Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант.
Фотография: NASA
Сега трябва отново да се върнем към времето, когато Синовете на ума слизат, спазвайки известен ред и да видим в какви условия се намира Третата раса по това време; след това ще споменем различните произшествия, които съпровождат и следват това тяхно слизане. На Втората раса е даден един първоначален тласък за ускоряване на еволюцията й, при който тя получава “първата слаба искра” на ум. Ние няма да се спираме върху това, а ще преминем направо към слизането на Манасапутрите.
Нека се върнем за малко към гореспоменатите стихове: “В Четвъртия Синовете получиха заповед да създадат своите образи. Една трета отказа, две трети се подчиниха. Проклятието бе изречено: те ще се родят в Четвъртата, ще страдат и ще причинят страдания”. Ето един типичен пример на трудност при тълкуване на древните текстове. Названието “Четвърти, четвърта” се среща два пъти и е употребено за означаването на две съвършено различни неща. В първия случай трябва да прибавим след него думата “кръг” – в Четвъртия кръг Синовете на ума получават заповед да създадат своите образи. Една трета – Асурите, бунтовниците – отказават, а две трети – Агнишвата-праотците и Децата на Венера – се подчиняват. Проклятието е изречено: “Те, Асурите, ще се родят в Четвърта раса, ще страдат и ще причинят страдания”. Идеален пример, както вече казах, за трудностите, които възникват при превеждането на древни книги, където кръгове, калпи, планети, раси – всичко е размесено! Вярното число е дадено, но читателят сам трябва да открие за кой еволюционен цикъл точно се отнася. Когато имаме ключа – ключа на циклите – можем да разберем текста, но без този ключ текстът не може да бъде разбран. Това е т. нар. “було” – няма в написаното нещо, което да не е вярно, но истината е така прикрита, че да не може да бъде разбрана от непосветения. Този ключ се дава, когато човекът е узрял, за да го владее. От голямо значение е това знание да бъде запазено под такава форма, че да не бъде лесно разбираемо докато хората не станат достойни да им бъде открито. А всичко това се прави вследствие опита, получен по време на атлантите, когато това ненавременно разкриване на тайната наука причинява твърде големи беди на хората, които тогава още не са морално узрели за нея. По тези съображения пояснителните думи са зачерквани от онези текстове, които могат да попаднат в ръцете на неподготвените, и така без обясненията те ставали неразбираеми. Положението е същото и с Пураните, които в по-голямата си част са неразбираеми за масата. Задачата на теософията днес се състои имено в това да даде на хората тези ключове.
И така една трета отказва. Тя трябва да се роди в Четвъртата раса. Ще се превъплъти няколко пъти в Атлантската раса, където ще играе важна роля. Засега остава назад. Тези същества са осъдени да се въплътят в по-лоши условия, защото не пожелават да слязат в удобния момент, за да помогнат на човешката еволюция. Казва се, че когато пристигат, те виждат “лошите форми на ранната Трета раса” (нека забележим тук проявата на ахамкара – чувството на отделност, гордост, презрение), виждат тези първоначални форми на ранната Трета раса и се отказват. “Те отхвърлиха, те отблъснаха” се казва в текста. Ахамкара всецяло ги обладава; те не искат да слязат и затова ги застига проклятието – едно ужасно проклятие, което при слизането им по-късно твърде много затруднява тяхната работа: тяхната борба е по-усилена, по-трудна и им дава урока, от който се нуждаят. Но нека си позволим сега да оставим за малко Асурите да чакат часа си.
Двете трети, които се подчиняват, са Агнишвата-праотците и Децата на Венера. Те са готови да изпълнят поставената им задача, да изпълнят задължението си. Третата раса е в процеса на развитието си. Нека си припомним какво се казва в предходната глава за първите три етапа, през които тази Трета раса минава. Първо – безполови форми, по-късно – хермафродити и накрая – разделяне на половете. Божествените мъже от Венера слизат, когато времето е подходящо за втория стадий, като под тяхно влияние латентните безполови форми стават пълни хермафродити и се получават някои великолепни форми. “Посредством Шукра (планетата Венера) “двойните същества”, хермафродитите от Третата (коренна раса) произлязоха от първите “родени като пот”[1]. Когато мнозинството от 3-та и 4-та подраси достига човешка форма чрез форми на полуживотни, полумаймуни, отвратителни наглед, известен брой форми, специално приготвени за венерините деца са “гиганти с великолепен ръст и божествена сила и красота”[2].
