Функциите на четирите класа Бархишад-питри (7)

Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант.
Фотография: NASA

Все­ки от чети­ри­те кла­са Бар­хи­шад-пит­ри, или Лун­ни (фор­ме­ни) пра­ро­ди­те­ли, стои начело на един от чети­ри­те пос­ле­до­ва­тел­ни кръ­га на на­ша­та Зем­на ве­ри­га: те­зи, чието тя­ло е най-мал­ко плът­но, уп­рав­ля­ват Пър­вия кръг, след­ва­щи­те – Вто­рия, ид­ва­щи­те след тях по плът­ност на тя­ло­то си – Тре­тия и най-плът­ни­те от всички уп­рав­ля­ват Чет­вър­тия кръг, или то­зи, кой­то е с най-плът­на ма­те­рия. Все­ки един от чети­ри­те кла­са има по се­дем сте­пе­ни, или под­к­ла­со­ве, та­ка че във все­ки кръг и на вся­ка от пла­не­ти­те сре­ща­ме “се­дем кла­са пра­ро­ди­те­ли” – за го­ля­мо учуд­ва­не на мно­го те­о­со­фи, ко­и­то са учили, че има се­дем кла­са Пра­от­ци, но ко­га­то се го­во­ри за Аг­ниш­ва­та-пит­ри, а тук има­ме ра­бо­та са­мо с Бар­хи­шад-пит­ри. Та­зи не­яс­но­та се раз­сей­ва вед­на­га, щом схва­нем доб­ре, че във все­ки от те­зи се­дем кла­са има се­дем под­к­ла­са ару­па и ру­па, ко­и­то се раз­личават един от друг по фа­зи­те на сво­я­та ево­лю­ция. По то­зи начин в чети­ри­те ве­ли­ки кла­са ру­па-Пит­ри има­ме 28 под­раз­де­ле­ния – по се­дем раз­де­ле­ния за все­ки клас, с ко­и­то имен­но ще има­ме ра­бо­та във все­ки кръг. От чети­ри­те ве­ли­ки кла­са са­мо по един се за­ни­ма­ва с от­де­лен кръг и имен­но не­го­ви­те под­к­ла­со­ве са тези, ко­и­то обик­но­ве­но сре­ща­ме под име­то “се­дем кла­са Лун­ни пра­от­ци”.
Чети­ри­те глав­ни кла­са се раз­личават по сво­и­те те­ла: на пър­вия клас най-нис­ше тя­ло е причин­но­то, вто­ри­ят има за ин­с­т­ру­мент на про­я­ва ум­с­т­ве­но­то тя­ло, тре­ти­ят упот­ре­бя­ва ас­т­рал­но­то си тя­ло, а чет­вър­ти­ят – етер­ния двой­ник. По то­зи начин с уве­личава­не плът­ност­та на пла­не­ти­те в пос­ле­до­ва­тел­ни­те кръ­го­ве, пра­ро­ди­те­ли­те, ко­и­то ръ­ко­во­дят фи­зичес­ка­та ево­лю­ция, до­на­сят със се­бе си все по-плът­ни и по-плът­ни те­ла, ко­и­то са по-доб­ре прис­по­со­бе­ни за за­дачата, ко­я­то им пред­с­тои. Кол­ко­то по­вече изучава­ме ево­лю­ци­он­ния план, тол­ко­ва по­вече ни учуд­ва съ­вър­ше­но­то прис­по­со­бя­ва­не на ед­на част към дру­га.
Как­то вече спо­ме­нах­ме, те­зи Бар­хи­шад-пит­ри при­над­ле­жат към пос­лед­на­та от творчес­ки­те йе­рар­хии, ко­я­то на­ричаме Сед­ма, ма­кар че в дейс­т­ви­тел­ност тя е Два­на­де­се­та. Те за­по­вяд­ват на го­ля­мо мно­жес­т­во при­род­ни ду­хо­ве, ко­и­то са ис­тин­с­ки­те стро­и­те­ли на фор­ми­те – не­що ка­то зи­да­ри, а са­ми­те Пра­от­ци мо­гат да се срав­нят с ар­хи­тек­ти­те. Пос­лед­ни­те да­ват пла­на, мо­де­ли­те, а тех­ни­те подчине­ни – то­ва безчис­ле­но мно­жес­т­во съ­щес­т­ва – ра­бо­тят по те­зи пла­но­ве и мо­де­ли, ка­то из­би­рат ма­те­ри­ал­ни­те час­ти­ци и пос­та­вят вся­ка на мяс­то­то й. Не­ка от­бе­ле­жим ми­мо­хо­дом, че тъй ка­то в ин­дийс­ка­та ли­те­ра­ту­ра с “де­ва” се на­зо­ва­ват всички те­зи ду­хо­ве-стро­и­те­ли, то 33-те ми­ли­о­на де­ви, ко­и­то чес­то се спо­ме­на­ват, из­г­леж­да са не­об­хо­ди­ми на при­ро­да­та за ре­а­ли­зи­ра­не на ней­ния план, та­ка че тях­на­та мно­гочис­ле­ност не би­ва да ни учуд­ва.
