ПОЛЕТО НА ЕВОЛЮЦИЯТА (4)

Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант.
Фотография: NASA

Не­ка хвър­лим се­га пог­лед на вто­ра­та ди­аг­ра­ма, пред­с­та­вя­ща по­ле­то на ево­лю­ци­я­та. Ще я раз­г­ле­да­ме тук нак­рат­ко, а по-под­роб­но вър­ху то­ва по­ле ще се спрем по-къс­но, ко­га­то ще го­во­рим за фи­зичес­ка­та ево­лю­ция. Не бих­ме мог­ли обаче да схва­нем доб­ре ха­рак­те­рис­ти­ки­те на ду­хов­на­та ево­лю­ция, ако из­пус­нем от пог­ле­да си по­ле­то, в ко­е­то се из­вър­ш­ва та­зи ево­лю­ция. Аз си слу­жа с ду­ма­та “по­ле”, ка­то за­е­мам то­зи из­раз – Кшет­ра – от Бха­га­ват-Ги­та, за­що­то той дава една добра илюстрация на ма­те­ри­я­та. По-доб­ре от всички ду­ми, ко­и­то бих мог­ла аз да из­мис­ля, та­зи из­ра­зя­ва оно­ва, ко­е­то за­ся­га ма­те­ри­я­та и сце­на­та на ево­лю­ци­я­та.
Ня­ма да се раз­п­рос­ти­ра­ме из­вън пре­де­ли­те на Ло­го­со­во­то цар­с­т­во, към ко­е­то и ние при­над­ле­жим, за­що­то все­ки Пла­не­тен Ло­гос стои начело на от­дел­но по­ле на ево­лю­ция, а ние имен­но то­ва ще изучава­ме се­га. Ще се за­ни­ма­ем са­мо с ос­нов­ни­те прин­ци­пи. Пър­во не­ка доб­ре да за­пом­ним фа­зи­те на то­ва по­ле: те се пов­та­рят мно­жес­т­во пъ­ти и ако вед­нъж ги схва­нем изос­но­ви, те ще ни слу­жат ка­то Ари­ад­но­во къл­бо из ла­би­рин­та.
Ду­хов­на­та ево­лю­ция има се­дем глав­ни ета­па: в пър­ви­те три ета­па Ду­хът сли­за, ин­во­лю­и­ра, и сли­зай­ки, дейс­т­ва вър­ху ма­те­ри­я­та, при­да­вай­ки й ня­кои си­ли, качес­т­ва и свойс­т­ва. Те­зи си­ли, качес­т­ва и свойс­т­ва са пло­до­ве­те от пър­ви­те три ета­па на сли­за­не­то на Ду­ха. След то­ва ид­ва чет­вър­ти­ят етап, един­с­т­вен по ро­да си, ко­га­то ма­те­ри­я­та, по­лучила те­зи раз­лични си­ли, свойс­т­ва и качес­т­ва, вли­за в мно­жес­т­во от­но­ше­ния с Ду­ха, с ко­е­то той я офор­мя и вли­за в нея. Там е имен­но ве­ли­ка­та ми­ро­ва бор­ба на Ду­ха с ма­те­ри­я­та, то­ва е “бор­ба­та при Ку­рук­шет­ра”[1], къ­де­то се сблъс­к­ват ог­ром­ни­те неп­ри­я­тел­с­ки ар­мии. Там имен­но, на то­ва по­лес­ра­же­ние, се на­ми­ра и точка­та на рав­но­ве­си­е­то. Ду­хът, вли­зай­ки в мно­гоб­рой­ни от­но­ше­ния с ма­те­ри­я­та, би­ва в начало­то по-сла­би­ят, след ко­е­то нас­тъп­ва мо­мен­тът на рав­но­ве­си­е­то, ко­га­то ни­то един от два­ма­та “неп­ри­я­те­ли” ня­ма пре­въз­ход­с­т­во над дру­гия, и след то­ва Ду­хът за­почва ле­ка-по­ле­ка да въз­тър­жес­т­ву­ва. По то­зи начин, в края на чет­вър­тия етап, Ду­хът е вече гос­по­дар на ма­те­ри­я­та и е го­тов да про­дъл­жи въз­хо­да си през ос­та­на­ли­те три ета­па. В те­зи пос­лед­ни три ета­па Ду­хът ор­га­ни­зи­ра ма­те­ри­я­та, по­бе­де­на и оду­хот­во­ре­на от не­го и я упот­ре­бя­ва как­то же­лае. Той пра­ви от нея оръ­дие, пос­ред­с­т­вом ко­е­то ще се про­я­вят и пус­нат в действие си­ли­те на Ду­ха. Пос­лед­ни­те три ета­па са пос­ве­те­ни имен­но на то­зи ду­хо­вен въз­ход. Да пов­то­рим с ня­кол­ко ду­ми ка­за­но­то по-го­ре: три ета­па за сли­за­не, в ко­и­то се при­до­би­ват качес­т­ва; един етап на бор­ба, в кой­то се ус­та­но­вя­ват раз­лични от­но­ше­ния меж­ду Дух и ма­те­рия; и три ета­па за въз­ход на Ду­ха, в ко­и­то той офор­мя ма­те­ри­я­та и пра­ви от нея пос­луш­но оръ­дие, ко­е­то му е пот­реб­но, за да мо­же да се про­я­ви. Всичко то­ва мо­же да се из­ра­зи със схе­ма­та:

