ко­и­то въз­ник­ват при пре­веж­да­не­то на древ­ни кни­ги, къ­де­то кръ­го­ве, кал­пи, пла­не­ти, ра­си – всичко е раз­мес­е­но! Вяр­но­то чис­ло е да­де­но, но чита­те­лят сам тряб­ва да от­к­рие за кой ево­лю­ци­о­нен ци­къл точно се от­на­ся. Ко­га­то има­ме ключа – ключа на цик­ли­те – мо­жем да раз­бе­рем тек­с­та, но без то­зи ключ тек­с­тът не мо­же да бъ­де раз­б­ран. То­ва е т. нар. “бу­ло” – ня­ма в на­пи­са­но­то не­що, ко­е­то да не е вяр­но, но ис­ти­на­та е та­ка прик­ри­та, че да не мо­же да бъ­де раз­б­ра­на от не­пос­ве­те­ния. То­зи ключ се да­ва, ко­га­то чове­кът е уз­рял, за да го вла­дее. От го­ля­мо значение е то­ва зна­ние да бъ­де за­па­зе­но под та­ка­ва фор­ма, че да не бъ­де лес­но раз­би­ра­е­мо до­ка­то хо­ра­та не ста­нат дос­той­ни да им бъ­де от­к­ри­то. А всичко то­ва се пра­ви вслед­с­т­вие опи­та, по­лучен по вре­ме на ат­лан­ти­те, ко­га­то то­ва не­нав­ре­мен­но раз­к­ри­ва­не на тай­на­та на­у­ка причиня­ва твър­де го­ле­ми бе­ди на хо­ра­та, ко­и­то то­га­ва още не са мо­рал­но уз­ре­ли за нея. По те­зи съ­об­ра­же­ния по­яс­ни­тел­ни­те ду­ми са зачер­к­ва­ни от оне­зи тек­с­то­ве, ко­и­то мо­гат да по­пад­нат в ръ­це­те на не­под­гот­ве­ни­те, и та­ка без обяс­не­ни­я­та те ста­ва­ли не­раз­би­ра­е­ми. По­ло­же­ни­е­то е съ­що­то и с Пу­ра­ни­те, ко­и­то в по-го­ля­ма­та си част са не­раз­би­ра­е­ми за масата. За­дачата на те­о­со­фи­я­та днес се със­тои име­но в то­ва да да­де на хо­ра­та те­зи ключове.
И та­ка ед­на тре­та от­каз­ва. Тя тряб­ва да се ро­ди в Чет­вър­та­та ра­са. Ще се пре­въп­лъ­ти ня­кол­ко пъ­ти в Ат­лан­т­с­ка­та ра­са, къ­де­то ще иг­рае важ­на ро­ля. За­се­га ос­та­ва на­зад. Те­зи съ­щес­т­ва са осъ­де­ни да се въп­лъ­тят в по-ло­ши ус­ло­вия, за­що­то не по­же­ла­ват да сля­зат в удоб­ния мо­мент, за да по­мог­нат на човеш­ка­та ево­лю­ция. Каз­ва се, че ко­га­то прис­ти­гат, те виж­дат “ло­ши­те фор­ми на ран­на­та Тре­та ра­са” (не­ка за­бе­ле­жим тук про­я­ва­та на ахам­ка­ра – чув­с­т­во­то на от­дел­ност, гор­дост, през­ре­ние), виж­дат те­зи пър­во­начал­ни фор­ми на ран­на­та Тре­та ра­са и се от­каз­ват. “Те от­х­вър­ли­ха, те от­б­лъс­на­ха” се каз­ва в тек­с­та. Ахам­ка­ра все­ця­ло ги об­ла­да­ва; те не ис­кат да сля­зат и за­то­ва ги зас­ти­га прок­ля­ти­е­то – ед­но ужас­но прок­ля­тие, ко­е­то при сли­за­не­то им по-къс­но твър­де мно­го зат­руд­ня­ва тях­на­та ра­бо­та: тях­на­та бор­ба е по-уси­ле­на, по-труд­на и им да­ва уро­ка, от кой­то се нуж­да­ят. Но не­ка си поз­во­лим се­га да ос­та­вим за мал­ко Асу­ри­те да чакат часа си.