Ко­га­то Пу­ра­ни­те го­во­рят за Зе­мя­та и за шест ней­ни пла­не­ти, те пра­вят опи­са­ни­е­то си по един стра­нен начин, кой­то мно­го пъ­ти е пре­диз­вик­вал иро­ни­я­та на мно­зи­на от дип­ло­ми­ра­ни­те ин­дийс­ки учени. То­ва осо­бе­но за­ся­га опи­са­ни­е­то на се­дем­те су­хи зе­ми или Дви­пи, раз­де­ле­ни ед­на от дру­га с ин­те­рес­ни оке­а­ни от мля­ко и пр. “Кол­ко са смеш­ни тия при­каз­ки на древ­ни­те”, въз­к­ли­ца­ват съв­ре­мен­ни­те кри­ти­ци. При то­ва те­зи древ­ни хо­ра са пи­са­ли мно­го по-мъд­ро от мъд­ре­ци­те на ХIХ сто­ле­тие, за­що­то тях­на­та жи­во­пис­на кар­ти­на да­ва ед­на вяр­на пред­с­та­ва за Пла­нет­на­та ве­ри­га, къ­де­то вся­ка су­ша (Дви­па) пред­с­тав­ля­ва ед­на от пла­не­ти­те, а то­ва, ко­е­то на­ричат оке­ан е про­дъл­же­ни­е­то на ма­те­ри­я­та меж­ду две пла­не­ти, раз­де­ля­ща ги съ­що ка­то мо­ре, ко­е­то не мо­же да бъ­де преп­лу­ва­но, ос­вен от оне­зи, ко­и­то са раз­ви­ли вис­ши­те те­ла и та­ка са при­до­би­ли спо­соб­ност­та да плу­ват из те­зи ве­ли­ки мо­ре­та от ма­те­рия.
Ако мо­жем да се из­диг­нем до ня­кое ви­со­ко по­ле и да наб­лю­да­ва­ме Ве­ри­га­та от­го­ре, ще ви­дим точно то­ва, ко­е­то ни да­ва опи­са­ни­е­то в Пу­ра­ни­те, а имен­но се­дем­те су­хи зе­ми и се­дем­те оке­а­на око­ло тях – ог­ром­ни въл­ни от ма­те­рия с раз­лична плът­ност, дви­же­щи се меж­ду пла­не­ти­те и на­ричани с име­на­та на зем­ни течнос­ти, на ко­и­то те най-мно­го при­личат по вън­ш­ния си вид. Мо­же би е греш­ка да се опит­ва­ме да отъж­дес­т­вя­ва­ме те­зи опи­са­ния със зем­ни не­ща, ко­га­то те се от­на­сят до се­дем­те пла­не­ти на Ве­ри­га­та – сфе­ри, съв­сем раз­личава­щи се помежду си, една от които е нашата Земя, наречена Джам­буд­ви­па. Въз­мож­но е те­зи опи­са­ния да не са в съг­ла­сие със съв­ре­мен­ни­те идеи за точни кла­си­фи­ка­ции или пък да не са стро­го научни. Но у обик­но­ве­ни­те умо­ве, за ко­и­то са пред­наз­начени, те из­вик­ват жи­ви и жи­во­пис­ни кар­ти­ни. И ко­га­то съв­ре­мен­ни­ят яс­но­ви­дец зас­та­не на мяс­то­то, от ко­е­то е наб­лю­да­вал ав­то­рът на Пу­ра­ни­те та­зи сце­на, той ще ви­ди пред се­бе си съ­ща­та чуд­на па­но­ра­ма със се­дем­те пла­не­ти, за­о­би­ко­ле­ни от сво­и­те оке­а­ни от не­ор­га­ни­зи­ра­на ма­те­рия.

Първи кръг

Не­ка се вър­нем към на­ша­та кар­ти­на от огън и проз­рачни­те пла­не­ти, плу­ва­щи в ог­не­ни мо­ре­та.
Вър­ху пър­ва­та от те­зи сфе­ри, ко­я­то е най-не­оп­ре­де­ле­на и най-сил­но на­же­же­на, сли­за пър­ви­ят клас Лун­ни пра­ро­ди­те­ли. Те да­ват пър­вия мо­дел на фор­ми­те, ко­и­то ще слу­жат за жи­ли­ще на всички, ко­и­то ги след­ват. Иде­и­те за те­зи мо­де­ли съ­щес­т­ву­ват в ума на Пла­нет­ния Ло­гос, но на Пра­ро­ди­те­ли­те е ос­та­ве­на ра­бо­та­та по мо­де­ли­ра­не­то на пър­ви­те фор­ми от ог­не­на ма­те­рия, ко­и­то ще слу­жат за жи­ли­ще на мо­на­ди­те от Лун­на­та ве­ри­га, ко­га­то сля­зат. Не­об­хо­ди­мо е те да ста­ват оби­та­те­ли на ма­те­ри­я­та от ве­ри­га­та, за­що­то без то­ва не ще мо­гат да об­ра­зу­ват фор­ми от нея. Те не мо­гат да ра­бо­тят с ма­те­рия, ко­я­то не е тях­на. За­то­ва пър­во­то не­що, ко­е­то тряб­ва да нап­ра­вят, е са­ми да ми­нат през всички ви­до­ве ма­те­рия и ка­то я нат­ру­пат око­ло въз­душ­ни­те си те­ла, да я пре­об­ра­зу­ват пос­ред­с­т­вом своя творчес­ки огън в за­ро­диш­ни фор­ми, ко­и­то ле­ка-по­ле­ка, раз­ви­вай­ки се и уз­ря­вай­ки, ще ста­нат с течение на ве­ко­ве­те фор­ми­те, ко­и­то виж­да­ме вър­ху чет­вър­та­та пла­не­та от Чет­вър­тия кръг. Все­ки под­к­лас из­ра­бот­ва се­дем ти­пични фор­ми във вся­ко от при­род­ни­те цар­с­т­ва на вся­ка пла­не­та (за­що­то на­ис­ти­на във вся­ко цар­с­т­во има по се­дем ти­па, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват ре­дом) и те­зи имен­но са се­дем­те ти­па на се­дем­те под­к­ла­са пра­ро­ди­те­ли във все­ки кръг. В то­зи Пър­ви кръг те са са­мо ци­пес­ти фор­ми от ог­не­на ма­те­рия.
