ВЕЛИКИТЕ ЙЕРАРХИИ (3)

Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант
Фотография: NASA

Спо­ред древ­ни­те окул­т­ни до­ку­мен­ти, в пъл­но съг­ла­сие по въп­ро­са с най-ста­ри­те ин­дийс­ки учения, на­ша­та Слънчева сис­те­ма има свой ми­нал жи­вот, прос­ти­ращ се на­зад в ед­на наг­лед без­к­рай­ност от 1 955 884 687 го­ди­ни[1] – пе­ри­од тъй об­ши­рен, че ду­ми­те, с ко­и­то мо­жем да го из­ра­зим не поз­во­ля­ват дру­га пред­с­та­ва ос­вен за ед­на дъл­бо­ка древ­ност. Ка­то се вър­нем към начало­то на то­ва да­лечно ми­на­ло, ще ви­дим, съг­лас­но бри­лян­т­но­то срав­не­ние, да­де­но от Ма­ну, как Иш­ва­ра – пла­ни­на от свет­ли­на – бляс­ва, за да ос­ве­ти мра­ка.

Ед­ва ли има ду­ми, пред­с­та­вя­щи по-доб­ре начало­то на ед­на но­ва Все­ле­на, но са­ми­те ду­ми мо­гат да да­дат са­мо смът­на пред­с­та­ва за то­ва как свет­ли­на­та се за­раж­да в ло­но­то на неп­рог­лед­ния мрак. Та­ко­ва е срав­не­ни­е­то, ко­е­то Ро­ди­те­лят на човечес­т­во­то – Ма­ну е из­б­рал, за да изоб­ра­зи начало­то на Слънчева­та сис­те­ма. След то­ва ни се каз­ва (и ние мо­жем са­мо почти­тел­но да пов­то­рим това), че Иш­ва­ра се про­я­вя­ва в тро­ен лик и че в та­зи чуд­на свет­ли­на се очер­та­ват ве­личес­т­ве­ни­те кон­ту­ри на три мо­гъ­щи и бо­жес­т­ве­ни фор­ми. То­ва са имен­но си­ли­те, ас­пек­ти­те на Иш­ва­ра, ко­и­то ще се про­я­вят в раж­да­щия се уни­вер­сум: Тво­ре­цът, Съх­ра­ни­те­лят и Раз­ру­ши­те­лят. Един в три фор­ми или три, из­хож­да­щи от един и същ из­точник – не е тол­ко­ва важ­но с как­ви из­ра­зи ще си пос­лу­жим. Ние смът­но усе­ща­ме, че ста­ва ду­ма за три но­си­те­ля, чрез ко­и­то ще се дейс­т­ва, без обаче да се де­ли бо­жес­т­ве­но­то съз­на­ние, ко­е­то е об­що и за три­те. Те­зи ве­личес­т­ве­ни фор­ми на­ричаме Ло­го­си – от гръц­ка­та ду­ма, ко­я­то оз­начава “сло­во”, за­що­то са­мо иде­я­та за зву­ка да­ва спо­лучли­ва пред­с­та­ва за без­к­рай­но­то мо­гъ­щес­т­во на про­я­ве­ния Бог – зву­кът, кой­то тво­ри, под­дър­жа и ру­ши. Не­ка при то­ва за­бе­ле­жим, че та­зи троичност се сре­ща във всички ре­ли­гии, с из­к­лючение на та­ки­ва, в ко­и­то то­ва учение, по­ра­ди осо­бе­ни причини, не е яс­но подчер­та­но. Ако се обър­нем към Хал­дея, към сък­ро­ви­ща­та, из­ро­ве­ни от гроб­ни­ци­те на древ­ния Еги­пет и тай­ни­те, раз­к­ри­ти ни от му­ми­и­те, нав­сякъде, как­то и в ин­дийс­ки­те Шас­т­ри, ще срещ­нем Тро­и­ца­та да про­из­ли­за от Ед­но­то, би­дей­ки Ед­но по сво­я­та бо­жес­т­ве­на при­ро­да, а Три по про­я­ва на си­ли­те си.