Две­те тре­ти, ко­и­то се подчиня­ват, са Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци­те и Де­ца­та на Ве­не­ра. Те са го­то­ви да из­пъл­нят пос­та­ве­на­та им за­дача, да из­пъл­нят за­дъл­же­ни­е­то си. Тре­та­та ра­са е в про­це­са на раз­ви­ти­е­то си. Не­ка си при­пом­ним как­во се каз­ва в пред­ход­на­та гла­ва за пър­ви­те три ета­па, през ко­и­то та­зи Тре­та ра­са ми­на­ва. Пър­во – без­по­ло­ви фор­ми, по-къс­но – хер­маф­ро­ди­ти и нак­рая – раз­де­ля­не на по­ло­ве­те. Бо­жес­т­ве­ни­те мъ­же от Ве­не­ра сли­зат, ко­га­то вре­ме­то е под­хо­дя­що за вто­рия ста­дий, ка­то под тях­но вли­я­ние ла­тен­т­ни­те без­по­ло­ви фор­ми ста­ват пъл­ни хер­маф­ро­ди­ти и се по­лучават ня­кои ве­ли­ко­леп­ни фор­ми. “Пос­ред­с­т­вом Шук­ра (пла­не­та­та Ве­не­ра) “двой­ни­те съ­щес­т­ва”, хер­маф­ро­ди­ти­те от Тре­та­та (ко­рен­на ра­са) про­из­ля­зо­ха от пър­ви­те “ро­де­ни ка­то пот”[1]. Ко­га­то мно­зин­с­т­во­то от 3-­та и 4-та под­ра­си дос­ти­га човеш­ка фор­ма чрез фор­ми на по­лу­жи­вот­ни, по­лу­май­му­ни, от­в­ра­ти­тел­ни наг­лед, из­вес­тен брой фор­ми, спе­ци­ал­но при­гот­ве­ни за ве­не­ри­ни­те де­ца са “ги­ган­ти с ве­ли­ко­ле­пен ръст и бо­жес­т­ве­на си­ла и кра­со­та”[2].
Не­ка хвър­лим пог­лед към Зе­мя­та, за да ви­дим раз­ли­ка­та във фор­ми­те. Най-нап­ред виж­да­ме чуд­ни­те хер­маф­ро­ди­ти – красиви, сил­ни, мо­гъ­щи, съз­да­де­ни под не­пос­ред­с­т­ве­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на Вла­ди­ци­те на Ве­не­ра за тях­на соб­с­т­ве­на упот­ре­ба, за­що­то те са съ­вър­ше­ни хо­ра, мъ­жо-же­ни, над­рас­ли раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те. Те­зи фор­ми не се ожи­вя­ват от Лун­ни мо­на­ди, а Си­но­ве­те на Ве­не­ра ги из­ра­бот­ват, ка­то са­ми­те те иг­ра­ят ро­ля­та на мо­на­ди на фор­ми­те. По-на­та­тък след­ват бав­но тре­та­та и чет­вър­та­та под­ра­си, ко­и­то ми­на­ват през хер­маф­ро­дит­но със­то­я­ние и пос­те­пен­но се раз­де­лят на мъж­ки и жен­с­ки съ­щес­т­ва, как­то бе обяс­не­но в предишната глава. Тези форми са обитавани от чети­ри­те кла­са Лун­ни мо­на­ди, ко­и­то са дос­тиг­на­ли човеш­кия ста­дий. Три от тях, ко­и­то дос­ти­гат до то­зи ста­дий по вре­ме на Пър­вия, Вто­рия и Тре­тия кръг, по­каз­ват раз­лична сте­пен на раз­ви­тие и фор­ми­те раз­ви­ват човеш­ки чер­ти съ­от­вет­ни на ста­дия, до кой­то е дос­тиг­на­ла мо­на­да­та, ко­я­то ви­тае над тях. То­га­ва сли­зат изос­та­на­ли­те мо­на­ди, ко­и­то за­е­мат все по-нис­ши и по-нис­ши фор­ми, до­ка­то стиг­нем до оне­зи, ко­и­то то­ку що са за­почна­ли сво­я­та човеш­ка ево­лю­ция в съ­щия Чет­вър­ти кръг. Фор­ми­те на те­зи мо­на­ди са ес­тес­т­ве­но мно­го гру­би, мно­го жи­во­тин­с­ки и са на­ричани “тес­ног­ла­ви”. Пре­неб­рег­на­ти и през­ре­ни от сво­и­те по-нап­ред­на­ли бра­тя те ста­ват, как­то ще ви­дим по-на­та­тък, из­точник на ед­на ужас­на пок­ва­ра и па­де­ние и мо­гат да слу­жат за на­зи­да­ние на по-нап­ред­на­ли­те кла­со­ве ка­то наг­ле­ден при­мер за то­ва как ра­бо­ти за­ко­на за ко­лек­тив­на­та кар­ма, а име­но – как през­ре­ни­те, пад­на­ли ув­личат в па­де­ни­е­то си въз­ви­ше­ни­те, ко­и­то са ги пре­неб­рег­на­ли – един урок, кой­то, уви, и се­га е твър­де мно­го не­об­хо­дим.
Си­но­ве­те на Ве­не­ра, чието със­то­я­ние опи­сах­ме, сли­зат на Зе­мя­та и вед­на­га след тях след­ват Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци­те, Вла­ди­ци­те на пла­мъ­ка. Ня­кои от ве­не­ри­ни­те чеда си съз­да­ват те­ла чрез во­ля и йо­га, как­то се ка­за по-го­ре; ня­кои вли­зат в хер­маф­ро­дит­ни фор­ми, ко­и­то си из­ра­бот­ват от ра­си­те, ро­де­ни от яй­ца. Ко­га­то ид­ват Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци­те, ня­кои от тях за­е­мат за­ро­диш­ни­те фор­ми вът­ре в яй­ца­та, раз­ви­ват ги и вли­зат в тях; и е ка­за­но: “Ко­и­то вля­зо­ха та­ка, ста­на­ха Ар­ха­ти”[3]. По то­зи начин се сла­га начало­то на пър­ва­та Ве­ли­ка окул­т­на йе­рар­хия на Зе­мя­та, ко­я­то от­то­га­ва не е пре­къс­ва­ла сво­я­та бла­го­род­на ра­бо­та, ка­то пос­те­пен­но е обо­со­бя­ва­ла и сво­и­те раз­лични сте­пе­ни.