Ха­рак­те­рис­ти­ка­та на пър­ва­та пла­не­та А е та­ка­ва, че там ня­ма ни­то ед­на фор­ма в сми­съ­ла, кой­то ние вла­га­ме днес в та­зи ду­ма. Та­ка раз­лична е тя от фор­ми­те, ко­и­то поз­на­ва­ме, че се на­рича арупна, без­фор­ме­на. Въп­ре­ки то­ва там има фор­ма, но не та­ка­ва, как­ва­то познава смър­т­ни­ят човек. На­рича се про­то­тип­на, т.е. иде­ал­на, със­та­ве­на от есен­ци­я­та на из­лъчена­та ми­съл-фор­ма, ко­я­то е не­оп­ре­де­ле­на и про­мен­ли­ва, смът­на, съ­вър­ше­но не­по­нят­на и не­у­ло­ви­ма за кон­к­рет­ния ум. Мо­же да бъ­де поз­на­та са­мо по един начин, а имен­но по си­ла­та на фак­та, че сли­зай­ки в един по-до­лен свят, се раз­па­да на не­из­б­ро­и­мо ко­личес­т­во кон­к­рет­ни фор­ми, вся­ка от ко­и­то за­паз­ва при­ли­ка­та си с нея в то­зи сми­съл, че пред­с­та­вя ней­ни­те съ­щес­т­ве­ни ха­рак­те­рис­ти­ки и въз­п­ро­из­веж­да не­що от ней­ния об­раз. Мо­же би ще ни ста­не по-яс­но в как­во се със­тои въп­ро­сът, ако си по­мог­нем с ед­но ин­те­рес­но сред­с­т­во, ко­е­то на вре­ме­то, при за­раж­да­не­то на би­о­ло­гична­та на­у­ка, е би­ло упот­ре­бе­но за илюс­т­ри­ра­не на то­ва, ко­е­то се раз­би­ра под ду­ма­та “тип”. Про­фе­сор Оуен, из­с­лед­вай­ки слож­ния род на мле­ко­пи­та­е­щи­те, пра­ви опит да от­к­рие и ком­би­ни­ра тех­ни­те об­щи ха­рак­те­рис­ти­ки. Той от­к­ри­ва, че съ­щес­т­ву­ват из­вес­т­ни при­ли­ки меж­ду мле­ко­пи­та­е­щи­те: нап­ри­мер на­личие на гръб­начен стълб, чети­ри край­ни­ка и пр. Съ­би­ра то­га­ва всички об­щи чер­ти у мле­ко­пи­та­е­щи­те, ко­и­то из­с­лед­ва и съз­да­ва ед­на обе­ди­ня­ва­ща фор­ма, ко­я­то не при­лича на ни­що поз­на­то в све­та ни­то по су­ша­та, ни­то във во­да­та, и ко­я­то той на­рича “про­то­тип на мле­ко­пи­та­е­щи­те”. То­ва е са­мо ед­на фан­та­зия на учена, с ко­я­то той ис­ка да улес­ни научно­то из­с­лед­ва­не. Но в дейс­т­ви­тел­ност оно­ва, ко­е­то съз­да­ва по то­зи начин, из­ли­за по-вяр­но, от­кол­ко­то са­ми­ят той е очак­вал. По­доб­ни про­то­ти­пи съ­щес­т­ву­ват в ду­ха на Ло­го­са за вся­ко от при­род­ни­те цар­с­т­ва: про­то­ти­пи на ми­не­ра­ли, на рас­те­ния, на жи­вот­ни и на хо­ра. Те съ­щес­т­ву­ват там са­мо ка­то идеи, Пла­то­но­ви идеи, как­то се каз­ва по­ня­ко­га, за­що­то Пла­тон е при­да­вал го­ля­мо значение на те­зи идеи в сво­я­та фи­ло­со­фия. Те­зи идеи се на­ми­рат в ума на Ло­го­са, а ар­хи­тек­ти­те, т.е. Бар­хи­шад-пра­от­ци­те, ги въз­п­ро­из­веж­дат от ума на Ло­го­са в пла­не­та­та А, най-вис­ша­та от пла­нет­на­та ве­ри­га. Ето за­що та­зи пла­не­та се на­рича Пла­не­та на про­то­ти­пи­те, за­що­то там имен­но във все­ки кръг се на­ми­рат всички про­то­ти­пи, ко­и­то ще слу­жат за осно­ва на ево­лю­ци­я­та на фор­ми­те в да­де­ния кръг.
