ИНТЕЛЕКТУАЛНО РОДОСЛОВИЕ (8)

Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант.
Фотография: NASA

В пред­ход­ни­те гла­ви раз­г­ле­дах­ме две­те ли­нии на човеш­кия въз­ход.
В пър­ва­та раз­г­ле­дах­ме ду­хов­но­то ро­дос­ло­вие, ка­то се пос­та­рах­ме да от­бе­ле­жим там и на­ме­са­та на мо­гъ­щи­те йе­рар­хии от ду­хов­ни ин­те­ли­ген­ции, ко­и­то съ­дейс­т­ват при из­п­ра­ща­не­то на ду­ха, на мо­на­да­та тук до­лу, за да по­е­ме сво­е­то дъл­го пъ­те­шес­т­вие през све­то­ве­те. Във вто­ра­та гла­ва прос­ле­дих­ме ево­лю­и­ра­не­то на ор­га­ни­зи­ра­на­та ма­те­рия във все по-вис­ши фор­ми и ви­дях­ме, че то­ва ор­га­ни­зи­ра­не на ма­те­ри­я­та е уп­рав­ля­ва­но от дру­ги ду­хов­ни ин­те­ли­ген­ции, ко­и­то след ка­то подчиня­ват ма­те­ри­я­та в ед­на пре­диш­на ево­лю­ция, ста­ват ней­ни гос­по­да­ри и мо­гат да я при­гаж­дат за нуж­ди­те на ид­ва­щи­те мо­на­ди, за­що­то те не са спо­соб­ни да сто­рят то­ва са­ми. Те­зи две ли­нии, ма­кар и близ­ки, са раз­де­ле­ни от ця­ла про­паст. Ед­на­та сли­за от не­бес­ни сфе­ри, дру­га­та се из­ди­га от кал­та и ти­ня­та на зе­мя­та. Меж­ду тях зее без­д­на, над ко­я­то ня­ма мост, кой­то да поз­во­ли от­но­ше­ния по­меж­ду им. Та­ко­ва е по­ло­же­ни­е­то, в ко­е­то се на­ми­ра­ме се­га и един дре­вен окул­тен ко­мен­тар опис­ва та­ка: “Те­зи, ко­и­то съз­да­ват фи­зичес­кия човек в но­ва­та ман­ван­та­ра, сли­зат от ма­те­ри­ал­ни пла­не­ти. То­ва са нис­ши ду­хо­ве с двой­но тя­ло; те са ва­я­те­ли­те и твор­ци­те на на­ши­те илю­зор­ни те­ла. Две­те Бук­ви[1] сли­зат от сфе­ри­те на очак­ва­не­то в съз­да­де­ни­те от Пит­ри­те фор­ми. Но те са ка­то пок­рив без ко­ло­ни и сте­ни, ко­и­то да го под­пи­рат. Не­об­хо­ди­ми са на чове­ка чети­ри пла­мъ­ка и три огъ­ня, за да мо­же да ста­не значим на зе­мя­та и нуж­на му е същ­ност­та на 49-те огъ­ня, за да бъ­де съ­вър­шен. То­ва са те­зи, ко­и­то са на­пус­на­ли вис­ши­те сфе­ри, Бо­го­ве­те на Во­ля­та, ко­и­то до­пъл­ват Ма­ну на илю­зи­я­та. За­що­то то­зи Дво­ен Дра­кон ня­ма власт над прос­та­та фор­ма. Той е ка­то зе­фи­рът там, къ­де­то ня­ма ни­то дър­ве­та, ни­то вей­ки, ко­и­то да го при­е­мат и под­с­ло­нят. Той не мо­же да въз­дейс­т­ва вър­ху фор­ма­та, ко­га­то ня­ма пос­ред­ник за пре­да­ва­не (Ма­нас, ра­зум) и фор­ма­та не го поз­на­ва… Те са ка­то две­те бед­ра на един три­ъ­гъл­ник, из­гу­бил сво­я­та ос­но­ва…”[2] Ето опи­са­ни­е­то, ко­е­то окул­т­ни­ят ко­мен­тар пра­ви на по­ло­же­ни­е­то, до ко­е­то е дос­тиг­на­ла то­га­ва човеш­ка­та ево­лю­ция: от­го­ре – мо­на­да­та, или Двой­ни­ят дра­кон, от­до­лу – фи­зичес­ка­та фор­ма, ко­я­то не поз­на­ва ви­та­е­щия над нея дух. Ни­то еди­ни­ят, ни­то дру­ги­ят мо­гат да нап­ра­вят не­що по­вече: мо­на­да­та не мо­же да сле­зе по-нис­ко – Двой­ни­ят дра­кон не мо­же да ди­ша гру­ба­та ат­мос­фе­ра на зе­мя­та; без­по­мощ­на­та фор­ма, ли­ше­на от чув­с­т­ва, не мо­же да се из­качи по-ви­со­ко – тя е сян­ка­та, ко­я­то не мо­же да се из­диг­не по-ви­со­ко по стъл­ба­та на ево­лю­ци­я­та; тя е сла­ба, не­мощ­на, ли­ше­на от чув­с­т­ва и има нуж­да от вън­ш­на по­мощ.
Но ни­то тук, ни­то дру­га­де, бо­жес­т­ве­ни­ят план мо­же да бъ­де осу­е­тен. И те­зи, ко­и­то мо­гат да прех­вър­лят мост над про­паст­та меж­ду ду­ха и ма­те­ри­я­та, сли­зат от не­бес­ни­те си оби­те­ли. Мос­тът, кой­то те ще пос­т­ро­ят е ра­зу­мът, умът. Но ра­зу­мът не мо­же да бъ­де да­ден от Вла­ди­ци­те на по­лум­ра­ка; ма­кар да го при­те­жа­ват, те не са го над­рас­ли до­тол­ко­ва, че да мо­гат да го из­лъчат от се­бе си, за да по­мог­нат на дру­ги. За да мо­гат от своя ум да за­е­мат на друг, те тряб­ва да го при­те­жа­ват в из­ли­шък, за­що­то са­мо то­ва, ко­е­то е из­лиш­но мо­же да се да­ри на друг. До­ка­то все още се отъж­дес­т­вя­ва­ме с не­що, то си ос­та­ва на­ша соб­с­т­ве­ност и ние не мо­жем да се раз­де­лим с не­го.