Нека хвърлим поглед към Земята, за да видим разликата във формите. Най-напред виждаме чудните хермафродити – красиви, силни, могъщи, създадени под непосредственото ръководство на Владиците на Венера за тяхна собствена употреба, защото те са съвършени хора, мъжо-жени, надрасли разделянето на половете. Тези форми не се оживяват от Лунни монади, а Синовете на Венера ги изработват, като самите те играят ролята на монади на формите. По-нататък следват бавно третата и четвъртата подраси, които минават през хермафродитно състояние и постепенно се разделят на мъжки и женски същества, както бе обяснено в предишната глава. Тези форми са обитавани от четирите класа Лунни монади, които са достигнали човешкия стадий. Три от тях, които достигат до този стадий по време на Първия, Втория и Третия кръг, показват различна степен на развитие и формите развиват човешки черти съответни на стадия, до който е достигнала монадата, която витае над тях. Тогава слизат изостаналите монади, които заемат все по-нисши и по-нисши форми, докато стигнем до онези, които току що са започнали своята човешка еволюция в същия Четвърти кръг. Формите на тези монади са естествено много груби, много животински и са наричани “тесноглави”. Пренебрегнати и презрени от своите по-напреднали братя те стават, както ще видим по-нататък, източник на една ужасна поквара и падение и могат да служат за назидание на по-напредналите класове като нагледен пример за това как работи закона за колективната карма, а имено – как презрените, паднали увличат в падението си възвишените, които са ги пренебрегнали – един урок, който, уви, и сега е твърде много необходим.
Синовете на Венера, чието състояние описахме, слизат на Земята и веднага след тях следват Агнишвата-праотците, Владиците на пламъка. Някои от венерините чеда си създават тела чрез воля и йога, както се каза по-горе; някои влизат в хермафродитни форми, които си изработват от расите, родени от яйца. Когато идват Агнишвата-праотците, някои от тях заемат зародишните форми вътре в яйцата, развиват ги и влизат в тях; и е казано: “Които влязоха така, станаха Архати”[3]. По този начин се слага началото на първата Велика окултна йерархия на Земята, която оттогава не е прекъсвала своята благородна работа, като постепенно е обособявала и своите различни степени.
Тогава започва делото за постепенното издигане на човечеството чрез внасяне в “животинския човек” искрата на ума, с което се развиват 6-та и 7-та подраси; в това се състои специалната задача на Агнишвата-праотците. Венерините деца не взимат участие в тази дейност; те са най-висшата степен в йерархията на мъдреци, които подготвят Учители на човечеството и само в редки случаи някой от тях се явява между хората. Казва ни се, че те са се установили в града Шамбала – свята и мистична обител в центъра на пустинята Гоби, където обитават и до днес. Казано е, че Шамбала е сърцето на Земята – мистична фраза, която означава, че там живеят онези, които са сърцето, пулсирайки даряващо живот на човечеството, защото от тях изтича и в тях се връща струята духовен живот за хората. Както човешкото сърце разпраща обогатената от белите дробове кръв, която храни всяка част от тялото и която след това се връща пълна с нечистотии, за да мине отново през него и пречистена в дробовете да бъде разпратена отново по тялото, така се разпращат духовни течения от това духовно сърце, връщат се в него пълни с нечистотии от допира си с външния свят, пречистват се и отново биват разпращани по земята. Така се извършва вечната жертва, която поддържа и ускорява човешката еволюция.
Когато Владиците на Венера, често наричани Дракони на мъдростта, слизат на Земята, те донасят със себе си зародиши и семена на различни видове живи същества, развити на Венера, за да подпомогнат и ускорят земната еволюция. Да си припомним, че когато Ману слиза с другите Риши, донася със себе си в “ковчега” много семена на живот. Те не са само семена на духовен и умствен живот, но и на физически живот, който съществува на Венера. Житото, например, не принадлежи на земната еволюция, ботаниците не могат да установят неговия произход. Кръстосвайки пшеницата, получена от венерините семена със земни треви, първите Учители на човечеството създават днешните видове храни. Пчелите и мравките със своята необикновена обществена организация и дейност от висш порядък също произхождат от Венера. Те идват от свят, където цялата еволюция е по-напреднала от нашата, където даже растителното и животинското царство са достигнали до едно по-високо развитие.
