ФИЗИЧЕСКО РОДОСЛОВИЕ. ПРАОТЦИТЕ (6)

Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант.
Фотография: NASA

При из­с­лед­ва­не­то на фи­зичес­ка­та ево­лю­ция на чове­ка сре­ща­ме ви­на­ги труд­нос­ти, тъй ка­то изучава­не­то на фи­зичес­кия свят е прид­ру­же­но от цял куп край­но слож­ни под­роб­нос­ти. Как­то зна­ем, до­ри и съв­ре­мен­на­та на­у­ка, ко­я­то се за­ни­ма­ва са­мо с ед­на част от ця­лост­та на не­ща­та, е труд­на за изучава­не, ако ис­ка­ме ис­тин­с­ки да нав­ле­зем в оно­ва, ко­е­то тя ни раз­к­ри­ва. Труд­ност­та е още по-го­ля­ма, ко­га­то из­с­лед­ва­ме не­ща­та в тех­ни­те раз­лични по­ле­та, в тех­ни­те раз­лични със­то­я­ния и ко­га­то вмес­то да се ог­ра­ничим с по­я­ва­та на фи­зичес­ка­та “тат­ва” (за­ро­диш­на клет­ка), тряб­ва да взе­мем пред вид и про­я­ва­та на съ­ща­та във вис­ши­те све­то­ве. Го­во­ря та­ка, за­що­то взе­мам пред вид уси­ли­е­то и концентрацията, ко­и­то са не­об­хо­ди­ми, за да мо­жем да прос­ле­дим с точност ета­пи­те на фи­зичес­ка­та ево­лю­ция на чове­ка и да осъз­на­ем ро­ля­та, ко­я­то иг­рае в све­та то­зи, кой­то пред­с­та­вя в най-ви­со­ка сте­пен то­зи свят; то­зи, от ко­го­то про­из­хож­дат всички за­ро­ди­ши на жи­вот (по­не що се от­на­ся до се­гаш­на­та ево­лю­ция); то­зи, кой­то стои начело на пла­нет­на­та ево­лю­ция и от ко­го­то за­ви­сят жи­во­та и уп­рав­ле­ни­е­то на раз­лични­те нис­ши при­род­ни цар­с­т­ва. Тряб­ва да раз­г­ле­да­ме как е ста­на­ло та­ка, че за­ро­ди­ши­те жи­вот, ко­и­то на­се­ля­ват всички при­род­ни цар­с­т­ва, се на­ми­рат в тя­ло­то на чове­ка. Един­с­т­ве­на­та те­о­рия, доб­ли­жа­ва­ща се в из­вес­т­на сте­пен до ис­ти­на­та, и то са­мо в ед­на мал­ка своя част, е Вайс­ма­но­ва­та те­о­рия[1]. Труд­но раз­би­ра­е­ма в чуд­на­та си слож­ност, тя все пак обяс­ня­ва как, да­же и от глед­на точка на съв­ре­мен­на­та на­у­ка, мо­гат да се срещ­нат ус­лож­не­ния та­ка мно­гоб­рой­ни, раз­но­об­раз­ни и преп­ле­те­ни в без­к­рай­но мал­ко­то прос­т­ран­с­т­во на един за­ро­диш, че в не­го да се от­к­ри­ят сле­ди на хи­ля­ди по­ко­ле­ния, ка­то да­ва пред­с­та­ва и за въз­мож­ност­та ня­кои от те­зи сле­ди да се раз­ви­ят и про­я­вят в съв­ре­мен­ния човек.