И та­ка умът не мо­же да бъ­де да­ден от Вла­ди­ци­те на по­лум­ра­ка, за­що­то, как­то ка­зах­ме, те са раз­ви­ли та­къв са­мо в сте­пен, ко­я­то не им поз­во­ля­ва да се от­де­лят от не­го за­ра­ди дру­ги­го. Ху­ба­ви­те сти­хо­ве на Дзи­ян го­во­рят за зат­руд­не­ни­е­то, в ко­е­то се на­ми­рат те­зи, ко­и­то по­ла­гат всички уси­лия за създаването на човека, но стигат до предела на сво­я­та си­ла. “Ди­ха­ни­е­то се нуж­дае от фор­ма; От­ци­те му я да­ват. Ди­ха­ни­е­то има нуж­да от ед­но плът­но тя­ло; Зе­мя­та му го да­ва. Ди­ха­ни­е­то има нуж­да от дух на жи­во­та; Слънчеви­те Лха го вдъх­ват във фор­ма­та. Ди­ха­ни­е­то има нуж­да от ог­ле­да­ло на сво­е­то тя­ло; Ние ще му да­дем на­ше­то, каз­ват Дхи­я­ни­те. Ди­ха­ни­е­то има нуж­да от тя­ло на же­ла­ни­е­то; То има та­ко­ва, каз­ва Из­су­ши­те­лят на во­ди­те. Но Ди­ха­ни­е­то има нуж­да от ра­зум, за да об­х­ва­не все­ле­на­та; Ние не мо­жем да му го да­дем, каз­ват От­ци­те; Аз ни­ко­га не съм го имал, каз­ва Ду­хът на Зе­мя­та; Фор­ма­та ще из­го­ри, ако й дам своя, каз­ва ве­ли­ки­ят Огън… И та­ка чове­кът си ос­та­на фор­ма, праз­на и ли­ше­на от чув­с­т­ва.”[3]
Не­об­хо­ди­мо е те­зи, ко­и­то са над­рас­ли ра­зу­ма, Вла­ди­ци­те на ума, да сля­зат, за да по­мог­нат за съ­буж­да­не­то на си­ли­те на Ма­нас, ко­и­то спят във фор­ма­та. При то­ва мно­зи­на от тях тряб­ва да се въп­лъ­тят в те­зи фор­ми, за да ста­нат ца­ре, учите­ли и ръ­ко­во­ди­те­ли на човеш­ка­та ево­лю­ция. То­ва са ин­те­лек­ту­ал­ни­те пра­от­ци на чове­ка, как­то Лун­ни­те пра­от­ци са фи­зичес­ки та­ки­ва.
Всичко това ста­ва пре­ди 6 и по­ло­ви­на ми­ли­о­на го­ди­ни; 6 и по­ло­ви­на ми­ли­о­на го­ди­ни от­как­то Вла­ди­ци­те на пла­мъ­ка сли­зат на на­ша­та Зе­мя.
В то­ва вре­ме на Зе­мя­та сли­зат три раз­лични кла­са ве­ли­ки съ­щес­т­ва. Вър­ху то­зи въп­рос тряб­ва да се спрем мал­ко по-об­с­той­но, за­що­то тай­на­та на ин­те­лек­ту­ал­на­та ево­лю­ция на чове­ка се крие в раз­лично­то ес­тес­т­во на те­зи съ­щес­т­ва и ко­га­то раз­бе­рем тях­но­то вли­я­ние вър­ху фор­ми­те и раз­лични­те ста­дии, до ко­и­то са стиг­на­ли те­зи фор­ми, ще мо­жем да раз­ре­шим проб­ле­ма за ин­те­лек­ту­ал­но­то раз­ви­тие на човеш­ки­те ра­си.
Не­ка си спом­ним, че днес меж­ду хо­ра­та се на­ми­рат съ­щес­т­ва, ко­и­то са на изчез­ва­не, как­то нап­ри­мер ве­ди­те в Цей­лон: хо­ра, ко­и­то се ка­те­рят по дър­ве­та­та и за ко­и­то ед­ва ли мо­же да се ка­же, че имат език, за­що­то из­да­ват са­мо нес­вър­за­ни зву­ци ка­то жи­вот­ни­те; дру­ги, ка­то нап­ри­мер ди­ва­ци­те в Бор­нео, ко­и­то труд­но мо­жем да раз­личим от май­му­ни­те; тре­ти, ка­то ав­с­т­ра­лийс­ки­те ту­зем­ци, чий­то ра­зум е тъй нез­начите­лен, че не пом­нят ни­що от вчераш­ния ден и не мо­гат да бро­ят до по­вече от две и каз­ват ед­но, две и по­вече, с ко­е­то ис­кат да оз­начат чис­ло по-го­ля­мо от две. Не­ка срав­ним те­зи съ­щес­т­ва, ко­и­то с пра­во на­ричаме хо­ра, с Ню­тон, Де­карт и хо­ра, ка­то Ве­ли­ки­те Учите­ли на Ин­дия, ка­то ве­ли­кия ри­ши Ви­я­са, кой­то още има човеш­ки об­лик. Или пък не­ка взе­мем ве­ли­ки­те фи­ло­со­фи, ве­ли­ки­те мис­ти­ци и ги съ­пос­та­вим с те­зи за­къс­не­ли ра­си, ко­и­то са на изчез­ва­не. Из­г­леж­да ка­то че ли ду­ма­та “човек” не е ед­нак­во при­ло­жи­ма по от­но­ше­ние на те­зи две край­нос­ти и раз­ли­ка­та в ра­зу­ма е твър­де го­ля­ма, за да мо­жем да си я обяс­ним са­мо с един кап­риз на ево­лю­ци­я­та. То­зи проб­лем не мо­же да бъ­де раз­ре­шен, ос­вен чрез ра­зяс­не­ние на мис­те­ри­я­та на ра­зу­ма, мис­те­ри­я­та на Си­но­ве­те на ума.