По­ня­ко­га Пу­ра­ни­те за­гат­ват за те­зи фор­ми и се опит­ват да ги опи­шат, но те­зи опи­са­ния из­г­леж­дат стран­ни, гру­би и не­по­нят­ни. Мно­го от учени­те, ко­и­то поз­на­ват, до­ри отчас­ти, най-но­ви­те на­у­ки, се по­диг­ра­ват на ста­ри­те Мъд­ре­ци, ко­и­то са се пос­та­ра­ли да опи­шат те­зи не­о­бик­но­ве­ни фор­ми, съв­сем раз­лични от всичко, ко­е­то човеш­ки­ят дух е в със­то­я­ние днес да раз­бе­ре. Но Мъд­ре­ците са зна­е­ли не­що по­вече от съв­ре­мен­ни­те учени: зна­е­ли са за те­зи про­то­тип­ни фор­ми, ос­но­ви­те на всички фор­ми, а съ­щес­т­ва­та, за ко­и­то се го­во­ри в Пу­ра­ни­те, са про­то­ти­пи, а не фор­ми­те та­ки­ва, как­ви­то те съ­щес­т­ву­ват в нис­ши­те све­то­ве. Ня­мам ду­ми да из­ра­зя, ни­то мо­га да дам пред­с­та­ва за те­зи не­о­бик­но­ве­ни тво­ре­ния – ду­ми, ко­и­то да да­дат пред­с­та­ва за тях по-доб­ра от та­зи, ко­я­то ни да­ват Пу­ра­ни­те, кол­ко­то и не­оп­ре­де­ле­на, стран­на и не­до­дя­ла­на да из­г­леж­да тя. То­ва е най-доб­ро­то опи­са­ние, ко­е­то мо­же би изоб­що човеш­ка­та реч би мог­ла да да­де.
Да пре­ми­нем към след­ва­ща­та точка. Как­то ка­зах, все­ки кръг раз­ви­ва от­дел­на ево­лю­ция: еле­мен­тал­на, ми­не­рал­на, рас­ти­тел­на, жи­во­тин­с­ка и човеш­ка. Фор­ми, ко­и­то още не се сре­щат на ня­коя от пла­не­ти­те, все пак съ­щес­т­ву­ват в ума на Ло­го­са; те ви­та­ят над пла­не­ти­те в за­ро­диш­но със­то­я­ние, та­ка че в ат­мос­фе­ра­та на ед­на пла­не­та мо­же да се чете ней­на­та бъ­де­ща ис­то­рия. То­ва е имен­но ед­но от тъл­ку­ва­ни­я­та на из­ра­за: “чете­не в ас­т­рал­на свет­ли­на”. И та­ка на Пър­ва­та пла­не­та в Пър­вия кръг от на­ша­та ве­ри­га Пра­ро­ди­те­ли­те съз­да­ват про­то­ти­пи­те на пър­ви­те три, еле­мен­тал­ни­те, и на ми­не­рал­но­то цар­с­т­ва. Са­мо ти­по­ве­те от вис­ше­то еле­мен­тал­но цар­с­т­во са зре­ли и съ­вър­ше­ни то­га­ва. Те­зи от дол­но­то и сред­но­то еле­мен­тал­ни цар­с­т­ва са за­ро­диш­ни ти­по­ве, а ти­по­ве­те от ми­не­рал­но­то цар­с­т­во са са­мо яд­ки (се­ме­на), ко­и­то съ­дър­жат в по­тен­ци­ал­но със­то­я­ние всичко, ко­е­то ще се раз­вие от тях в Чет­вър­тия кръг. Пър­ви­ят клас Бар­хи­шад-пра­ро­ди­те­ли об­лича те­зи про­то­ти­пи в проз­рачна ма­те­рия и на­се­ля­ва с тях на­же­же­на­та пла­не­та. В ат­мос­фе­ра­та на пла­не­та­та дру­ги­те три кла­са Бар­хи­шад-пра­от­ци се за­ни­ма­ват със за­ро­ди­ши­те на бъ­де­що­то рас­ти­тел­но цар­с­т­во от Вто­рия кръг, със за­ро­ди­ши­те на бъ­де­що­то жи­во­тин­с­ко цар­с­т­во от Тре­тия кръг и със за­ро­ди­ши­те на бъ­де­що­то човеш­ко цар­с­т­во от Чет­вър­тия кръг. Те­зи за­ро­ди­ши по ни­що не при­личат на рас­ти­тел­ни­те, жи­во­тин­с­ки­те и човеш­ки фор­ми: то­ва са са­мо крис­та­ли­за­ции (ако мо­же та­ка да се го­во­ри за ед­на тъй фи­на ма­те­рия), аг­ре­га­ти от ма­те­рия; те пре­би­ва­ват в ло­но­то на при­ро­да­та така, как­­­то за­­ро­­ди­­шът в ут­­­ро­­ба­­та на май­ка­та и пра­вил­но е ка­за­но, че ко­га­то дой­де вре­ме­то да­ разберем мис­те­ри­я­та на из­рас­т­ва­не­то на чове­ка, це­ли­ят творчес­ки план ще се раз­к­рие пред очите ни.
И та­ка, вър­ху та­зи пла­не­та А Пра­ро­ди­те­ли­те вър­шат уси­ле­но сво­я­та ра­бо­та: съз­да­ват про­то­ти­пи­те, об­личат се са­ми, как­то се каз­ва, във фор­ми­те, ко­и­то са съз­да­ли и след то­ва ми­на­ват на­бър­зо през за­ро­диш­ни­те фор­ми в окол­на­та ат­мос­фе­ра, за да съ­бу­дят в тях пър­ви­те зачатъ­ци на жи­вот. Те пре­ми­на­ват на пла­не­та­та В, вто­ра­та, къ­де­то офор­мят ум­но­же­ни­те кон­к­рет­ни фор­ми, про­из­лез­ли от ори­ги­нал­ни­те про­то­ти­пи. Ня­ма ни­как­ва чув­с­т­ви­тел­на про­мя­на във фор­ми­те, на­се­ля­ва­щи окол­на­та ат­мос­фе­ра: всички уси­лия са пос­ве­те­ни на еле­мен­тал­но­то и ми­не­рал­но­то цар­с­т­ва, къ­де­то нап­ре­дъ­кът е го­лям. От­там, на тре­та­та пла­не­та С, офор­мят по-плът­ни фор­ми, но и те са все още са­мо ед­но сгъс­тя­ва­не на огъ­ня, как­то мо­гат да се ви­дят в един огън сло­е­ве от бял и жълт пла­мък, а след то­ва и чер­ве­на жар. Та­ки­ва са един­с­т­ве­ни­те ви­ди­ми раз­ли­ки, ко­и­то мо­гат да бъ­дат наб­лю­да­ва­ни в огъ­ня на пос­ле­до­ва­тел­ни­те пла­не­ти.