Праотците като ръководители
на физическата еволюция

Що се от­на­ся до фи­зичес­ка­та ево­лю­ция, има един клас съ­щес­т­ва, ко­и­то са ней­ни ръ­ко­во­ди­те­ли и па­зи­те­ли. Те дос­та­вят и мо­де­ли­те, спо­ред ко­и­то се из­ра­бот­ва всичко в та­зи ево­лю­ция. Те­зи съ­щес­т­ва в ин­дийс­ка­та ли­те­ра­ту­ра се на­ричат с об­що­то име Пит­ри, или “пра­от­ци”. То­ва наз­ва­ние обаче не е точно и то по твър­де прос­та причина. Пър­во­начал­ни­те Пра­от­ци, т.е. те­зи, за ко­и­то един­с­т­ве­но бих же­ла­ла да за­па­зя то­ва име, пос­то­ян­но се явя­ват в но­ви ро­ли. Ние ги виж­да­ме от­но­во във все­ки кръг и ко­га­то стиг­нем до ево­лю­ци­я­та на соб­с­т­ве­на­та ни пла­не­та, те пак се явя­ват в раз­лични­те ево­лю­ци­он­ни цик­ли. След то­ва ги виж­да­ме да се гу­бят ня­как сред човечес­т­во­то и пос­ле от­но­во да из­ли­зат на сце­на­та в дру­га фор­ма. Те­зи Пра­от­ци са един вид ак­тьо­ри, ко­и­то иг­ра­ят раз­лични ро­ли, сме­няй­ки кос­тю­ми­те си: хо­ра­та са съ­щи­те, но дре­хи­те са дру­ги.
Та­зи смя­на на ро­ли­те твър­де мно­го оза­дачава учени­ци­те на те­о­со­фи­я­та, ко­и­то не зна­ят как да поз­на­ят ак­тьо­ра, кой­то пре­ди то­ва е иг­рал дру­га ро­ля. Част от на­ша­та за­дача тук е да прос­ле­дим те­зи съ­щес­т­ва в тех­ни­те пре­об­ра­зи и да ви­дим как се по­я­вя­ват от­но­во в раз­лични­те цик­ли, ос­та­вай­ки гос­по­да­ри на фи­зичес­ка­та об­ласт: ви­на­ги и ръ­ко­во­ди­те­ли, и мо­де­ли­е­ри, и стро­и­те­ли на смър­т­ния човек.
Наз­ва­ни­е­то Пра­от­ци се да­ва и на те­зи, ко­и­то се на­ричат Аг­ниш­ва­та и ко­и­то ня­мат ни­що об­що с фи­зичес­ко­то тя­ло на чове­ка. За из­вес­т­но вре­ме ще ги ос­та­вим нас­т­ра­на, но пре­ди то­ва ще ка­жем, че те са имен­но три­те вис­ши от се­дем­те кла­са Пра­от­ци, ко­и­то се спо­ме­на­ват в ин­дийс­ки­те Шас­т­ри, но тях ги раз­личава­ме от дру­ги­те по наз­ва­ни­е­то Ару­па, т.е. “без фор­ма”, и ги причис­ля­ва­ме към дру­га ево­лю­ция. Те се за­ни­ма­ват с ан­ге­ли­те и по­ня­ко­га са на­ричани Пра­от­ци на ан­ге­ли­те. Те се за­ни­ма­ват съ­що и с ум­с­т­ве­на­та ево­лю­ция на чове­ка. Сре­ща­ме ги под име­то Ма­на­са­пут­ри, но то­ва име се да­ва на още мно­го дру­ги.

* * *

Пра­от­ци­те на фи­зичес­кия въз­ход на чове­ка, истинските пра­де­ди на на­ше­то тя­ло, са гру­пи­ра­ни в ос­та­на­ли­те чети­ри кла­са, но­се­щи в окул­тиз­ма об­що­то име Бар­хи­шад. То­ва име обаче по­ня­ко­га се да­ва са­мо на един от те­зи кла­со­ве, ко­е­то обър­к­ва мал­ко нещата. Об­що­то име е Бар­хи­шад-пра­от­ци, т.е. те­зи, ко­и­то имат творчес­кия огън. Ма­кар че то­ва име се да­ва спе­ци­ал­но на си­но­ве­те на един от “Си­но­ве­те, ро­де­ни от ума на Брах­ма”, не по-мал­ко вяр­но е, че съ­що­то име слу­жи за оз­начава­не на ця­ла­та гру­па от чети­ри­те кла­са ру­па-Пит­ри, ко­и­то сто­ят начело на фи­зичес­ка­та ево­лю­ция. Та­ка че, ко­га­то го­во­ря за Бар­хи­шад-пра­от­ци­те без дру­ги обяс­не­ния, аз ще ви­зи­рам те­зи чети­ри кла­са от ру­па-Пра­от­ци.