Класове Манасапутри

Те­зи, ко­и­то тряб­ва да сля­зат на Зе­мя­та се на­ричат Ма­на­са­пут­ри, ко­е­то оз­начава Си­но­ве на ума. Са­мо­то наз­ва­ние не раз­к­ри­ва мно­го, ос­вен мо­же би то­ва, че са на­да­ре­ни с ум. Тук обаче се на­тък­ва­ме на но­ва пречка, а имен­но фак­та, че на ня­кои от те­зи Ма­на­са­пут­ри се да­ват вну­ши­тел­ни епи­те­ти, под ко­и­то се раз­би­ра най-ви­сок ра­зум, а в съ­що­то вре­ме то­ва име се да­ва и на съ­щес­т­ва, сто­я­щи значител­но по-нис­ко и има­щи ра­зум значител­но по-ог­ра­ничен. Не би­ва да заб­ра­вя­ме, че наз­ва­ни­е­то Ма­на­са­пут­ра не оз­начава ни­що по­вече от то­ва, ко­е­то бук­вал­но оз­начава, а имен­но Син на ума, т.е. ед­но съ­щес­т­во на­да­ре­но с ум и ра­зум. И по съ­щия начин как­то ду­ма­та “човек” е елас­тична и при­ло­жи­ма по от­но­ше­ние на мно­го сте­пе­ни на раз­ви­тие на хо­ра, без да оз­начава ста­дия, до кой­то то­ва съ­щес­т­во е дос­тиг­на­ло по от­но­ше­ние на ево­лю­ци­я­та, та­ка и из­ра­зът “Ма­на­са­пут­ра”, упот­ре­бя­ван от Еле­на Бла­ват­с­ка, спо­ред ин­дийс­ки­те све­ще­ни кни­ги (Шас­т­ри) е общ и при­ло­жим към раз­лични сте­пе­ни на ра­зу­ма.