7 ета­па

3 за сли­за­не  –  качес­т­ва  –  ма­те­ри­а­ли­за­ция
1 за рав­но­ве­сие  –  от­но­ше­ние  –  бор­ба
3 за въз­ход  –  ор­га­ни­зи­ра­не  –  оду­хот­во­ря­ва­не

Не­ка за­пом­ним доб­ре та­зи ос­нов­на схе­ма, за­що­то тя се сре­ща във все­ки един от ево­лю­ци­он­ни­те ета­пи и го уп­рав­ля­ва, как­ви­то и да са ус­лож­не­ни­я­та, ко­и­то въз­ник­ват. Та­зи схе­ма ви­на­ги ще ни по­ма­га да се ори­ен­ти­ра­ме, ако се случи да се заб­лу­дим из ла­би­рин­та от ве­ри­ги, кръ­го­ве, пла­не­ти и ра­си, ко­и­то тре­во­жат мно­зи­на от те­о­со­фи­те.

Планетна Верига[2]

Взе­та в сво­я­та ця­лост пла­нет­на­та ве­ри­га пред­с­тав­ля­ва тя­ло­то на Пла­нет­ния Ло­гос, в ко­е­то се въп­лъ­тя­ва Не­го­вия жи­вот. Се­дем ета­па тряб­ва да бъ­дат пре­ми­на­ти, сле­до­ва­тел­но има­ме се­дем ве­ри­ги: три, през ко­и­то Ду­хът сли­за в ма­те­ри­я­та, ед­на – чет­вър­та – в ко­я­то Ду­хът и ма­те­ри­я­та се про­ник­ват вза­им­но и се преп­ли­тат в мно­гоб­рой­ни от­но­ше­ния, и нак­рая три ве­ри­ги за въз­ход на Ду­ха, в края на ко­и­то всичко се връ­ща в ло­но­то на Пла­нет­ния Ло­гос, за да по­тъ­не в Иш­ва­ра, за­ед­но с пло­до­ве­те от ево­лю­ци­я­та. Мо­жем да си пред­с­та­вим пла­нет­на­та ве­ри­га ка­то ед­но тя­ло, в ко­е­то жи­во­тът на Пла­нет­ния Ло­гос се въп­лъ­тя­ва пос­ле­до­ва­тел­но се­дем пъ­ти, при ко­е­то вся­ка ве­ри­га за­почва с пло­до­ве­те на ми­на­ла­та ве­ри­га, и вся­ка за­ве­ща­ва на след­ва­ща­та пло­до­ве­те, ко­и­то е про­из­ве­ла.
Пе­ри­о­дът на вре­мет­ра­е­не на ед­на ве­ри­га се на­рича пла­нет­на ман­ван­та­ра и вся­ка та­ка­ва ман­ван­та­ра би­ва пос­лед­ва­на от ед­на пла­нет­на пра­лая[3]. Съ­щес­т­ва­та, ко­и­то са дос­тиг­на­ли сво­и­те вис­ши прин­ци­пи в ман­ван­та­ра­та, при свър­ш­ва­не­то й пре­ми­на­ват в ед­но бла­же­но със­то­я­ние на свръх­съз­на­ние, на­речено пла­нет­на нир­ва­на, а оне­зи, ко­и­то не са дос­тиг­на­ли то­ва раз­ви­тие, из­па­дат в спо­ко­ен сън.
Те­зи Нир­ва­ни[4] се раж­дат са­мо ко­га­то след­ва­ща­та пла­нет­на ве­ри­га раз­вие те­ла­та, при­го­де­ни за про­дъл­жа­ва­не на тях­на­та ево­лю­ция, и то­га­ва те от­но­во по­е­мат своя път на въз­зе­ма­не.
Не­ка се­га раз­г­ле­да­ме ед­на от­дел­на пла­нет­на ве­ри­га, за да ви­дим ета­пи­те, през ко­и­то пре­ми­на­ва са­ма­та тя.
Все­ки етап от раз­ви­ти­е­то на та­зи ве­ри­га е един кръг (ед­но оби­ка­ля­не през всички­те 7 пла­не­ти, от ко­и­то е със­та­ве­на ве­ри­га­та); то­ва е ед­на оби­кол­ка, round – ко­га­то ед­на жи­вот-въл­на ми­на­ва през ця­ла­та ве­ри­га. В пър­ви­те три от те­зи ета­пи жи­вот-въл­на­та сли­за в ма­те­ри­я­та и съз­да­ва фор­ми, все по­вече и по­вече ма­те­ри­ал­ни. В чет­вър­тия етап жи­вот-въл­на­та съз­да­ва фор­ми, в ко­и­то се из­вър­ш­ва бор­ба­та. В пос­лед­ни­те три ета­па жи­вот-въл­на­та за­почва своя по­дем на­го­ре и съз­да­де­ни­те от нея фор­ми все по­вече и по­вече се оду­хот­во­ря­ват.
От­дел­но от то­ва вся­ко пъл­но оби­ка­ля­не на жи­вот-въл­на­та през ед­на ве­ри­га раз­ви­ва до съ­вър­шен­с­т­во по ед­но от при­род­ни­те цар­с­т­ва, до­ка­то се стиг­не до човеш­ко­то цар­с­т­во – вся­ко до не­го­вия най-иде­а­лен въз­мо­жен тип. Бъ­де­щи­те ти­по­ве, ко­и­то не спа­дат към то­зи кръг, са съ­що на­ли­це, но в със­то­я­ние близ­ко или в по-мал­ка сте­пен близ­ко до за­ро­диш­но­то по от­но­ше­ние на сво­е­то бъ­де­що съ­щес­т­ву­ва­не. И та­ка, ед­на пла­нет­на ве­ри­га има се­дем кръ­га, се­дем пос­ле­до­ва­тел­ни ци­къ­ла или обикаляния на живот-вълната.