Те­зи чети­ри кла­са, Бар­хи­шад-пра­от­ци­те, ид­ват от Лу­на­та. Чели сме, че Лу­на­та е вра­та­та на Свар­га, един от све­то­ве­те[2], оби­та­ли­ще­то на Пра­от­ци­те. То­ва е вяр­но по от­но­ше­ние на хо­ра­та, за­що­то те пре­ми­на­ват от нис­шия във вис­шия ас­т­ра­лен свят и от там – в ум­с­т­ве­ния. В кос­мичния сми­съл Лу­на­та е вра­та­та, през ко­я­то жи­телите на умствения свят слизат на Земята. Тъй като тези Праотци идват от Лунната верига в Земната, нашата, ги наричаме Лунни праотци, т.е. дошли от Луната.
Първият въпрос, който изниква, когато искаме да разучим тяхната природа е: какво са правили те на Луната и какъв е бил резутатът от пребиваването им там.
Знаем вече, че Лунната верига е тази, която предшества нашата и че сме много тясно свързани с нейната еволюция. Ще ни стане по-ясно какви са придобивките на Лунните праотци по време на Лунната верига, ако за миг си помислим за тези, които тук, на Земята, наричаме Учители. Учители са тези, които преминавайки тук своята човешка еволюция задминават човечеството и, както се казва, са неговият цвят. Те надмогват всички трудности, свързани с овладяването на материята, стават Владици на ма­те­ри­я­та за на­ша­та пла­не­та, Па­зи­те­ли и Пок­ро­ви­те­ли на човечес­т­во­то.
Съ­вър­ше­но съ­ща­та е фун­к­ци­я­та на Лун­ни­те пра­от­ци в ево­лю­ци­я­та на тях­на­та ве­ри­га. Те пре­ми­на­ват през съ­щия човеш­ки път и из­ли­зат от не­го ка­то зре­ли пло­до­ве на та­зи ево­лю­ция. Те се из­ди­гат все по-ви­со­ко и по-ви­со­ко, до­ка­то по­ко­рят ця­ла­та ма­те­рия на Лун­на­та ве­ри­га и я до­ве­дат до със­то­я­ние на пос­луш­но оръ­дие. По­ня­ко­га ги на­ричат Ку­бо­ве, за­що­то по вре­ме на Лун­на­та ве­ри­га са по­ко­ри­ли ма­те­ри­я­та в ней­на­та чет­вор­на фор­ма и я до­на­сят със се­бе си в Зем­на­та ве­ри­га, за да про­дъл­жи тя сво­я­та ево­лю­ция тук. Не­ка ги при­е­мем за Вла­ди­ци на Лу­на­та – наз­ва­ние, ко­е­то чес­то им се да­ва в окул­т­на­та ли­те­ра­ту­ра.