Тези Дракони на мъдростта са “първите адепти на Третата, а по-късно и на Четвъртата и Петата раси”[4]. Елена Блаватска казва за тях, че са “Синове на огъня”, непосредствените ученици на “Отците”, “Първичният пламък”[5]. Те дават Будите, т.е. върховния Буда и Бодисатвата на Третата раса, както и много Архати, като някои от Агнишвата-праотците се издигат сами и се вливат в тази славна група. Те дават и съществата, които заемат същите йерархически положения в Четвъртата раса и в Петата наброяваме 24 такива – почти всичките Агнишвата-праотци, които джайнистите наричат “24-те Тиртханкари”[6].
Божествените хермафродити от средата на Третата раса, “Светите отци” както ги наричат, създават синове чрез воля и йога, за да се въплътят най-висшите Агнишвати, които са “прадедите, духовните праотци, на всички следващи и сегашни Архати или Махатми”[7], т.е. техните Учители (Гуру). Казано е, че в Седмата раса тези Деца на воля и йога заедно с подобни на тях ще създадат синове, родени чрез ума[8]. Те са същите, които ръководейки еволюцията в края на Третата и Четвъртата раси, се разгневяват на синовете на Атлантида, когато потъват в поквара, както ще видим по-нататък, и предизвикват катастрофата, която погубва континента, потапяйки го във вълните на океана. Те винаги са наричани божествени Учители, които ръководят духовната еволюция на човечеството и управляват космичните сили, съдействащи на тази еволюция. Божествените царе от най-първите династии, които ръководят човечеството в неговото духовно и обществено развитие като го учат на изкуство и наука, са от най-висшите Агнишвата-праотци. Това са Титаните-Кабири, за които споменават легендите на всички древни народи. Елена Блаватска казва: “Наистина те са “велики, благодетелни и могъщи богове”, както ги нарича Касиус Ермон. В Тива, Кор и Деметра Кабирите са имали свои храмове, а в Мемфис – храм, свещен до такава степен, че никой освен свещениците не е допускан да влезе в неговата светая светих… В първите времена са също и царете на човечеството от тъй наречените Божествени династии. Те са дали на човечеството първия импулс за цивилизация и са насочвали ума, който дарили на хората, към усъвършенстване на науките и изкуствата. Така за Кабирите се казва, че са благодетели на човечеството и като такива дълги столетия са живяли в паметта на народите. На тези Кабири или Титани се приписва изобретяването на писмеността, на законодателството, архитектурата и различните т.нар. магически способи, както и използването на растения и билки за медицински цели.”[9] Това са също така Манушите на окултистите, които предават свещения език Сензар[10] на хората от Третата и Четвъртата раси.
Нека сега от тези водители на човечеството преминем към самото човечество, водено от тях. Най-възвишените представители на това човечество, най-близките ученици и помощници на Божествените царе са Агнишватите от нисшите класове, някои от които постепенно се издигат до архатство в най-добрите тела на 4-та и 5-та подраси. Вторият клас Слънчеви праотци, които слизат от Луната, се въплътяват в 6-та и 7-та подраси и застават начело на човечеството до времето, когато тяхното ръководно място заема първият клас, който слиза в Четвъртата раса. След тях следват четирите класа Лунни монади, които се споменават по-горе. Всичко това представлява едно огромно разнообразие от разностепенни типове – от полубожествени хора около Божествените царе до тесноглавите полуживотински типове. Третото око работи напълно у всички по-горни класове, така че за тях астралният свят е също толкова достъпен, колкото и физическият. У по-долните класове силата на това трето око намалява, докато у тесноглавите е вече доста слаба. В 6-та и 7-та подраси на Третата раса, както видяхме, третото око се отдръпва навътре, а у атлантите изчезва напълно.