То­га­ва за­почва де­ло­то за пос­те­пен­но­то из­ди­га­не на човечес­т­во­то чрез вна­ся­не в “жи­во­тин­с­кия човек” ис­к­ра­та на ума, с ко­е­то се раз­ви­ват 6-­та и 7-­та под­ра­си; в то­ва се със­тои спе­ци­ал­на­та за­дача на Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци­те. Ве­не­ри­ни­те де­ца не взи­мат учас­тие в та­зи дей­ност; те са най-вис­ша­та сте­пен в йе­рар­хи­я­та на мъд­ре­ци, ко­и­то под­гот­вят Учите­ли на човечес­т­во­то и са­мо в ред­ки случаи ня­кой от тях се явя­ва меж­ду хо­ра­та. Каз­ва ни се, че те са се ус­та­но­ви­ли в гра­да Шам­ба­ла – свя­та и мис­тична оби­тел в цен­тъ­ра на пус­ти­ня­та Го­би, къ­де­то оби­та­ват и до днес. Ка­за­но е, че Шам­ба­ла е сър­це­то на Зе­мя­та – мис­тична фра­за, ко­я­то оз­начава, че там жи­ве­ят оне­зи, ко­и­то са сър­це­то, пул­си­райки да­ря­ващо жи­вот на човечес­т­во­то, за­що­то от тях из­тича и в тях се връ­ща стру­я­та ду­хо­вен жи­вот за хо­ра­та. Как­то човеш­ко­то сър­це раз­п­ра­ща обо­га­те­на­та от бе­ли­те дро­бо­ве кръв, ко­я­то хра­ни вся­ка част от тя­ло­то и ко­я­то след то­ва се връ­ща пъл­на с нечис­то­тии, за да ми­не от­но­во през не­го и пречис­те­на в дро­бо­ве­те да бъ­де раз­п­ра­те­на от­но­во по тя­ло­то, та­ка се раз­п­ра­щат ду­хов­ни течения от то­ва ду­хов­но сър­це, връ­щат се в не­го пъл­ни с нечис­то­тии от до­пи­ра си с вън­ш­ния свят, пречис­т­ват се и от­но­во би­ват раз­п­ра­ща­ни по зе­мя­та. Та­ка се из­вър­ш­ва вечна­та жер­т­ва, ко­я­то под­дър­жа и ус­ко­ря­ва човеш­ка­та ево­лю­ция.
Ко­га­то Вла­ди­ци­те на Ве­не­ра, чес­то на­ричани Дра­ко­ни на мъд­рост­та, сли­зат на Зе­мя­та, те до­на­сят със се­бе си за­ро­ди­ши и се­ме­на на раз­лични ви­до­ве жи­ви съ­щес­т­ва, раз­ви­ти на Ве­не­ра, за да под­по­мог­нат и ус­ко­рят зем­на­та ево­лю­ция. Да си при­пом­ним, че ко­га­то Ма­ну сли­за с дру­ги­те Ри­ши, до­на­ся със се­бе си в “ковчега” мно­го се­ме­на на жи­вот. Те не са са­мо се­ме­на на ду­хо­вен и ум­с­т­вен жи­вот, но и на фи­зичес­ки жи­вот, кой­то съ­щес­т­ву­ва на Ве­не­ра. Жи­то­то, нап­ри­мер, не при­над­ле­жи на зем­на­та ево­лю­ция, бо­та­ни­ци­те не мо­гат да ус­та­но­вят не­го­вия про­из­ход. Кръс­тос­вай­ки пше­ни­ца­та, по­лучена от ве­не­ри­ни­те се­ме­на със зем­ни тре­ви, пър­ви­те Учите­ли на човечес­т­во­то съз­да­ват днеш­ни­те ви­до­ве хра­ни. Пчели­те и мрав­ки­те със сво­я­та не­о­бик­но­ве­на об­щес­т­ве­на ор­га­ни­за­ция и дей­ност от висш по­ря­дък съ­що про­из­хож­дат от Ве­не­ра. Те ид­ват от свят, къ­де­то ця­ла­та ево­лю­ция е по-нап­ред­на­ла от на­ша­та, къ­де­то да­же рас­ти­тел­но­то и жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во са дос­тиг­на­ли до ед­но по-ви­со­ко раз­ви­тие.