Кръг

Не­ка се­га раз­г­ле­да­ме един от­де­лен кръг, кой­то съ­що има сво­и­те се­дем ета­па. В случая все­ки етап пред­с­тав­ля­ва ед­на пла­не­та, един свят. В пър­ви­те три се съз­да­ват фор­ми­те, в чет­вър­та­та се хвър­ля мос­тът над про­паст­та, ко­я­то де­ли фор­ми­те от ви­та­е­щи­те над тях ду­хо­ве, ка­то фор­ми­те ста­ват оду­ше­ве­ни. В пос­лед­ни­те три пла­не­ти ду­хът офор­мя фор­ми­те спо­ред же­ла­ни­е­то си.
За да мо­гат да се раз­личават пла­не­ти­те, из­б­ра­ни са ла­тин­с­ки­те бук­ви от А до G. Пла­не­ти­те, ко­и­то сто­ят на низ­хо­дя­ща­та дъ­га и те­зи, ко­и­то сто­ят на въз­хо­дя­ща­та, се раз­личават по то­ва, че при вто­ра­та всички фор­ми съ­щес­т­ву­ват в един окончате­лен вид, до­ка­то в низ­хо­дя­ща­та дъ­га те са са­мо в за­ро­диш­но със­то­я­ние. Сред­на­та пла­не­та, чет­вър­та­та, е точка­та на рав­но­ве­си­е­то, мяс­то­то на бор­ба­та, пов­рат­на­та точка.
Пла­не­та­та А е със­та­ве­на от фи­на ум­с­т­ве­на ма­те­рия и е про­то­тип­на, т.е. съ­дър­жа про­то­ти­пите на всички фор­ми, ко­и­то са оп­ре­де­ле­ни да се раз­ви­ят в то­зи кръг. В “Тай­на­та док­т­ри­на” Еле­на Бла­ват­с­ка каз­ва: “Ду­ма­та про­то­тип тук не би­ва да се раз­би­ра в сми­съ­ла, кой­то й да­ват пла­то­ни­ци­те, т.е. в сми­съл на свят, ка­къв­то съ­щес­т­ву­ва в ума на Бо­жес­т­во­то, а в сми­съл на свят, кой­то слу­жи за пър­ви мо­дел, кой­то има пред­наз­начени­е­то да бъ­де въз­п­ро­из­ве­ден и фи­зичес­ки усъ­вър­шен­с­т­ван в след­ва­щи­те све­то­ве.”[5] Пла­не­та­та G, или та­зи, ко­я­то е във въз­хо­дя­ща­та дъ­га, по ма­те­рия съ­от­вет­с­т­ва на пла­не­та­та А, но съ­дър­жа пъл­но­то и съ­вър­ше­но раз­ви­тие на про­то­ти­пи­те от А. Пла­не­та­та В е от по-гру­ба ум­с­т­ве­на ма­те­рия и е ин­те­лек­ту­ал­на, творчес­ка, т.е. съ­дър­жа кон­к­рет­ни­те ти­по­ве, про­из­лез­ли от про­то­ти­пи­те. Тук качес­т­ва­та са са­мо ски­ци­ра­ни, а фор­ми­те – гру­би и не­пъл­ни. Пла­не­та­та F, ко­я­то й съ­от­вет­с­т­ва вър­ху въз­хо­дя­ща­та дъ­га, съ­дър­жа съ­щи­те те­зи фор­ми в об­ра­бо­тен и по-фин вид. Пла­не­та­та С е от ас­т­рал­на ма­те­рия. Тя е ве­щес­т­ве­на и фор­ме­на, т.е. там гру­би­те фор­ми се стро­ят от по-плът­на ма­те­рия, а на пла­не­та­та Е, ко­я­то й съ­от­вет­с­т­ва от въз­хо­дя­ща­та дъ­га, те­зи фор­ми, ма­кар и от съ­ща­та ма­те­рия, са доб­ре при­го­де­ни за сво­и­те фун­к­ции.