Първи клас – Асури

Не­ка от­де­лим най-нап­ред пър­ви­те три го­ле­ми кла­са, ко­и­то да­леч пре­въз­хож­дат на­ше­то човечес­т­во по вре­ме­то, ко­га­то сли­зат на зе­мя­та. Чет­вър­ти­ят клас са Слънчеви­те пра­от­ци, ко­и­то сли­зат от Лу­на­та.
Пър­ви­ят клас се на­рича Си­но­ве на нощ­та, Си­но­ве на тъм­на­та мъд­рост, Вла­ди­ци на тъм­на­та мъд­рост и епи­те­ти ка­то те­зи – “тъ­мен”, “нощ” – им се при­качват пос­то­ян­но. Но ка­за­но по-точно те­зи епи­те­ти слу­жат най-вече, за да се от­личат те от Аг­ниш­ва­та-пит­ри­те, или вто­рия клас от Ма­на­са­пут­ри­те, ко­и­то се на­ричат Си­но­ве на пла­мъ­ка или Си­но­ве на мъд­рост­та. И та­ка, за да се из­бег­не вся­ко обър­к­ва­не, свър­за­но с та­зи ду­ма, аз ще си слу­жа с нея са­мо ко­га­то ис­кам да оз­нача пър­вия клас, т.е. Асу­ри­те ро­де­ни от оно­ва тя­ло на Брах­ма, ко­е­то след ка­то е на­пус­на­то ста­ва Тя­ло на нощ­та.
В ин­дийс­ки­те пи­са­ния се спо­ме­на­ват съ­щес­т­ва, на­ричани Асу­ри, ко­и­то иг­ра­ят мно­го важ­на ро­ля в древ­ни­те ле­ген­ди, ка­то под то­ва име се раз­би­ра един мно­го по-об­ши­рен клас от то­зи, за кой­то го­во­рим се­га. Стру­ва си да се спрем за мал­ко вър­ху то­зи въп­рос, за­що­то съв­ре­мен­на­та ре­ли­ги­оз­на ми­съл е хвър­ли­ла из­вес­т­на сян­ка вър­ху то­ва наз­ва­ние и е нап­ра­ви­ла от не­го не­що по­доб­но на хрис­ти­ян­с­кия “дя­вол”, кой­то ня­ма свой ек­ви­ва­лент в ин­ду­из­ма.
Ду­ма­та Асу­ра про­из­ли­за от “асу” – ди­ха­ние или жи­вот, а “асу­мат” оз­начава прос­то “жи­во съ­щес­т­во”. В Риг­ве­да, как­то Ва­ру­на, та­ка и Ин­д­ра и Аг­ни са на­ричани Асу­ри, т.е. жи­ви, ко­е­то оз­начава, че те­зи съ­щес­т­ва са ви­со­ко ду­хов­ни, а не зли. Вяр­но е, че по-къс­но Су­ра и Асу­ра ста­ват про­тив­ни­ци, за­що­то тех­ни­те фун­к­ции по от­но­ше­ние на ево­лю­ци­я­та са раз­лични. Впрочем Су­ри­те са по-па­сив­ни от Асу­ри­те, по-сил­но про­ник­на­ти от чув­с­т­во на един­с­т­во и об­ща цел и сле­до­ва­тел­но по-го­то­ви да из­пъл­ня­ват точно за­ко­ни­те на сис­те­ма­та и да зачитат statuquo’-то. Асу­ри­те, нап­ро­тив, са буй­ни и аг­ре­сив­ни, не­за­ви­си­ми, раз­кол­ни­ци, ви­на­ги не­до­вол­ни и жад­ни за про­ме­ни. Су­ри­те пред­с­тав­ля­ват ре­да, а Асу­ри­те – прог­ре­са; по та­зи причина те са във вечна опо­зи­ция, ма­кар че всъщ­ност са ед­нак­во не­об­хо­ди­ми. Не­ка си при­пом­ним, че при “би­е­не­то на оке­а­на от мля­ко, за да пус­не мас­ло” Асу­ри­те се на­ми­рат на еди­ния край на Ше­ша[4], а Су­ри­те – на дру­гия; че ед­ни­те и дру­ги­те са ед­нак­во пот­реб­ни за “би­е­не­то” и че има бор­ба за в­ла­деене­то на Ам­ри­та – нек­та­ра на без­с­мър­ти­е­то, кой­то е от­ка­зан на Асу­ри­те, въп­ре­ки го­ля­мо­то им же­ла­ние да пи­ят от не­го.