Те­зи Дра­ко­ни на мъд­рост­та са “пър­ви­те адеп­ти на Тре­та­та, а по-къс­но и на Чет­вър­та­та и Пе­та­та ра­си”[4]. Еле­на Бла­ват­с­ка каз­ва за тях, че са “Си­но­ве на огъ­ня”, не­пос­ред­с­т­ве­ни­те учени­ци на “От­ци­те”, “Пър­вични­ят пла­мък”[5]. Те да­ват Бу­ди­те, т.е. вър­хов­ния Бу­да и Бо­ди­сат­ва­та на Тре­та­та ра­са, как­то и мно­го Ар­ха­ти, ка­то ня­кои от Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци­те се из­ди­гат са­ми и се вли­ват в та­зи слав­на гру­па. Те да­ват и съ­щес­т­ва­та, ко­и­то за­е­мат съ­щи­те йе­рар­хичес­ки по­ло­же­ния в Чет­вър­та­та ра­са и в Пе­та­та наб­ро­я­ва­ме 24 та­ки­ва – почти всички­те Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци, ко­и­то джай­нис­ти­те на­ричат “24-те Тир­т­хан­ка­ри”[6].
Бо­жес­т­ве­ни­те хер­маф­ро­ди­ти от сре­да­та на Тре­та­та ра­са, “Све­ти­те от­ци” как­то ги на­ричат, съз­да­ват си­но­ве чрез во­ля и йо­га, за да се въп­лъ­тят най-вис­ши­те Аг­ниш­ва­ти, ко­и­то са “пра­де­ди­те, ду­хов­ни­те пра­от­ци, на всички след­ва­щи и се­гаш­ни Ар­ха­ти или Ма­хат­ми”[7], т.е. тех­ни­те Учите­ли (Гу­ру). Ка­за­но е, че в Сед­ма­та ра­са те­зи Де­ца на во­ля и йо­га за­ед­но с по­доб­ни на тях ще съз­да­дат си­но­ве, ро­де­ни чрез ума[8]. Те са съ­щи­те, ко­и­то ръ­ко­во­дей­ки ево­лю­ци­я­та в края на Тре­та­та и Чет­вър­та­та ра­си, се раз­г­не­вя­ват на си­но­ве­те на Ат­лан­ти­да, ко­га­то по­тъ­ват в пок­ва­ра, как­то ще ви­дим по-на­та­тък, и пре­диз­вик­ват ка­тас­т­ро­фа­та, ко­я­то по­губ­ва кон­ти­нен­та, по­та­пяй­ки го във въл­ни­те на оке­а­на. Те ви­на­ги са на­ричани бо­жес­т­ве­ни Учите­ли, ко­и­то ръ­ко­во­дят ду­хов­на­та ево­лю­ция на човечес­т­во­то и уп­рав­ля­ват кос­мични­те си­ли, съ­дейс­т­ва­щи на та­зи ево­лю­ция. Бо­жес­т­ве­ни­те ца­ре от най-пър­ви­те ди­нас­тии, ко­и­то ръ­ко­во­дят човечес­т­во­то в не­го­во­то ду­хов­но и об­щес­т­ве­но раз­ви­тие ка­то го учат на из­кус­т­во и на­у­ка, са от най-вис­ши­те Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци. То­ва са Ти­та­ни­те-Ка­би­ри, за ко­и­то спо­ме­на­ват ле­ген­ди­те на всички древ­ни на­ро­ди. Еле­на Бла­ват­с­ка каз­ва: “На­ис­ти­на те са “ве­ли­ки, бла­го­де­тел­ни и мо­гъ­щи бо­го­ве”, как­то ги на­рича Ка­си­ус Ер­мон. В Ти­ва, Кор и Де­мет­ра Ка­би­ри­те са има­ли свои хра­мо­ве, а в Мем­фис – храм, све­щен до та­ка­ва сте­пен, че ни­кой ос­вен све­ще­ни­ци­те не е до­пус­кан да вле­зе в не­го­ва­та све­тая све­тих… В пър­ви­те вре­ме­на са съ­що и ца­ре­те на човечес­т­вото от тъй на­речени­те Бо­жес­т­ве­ни ди­нас­тии. Те са да­ли на човечес­т­во­то пър­вия им­пулс за ци­ви­ли­за­ция и са на­сочва­ли ума, кой­то да­ри­ли на хо­ра­та, към усъ­вър­шен­с­т­ва­не на на­у­ки­те и из­кус­т­ва­та. Та­ка за Ка­би­ри­те се каз­ва, че са бла­го­де­те­ли на човечес­т­во­то и ка­то та­ки­ва дъл­ги сто­ле­тия са жи­вя­ли в па­мет­та на на­ро­ди­те. На те­зи Ка­би­ри или Ти­та­ни се при­пис­ва изоб­ре­тя­ва­не­то на пис­ме­ност­та, на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то, ар­хи­тек­ту­ра­та и раз­лични­те т.нар. ма­гичес­ки спо­со­би, как­то и из­пол­з­ва­не­то на рас­те­ния и бил­ки за ме­ди­цин­с­ки це­ли.”[9] То­ва са съ­що та­ка Ма­ну­ши­те на окул­тис­ти­те, ко­и­то пре­да­ват све­ще­ния език Сен­зар[10] на хо­ра­та от Тре­та­та и Чет­вър­та­та ра­си.