Най-пос­ле те сли­зат на Зе­мя­та, къ­де­то ми­не­ра­ли­те дос­ти­гат до фи­зичес­ко със­то­я­ние, а ос­та­на­ли­те фор­ми все още сто­ят в ат­мос­фе­ра­та на­о­ко­ло. За­ро­диш­ни­те фор­ми на ми­не­ра­ли­те се по­я­вя­ват са­мо смът­но вър­ху на­ша­та на­же­же­на Зе­мя във вид на тън­ки и свет­ли ци­пи и та­ка про­дъл­жа­ва до­ка­то се стиг­не Сед­ма­та пла­не­та. През то­ва вре­ме ця­ло­то ми­не­рал­но цар­с­т­во е офор­ме­но, ма­кар че в то­ва ци­пес­то със­то­я­ние нямаме ми­не­ра­ли та­ки­ва, как­ви­то ги зна­ем ние – твър­ди, крис­тал­ни и пр., а са­мо някакви го­ре­щи га­зо­об­раз­ни ма­си. Всичко, ко­е­то днес е ми­не­рал­но­то цар­с­т­во, на пос­лед­на­та пла­не­та на то­зи Пър­ви кръг се на­ми­ра във вид на ци­пес­ти, тън­ки за­ро­ди­ши, за да ста­нат по-бо­га­ти, по-плът­ни и по-слож­ни през след­ва­щи­те кръ­го­ве.
Ра­бо­та­та на Пра­от­ци­те мо­же да се ре­зю­ми­ра та­ка: на пла­не­та А те съз­да­ват се­дем­те про­то­ти­па на съ­от­вет­ни­те се­дем при­род­ни цар­с­т­ва; на пла­не­та­та В ум­но­жа­ват фор­ми­те, съ­дър­жа­щи съ­щин­с­ки­те ха­рак­те­рис­ти­ки на все­ки про­то­тип; на пла­не­та­та С да­ват по-го­ля­ма плът­ност на те­зи фор­ми; на пла­не­та­та D ги офор­мят в още по-плът­на ма­те­рия; на пла­не­та­та Е ги ус­лож­ня­ват и за­почват пос­те­пен­но да ги об­ра­бот­ват; на пла­не­та­та F ги съз­да­ват от фи­на ма­те­рия и нак­рая на пла­не­та­та G ги усъ­вър­шен­с­т­ват. То­ва е начинът, по кой­то Прародителите ра­бо­тят в да­ден Кръг, ма­кар че са­мо в Пър­вия те се об­личат с ма­те­рия и жи­ве­ят в нея вре­мен­но, за да мо­гат да я ус­во­ят за ра­бо­та. При сво­я­та стро­и­тел­на дей­ност те си слу­жат са­мо с гор­ни­те чети­ри със­то­я­ния на ма­те­ри­я­та във все­ки свят. Ко­га­то пър­ви­ят клас Бар­хи­шад-пра­от­ци за­вър­ши опи­са­на­та дей­ност вър­ху вся­ка от пла­не­ти­те, Лун­ни­те мо­на­ди, сли­за­щи в Зем­на­та ве­ри­га, вли­зат на­го­то­во в сът­во­ре­ни­те и след то­ва на­пус­на­ти от тях фор­ми. Сли­зай­ки от Лу­на­та мо­на­ди­те вли­зат най-нап­ред в еле­мен­тал­ни­те цар­с­т­ва и през тях в ми­не­рал­ни­те и дру­ги фор­ми, на­пус­на­ти от Пра­от­ци­те. Тех­ни­те се­дем кла­са, как­то ви­дях­ме вече, са дос­тиг­на­ли раз­лични сте­пе­ни на ево­лю­ция и сле­до­ва­тел­но са раз­ви­ли раз­лични си­ли. Ня­кои от тях – най-мла­ди­те, в Лун­на­та ве­ри­га ед­ва са дос­тиг­на­ли слаб съз­на­те­лен жи­вот. Дру­ги от тях са пре­ми­на­ли през лун­ни­те цар­с­т­ва и са дос­тиг­на­ли до ти­по­ве­те на лун­ни­те жи­во­тин­с­ки фор­ми. Та­зи раз­ли­ка в сте­пен­та на из­рас­т­ва­не­то и в ево­лю­ци­я­та на съз­на­ни­е­то има за­бе­ле­жи­тел­но пос­лед­с­т­вие: кол­ко­то мо­на­да е по-нап­ред­на­ла, тол­ко­ва нейни­ят прог­рес в све­та на фор­ми­те е по-бърз и от­тук за­почва все по-го­ля­ма­та раз­ли­ка меж­ду раз­лични­те кла­со­ве по вре­ме на ево­лю­и­ра­не­то им. Нис­ши­те ос­та­ват все по-на­зад и по-на­зад вслед­с­т­вие на бър­зи­на­та на прог­ре­са у по-раз­ви­ти­те. Най-доб­ри­ят начин да илюс­т­ри­ра­ме то­ва (каз­вам са­мо да “илюс­т­ри­ра­ме”, за­що­то те­зи, ко­и­то ос­та­ват на­зад, са са­мо 1/7 от всички мо­на­ди в да­ден клас) е да си при­пом­ним арит­ме­тична­та и ге­о­мет­рична­та прог­ре­сии. Нап­ри­мер, ако из­хо­дим от 3 и при­ба­вя­ме по 3, ще по­лучим 3, 6, 9, 12, ко­е­то ще ни да­де