Те са на­ричани и “Си­но­ве на по­лум­ра­ка” по причини, ко­и­то по­каз­ват тех­ни­те от­но­ше­ния с Лу­на­та, но ко­и­то ще раз­г­ле­да­ме по-на­та­тък. На­ричат ги още “Не­бес­ни хо­ра”, “Си­но­ве на Лу­на­та” и “Пра­ро­ди­те­ли”. Не­ка не ги смес­ва­ме (ко­е­то е още ед­на въз­мож­ност за обър­к­ва­не) с мо­на­ди­те от Лун­на­та ве­ри­га, ко­и­то са друг клас Лун­ни пра­ро­ди­те­ли, ид­ва­щи в Зем­на­та ве­ри­га, за да пре­ми­нат към човечес­т­во­то на на­ша­та пла­не­та. Те ня­мат ни­що об­що с Ве­ли­ки­те лун­ни пра­ро­ди­те­ли, ос­вен об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че са ево­лю­и­ра­ли на Лу­на­та под тях­на зак­ри­ла, как­то и ние се­га ево­лю­и­ра­ме тук под зак­ри­ла­та на Учите­ли­те на Мъд­рост­та и Със­т­ра­да­ни­е­то. Те­зи обик­но­ве­ни пра­ро­ди­те­ли, та­ка чес­то смес­ва­ни с дру­ги­те, са мо­на­ди­те дош­ли от Лу­на­та, ед­на част от ко­и­то със­тав­ля­ва мно­зин­с­т­во­то от на­ше­то се­гаш­но човечес­т­во, а дру­га част е зат­во­ре­на в жи­во­тин­с­ко­то, рас­ти­тел­но­то и ми­не­рал­но­то цар­с­т­ва на на­ша­та пла­не­та, тъй ка­то изоб­що всички фор­ми, на­ми­ра­щи се в на­ша­та ве­ри­га, са за­е­ти от те­зи Лун­ни мо­на­ди. Тях съ­що на­ричаме пра­от­ци, но те не са ве­ли­ки­те пра­ро­ди­те­ли.
Не­ка от­бе­ле­жим, че това припокриване на наз­ва­ни­я­та се сре­ща в ин­дийс­ка­та ли­те­ра­ту­ра, при па­ни­хи­ди­те[3] и в обик­но­ве­ния език. За­що­то все­ки човек на из­вес­т­но рав­ни­ще, след ка­то пре­ми­не чис­ти­ли­ще­то, вли­за в Пит­ри­ло­ка[4] и то­га­ва се счита и той за пра­ро­ди­тел. Но ин­ду­си­те зна­ят мно­го доб­ре, че те­зи човеш­ки съ­щес­т­ва са по-ско­ро гос­ти на пра­ро­ди­те­ли­те, тех­ни пи­том­ци, ох­ра­ня­ва­ни и ръ­ко­во­де­ни от тях, от­кол­ко­то са­ми да са от съ­що­то ес­тес­т­во. Ин­ду­сът не смес­ва те­зи хо­ра, ко­и­то след смърт­та си пре­ми­на­ват в Пит­ри­ло­ка, с оне­зи ве­ли­ки мощни праотци, които той постоянно извиква на пани­хи­ди­те и ко­и­то са де­ца на Си­но­ве­те, ро­де­ни от ума на Брах­ма. Въп­ро­сът е в то­ва, че на­ви­кът да се смес­ват те­зи с оне­зи е мно­го раз­п­рос­т­ра­нен и се е заг­нез­дил и в на­ша­та тер­ми­но­ло­гия. Не­ка за по-го­ля­ма яс­но­та се спрем на то­ва наз­ва­ни­е­то Пра­ро­ди­те­ли да бъ­де за­па­зе­но из­к­лючител­но за Вла­ди­ци­те на Лу­на­та, но не и за чле­но­ве­те на на­ше­то обик­но­ве­но човечес­т­во, чиято фи­зичес­ка ево­лю­ция те ръ­ко­во­дят.
В края на сво­я­та ево­лю­ция в Лун­на­та ве­ри­га те­зи Пра­от­ци са се вър­на­ли в ло­но­то на Пла­нет­ния Ло­гос – уп­ра­ви­те­лят на ве­ри­га­та. Бих­ме мог­ли да ка­жем, че те са дос­тиг­на­ли се­га Нир­ва­на. Те вли­зат в съз­на­ни­е­то на ве­ли­кия Гос­по­дар, под чието ръ­ко­вод­с­т­во са ево­лю­и­ра­ли, ста­вай­ки част от Не­го и един вид за­ро­ди­ши на жи­вот в Не­го­во­то тя­ло.