Не­ка ви­дим причини­те за то­зи от­каз. Прин­ци­път на Асу­ри­те, ис­тин­с­ка­та тях­на есен­ция, глав­на­та им ха­рак­те­рис­ти­ка, е ахам­ка­ра, прин­ци­път на Аза – же­ла­ни­е­то да бъ­дем от­дел­ни. То­ва е тях­на­та пре­об­ла­да­ва­ща си­ла, ха­рак­тер­на­та чер­та, по ко­я­то мо­жем да ги раз­личим. Те са бун­тов­ни­ци и къ­де­то и да оти­дат из­бух­ва вой­на. Ахам­ка­ра се раз­ви­ва чрез бор­ба, чрез от­де­ля­не, чрез въс­та­ва­не и не­подчине­ние и та­ка име­нно се про­я­вя­ва Азът. Но ид­ва вре­ме, ко­га­то Азът научава, че най-вер­ни­ят не­гов из­раз е в бо­жес­т­ве­на­та во­ля, във вис­ше­то Аз на Все­ле­на­та и то­га­ва Асу­ри­те, скъс­вай­ки ве­ри­ги­те на ма­те­ри­я­та, се съз­на­ват ка­то ед­но с Вър­хов­ния, про­тив ко­го­то са се бо­ри­ли. То­га­ва те мо­гат да пи­ят от нек­та­ра на без­с­мър­ти­е­то, кой­то не се да­ва по друг начин, ос­вен от чаша­та на еди­не­ни­е­то и мо­же да се пие са­мо от он­зи, у ко­го­то ми­съл­та за от­дел­ност или не се е за­раж­да­ла, или е над­рас­на­та и по ни­ка­къв начин не мо­же да се пие от он­зи, у когото тържествува отделността и който въплъщава самата същност на тази отделност.
Всъщ­ност от та­ки­ва съ­щес­т­ва се със­тои пър­ви­ят клас Ма­на­са­пут­ри, ко­и­то сли­зат на на­ша­та зе­мя. Те раз­ви­ват из­вън­ред­но ви­сок ра­зум, дос­ти­гай­ки човеш­кия ста­дий през Пър­ва­та пла­нет­на ве­ри­га и про­дъл­жа­ват да се раз­ви­ват във вис­ши сфе­ри в про­дъл­же­ние на без­б­рой еони, иг­ра­ей­ки ро­ля­та на Бар­хи­шад-пит­ри във Вто­ра­та пла­нет­на ве­ри­га и тая на Аг­ниш­ва­та-пит­ри в Тре­та­та ве­ри­га. В на­ша­та, Чет­вър­та­та, те сли­зат ка­то Си­но­ве на тъм­на­та мъд­рост за ве­ли­ко­то сра­же­ние, ко­е­то тряб­ва да ста­не на чет­вър­та­та пла­не­та по вре­ме на Чет­вър­тия кръг на Чет­вър­та­та пла­нет­на ве­ри­га, мяс­то­то с най-го­ля­ма плът­ност на ма­те­ри­я­та и тър­жес­т­во на ахам­ка­ра. Ко­га­то “Си­но­ве­те” по­лучават от Пла­нет­ния Ло­гос за­по­вед­та да “съз­да­дат сво­и­те об­ра­зи”, те за­почват сво­я­та пос­лед­на бор­ба за от­дел­на не­за­ви­си­мост, бор­ба, от чий­то из­ход те ще осъз­на­ят ес­тес­т­во­то на Аза. Те не ис­кат да из­вър­шат то­ва съз­да­ва­не. “Ед­на тре­та от­ка­за, две тре­ти се подчини­ха. Прок­ля­ти­е­то бе из­речено: те ще се ро­дят в Чет­вър­та­та, ще стра­дат и ще причинят стра­да­ние.”[5] То­ва са бъ­де­щи­те Вла­ди­ци на тъм­ния об­раз в Ат­лан­ти­да, в бор­ба с Вла­ди­ци­те на ос­ле­пи­тел­ния об­раз, ко­и­то в сво­е­то страш­но по­ра­же­ние научават край­ния си урок и тър­сят един­с­т­во чрез нап­ред­на­ли­те човеш­ки ра­си[6].
Те­зи Асу­ри със­та­вят Пе­та­та ве­ли­ка творчес­ка йе­рар­хия, та­зи на Ма­ка­ра, пра­вил­но на­речена най-мис­те­ри­оз­на от всички.