Око­ло та­зи мощ­на Три­мут­ри, в ней­на­та свет­и­­на, плу­­ват пло­­до­­ве­­те от из­­­ми­­на­­ли Все­­ле­­ни – оне­­зи съ­­щес­­т­­­ва, ко­­и­­то са зас­­­лу­­жи­­ли да оби­­та­­ват чуд­­­ни­­те ду­­хов­­­ни ви­­си­­ни. Фор­­­ми­­те, ко­­и­­то ние са­­мо смът­­­но мо­­жем да раз­­­личим в бля­­съ­­ка, са фор­­­ми­­те на те­­зи, ко­­и­­то на­­ричаме Се­­дем­­­те. Раз­­­лични­­те ре­­ли­­гии да­­ват раз­­­лични на­­и­­ме­­но­­ва­­ния на те­­зи се­­дем тайн­­с­­т­­­ве­­ни съ­­щес­­т­­­ва. Ин­­­ду­­сът го­­во­­ри за се­­дем­­­те си­­но­­ве на Ади­­ти, от ко­­и­­то ос­­­ми­­ят е Мар­­­тан­­­да – Слън­­­це­­то, и все­­ки син, все­­ки Ади­­тя има свой соб­­с­­т­­­вен “дом”. Те са на­­ричани и се­­дем Ду­­хо­­ве на Слън­­­це­­то; в Еги­­пет то­­ва са се­­дем­­­те бо­­го­­ве на мис­­­те­­ри­­и­­те. Зо­­ро­­ас­­­тър ги на­­рича се­­дем Ам­­­шас­­­пен­­­ди, ев­­­ре­­и­­те – се­­дем Се­­фи­­ро­­ти, хрис­­­ти­­я­­ни­­те и мю­­сюл­­­ма­­ни­­те – се­­дем Ар­­­хан­­­ге­­ли. Не е от значение упот­­­ре­­бе­­но­­то име, важ­­­но­­то е, че вся­­ка ре­­ли­­гия ни ги сочи ка­­то ок­­­ръ­­жа­­ва­­щи про­­я­­ве­­на­­та Тро­­и­­ца и ка­­то един вид ви­­цек­­­ра­­ле в не­­о­­бят­­­но­­то слънчево цар­­с­­т­­­во на Иш­­­ва­­ра, все­­ки от ко­­и­­то има свое вла­­де­­ние и уп­­­рав­­­ля­ва спе­ци­а­лен учас­тък в то­ва цар­с­т­во. В те­о­со­фи­я­та ние ги на­ричаме Пла­нет­ни Ло­го­си, за­що­то тия слънчеви Ду­хо­ве ви­на­ги са би­ли отъж­дес­т­вя­ва­ни със се­дем­те све­ще­ни пла­не­ти, ко­и­то са и тех­ни фи­зичес­ки те­ла. Пла­не­ти­те, по сво­я­та вън­ш­на фор­ма, са сфе­ри, ня­кои от ко­и­то вли­зат в със­та­ва на на­ша­та Слънчева сис­те­ма. Тях­но­то ду­хов­но ес­тес­т­во обаче е не­що дру­го: все­ки от те­зи могъщи Ам­шас­пен­ди има своя дом на ед­на от те­зи пла­не­ти и от­дел­но уп­рав­ля­ва вла­де­ни­е­то си, ко­е­то пред­с­тав­ля­ва един оп­ре­де­лен учас­тък от Слънчева­та сис­те­ма.