Ко­га­то за­почва Зем­на­та ве­ри­га, т.е. но­во­то тя­ло на Ло­го­са, на­ричан то­га­ва по­ра­ди фун­к­ци­и­те си Брах­ма на сис­те­ма­та, те­зи Пра­ро­ди­те­ли се раж­дат от Не­го­во­то “Тя­ло на по­лум­ра­ка”. Те­зи чети­ри те­ла на Брах­ма са чети­ри­те пла­нет­ни ве­ри­ги: пър­ва­та е Не­го­во­то “Тя­ло на мра­ка”, вто­ра­та – то­ва “на де­ня”, тре­та­та, Лу­на­та ве­ри­га – “на по­лум­ра­ка” и чет­вър­та­та, Зем­на­та, пов­рат­на­та точка – “Тя­ло на зо­ра­та”. Та­ка ро­де­ни от Не­го Пра­от­ци­те се на­ричат Си­но­ве на зо­ра­та, Си­но­ве на во­ля­та, Вла­ди­ци на Йо­га. По­ня­ко­га те се на­ричат Са­мо­ро­де­ни, за­що­то не са раж­да­ни, а са про­из­лез­нали от тя­ло­то на Ло­го­са. “Те са се ро­ди­ли от Не­го­во­то “Тя­ло на по­лум­ра­ка”, каз­ва Виш­ну Пу­ра­на, “ко­га­то Той ме­ди­ти­рал вър­ху се­бе си, ка­то Ба­ща на све­та, и вър­ху ид­ва­не­то на човечес­т­во­то в све­та.” Ва­ра­ха Пу­ра­на го­во­ри съ­що­то, ка­то каз­ва, че се по­я­вя­ват с цве­та на ди­ма във вре­ме­то, ко­га­то Той ме­ди­ти­ра вър­ху сът­во­ре­ни­е­то на всички съ­щес­т­ва; тъй че, как­то по-го­ре ка­зах­ме, във вре­ме­то, ко­га­то той в качес­т­во­то си на Ба­ща ме­ди­ти­ра вър­ху гор­ни­те не­ща, се от­лъчват от Не­го­во­то “Тя­ло на по­лум­ра­ка” те­зи Пра­ро­ди­те­ли, Си­но­ве на во­ля­та – Вла­ди­ци­те на Лун­на­та ве­ри­га.
Би­дей­ки при­те­жа­те­ли на чет­вор­на­та ма­те­рия и на творчес­кия огън, те да­ват на хо­ра­та тех­ния ете­рен двой­ник, пра­на, нис­ша­та ка­ма и жи­во­тин­с­кия за­ро­диш на ума. По­вече не мо­гат да нап­ра­вят, но то­ва е дос­та­тъчно, за да съз­да­дат един жи­во­тин­с­ки човек и всички­те нис­ши фор­ми.
Те­зи пра­ро­ди­те­ли са счита­ни за подчине­ни на Яма, Вла­ди­ка­та на смърт­та, на­ричан Пит­ри­па­ти, т.е. ро­ди­тел на Пра­от­ци­те. По та­зи причина те­ла­та, ко­и­то те да­ват на хо­ра­та са смър­т­ни, тъй ка­то са ро­де­ни в цар­с­т­во­то на Вла­ди­ка­та на про­мя­на­та и смърт­та. Те не мо­гат да да­дат без­с­мър­т­на­та, а са­мо смър­т­на­та част и хо­ра­та, би­дей­ки тех­ни чада, съ­що тряб­ва да са под­в­лас­т­ни на смърт­та. По то­ва имен­но и се раз­личават де­ца­та на Зе­мя­та от де­ца­та на Бу­да, пла­не­та­та Мер­ку­рий. Там хо­ра­та са без­с­мър­т­ни, а зем­ни­ят човек е смър­тен. Ос­вен то­ва дей­ност­та на те­зи пра­ро­ди­те­ли в Зем­на­та ве­ри­га ще съ­дейс­т­ва до го­ля­ма сте­пен и за тях­на­та ево­лю­ция, ка­то ги из­ба­ви от власт­та на смърт­та. В бъ­де­ща­та пла­нет­на ве­ри­га, Пе­та­та, те ще иг­ра­ят ро­ля­та на Ма­на­са­пут­ри, Си­но­ве на ума и Вла­ди­ци на смърт­та.