пред­с­та­ва за пър­вия начин на прог­ре­си­ра­не. Но ако взе­мем ге­о­мет­рична­та про­пор­ция, ще по­лучим 3, 9, 27, 81. Раз­ли­ка­та е очевид­на. Спо­ред пър­вия ме­тод има­ме са­мо 12 в чет­вър­та­та фа­за, а спо­ред вто­рия има­ме 81. Раз­ли­ка­та се дъл­жи на раз­лични­те ме­то­ди. Приб­ли­зи­тел­но съ­що­то ста­ва и с Лун­ни­те мо­на­ди: ко­га­то тех­ни­ят пър­ви клас стиг­не до най-дол­ния етап по­дор­га­ничес­ки човеш­ки фор­ми на пла­не­та­та А, той вече е ми­нал през 42 ти­па от фор­ми, до­ка­то пос­лед­ни­ят клас е ми­нал ед­ва пър­вия от се­дем­те ета­па на най-долно­то еле­мен­тал­но цар­с­т­во. Пър­ви­ят клас пъ­ту­ва се­дем пъ­ти по-бър­зо от пос­лед­ния. В края на Пър­вия кръг пър­ви­ят клас Лун­ни мо­на­ди е ми­нал през 49 ста­дия от ево­лю­ци­я­та на фор­ма­та, т.е. се­дем ста­дия във вся­ко от се­дем­те цар­с­т­ва, докато в същото това време най-дол­ни­ят клас, сед­ми­ят, е ми­нал са­мо през се­дем про­ме­ни на ево­лю­ци­я­та на фор­ма­та – се­дем­те, ко­и­то със­тав­ля­ват най-дол­но­то от еле­мен­тал­ни­те цар­с­т­ва. През ос­та­на­ли­те кръ­го­ве мо­на­ди­те от пър­вия клас не ми­на­ват през ни­кое от дол­ни­те цар­с­т­ва, а вли­зат нап­ра­во в човеш­ко­то цар­с­т­во. Ко­га­то прик­лючи Пър­ви­ят кръг, нас­тъп­ва пра­лая, т.е. ня­кол­ко ве­ка почив­ка, пре­ди от­но­во да се под­но­ви съз­да­ва­не­то на фор­ми.

Втори кръг

То­га­ва за­почва Вто­ри­ят кръг и вто­ри­ят клас Бар­хи­шад-пра­от­ци се за­ла­вя за ра­бо­та. Те сва­лят про­то­ти­пи­те на рас­ти­тел­ни­те фор­ми вър­ху пла­не­та­та А, да­ват им кон­к­рет­ни фор­ми вър­ху пла­не­та­та В, сгъс­тя­ват ги вър­ху пла­не­та­та С и вър­ху D те ста­ват фи­зичес­ки. По съ­що­то вре­ме за­ро­диш­ни­те фор­ми на жи­вот­ни­те и хо­ра­та ос­та­ват в ат­мос­фе­ра­та и про­дъл­жа­ват да се раз­ви­ват. А човеш­ки­те за­ро­ди­ши, ко­и­то през Пър­вия кръг са има­ли са­мо стран­ни крис­тал­ни фор­ми, по­доб­ни на те­зи от ми­не­рал­но­то цар­с­т­во, се раз­ви­ват в то­зи по­доб­но на рас­те­ни­я­та или дър­ве­та­та – с ги­ган­т­с­ки влак­на, ка­то по ни­що не на­по­до­бя­ват чове­ка, ма­кар че те­зи рас­ти­тел­ни фор­ми днес все още мо­гат да се ви­дят в човеш­кия ем­б­ри­он. През то­зи кръг стро­и­те­ли­те въ­веж­дат във всички те­ла га­зо­об­раз­ни час­ти­ци от тре­то­то под­по­ле.

Трети кръг

Пре­ми­на­ва­ме в Тре­тия кръг. Пла­не­ти­те се­га са мно­го по-плът­ни, ма­кар че все още са све­те­щи и етер­ни. Тук се раз­ви­ват жи­вот­ни­те. В то­зи кръг ра­бо­ти тре­ти­ят клас Бар­хи­шад-пра­от­ци и с уве­личава­не на плът­ност­та те сва­лят за­ро­диш­ни­те про­то­ти­пи на жи­вот­ни­те, да­ват им по-кон­к­рет­ни фор­ми, ко­и­то вър­ху пла­не­та­та D дос­ти­гат по-го­ля­ма оп­ре­де­ле­ност. Виж­да­ме човеш­ки­те за­ро­ди­ши, чиито брой се е уве­личил твър­де мно­го с при­иж­да­не­то на но­ви при­шъл­ци от Вто­рия кръг, да плу­ват в ат­мос­фе­ра­та на пла­не­та­та, взе­май­ки стран­ни жи­во­тин­с­ки фор­ми – чудо­вищ­ни, ужас­ни на глед, ги­ган­т­с­ки съ­щес­т­ва, при­лични на май­му­ни, с ясен печат от своя жи­во­тин­с­ки про­из­ход в за­ро­диш­ни­те си фор­ми. Човеш­ки­ят за­ро­диш, през вре­ме на вът­ре­ут­роб­но­то си раз­ви­тие, все още но­си сле­ди от то­зи пе­ри­од. В то­зи кръг стро­и­те­ли­те въ­веж­дат във всички те­ла вод­ни час­ти­ци от вто­ри­те под­по­ле­та.