Пла­не­та­та D е от фи­зичес­ка ма­те­рия. Тя е пов­рат­на­та точка, мяс­то­то на бор­ба­та меж­ду Ду­ха и ма­те­ри­я­та.
Вся­ко цар­с­т­во, ко­е­то тряб­ва да се раз­вие в да­ден кръг, ми­на­ва през един от сво­и­те ета­пи вър­ху вся­ка от пла­не­ти­те, та­ка че ко­га­то жи­вот-въл­на­та свър­ши оби­кол­ка­та на всички­те се­дем пла­не­ти – ко­е­то имен­но се на­рича кръг – то­ва цар­с­т­во е на­пъл­но раз­ви­то. И дру­ги­те цар­с­т­ва, ко­и­то са след не­го, съ­що нап­ред­ват с по един етап на сво­е­то за­ро­диш­но със­то­я­ние. Та­ка нап­ри­мер в 1-я кръг се из­вър­ш­ва ево­лю­ци­я­та на пър­во­то еле­мен­тал­но цар­с­т­во, а в съ­щия то­зи кръг съ­щес­т­ву­ват и ос­та­на­ли­те шест цар­с­т­ва, но са­мо в за­ро­диш­но със­то­я­ние и т.н. На то­зи въп­рос ще се спрем от­но­во в гла­ва­та за фи­зичес­ка­та ево­лю­ция. В Пу­ра­ни­те[6] чес­то пла­не­ти­те от на­ша­та ве­ри­га се на­ричат Дви­па, а на­ша­та зе­мя – Джам­буд­ви­па.
Не­ка се опи­та­ме се­га да си да­дем смет­ка къ­де се на­ми­ра­ме ние в на­ше­то соб­с­т­ве­но по­ле на ево­лю­ция. На­ши­ят Пла­не­тен Ло­гос, на­ричан Брах­ма, що се от­на­ся до не­го­ви­те фун­к­ции ка­то Съз­да­тел, е до­вел вече сво­е­то цар­с­т­во до чет­вър­тия етап, сле­до­ва­тел­но ние се на­ми­ра­ме в мо­мен­та в Чет­вър­та­та пла­нет­на ве­ри­га, т.е. в чет­вър­та­та ман­ван­та­ра. Не зна­ем ни­що за Пър­ва­та, или про­то­тип­на­та, ве­ри­га ос­вен то­ва, че тя се на­рича Не­го­во “Тя­ло на мра­ка или нощ­та”, и че ней­ни­те пло­до­ве са Асу­ри­те. За Вто­ра­та ве­ри­га – творчес­ка­та – съ­що не зна­ем ни­що, ос­вен то­ва, че се на­рича Не­го­во “Тя­ло на свет­ли­на­та или де­ня”, и че ней­ни пло­до­ве са Аг­ниш­ва­та-пра­от­ци­те. За Тре­та­та ве­ри­га – фор­ме­на­та – вече зна­ем не­що, за­що­то там Лу­на­та е чет­вър­та­та пла­не­та, или пла­не­та D. Та­зи ве­ри­га се на­рича Брах­мо­во “Тя­ло на по­лум­ра­ка” и тя е про­из­ве­ла Бар­хи­шад-пра­от­ци­те, или се­дем­те кла­са мо­на­ди за ид­на­та пла­нет­на ве­ри­га. Ние на­ричаме та­зи ве­ри­га Лун­на. Чет­вър­та­та ве­ри­га – фи­зичес­ка­та – е на­ша­та Зем­на ве­ри­га, и пла­не­та­та D е на­ша­та Зе­мя. Та­зи ве­ри­га е Брах­мо­во­то “Тяло на зо­ра­та” и има за за­дача да съз­да­де чове­ка.