Не­ка се­га от те­зи во­ди­те­ли на човечес­т­во­то пре­ми­нем към са­мо­то човечес­т­во, во­де­но от тях. Най-въз­ви­ше­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на то­ва човечес­т­во, най-близ­ки­те учени­ци и по­мощ­ни­ци на Бо­жес­т­ве­ни­те ца­ре са Аг­ниш­ва­ти­те от нис­ши­те кла­со­ве, ня­кои от ко­и­то пос­те­пен­но се из­ди­гат до ар­хат­с­т­во в най-доб­ри­те те­ла на 4-та и 5-та под­ра­си. Вто­ри­ят клас Слънчеви пра­от­ци, ко­и­то сли­зат от Лу­на­та, се въп­лъ­тя­ват в 6-та­ и 7-та под­ра­си и зас­та­ват начело на човечес­т­во­то до вре­ме­то, ко­га­то тях­но­то ръ­ко­вод­но мяс­то за­е­ма пър­ви­ят клас, кой­то сли­за в Чет­вър­та­та ра­са. След тях след­ват чети­ри­те кла­са Лун­ни мо­на­ди, ко­и­то се спо­ме­на­ват по-го­ре. Всичко то­ва пред­с­тав­ля­ва ед­но ог­ром­но раз­но­об­ра­зие от раз­нос­те­пен­ни ти­по­ве – от по­лу­бо­жес­т­ве­ни хо­ра око­ло Бо­жес­т­ве­ни­те ца­ре до тес­ног­ла­ви­те по­лу­жи­во­тин­с­ки ти­по­ве. Тре­то­то око ра­бо­ти на­пъл­но у всички по-гор­ни кла­со­ве, та­ка че за тях ас­т­рал­ни­ят свят е съ­що тол­ко­ва дос­тъ­пен, кол­ко­то и фи­зичес­ки­ят. У по-дол­ни­те кла­со­ве си­ла­та на то­ва тре­то око на­ма­ля­ва, до­ка­то у тес­ног­ла­ви­те е вече дос­та сла­ба. В 6-та­ и 7-та под­ра­си на Тре­та­та ра­са, как­то ви­дях­ме, тре­то­то око се от­д­ръп­ва на­вът­ре, а у ат­лан­ти­те изчез­ва на­пъл­но.
В Ле­му­рия, в начало­то на за­ле­за на ра­са­та, виж­да­ме за­зо­ря­ва­не­то на ед­на ве­личес­т­ве­на ци­ви­ли­за­ция, при ко­я­то стар­ши­те бра­тя ръ­ко­во­дят мла­до­то и все още пос­луш­но, по­дат­ли­во, ин­ту­и­тив­но човечес­т­во, а още по-мла­ди­те не­го­ви пред­с­та­ви­те­ли след­ват сля­по и пос­луш­но те­зи, ко­и­то са не­пос­ред­с­т­ве­но над тях в ево­лю­ци­я­та си. Тя се ор­га­ни­зи­ра и ръ­ко­во­ди из­ця­ло от по-стар­ши­те бра­тя и от­тук ид­ва ней­на­та кра­со­та. Но очевид­но не мо­же да бъ­де трай­на, за­що­то е кра­со­та на де­тин­с­т­во, вни­ма­тел­но ръ­ко­во­де­но и па­зе­но, а не кра­со­та на въз­мъ­жа­лост, ко­я­то са­ма се под­дър­жа и уп­рав­ля­ва. Ръ­ко­во­де­на от Бо­жес­т­ве­ни­те ца­ре 6-та­ под­ра­са на Ле­му­рийс­ка­та ра­са из­ди­га пър­ви­те гра­до­ве от ска­ли и ла­ва в об­ласт­та на Ма­да­гас­кар, и още мно­го дру­ги гра­до­ве, от ко­и­то днес на­ми­ра­ме тук-там раз­ва­ли­ни под фор­ма­та на ог­ром­ни ка­мен­ни бло­ко­ве, ко­и­то ни­кой съв­ре­ме­нен ин­же­нер не мо­же да пом­ръд­не от мяс­то­то им, раз­ва­ли­ни от ве­личес­т­ве­ни хра­мо­ве и цик­лоп­с­ки ос­тан­ки, как­то ги на­ричат. Ле­му­рий­ци­те пре­да­ват на ран­ни­те гър­ци и егип­тя­ни ти­по­ло­ги­я­та на те­зи пос­т­рой­ки и в еги­пет­с­ки­те хра­мо­ве, ка­то в Кар­нак, виж­да­ме сле­ди от ле­му­рийс­ка­та ар­хи­тек­ту­ра та­ка­ва, как­ва­то е прак­ти­ку­ва­на от тех­ни­те по­том­ци в Чет­вър­та­та ра­са. В ня­кои древ­ни хра­мо­ве на юж­на Ин­дия съ­що на­ми­ра­ме сле­ди от то­зи ма­си­вен стил на стро­е­не. По ру­и­ни­те в Еги­пет мо­жем да съ­дим за пос­т­рой­ки­те на ония, ко­и­то са мно­го по-мо­гъ­щи от ра­са­та, вди­га­ла те­зи ог­ром­ни ка­мъ­ни; по гра­мад­ни­те пи­ра­ми­ди човек мо­же да съ­ди за