Четвърти кръг

След то­ва за­почва Чет­вър­ти­ят кръг. Чет­вър­ти­ят клас Бар­хи­шад-пра­от­ци – те­зи, ко­и­то имат етер­ни те­ла, се за­ла­вят за ра­бо­та и пре­на­сят на пла­не­та­та А човеш­ки­те про­то­ти­пи – чудес­ни про­то­ти­пи на то­ва, ко­е­то ще пред­с­тав­ля­ва чове­кът и ко­е­то той дейс­т­ви­тел­но пред­с­тав­ля­ва, за­що­то там са пър­во­об­ра­зи­те на Се­дем­те ра­си. Шес­та­та и Сед­ма­та се раз­личават по бля­съ­ка и ху­бост­та си и да­ват пред­с­та­ва за то­ва, ко­е­то ще пред­с­тав­ля­ват раз­ви­ти­те ти­по­ве на бъ­де­щи­те ра­си и кръ­го­ве. След то­ва виж­да­ме да сли­зат и да уве­личават плът­ност­та си фор­ми­те, ко­и­то ще се раз­ви­ват вър­ху чет­вър­та­та пла­не­та – на­ша­та Зе­мя. Най-сет­не стъп­ва­ме на твър­да почва, по­е­ма­ме си дъх след то­ва дъл­го ле­те­не в прос­т­ран­с­т­во­то, прис­ти­га­ме на Зе­мя­та – не съв­сем та­ка­ва, как­ва­то я зна­ем днес, но все пак то­ва е на­ша­та Зе­мя, ко­я­то ни е по-близ­ка от ос­та­на­ли­те пла­не­ти.
След ка­то прис­тиг­нах­ме и сме си почина­ли мал­ко, не­ка се­га се ог­ле­да­ме на­о­ко­ло. Стра­нен свят със страш­ни бу­ри, къ­де­то мощ­ни при­род­ни кон­вул­сии на­пом­нят тру­со­ве­те от съ­ба­ря­не­то на це­ли пла­ни­ни; вул­ка­нични из­риг­ва­ния с го­ря­ща ла­ва, гро­хот на ги­ган­т­с­ки въл­ни, ко­и­то от­кър­т­ват це­ли ска­ли и хвър­лят във въз­ду­ха це­ли пла­ни­ни, ка­то че си иг­ра­ят с тях. Нав­ся­къ­де го­ри огън; нав­ся­къ­де се вих­рят цик­ло­ни, ура­га­ни и бу­ри – със­то­я­ние на та­ки­ва ат­мос­фер­ни ус­ло­вия, ко­е­то из­г­леж­да не­съв­мес­ти­мо със съ­щес­т­ву­ва­не­то на ка­къв­то и да би­ло жи­вот. В из­вес­т­на сте­пен то­ва на­пом­ня Пър­вия кръг, са­мо че се­га гро­хо­тът е по-го­лям по­ра­ди по-го­ля­ма­та плът­ност на ма­те­ри­я­та. Тук съ­що ца­ру­ва нав­ся­къ­де сил­ни­ят бум­тящ огън. Те­зи ка­так­лиз­ми в про­дъл­же­ние на 20 кро­ри (200 000 000 го­ди­ни) се вих­рят неп­ре­къс­на­то, след ко­е­то ста­ват пе­ри­о­дични, раз­ра­зя­ва­щи се през го­ле­ми вре­ме­ви от­ря­зъ­ци. Пра­от­ци­те са там – твор­ци­те на всичко то­ва.
Ми­на­ват безчет го­ди­ни от начало­то на Чет­вър­тия кръг вър­ху та­зи пла­не­та D, през ко­е­то вре­ме при­род­ни­те ду­хо­ве ра­бо­тят вър­ху фор­ми­ра­не­то на ми­не­ра­ли­те, рас­те­ни­я­та и нис­ши­те ви­до­ве жи­вот­ни. Всред то­зи ха­ос те по­ла­гат го­ле­ми уси­лия да съз­да­дат но­ви ор­га­низ­ми от оно­ва, ко­е­то е ос­та­на­ло на пла­не­та­та от пос­лед­ния кръг, след ка­то жи­вот-въл­на­та се е от­тег­ли­ла. Ре­зул­та­тът е: всички ви­до­ве чудо­ви­ща меж­ду чове­ка и жи­вот­но­то, влечуги от раз­лични ви­до­ве, ко­и­то се по­я­вя­ват всред пла­мъ­ци­те, пя­на­та и вих­ре­ни­те об­ла­ци са про­из­ве­де­ния на “чираш­ка ръ­ка”, би ка­за­ла на­у­ка­та. Но те са де­ло на нис­ши­те де­ви, при­род­ни­те ду­хо­ве, на ко­и­то лип­с­ва ръ­ко­вод­с­т­во от стра­на на Вла­ди­ци­те на фор­ми­те. Ко­га­то наб­ли­жа­ва кра­ят на ве­ли­ки­те ка­так­лиз­ми, Вла­ди­ци­те на фор­ми­те ид­ват да ви­дят да­ли Зе­мя­та е вече го­то­ва за съз­да­ва­не­то на чове­ка. То­га­ва би­ват по­ме­те­ни всички те­зи нис­ши фор­ми от Зе­мя­та и тя зап­ри­личва на не­о­бя­тен оке­ан от раз­въл­ну­ва­на во­да, ли­шен от оби­та­те­ли, къ­де­то твър­да­та зе­мя се гу­би под вод­на­та пус­ти­ня. Пос­те­пен­но се по­каз­ва на по­вър­х­ността ед­на точка от пър­вия кон­ти­нент – вър­хът на пла­ни­на­та Ме­ру, но­сът на се­вер­ния по­люс, начало­то на Све­ще­на­та вечна зе­мя, Зе­мя­та на де­ви­те, на­речена Шве­тад­ви­па, Бе­ли­ят ос­т­ров, Цен­т­рал­ни­ят кон­ти­нент и по­ня­ко­га Джам­буд­ви­па – наз­ва­ние, да­ва­но и на ця­ла­та Зе­мя. Пар­си­те я на­ричат Ай­ри­я­на Ва­е­жо и с пра­во твър­дят, че тех­ни­ят ве­лик про­рок За­ра­тус­т­ра се е родил там.