Втори клас – Агнишвати

 Вто­ри­ят клас Ма­на­са­пут­ри е поз­нат на те­о­со­фи­те под име­то Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци. Те са пло­дът на Вто­ра­та пла­нет­на ве­ри­га; ро­де­ни са от Тя­ло­то на свет­ли­на­та (или де­ня) на Брах­ма; те са лъчезар­ни съ­щес­т­ва, бляс­ка­ви; те са пра­от­ци на Де­ви­те, Су­ри­те във фи­ни об­лас­ти; по ес­тес­т­во при­личат на Де­ви­те, с чув­с­т­во на еди­не­ние, ко­е­то е по-сил­но от чув­с­т­во­то на от­дел­ност. Те за­е­мат раз­лични сте­пе­ни в ево­лю­ци­я­та, ня­кои са по-нап­ред­на­ли от дру­ги и със­тав­ля­ват част от Шес­та­та творчес­ка йе­рар­хия. В древ­ни­те пи­са­ния те но­сят мно­гоб­рой­ни име­на, а окул­тиз­мът ги на­рича Си­но­ве на мъд­рост­та (не на тъм­на­та мъд­рост – не­ка обър­нем вни­ма­ние), Вла­ди­ци на пла­мъ­ка, Си­но­ве на огъ­ня, Огнени Дхияни, Сър­­­ца на тя­­ло­­то, съ­­що та­­ка три­­ъ­­гъл­­­ни­­ци (за­­що­­то в тях ра­­бо­­ти тро­­и­­ца­­та Ат­­­ма-Буд­­­хи-Ма­­нас), ко­­и­­то на Зе­­мя­­та ста­­ват пе­­то­­ъ­­гъл­­­ни­­ци, за­­що­­то умът се раз­­д­­­во­­я­­ва, а ин­­­ту­­и­­ци­­я­­та се от­­­ра­­зя­­ва в же­­ла­­ни­­е­­то и по то­­зи начин ста­­ват пе­­тор­­­ни. Те не мо­­гат да да­­дат на чове­­ка дух (ат­­­ма), за­­що­­то той е твър­­­де вис­­­шес­­­то­­ящ за тях, но из­­п­­­ра­­щат не­­го­­ва­­та си­­ла в етер­­­на­­та ма­­те­­рия и по то­­зи начин съз­­­да­­ват ис­­­тин­­с­­­ка човеш­­­ка пра­­на[7]. Всъщ­­­ност те дос­­­та­­вят “ду­­хов­­­на­­та плаз­­­ма”, жи­­во­­та на пос­­­то­­ян­­­ни­­те ато­­ми, кой­­то тече от “шес­­­тор­­­ния не­­бе­­сен човек”[8]. На­­ричат ги още и Пра­­ни дха­­на­­нат, Вла­­ди­­ци на дъл­­­бо­­ка­­та ме­­ди­­та­­ция, Вла­­ди­­ци на йо­­га. То­­ва са Дев­­с­­т­­­ве­­ни­­ци­­те (Ку­­ма­­ра), ко­­и­­то не мо­­гат да съз­­­да­­дат фи­­зичес­­­кия човек, ко­­га­­то Брах­­­ма ис­­­ка да за­­се­­ли Зе­­мя­­та, за­­що­­то са твър­­­де чис­­­ти и фи­­ни за та­­ка­­ва ра­­бо­­та. Те съз­­­да­­ват чове­­ка в Тре­­та­­та ве­­ри­­га, но ма­­те­­ри­­я­­та в Чет­­­вър­­­та­­та ве­­ри­­га е твър­­­де плът­­­на, спря­­мо ко­­я­­то те ста­­ват още по-фи­­ни. След прик­­­лючва­­не на ра­­бо­­та­­та си на Зе­­мя­­та – ра­­бо­­та, ко­­я­­то ще раз­­г­­­ле­­да­­ме по-на­­та­­тък – те се раж­­­дат от­­­но­­во ка­­то си­­но­­ве на Ма­­ри­­ки, или, как­­­то дру­­ги каз­­­ват, си­­но­­ве на Пу­­лас­­­тия и ста­­ват пра­­от­­­ци на Де­­ви­­те. Тях­­­но­­то жи­­ли­­ще е Ви­­ра­д­­­жало­­ка, на­­речено та­­ка, за­­що­­то ед­­­но от тех­­­ни­­те без­­б­­­рой­­ни име­­на е Вай­­ра­д­­­жи[9]. Тех­­­ни­­те фор­­­ми са тол­­­ко­­ва мно­­гоб­­­рой­­ни, кол­­­ко­­то са и име­­на­­та им в Пу­­ра­­ни­­те: Ад­­­жи­­та, Са­­тя, Ха­­ри, Вай­­кун­­т­­­ха, Сад­­­хя, Ади­­тя, Ра­д­­­жас и пр.[10]