зна­ни­е­то и уме­ни­е­то, с ко­и­то са из­г­раж­да­ни те­зи ма­сив­ни пос­т­рой­ки. Но ка­мен­ните гра­ма­ди не са вди­га­ни прос­то с по­вече мус­ку­ли, ни­то чрез ма­ши­ни, по-съ­вър­ше­ни от днеш­ни­те. Вди­га­ни са от хо­ра, ко­и­то поз­на­ват и мо­гат да кон­т­ро­ли­рат си­ли­те на зем­но­то при­тег­ля­не та­ка, че ка­мъ­кът да гу­би те­жест­та си и да ста­ва лек ка­то пе­ро, да мо­же са­мо с един пръст да бъ­де нап­рав­ля­ван към оп­ре­де­ле­но­то мяс­то. Ня­кои от т.нар. “лю­ле­е­щи се ка­мъ­ни” съ­що са пос­та­вя­ни от ръ­ка­та на ле­му­ри­е­ца или, да си пос­лу­жа с по-поз­на­то­то за ин­ди­е­ца наз­ва­ние, от ръ­це­те на Да­на­ви­те. За­що­то те­зи Да­на­ви са 6-та и 7-ма под­ра­си на Тре­та­та ра­са. Те­зи ка­мъ­ни при­над­ле­жат към проб­ле­ми­те, ко­и­то съв­ре­мен­на­та на­у­ка не мо­же да раз­ре­ши, ма­кар че се опит­ва да го обяс­ни с офор­мя­не­то на ска­ли от ле­до­ве­те и во­ди­те – обяс­не­ние, ко­е­то очевид­но не е дос­та­тъчно. А как­во всъщ­ност са пред­с­тав­ля­ва­ли те­зи “лю­ле­е­щи­те се ка­мъ­ни”? Те би­ли сред­с­т­во за об­щува­не на хо­ра­та с бо­го­ве­те го­ре; нак­ло­ня­ва­не­то на ка­мъ­ни­те иг­ра­е­ло ро­ля­та на мор­зов апа­рат, с кой­то днес се пре­да­ват те­лег­ра­ми.
Аз спо­ме­нах за Да­на­ви­те, за ко­и­то научава­ме от древ­ни­те ис­то­ри­ци, че в сво­и­те ран­ни дни са чис­ти и ре­ли­ги­оз­ни, но пос­те­пен­но се из­раж­дат. Не­ка прос­ле­дим то­зи про­цес на из­раж­да­не и ви­дим как той за­вър­ш­ва.
На­ми­ра­ме се все още в ин­во­лю­ци­он­ния ста­дий на раз­ви­ти­е­то, бли­зо до не­го­вия край. Ма­те­ри­я­та ста­ва все по-плът­на, а те­ла­та все по­вече и по­вече ма­те­ри­ал­ни. Те­зи те­ла са ог­ром­ни, сил­ни, жиз­не­ни, ка­то след раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те творчес­ки­ят ин­с­тинкт, при­същ на всичко жи­во, при­е­ма фор­ма на сил­на, не­поз­на­та до­то­га­ва по­ло­ва страст. Се­га към не­го се при­ба­вя фи­зичес­ко драз­не­ние на удо­вол­с­т­ви­е­то, ка­то по то­зи начин се про­буж­да по­ло­ва­та страст пър­во у жи­вот­ни­те, а по-къс­но и у чове­ка. Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци­те, ко­и­то се въп­лъ­ща­ват, и Слънчеви­те пра­от­ци са об­лечени в те­ла, ко­и­то ста­ват все по-плът­ни и по-ед­ри с вся­ко но­во въп­лъ­ще­ние. Съз­на­вай­ки сво­я­та ин­те­лек­ту­ал­на си­ла и чув­с­т­вай­ки се ка­то бо­го­ве на зе­мя­та, те из­п­ра­щат на­до­лу в сво­и­те те­ла мощ­ни струи жи­вот, ко­и­то в уп­лът­ня­ва­щи­те се те­ла се тран­с­фор­ми­рат в по­ло­ва страст, не­поз­на­ва­на до­то­га­ва. Не ряд­ко те би­ват прив­лечени от же­ни от дол­ни­те кла­со­ве и се съ­е­ди­ня­ват с тях, ка­то от те­зи връз­ки се раж­да по­том­с­т­во с тип по-до­лен от соб­с­т­ве­ния им. Прек­рас­ни­те си­но­ве на свет­ли­на­та се съ­е­ди­ня­ват със зем­ни же­ни: “Си­но­ве­те бо­жии ви­дя­ха ху­ба­ви­те човеш­ки дъ­ще­ри и се съ­е­ди­ни­ха с тях”[11], каз­ва Биб­ли­я­та и по то­зи начин човечес­т­во­то по­тъ­ва още по-дъл­бо­ко в ма­те­ри­я­та. То тряб­ва на­ис­ти­на да сле­зе до дъ­но­то й, за да мо­же да я по­бе­ди и ов­ла­дее, но на то­ва пър­во бой­но по­ле (Ку­рук­шет­ра) мно­зи­на са по­бе­де­ни. След­ва