В Лемурия, в началото на залеза на расата, виждаме зазоряването на една величествена цивилизация, при която старшите братя ръководят младото и все още послушно, податливо, интуитивно човечество, а още по-младите негови представители следват сляпо и послушно тези, които са непосредствено над тях в еволюцията си. Тя се организира и ръководи изцяло от по-старшите братя и оттук идва нейната красота. Но очевидно не може да бъде трайна, защото е красота на детинство, внимателно ръководено и пазено, а не красота на възмъжалост, която сама се поддържа и управлява. Ръководена от Божествените царе 6-та подраса на Лемурийската раса издига първите градове от скали и лава в областта на Мадагаскар, и още много други градове, от които днес намираме тук-там развалини под формата на огромни каменни блокове, които никой съвременен инженер не може да помръдне от мястото им, развалини от величествени храмове и циклопски останки, както ги наричат. Лемурийците предават на ранните гърци и египтяни типологията на тези постройки и в египетските храмове, като в Карнак, виждаме следи от лемурийската архитектура такава, каквато е практикувана от техните потомци в Четвъртата раса. В някои древни храмове на южна Индия също намираме следи от този масивен стил на строене. По руините в Египет можем да съдим за постройките на ония, които са много по-могъщи от расата, вдигала тези огромни камъни; по грамадните пирамиди човек може да съди за знанието и умението, с които са изграждани тези масивни постройки. Но каменните грамади не са вдигани просто с повече мускули, нито чрез машини, по-съвършени от днешните. Вдигани са от хора, които познават и могат да контролират силите на земното притегляне така, че камъкът да губи тежестта си и да става лек като перо, да може само с един пръст да бъде направляван към определеното място. Някои от т.нар. “люлеещи се камъни” също са поставяни от ръката на лемуриеца или, да си послужа с по-познатото за индиеца название, от ръцете на Данавите. Защото тези Данави са 6-та и 7-ма подраси на Третата раса. Тези камъни принадлежат към проблемите, които съвременната наука не може да разреши, макар че се опитва да го обясни с оформянето на скали от ледовете и водите – обяснение, което очевидно не е достатъчно. А какво всъщност са представлявали тези “люлеещите се камъни”? Те били средство за общуване на хората с боговете горе; наклоняването на камъните играело ролята на морзов апарат, с който днес се предават телеграми.
Аз споменах за Данавите, за които научаваме от древните историци, че в своите ранни дни са чисти и религиозни, но постепенно се израждат. Нека проследим този процес на израждане и видим как той завършва.
Намираме се все още в инволюционния стадий на развитието, близо до неговия край. Материята става все по-плътна, а телата все повече и повече материални. Тези тела са огромни, силни, жизнени, като след разделянето на половете творческият инстинкт, присъщ на всичко живо, приема форма на силна, непозната дотогава полова страст. Сега към него се прибавя физическо дразнение на удоволствието, като по този начин се пробужда половата страст първо у животните, а по-късно и у човека. Агнишвата-праотците, които се въплъщават, и Слънчевите праотци са облечени в тела, които стават все по-плътни и по-едри с всяко ново въплъщение. Съзнавайки своята интелектуална сила и чувствайки се като богове на земята, те изпращат надолу в своите тела мощни струи живот, които в уплътняващите се тела се трансформират в полова страст, непознавана дотогава. Не рядко те биват привлечени от жени от долните класове и се съединяват с тях, като от тези връзки се ражда потомство с тип по-долен от собствения им. Прекрасните синове на светлината се съединяват със земни жени: “Синовете божии видяха хубавите човешки дъщери и се съединиха с тях”[11], казва Библията и по този начин човечеството потъва още по-дълбоко в материята. То трябва наистина да слезе до дъното й, за да може да я победи и овладее, но на това първо бойно поле (Курукшетра) мнозина са победени. Следва разделяне между онези, които в жестоката борба продължават да се придържат към божествената йерархия, и другите, които се поддават на опиянението на чувствеността, потъвайки в грубата материя и които обръщат гръб на Господарите на светлината. А от това разделяне се пораждат нови борби и войни. По-чистите постепенно се отправят на север, а по-материалните се разпръскват на юг, изток и запад, като се съединяват с по-нисшите елементали и стават поклонници по-скоро на материята, отколкото на духа. Това са прадедите на Атлантската раса, у която материята трябва да достигне най-голяма плътност и да реализира своя най-голям триумф. Това е първото разделяне на привърженици на светлината и привърженици на тъмнината – разделение, което в Атлантида се задълбочава и води до най-ужасни последствия. Боготворените образи на тези лемурийски гиганти са почитани по-късно от Четвъртата и Петата раси като богове и герои, за чиито велики дела, колосални борби и чудесна сила говорят много от митовете.