Трети клас – Владиците на Венера

Тре­ти­ят клас Ма­на­са­пут­ри се със­тои от съ­щес­т­ва, ко­и­то сли­зат на на­ша­та Зе­мя от дру­га пла­нет­на ве­ри­га. Те не са плод на на­ши­те соб­с­т­ве­ни пре­диш­ни ве­ри­ги, как­то бе­ше случаят с пър­ви­те два кла­са, а ид­ват от­вън, от ед­на пла­нет­на ве­ри­га, в ко­я­то Ве­не­ра (Шук­ра) е пла­не­та­та D. В древ­ни­те пи­са­ния се на­ми­рат мес­та, къ­де­то се го­во­ри за из­вес­т­но род­с­т­во меж­ду Шук­ра и на­ша­та Зе­мя. Там се каз­ва, че Зе­мя­та е оси­но­ве­на дъ­ще­ря на Шук­ра и съ­що, че Шук­ра е нас­тав­ни­ца­та на Асу­ри­те, Да­на­ви­те, Да­и­ти­и­те или че Шук­ра е въп­лъ­те­на ка­то Уша­на[11] на зе­мя­та. Как­во оз­начават те­зи за­га­дъчни ду­ми? Те се от­на­сят до то­зи тре­ти клас Ма­на­са­пут­ри.
Ве­не­ра е с по-ста­ра ево­лю­ция от та­зи на на­ша­та пла­не­та. Тя е по-ста­ра и се на­ми­ра в своя Сед­ми кръг, до­ка­то ние сме ед­ва в Чет­вър­тия, та­ка че мо­же да се счита за май­ка на на­ша­та Зе­мя по­ра­ди мно­го по-нап­ред­на­ло­то свое човечес­т­во[12]. За­то­ва се каз­ва, че тя оси­но­вя­ва на­ша­та Зе­мя, сво­я­та по-мал­ка сес­т­ра, ка­то своя дъ­ще­ря. На по-обик­но­вен език то­ва оз­начава, че е из­п­ра­ти­ла на Зе­мя­та не­кол­ци­на от сво­и­те си­но­ве, хо­ра с чуд­на си­ла и поз­на­ния, хо­ра от ней­ния сед­ми кръг. Тя ги из­п­ра­ща, за да слу­жат ка­то Учите­ли на на­ше­то човечес­т­во. Тях­на­та за­дача не е да да­дат ис­к­ра­та на Ума, а да се въп­лъ­тят на Зе­мя­та и да ста­нат Учите­ли и Ръ­ко­во­ди­те­ли на на­ше­то мла­до човечес­т­во. Те сли­зат ка­то лъчезар­на гру­па, ко­га­то Тре­та­та ра­са се на­ми­ра под вли­я­ни­е­то на Ве­не­ра, от ко­я­то те ид­ват. Те са об­ви­ти ка­то с плат от проз­рачна ма­те­рия, през ко­я­то све­тят тех­ни­те фи­ни звез­д­ни те­ла.
Пър­вен­с­т­ву­ва­щи­ят меж­ду тях, тех­ни­ят ръ­ко­во­ди­тел, е поз­нат в древ­ни­те пи­са­ния под ня­кол­ко мис­тични име­на. Еле­на Бла­ват­с­ка го­во­ри за не­го ка­то за ко­рен и ос­но­ва на окул­т­на­та йе­рар­хия. Тя го на­рича Ба­ня­но­во дър­во с го­ле­ми раз­к­ло­не­ния, за­що­то той е то­зи, кой­то съз­да­вай­ки Де­ца­та на во­ля­та и на йо­га, ос­но­ва­ва окул­т­на­та йе­рар­хия, пок­ри­ваща с кло­ни­те си Зе­мя­та – Дър­во­то на жи­во­та, под ко­е­то ние сме се под­с­ло­ни­ли. На­рича го съ­що и Ве­лик пос­ве­тен, за­що­то от не­го ид­ва си­ла­та на ис­тин­с­ко­то Пос­ве­ще­ние. То­ва тайн­с­т­ве­но съ­щес­т­во е на­ричано с раз­лични сим­вол­ни име­на, ка­то нап­ри­мер Дев­с­т­ве­ни­ка (Ку­ма­ра), сто­ящ над всички дру­ги. Око­ло не­го има ед­на твър­де мал­ка гру­па съ­щес­т­ва от не­го­ва­та пла­не­та, ко­и­то сли­зат за­ед­но с не­го на Зе­мя­та, за да ра­бо­тят за човеш­ка­та ево­лю­ция.
Човечес­т­во­то от Чет­вър­тия кръг – на­ше­то – не е още дос­та­тъчно раз­ви­то, за да из­ве­де от се­бе си ин­ди­ви­ди, ко­и­то да са в със­то­я­ние да сът­руд­ничат ефек­тив­но в то­ва труд­но де­ло. Всички в оне­зи вре­ме­на се нуж­да­ят от ръ­ко­вод­с­т­во, ни­кой не е спо­со­бен да поучава дру­ги­те. Ето за­що въз­ник­ва не­об­хо­ди­мост­та от вън­ш­на по­мощ. Та­зи мал­ка гру­па об­ра­зу­ва тъй на­речения из­вор на Адеп­ти. Тя ста­ва яд­ка­та на въз­ник­ва­ща­та ве­ли­ка Бя­ла ло­жа на Зе­мя­та, ко­я­то ни­ко­га не е прес­та­ва­ла да ра­бо­ти, ни­то пък е про­ме­ни­ла с не­що пър­во­начал­ния си ха­рак­тер. А от то­га­ва има 6 и по­ло­ви­на ми­ли­о­на го­ди­ни! Тя е върховната Ложа от ръководители и учители на човечеството, без която духовната еволюция е практически невъзможна и без която Земята щеше да блуждае в мрака и нямаше да може да намери своя път към Всевишния, освен след безчет години. Тези Синове на Венера са третият клас Манасапутри, началото на великата Бяла ложа.