раз­де­ля­не меж­ду оне­зи, ко­и­то в жес­то­ка­та бор­ба про­дъл­жа­ват да се при­дър­жат към бо­жес­т­ве­на­та йе­рар­хия, и дру­ги­те, ко­и­то се под­да­ват на опи­я­не­ни­е­то на чув­с­т­ве­ност­та, по­тъ­вай­ки в гру­ба­та ма­те­рия и ко­и­то об­ръ­щат гръб на Гос­по­да­ри­те на свет­ли­на­та. А от то­ва раз­де­ля­не се по­раж­дат но­ви бор­би и вой­ни. По-чис­ти­те пос­те­пен­но се от­п­ра­вят на се­вер, а по-ма­те­ри­ал­ни­те се раз­п­ръс­к­ват на юг, из­ток и за­пад, ка­то се съ­е­ди­ня­ват с по-нис­ши­те еле­мен­та­ли и ста­ват пок­лон­ни­ци по-ско­ро на ма­те­ри­я­та, от­кол­ко­то на ду­ха. То­ва са пра­де­ди­те на Ат­лан­т­с­ка­та ра­са, у ко­я­то ма­те­ри­я­та тряб­ва да дос­тиг­не най-го­ля­ма плът­ност и да ре­а­ли­зи­ра своя най-го­лям три­умф. То­ва е пър­во­то раз­де­ля­не на при­вър­же­ни­ци на свет­ли­на­та и при­вър­же­ни­ци на тъм­ни­на­та – раз­де­ле­ние, ко­е­то в Ат­лан­ти­да се за­дъл­бочава и во­ди до най-ужас­ни пос­лед­с­т­вия. Богот­во­ре­ни­те об­ра­зи на те­зи ле­му­рийс­ки ги­ган­ти са почита­ни по-къс­но от Чет­вър­та­та и Пе­та­та ра­си ка­то бо­го­ве и ге­рои, за чиито ве­ли­ки де­ла, ко­ло­сал­ни бор­би и чудес­на си­ла го­во­рят мно­го от ми­то­ве­те.
Със за­дъл­бочава­не­то на то­ва раз­де­ля­не сил­ни и об­шир­ни тру­со­ве за­почват да раз­къс­ват Ле­му­рия на час­ти; зе­мет­ре­се­ния раз­тър­с­ват зе­мя­та, из­риг­ват но­ви вул­ка­ни, ко­и­то из­п­ра­щат дъл­ги и ши­ро­ки по­то­ци ла­ва. Ог­ром­ни­ят кон­ти­нент е раз­къ­сан на го­ле­ми ос­т­ро­ви, все­ки от ко­и­то го­лям кол­ко­то цял кон­ти­нент, ка­то на свой ред те­зи кон­ти­нен­ти би­ват раз­къс­ва­ни от но­ви тру­со­ве, до­ка­то нак­рая, приб­ли­зи­тел­но 700 000 го­ди­ни пре­ди начало­то на тре­тична­та ера, Ле­му­рия ка­то та­ка­ва изчез­ва, опус­то­ше­на от огън, про­ря­за­на от ла­ва, всред сил­ни ек­с­п­ло­зии на па­ра, об­ра­зу­ва­на от бор­ба­та на огъ­ня с во­да­та. Ле­му­рия по­тъ­ва в ре­вя­щи въл­ни и ужас­ни пла­мъ­ци ос­т­ров след ос­т­ров във вих­ри­те от огън и во­да.
Ня­кои ос­та­тъ­ци от Тре­та­та ра­са ус­пя­ват да из­бег­нат ка­тас­т­ро­фа­та и жи­ве­ят още дъл­го вре­ме след то­ва по зе­ми, ко­и­то не са раз­ру­ше­ни и ос­та­ват ка­то час­ти от Ат­лан­ти­да или изо­ли­ра­ни, ка­то нап­ри­мер Ав­с­т­ра­лия. Ту­зем­ци­те в Ав­с­т­ра­лия и тас­ман­ци­те, ко­и­то се­га са почти изчез­на­ли, при­над­ле­жат към 7-та под­ра­са на Ле­му­рийс­ка­та ра­са. Ма­лай­ци­те и па­пу­ан­ци­те са по­том­ци на кръс­тос­ва­не меж­ду та­зи под­ра­са и ат­лан­ти­те, а хо­тен­то­ти­те са дру­га ед­на тях­на ос­тан­ка. Дра­ви­ди­те в юж­на Ин­дия про­из­ли­зат от кръс­тос­ва­не на 7-та ле­му­рийс­ка под­ра­са с 2-та ат­лан­т­с­ка под­ра­са. Къ­де­то сре­ща­ме ис­тин­с­ка чер­на ра­са, ка­то нег­ри­те нап­ри­мер, в нея пре­об­ла­да­ва ле­му­рийс­ка кръв.
Пре­ди да за­вър­шим та­зи гла­ва ос­та­ва да спо­ме­нем още един факт, кой­то се дъл­жи на от­ка­за на Асу­ри­те да за­е­мат за­кон­но­то си мяс­то в ево­лю­ци­я­та. От­каз, кой­то ка­то пос­ле­ди­ца но­си ед­но ужас­но па­де­ние – връ­ща­не на­зад вмес­то прог­рес – за те­зи, ко­и­то е тряб­ва­ло да ста­нат хо­ра.