Око­ло се­дем­те, в един още по-ши­рок кръг, се ре­дят 12-те творчес­ки йе­рар­хии на Уни­вер­су­ма. На чело на тях сто­ят 12 ве­ли­ки бо­го­ве, спо­ме­на­ва­ни от древ­ни­те ис­то­ри­ци и из­г­леж­да­щи за нас, хо­ра­та, ка­то ги­ган­т­с­ки и ве­личес­т­ве­ни фи­гу­ри в без­к­рай­на­та да­лечина, ко­я­то те оби­та­ват. Доб­ре из­вес­т­ни­те зна­ци на Зо­ди­а­ка са тех­ни сим­во­ли, за­що­то Зо­ди­а­кът не е мо­дер­но изоб­ре­те­ние, а е бил да­ден на Тре­та­та ра­са от ве­ли­ки­те Учите­ли. В ста­ри­те ин­дийс­ки пи­са­ния мо­же до­ри да се ви­дят име­на­та на ня­кои от те­зи Учите­ли, един от ко­и­то е Асу­ра­мая, поз­нат ка­то пър­ви ас­т­ро­ном – той имен­но е дал Зо­ди­а­ка на Еги­пет и Ин­дия. Те­зи ас­т­ро­но­мичес­ки зна­ци са сим­во­ли, схе­ма на Слънчева­та сис­те­ма. В пре­да­ни­я­та на ми­на­ло­то на­ми­ра­ме ръ­ко­вод­на­та ниш­ка на ла­би­рин­та и раз­би­ра­ме за­що е ка­за­но, че ед­на пла­не­та уп­рав­ля­ва, че тя е гос­по­дар на един зо­ди­а­ка­лен знак. За­що­то пла­не­та­та е Пла­нет­ни­ят Дух и не­го­ви­ят зо­ди­а­ка­лен знак е ед­на от глав­ни­те творчес­ки йе­рар­хии, при ко­е­то ос­та­на­ли­те йе­рар­хии са ка­то под­йе­рар­хии. Те­зи пос­лед­ни­те, под не­го­во уп­рав­ле­ние и над­зор стро­ят не­го­во­то цар­с­т­во и по­ма­гат на мо­на­ди­те в ево­лю­ци­я­та им. Ка­то има­ме то­ва пред­вид, ди­аг­ра­ма­та, ма­кар и слож­на, ня­ма да ни се сто­ри тол­ко­ва обър­ка­на. В сре­да­та стои Тро­и­ца­та, око­ло нея са 7-те Ду­хо­ве, ко­и­то са Ви­цек­ра­ле­те на ней­на­та Все­ле­на, а още по в страни се на­ми­рат 12-те творчес­ки йе­рар­хии, ра­бо­те­щи вър­ху съз­да­ва­не­то на та­зи Все­ле­на.

В та­зи точка на ево­лю­ци­я­та, ко­я­то сме дос­тиг­на­ли се­га, за пет от 12-те творчес­ки йе­рар­хии не зна­ят ни­що да­же и най-нап­ред­на­ли­те от на­ши­те Учите­ли. Чети­ри от тях са дос­тиг­на­ли ос­во­бож­де­ние и пе­та­та е на път съ­що да го дос­тиг­не. Та­ка че ос­та­ва да се за­ни­ма­ем са­мо със 7 йе­рар­хии. Всички те за­ся­гат на­ше­то от­къс­ва­не от Бо­жес­т­во­то, от­къс­ва­не­то от Иш­ва­ра-Джи­ват­ма­та – жи­во­то съ­щес­т­во, ко­е­то, как­то ще ви­дим по-на­та­тък, съ­що е ед­на от те­зи йе­рар­хии, но в сво­я­та вис­ша ду­хов­на при­ро­да. Не­ка раз­г­ле­да­ме ос­нов­ни­те ха­рак­те­рис­сти­ки на те­зи йе­рар­хии, за­що­то е не­об­хо­ди­мо да опи­шем, кол­ко­то и не­съ­вър­шен да е опи­тът ни, вся­ка ед­на от тях по­от­дел­но, за да не из­г­леж­дат те съв­сем не­раз­личими за на­шия пог­лед, зас­ле­пен от сил­на­та свет­ли­на на ло­но­то, в ко­е­то те пре­би­ва­ват.

Пър­ва­та йе­рар­хия е та­зи, ко­я­то мо­же да се опи­ше са­мо с ду­ми, от­на­ся­щи се до огъ­ня. На­ричат ги без­фор­ме­ни Ог­не­ни ди­ха­ния, Бо­жес­т­ве­ни пла­мъ­ци, Вла­ди­ци на огъ­ня, Бо­жес­т­ве­ни огньо­ве, Ог­не­ни лъ­во­ве, Лъ­во­ве на жи­во­та – име след име, епи­тет след епи­тет, всички от­на­ся­щи се до огъ­ня, за­що­то е пи­са­но за тях, че са жи­во­тът и сър­це­то на Все­ле­на­та, те са Ду­хът, кос­мична­та Во­ля, и през тях сли­за бо­жес­т­ве­ни­ят лъч от Па­ра­мат­ма (Пър­во­ду­ха), кой­то съ­буж­да Ду­ха (Се­бе­то) в човеш­ка­та мо­на­да.

Под тях стои Вто­ра­та ве­ли­ка йе­рар­хия, ко­я­то е двой­на по при­ро­да, “двой­на еди­ни­ца” от огън и етер, про­я­ве­ни­ят Ра­зум, мъд­рост­та на Сис­те­ма­та – то­ва, ко­е­то на­ричаме кос­мична Ин­ту­и­ция и ко­е­то съ­буж­да ин­ту­и­ци­я­та в човеш­ка­та мо­на­да.