Четвърти клас – Слънчеви праотци

Ос­та­ва още един клас Ма­на­са­пут­ри, име­но Слънчеви­те пра­от­ци, ко­и­то ид­ват от Лу­на­та и ко­и­то се де­лят на два го­ле­ми кло­на спо­ред сте­пен­та на ево­лю­ци­я­та си. Те ос­та­ват в лун­на­та нир­ва­на, как­то в про­меж­ду­тъ­ка меж­ду Лун­на­та и Зем­на­та ве­ри­га, та­ка и в про­дъл­же­ние на го­ле­мия пе­ри­од на пър­ви­те три и по­ло­ви­на кръ­га на Зем­на­та ве­ри­га. За тях един Учител каз­ва след­но­то: “Те­зи “не­ус­пе­хи”[13] са вече твър­де нап­ред­на­ли и оду­хот­во­ре­ни, за да бъ­дат на­сил­с­т­ве­но вър­на­ти в кръ­гов­ра­та на но­ва пър­вична ево­лю­ция през нис­ши­те цар­с­т­ва.”[14] “Ус­пе­хи­те” на Лун­на­та ве­ри­га са Лун­ни­те пра­от­ци, Вла­ди­ци­те на по­лум­ра­ка, а ос­та­на­ли­те са в из­вес­тен сми­съл “не­ус­пе­хи”. От тях вто­ра­та по­ло­ви­на се въп­лъ­тя­ва в зем­но­то човечес­т­во след раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те в Тре­та­та ра­са, а пър­ва­та по­ло­ви­на сли­за в Чет­вър­та­та, или Ат­лан­т­с­ка­та, ра­са. Но още от начало­то на Зем­ния, чет­вър­тия кръг, оби­ка­лят око­ло Зе­мя­та в очак­ва­не на мо­мен­та, ко­га­то ще им бъ­дат при­гот­ве­ни те­ла, в ко­и­то да вля­зат.

<< НАЗАД  |  НАПРЕД >>
към съдържанието на книгата >>

_________________________

[1] Окултно название на Монадата, наричана също и Двоен Дракон.
[2] Тайната доктрина, II, 1, стр. 72-73
[3] Тайната доктрина, II, 1, стр. 27
[4] Shesha – Змията на Пространството.
[5] Тайната доктрина, I, 1, стр. 79
[6] Тайната доктрина, II, 2, стр. 258
[7] Жизнен поток, дъх, жизнени токове, схващани като енергии, чрез които се осъществява живот в тялото. Има пет основни прани: прана, апана, удана, самана, които контролират вътрешните сетива. – Б. ред.
[8] Тайната доктрина, I, 1, стр. 288
[9] Тайната доктрина, II, 1, стр. 112
[10] Тайната доктрина, II, 1, стр. 112
[11] Ushanas – Венера
[12] Венера сега е към края на Седмия кръг на Петата си верига, докато Земята сега се намира в средата на Четвъртия кръг на Четвъртата си верига. – Б. прев.
[13] Неуспехи за Лунната верига, т.е. монади, неуспели да достигнат там предназначената висота. – Б. прев.
[14] Тайната доктрна, I, 1, стр. 248. Това е онази част от човечеството на Лунната верга, която не успява да завърши там своята човешка еволюция и идва да я довърши с нашето човечество, навлизайки в онзи момент от нашето развитие, който съответства на състоянието, достигнато вече от тях. – Б. прев.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

ЧОВЕШКИТЕ РАСИ – атлантска, арийска… (10) ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДУМАТА “ЧОВЕК” (5) РОДОСЛОВИЕТО на ЧОВЕКА ВЕЛИКИТЕ ЙЕРАРХИИ (3)