Със задълбочаването на това разделяне силни и обширни трусове започват да разкъсват Лемурия на части; земетресения разтърсват земята, изригват нови вулкани, които изпращат дълги и широки потоци лава. Огромният континент е разкъсан на големи острови, всеки от които голям колкото цял континент, като на свой ред тези континенти биват разкъсвани от нови трусове, докато накрая, приблизително 700 000 години преди началото на третичната ера, Лемурия като такава изчезва, опустошена от огън, прорязана от лава, всред силни експлозии на пара, образувана от борбата на огъня с водата. Лемурия потъва в ревящи вълни и ужасни пламъци остров след остров във вихрите от огън и вода.
Някои остатъци от Третата раса успяват да избегнат катастрофата и живеят още дълго време след това по земи, които не са разрушени и остават като части от Атлантида или изолирани, като например Австралия. Туземците в Австралия и тасманците, които сега са почти изчезнали, принадлежат към 7-та подраса на Лемурийската раса. Малайците и папуанците са потомци на кръстосване между тази подраса и атлантите, а хотентотите са друга една тяхна останка. Дравидите в южна Индия произлизат от кръстосване на 7-та лемурийска подраса с 2-та атлантска подраса. Където срещаме истинска черна раса, като негрите например, в нея преобладава лемурийска кръв.
Преди да завършим тази глава остава да споменем още един факт, който се дължи на отказа на Асурите да заемат законното си място в еволюцията. Отказ, който като последица носи едно ужасно падение – връщане назад вместо прогрес – за тези, които е трябвало да станат хора.
На това място тайното учение влиза изцяло в противоречие със съвременната наука, която счита, че човекоподобната маймуна и човекът имат общ прародител. Окултната наука твърди, че човекоподобните маймуни са потомци на кръстосване между представители на човешкото и на животинското царства, което става в края на Третата раса. Казахме преди, че най-долният човешки клас Лунни монади – тези, които стигат прага на човешкото царство в края на Третия кръг, “тесноглавите” – не е готов все още да получи искрата на ума. Те се разделят на полове, но са напълно владяни от животински инстинкти. Някои от тях, в 7-та подраса на Третата раса, се кръстосват с разни видове маймуноподобни животни – не много по-различни по форма от тях самите, но с много по-малко развити монади, защото принадлежат все още на животинското царство. От това кръстосване произлиза една раса, която е получовешка-полуживотинска. Някои техни потомци отново се кръстосват с най-изпаднали атлантски типове и по този начин се създават съществата, които са известни в гръцката история под името сатири. Тези същества обитават горите и уединените места и са страшилище за всички хора, достигнали по-високо стъпало в еволюцията. Тези сатири, като плод на чудовищните съединения на човек с животно, са извънредно кръвожадни. От тези сатири произлизат човекоподобните маймуни, които единствени от цялото животинско царство ще преминат към човешкото царство по време на нашата верига. В Шестата и Седмата раси от настоящия кръг на нашата планетна верига те ще достигнат астрална човешка форма, а в Петия кръг ще станат пълноценни хора. Ето това е “грехът на безумните” и такива са неговите последствия.
“Като видяха това, Лха (Асурите), които не искаха да създадат хора, заплакаха и казаха: Безумните омърсиха нашите бъдещи обиталища. Това е Карма. Нека влезем в другите и нека ги ръководим по-добре, за да не стане нещо по-лошо. Така и направиха… Тогава всички люде бяха надарени с Манас.”[12]
Земята е готова за атлантската еволюция и Четвъртата раса се ражда.
<< НАЗАД | НАПРЕД >>
към съдържанието на книгата >>
_________________________
[1] Тайната доктрина, II, 1, стр. 209
[2] Тайната доктрина, II, 1, стр. 209
[3] Тайната доктрина, II, 1, стр. 28
[4] Тайната доктрина, II, 1, стр. 254
[5] Тайната доктрина, I, 1, стр. 76
[6] Тайната доктрина, II, 2, стр. 254
[7] Тайната доктрина, II, 1, стр. 21
[8] Тайната доктрина, II, 2, стр. 69
[9] Тайната доктрина, II, 2, стр. 179
[10] Според книгата “Man: Whence, how and whither” Сензар също е донесен от планетата Венера. – Б. прев.
[11] Битие, 6:2
[12] Тайната доктрина, II, 1, стр. 30