 Човешките монади

Раз­г­ле­дах­ме по­вър­х­нос­т­но йе­рар­хи­и­те и по­ле­то на ево­лю­ци­я­та и се­га мо­жем от­но­во да се вър­нем към изучава­не­то на Чет­вър­та­та йе­рар­хия – та­зи на човеш­ки­те мо­на­ди, чието пред­наз­начение е да ста­нат хо­ра в Зем­на­та ве­ри­га. А та­зи ве­ри­га е чет­вър­та­та, ве­ри­га­та на бор­ба­та, на рав­но­ве­си­е­то, къ­де­то Ду­хът и ма­те­ри­я­та тряб­ва да се съ­е­ди­нят по та­къв начин, че най-въз­ви­ше­но­то и най-нис­ко­то (два­та по­лю­са на при­ро­да­та) да се срещ­нат и да съз­да­дат слож­но­то съ­щес­т­во човек – из­ход­на­та точка на вис­ша­та ево­лю­ция. Ос­вен то­ва мо­на­ди­те се­га се на­ми­рат на чет­вър­та­та пла­не­та, на­ша­та Зе­мя, пла­не­та­та на бор­ба­та и рав­но­ве­си­е­то, ко­я­то за ос­та­на­ли­те пла­не­ти от Зем­на­та ве­ри­га е съ­що­то, ко­е­то е и ця­ла­та Зем­на ве­ри­га за останалите вериги. Та­ка че мо­на­ди­те се­га се на­ми­рат в са­мия цен­тър на бор­ба­та, в точка­та, къ­де­то бор­ба­та е най-ожес­точена, сред най-го­ле­ми­те труд­нос­ти на съ­щин­с­ко­то пла­нет­но Ку­рук­шет­ра. Значи тук, на чет­вър­та­та пла­не­та от Чет­вър­та­та ве­ри­га, ста­ва го­ля­ма­та бор­ба меж­ду Ду­ха и ма­те­ри­я­та, ко­я­то тряб­ва да за­вър­ши с тър­жес­т­ву­ва­не­то на Ду­ха.

<< НАЗАД  |  НАПРЕД >>
към съдържанието на книгата >>

_____________________

[1] Букв. “Полето на Куру”, където се води великата битка между Пандавите и Кауравите, отразена в “Махабхарата”, разглеждано в индийската религиозна мисъл не толкова като определена местност, колкото като поле на битките между доброто и злото, духа и материята в човека. – Б. ред.
[2] По устройството на Слънчевата система вж “Древната мъдрост” – Б. а.
За допълнителна яснота по изложената по-долу в книгата схема на еволюцията вж “Космогония на розенкройцерите” на Макс Хайндл, част II, изд. 1993 г. Трябва само да се има пред вид, че за употребеното тук наименование Планетна верига там се използва терминът Период: Сатурнов, Слънчев, Лунен, Земен, Юпитеров, Венерин и Вулканов; 7-те кръга на една планетна верига са 7 Обръщения, а 7-те планети (A, В, С, D, Е, F и G), през които преминава живот-вълната са 7 Глобуса. – Б. ред.
[3] Почивка.
[4] Обитатели на Нирвана.
[5] Тайната доктрина, I, 1, стр. 261
[6] Индийски религиозни книги. – Б. ред.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

РОЛЯТА НА МАНАСАПУТРИТЕ (9) ИНТЕЛЕКТУАЛНО РОДОСЛОВИЕ (8) ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДУМАТА “ЧОВЕК” (5) ФИЗИЧЕСКО РОДОСЛОВИЕ. ПРАОТЦИТЕ (6)