То­ва е на­ша­та пър­ва сре­ща с Лун­ни­те пра­ро­ди­те­ли. Как­то ка­зах­ме, сре­ща­ме ги пос­то­ян­но. Най-нап­ред ги виж­да­ме ка­то гос­по­да­ри на ма­те­ри­я­та, ко­га­то тряб­ва да се по­я­вят пър­ви­те жи­ви фор­ми в се­гаш­на­та ве­ри­га, ко­га­то пла­не­ти­те се об­ра­зу­ват, но още ня­мат ни­как­ви жи­ви оби­та­те­ли, а са­мо ма­те­ри­я­та на пла­не­ти­те е мо­де­ли­ра­на във фор­ма на сфе­ра. Сре­ща­ме ги още в начало­то на Пър­вия кръг. Как да опи­ша то­ва, ко­е­то би ви­дя­ло “бо­жес­т­ве­но­то око” на един йо­га, ако се спре­ше вър­ху то­зи Пър­ви кръг? Бих же­ла­ла да на­ри­су­вам ед­на кар­ти­на, ко­я­то ма­кар и не­съ­вър­ше­на, да да­де ня­как­ва пред­с­та­ва. Не­ка си пред­с­та­вим ги­ган­т­с­ка ма­са от ог­не­на ма­те­рия, ко­я­то се въл­ну­ва, ки­пи, пре­мя­та се и се про­ме­ня, дви­жи се на чудо­вищ­ни въл­ни, сгъс­тя­вай­ки се бав­но в три раз­лични сте­пе­ни на гъс­то­та, в се­дем проз­рачни фор­ми. Труд­но е да се на­ре­кат “фор­ми” те­зи се­дем ма­си, до­ри да сле­зем до чет­вър­та­та, за­що­то пър­ва­та фор­ма на Зе­мя­та е още ед­ва раз­личима, пред­с­тав­ля­ва­ща са­мо ни­щож­на ци­па от етер – блес­тя­ща и на­же­же­на. В то­зи Пър­ви кръг не се виж­да ни­що, ос­вен тези ог­не­ни фор­ми, се­дем на брой, от ко­и­то чет­вър­та­та е бъ­де­ща­та Зе­мя. Тя се виж­да най-доб­ре. Над нея по низ­хо­дя­ща­та дъ­га ви­та­ят три дру­ги сен­ки, плу­вай­ки в на­же­же­ни­те об­ла­ци; сен­ки, ко­и­то са все по-не­оп­ре­де­ле­ни. Пак над нея, по въз­хо­дя­ща­та дъ­га, ед­ва за­бе­ле­жи­ми, има три дру­ги сен­ки – съ­що на­же­же­ни. Всичко то­ва пред­с­тав­ля­ва ед­на ги­ган­т­с­ка па­но­ра­ма от пла­мъ­ци, ко­и­то ту при­е­мат фор­ма­та на сфе­ри, ту я гу­бят, ка­то слис­ват зри­те­ля със сво­я­та не­въ­об­ра­зи­ма си­ла и не­о­пи­су­е­ма мощ.

<< НАЗАД  |  НАПРЕД >>
към съдържанието на книгата >>

_______________________

[1]Август Вайсман (1834 – 1914) – немски биолог, автор на интересни изследвания върху живота на клетките. – Б. ред.
[2] Раят, умственият свят. — Б. а.
[3] Shraddha – служба за покойните – Б. прев.
[4] Pitriloka – обиталището на Прародителите, което може да бъде в астралния или в двете подразделения на умствения свят, според положението на Прародителите. – Б. прев.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

ПОЛЕТО НА ЕВОЛЮЦИЯТА (4) ИНТЕЛЕКТУАЛНО РОДОСЛОВИЕ (8) ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДУМАТА “ЧОВЕК” (5) Теософското общество (1) – възникване и повели