На то­ва мяс­то тай­но­то учение вли­за из­ця­ло в про­ти­во­речие със съв­ре­мен­на­та на­у­ка, ко­я­то счита, че чове­ко­по­доб­на­та май­му­на и чове­кът имат общ пра­ро­ди­тел. Окул­т­на­та на­у­ка твър­ди, че чове­ко­по­доб­ни­те май­му­ни са по­том­ци на кръс­тос­ва­не меж­ду пред­с­та­ви­те­ли на човеш­ко­то и на жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­ва, ко­е­то ста­ва в края на Тре­та­та ра­са. Ка­зах­ме пре­ди, че най-дол­ни­ят човеш­ки клас Лун­ни мо­на­ди – те­зи, ко­и­то сти­гат пра­га на човеш­ко­то цар­с­т­во в края на Тре­тия кръг, “тес­ног­ла­ви­те” – не е го­тов все още да по­лучи ис­к­ра­та на ума. Те се раз­де­лят на по­ло­ве, но са на­пъл­но вла­дя­ни от жи­во­тин­с­ки ин­с­тин­к­ти. Ня­кои от тях, в 7-та под­ра­са на Тре­та­та ра­са, се кръс­тос­ват с раз­ни ви­до­ве май­му­но­по­доб­ни жи­вот­ни – не мно­го по-раз­лични по фор­ма от тях са­ми­те, но с мно­го по-мал­ко раз­ви­ти мо­на­ди, за­що­то при­над­ле­жат все още на жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во. От то­ва кръс­тос­ва­не про­из­ли­за ед­на ра­са, ко­я­то е по­лучовеш­ка-по­лу­жи­во­тин­с­ка. Ня­кои тех­ни по­том­ци от­но­во се кръс­тос­ват с най-из­пад­на­ли ат­лан­т­с­ки ти­по­ве и по то­зи начин се съз­да­ват съ­щес­т­ва­та, които са из­вес­т­ни в гръц­ка­та ис­то­рия под име­то са­ти­ри. Те­зи съ­щес­т­ва оби­та­ват го­ри­те и уеди­не­ни­те мес­та и са стра­ши­ли­ще за всички хо­ра, дос­тиг­на­ли по-ви­со­ко стъ­па­ло в ево­лю­ци­я­та. Те­зи са­ти­ри, ка­то плод на чудо­вищ­ни­те съ­е­ди­не­ния на човек с жи­вот­но, са из­вън­ред­но кръ­­во­­жад­­­ни. От те­зи са­ти­ри про­из­ли­зат чове­ко­по­доб­ни­те май­му­ни, ко­и­то един­с­т­ве­ни от цялото жи­во­тин­с­ко цар­с­т­во ще пре­ми­нат към човеш­ко­то цар­с­т­во по вре­ме на на­ша­та ве­ри­га. В Шес­та­та и Сед­ма­та ра­си от нас­то­я­щия кръг на на­ша­та пла­нет­на ве­ри­га те ще дос­тиг­нат ас­т­рал­на човеш­ка фор­ма, а в Пе­тия кръг ще ста­нат пъл­но­цен­ни хо­ра. Ето то­ва е “гре­хът на бе­зум­ни­те” и та­ки­ва са не­го­ви­те пос­лед­с­т­вия.
“Ка­то ви­дя­ха то­ва, Лха (Асу­ри­те), ко­и­то не ис­ка­ха да съз­да­дат хо­ра, зап­ла­ка­ха и ка­за­ха: Бе­зум­ни­те омър­си­ха на­ши­те бъ­де­щи оби­та­ли­ща. То­ва е Кар­ма. Не­ка вле­зем в дру­ги­те и не­ка ги ръ­ко­во­дим по-доб­ре, за да не ста­не не­що по-ло­шо. Та­ка и нап­ра­ви­ха… То­га­ва всички лю­де бя­ха на­да­ре­ни с Ма­нас.”[12]
Зе­мя­та е го­то­ва за ат­лан­т­с­ка­та ево­лю­ция и Чет­вър­та­та ра­са се раж­да.

<< НАЗАД  |  НАПРЕД >>
към съдържанието на книгата >>

_________________________

[1] Тайната доктрина, II, 1, стр. 209
[2] Тайната доктрина, II, 1, стр. 209
[3] Тайната доктрина, II, 1, стр. 28
[4] Тайната доктрина, II, 1, стр. 254
[5] Тайната доктрина, I, 1, стр. 76
[6] Тайната доктрина, II, 2, стр. 254
[7] Тайната доктрина, II, 1, стр. 21
[8] Тайната доктрина, II, 2, стр. 69
[9] Тайната доктрина, II, 2, стр. 179
[10] Според книгата “Man: Whence, how and whither” Сензар също е донесен от планетата Венера. – Б. прев.
[11] Битие, 6:2
[12] Тайната доктрина, II, 1, стр. 30

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)