Още по-до­лу стои Тре­та­та йе­рар­хия – Ма­хат или кос­мични­ят Ма­нас, “тро­и­ца­та” от огън, етер и во­да, кос­мична­та Дей­ност, ко­я­то при сли­за­не­то си ще да­де ед­на част от сво­я­та същ­ност на човеш­ка­та мо­на­да – ще съ­бу­ди ума.

То­ва са без­фор­ме­ни­те творчес­ки йе­рар­хии, ко­и­то пре­би­ва­ват в твър­де фи­на, за да мо­же да при­е­ме оп­ре­де­ле­на фор­ма, ма­те­рия – ма­те­рия, къ­де­то всички фор­ми се преп­ли­тат и вза­и­моп­ро­ник­ват.

След­ват творчес­ки­те йе­рар­хии, има­щи фор­ма. Пър­ва­та от тях е Чет­вър­та­та йе­рар­хия – на на­ши­те човеш­ки мо­на­ди, ко­и­то още не са на­пус­ка­ли ло­но­то на своя не­бе­сен Отец. Всъщ­ност ние сме не­раз­рив­но свър­за­ни с Не­го, ма­кар че зас­ле­пе­ни­е­то, ко­е­то се дъл­жи на ма­те­ри­я­та, ни ка­ра да вяр­ва­ме, че сме от­дел­ни и раз­лични. Ние труд­но мо­жем да си пред­с­та­вим те­зи мо­на­ди та­ки­ва, как­ви­то са би­ли там, в сво­е­то род­но мяс­то, с из­вес­т­на “ду­хов­на ин­ди­ви­ду­ал­ност”, ко­я­то тряб­ва все по­вече и по­вече да се изя­вя­ва в дол­ни­те све­то­ве. Ще се вър­нем от­но­во към те­зи мо­на­ди след ка­то прик­лючим то­ва оп­рос­те­но опи­са­ние на 7-те йе­рар­хии, ко­е­то ни е пот­реб­но, за да има­ме общ пог­лед вър­ху не­ща­та. Мо­на­ди­те се на­ричат нет­лен­ни Джи­ви[2] и със­та­вят Чет­вър­та­та от 7-те творчес­ки йе­рар­хии (от всички­те 12), ко­и­то изучава­ме.

След нея ид­ват три­те пос­лед­ни йе­рар­хии, ко­и­то об­х­ва­щат го­ля­ма част от те­зи, ко­и­то са влез­ли в ево­лю­ци­я­та на на­ша­та пла­нет­на сис­те­ма през ми­на­ли епо­хи, и за ко­и­то мо­жем да зна­ем мал­ко повече тъй като засягат нашата собствена еволюция.

Пе­та­та йе­рар­хия е на­речена Ма­ка­ра и ней­ни­ят сим­вол е пе­то­ъ­гъл­ни­ка. Тук из­пък­ва двой­ни­ят ас­пект на при­ро­да­та – фи­зичес­ки­ят и ду­хов­ни­ят, по­ло­жи­тел­но­то и от­ри­ца­тел­но­то, ко­и­то са в пос­то­ян­на бор­ба един с друг. То­ва са тъй на­речени­те “бун­тов­ни­ци”, спо­ме­на­ва­ни в мно­го от ми­то­ве­те. Ще чуем да се го­во­ри мно­го за те­зи от тях, на­речени Асу­ри, ро­де­ни от пър­во­то тя­ло на Брах­ма, ко­е­то се прев­ръ­ща в мрак, след ка­то би­ва изос­та­ве­но. Го­ля­ма част от съ­щес­т­ва­та в та­зи йе­рар­хия ид­ват от ед­на ми­на­ла Все­ле­на, из­ли­зат един вид го­то­ви от Пла­нет­ния Ло­гос. Как­то из­г­леж­да те съ­що се на­ричат Асу­ри, но ние ще се за­ни­ма­ем тук са­мо с оне­зи, ко­и­то про­из­ли­зат от Тя­ло­то на мра­ка и ко­и­то по сво­я­та ево­лю­ция се чис­лят към на­ша­та Все­ле­на. Те са съ­щес­т­ва, ко­и­то под сво­е­то го­ля­мо мо­гъ­щес­т­во и ог­ром­ни ду­хов­ни поз­на­ния кри­ят дъл­бо­ко вко­ре­нен за­ро­диш на същ­ност­та на ахам­ка­ра – та­зи творчес­ка спо­соб­ност на Аза, ко­я­то е не­об­хо­ди­ма за човеш­ка­та ево­лю­ция. Те са плод на Пър­ва­та пла­нет­на ве­ри­га – из­раз, с кой­то ще свик­нем по-на­та­тък, ко­га­то започне да се упот­ре­бя­ва по-чес­то в след­ва­щи­те гла­ви на кни­га­та.

В Шес­та­та йе­рар­хия вли­зат съ­щес­т­ва, за ко­и­то зна­ем, че са про­из­лез­ли от тя­ло­то на Брах­ма, поз­на­то под име­то Тя­ло на свет­ли­на­та или Тя­ло на де­ня. В то­ва мно­жес­т­во Де­ви[3]има ед­на осо­бе­на гру­па, ко­я­то се от­личава по осо­бе­на­та си сла­ва: то­ва са пра­от­ци­те на Де­ви­те, поз­на­ти под име­то Аг­ниш­ва­ти или, как­то ги на­ричат, “шес­тор­ни Дхи­яни”. Те да­ват на чове­ка всичко ос­вен Ду­ха и фи­зичес­ко­то тя­ло и по та­зи причина ги на­ричат още да­ри­те­ли на “пет­те нис­ши прин­ци­па у чове­ка”. Те ръ­ко­во­дят про­це­са на при­вър­з­ва­не на мо­на­да­та към пос­то­ян­ни ато­ми, ко­и­то съ­от­вет­с­т­ват на те­зи прин­ци­пи, т.е. към “пе­тор­на­та плаз­ма”. Те са пло­дът на Вто­ра­та пла­нет­на ве­ри­га. В та­зи йе­рар­хия вли­зат и го­лям сонм от де­ви, най-нап­ред­на­ли­те при­род­ни ду­хо­ве или еле­мен­та­ли от сред­но­то (вто­ро) цар­с­т­во.

Сед­ма­та йе­рар­хия се със­тои от те­зи, ко­и­то поз­на­ва­ме под име­то Лун­ни пра­от­ци или Бар­хи­шад-пит­ри, ро­де­ни от тя­ло­то на Брах­ма, поз­на­то ка­то Тя­ло­то на по­лум­ра­ка. Те се за­ни­ма­ват с фи­зичес­ка­та ево­лю­ция на чове­ка, как­то Аг­ниш­ва­ти­те – с ум­с­т­ве­на­та, и за­то­ва ще сре­ща­ме чес­то те­зи две гру­пи по-на­та­тък. Око­ло тях виж­да­ме съб­ра­ни и чис­­­ля­­щи се към тях­­­на­­та йе­­рар­­­хия ра­­бот­­­ни­­ци­­те, ко­­и­­то те из­­­пол­­з­­­ват за извършване на ве­­ли­­ка­­та си съзидателна дейност. То­ва са це­ли ар­мии от де­ви, нис­ши при­род­ни ду­хо­ве или еле­мен­та­ли от нис­ше­то (тре­то) цар­с­т­во, ко­и­то се за­ни­ма­ват с гра­де­жа на фи­зичес­ко­то тя­ло на чове­ка. Към тях се чис­лят и “атом­ни­те ду­хо­ве” – за­ро­ди­ши на бъ­де­щи ево­лю­ции, ко­и­то за­се­га не ни ин­те­ре­су­ват.

Та­ка се раз­к­ри­ва пред нас бля­съ­кът на седемте творчес­ки йе­рар­хии, го­то­ви да из­пъл­ня­ват сво­и­те фун­к­ции, да слу­жат за во­дачи на по-мла­ди­те в пъ­тя на ево­лю­ци­я­та и да ръ­ко­во­дят раз­ви­ти­е­то на ду­хов­ни­те си­ли в ед­на ма­те­ри­ал­на все­ле­на.

<< НАЗАД  |  НАПРЕД >>
към съдържанието

_____________________________

[1] Тайната доктрина, II, 1, стр. 85; има се предвид до 1887 г. – Б. ред.
[2] Jiva, човешката душа. – Б. прев.
[3] Ангел, “светещ”. – Б. прев.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

РОЛЯТА НА МАНАСАПУТРИТЕ (9) ИНТЕЛЕКТУАЛНО РОДОСЛОВИЕ (8) Функциите на четирите класа Бархишад-питри (7) РОДОСЛОВИЕТО на ЧОВЕКА