Пла­ни­на­та Ме­ру, ос­та на на­ша­та Зе­мя, ма­кар че се е по­да­ла на по­лю­са, има ко­ре­ни­те си в Хи­ма­ла­и­те – “по­я­са на све­та”. Пос­те­пен­но та­зи зе­мя из­п­лу­ва на по­вър­х­ност­та на въл­ну­ва­щи­те се во­ди, ко­и­то пок­ри­ват не­из­с­ти­на­ла­та още пла­не­та и по­доб­но на сед­мо­лис­тен ло­тос око­ло пла­ни­на­та Ме­ру ка­то те­хен цен­тър, се по­каз­ват се­дем го­ле­ми но­са, чиито вър­хо­ве по­ня­ко­га се на­ричат Пуш­ка­ра – наз­ва­ние, ко­е­то с пра­во при­над­ле­жи на сед­мия кон­ти­нент – и имен­но те­зи се­дем но­са с тях­на­та цен­т­рал­на част със­тав­ля­ват Вечна­та зе­мя. Вър­ху та­зи имен­но зе­мя на свой ред тряб­ва да се за­ро­ди вся­ка ра­са, съв­сем не­за­ви­си­мо от то­ва къ­де ще жи­вее тя в пос­лед­с­т­вие. То­ва е люл­ка­та на всички ра­си под уп­рав­ле­ни­е­то на Дру­ва, Гос­по­да­рят на По­ляр­на­та звез­да. “По­ляр­на­та звез­да бди над нея със зор­ко око от зо­ра­та до свър­ше­ка на по­лум­ра­ка на един ден от Ве­ли­ко­то Ди­ха­ние.”[1] Та­зи зе­мя, прочие, се по­я­вя­ва на по­вър­х­ност­та го­то­ва да при­е­ме сво­и­те оби­та­те­ли и ней­ни­ят кли­мат е ед­на чудес­на про­лет. То­га­ва се раз­да­ва звучни­ят глас на Вла­ди­ци­те, ко­и­то са Ми­ро­ви уп­ра­ви­те­ли. Ето кол­ко ве­ли­ко­леп­но се из­каз­ва по то­зи въп­рос Кни­га­та на Мъд­рост­та: “Ве­ли­ки­те Ар­хан­ге­ли[2] из­ви­ка­ха Вла­ди­ци­те на Лу­на­та с въз­душ­ни­те те­ла: Съз­дай­те хо­ра, хо­ра от ва­ше­то ес­тес­т­во. Дай­те им соб­с­т­ве­на вът­реш­на фор­ма. Тя ще им пос­т­рои вън­ш­ни­те об­вив­ки. Те ще бъ­дат мъ­же-же­ни. Вла­ди­ци на пла­мъ­ка съ­що … Те се от­п­ра­ви­ха – все­ки към пред­наз­начена­та му зе­мя. Те бя­ха се­дем, все­ки в сво­я­та част. Вла­ди­ци­те на пла­мъ­ка изос­та­на­ха. Те не по­же­ла­ха да оти­дат, не по­же­ла­ха да тво­рят. Се­дем­те войн­с­т­ва, от во­ля ро­де­ни­те Вла­ди­ци, под­буж­да­ни от Ду­ха жи­во­то­да­тел, от­де­ли­ха хо­ра от са­ми­те се­бе си, все­ки в сво­я­та зо­на. Се­дем пъ­ти по се­дем сен­ки на бъ­де­щи хо­ра се ро­ди­ха, вся­ка със своя цвят и род – вся­ка в сте­пен по-до­лу от своя ба­ща. Без­кос­т­ни­те ба­щи не мо­же­ха да да­дат жи­вот на съ­щес­т­ва с кос­ти. Тях­но­то по­том­с­т­во бя­ха Бху­та – съ­щес­т­ва без фор­ма и без ум. За­то­ва имен­но ги на­ре­ко­ха Чхая (сен­ки, об­раз­ци).”[3]

Четвърти кръг, Първа раса

Чети­ри кла­са лун­ни мо­на­ди са го­то­ви за въп­лъ­ща­ва­не в човеш­ки фор­ми и Бар­хи­шад-пра­от­ци­те сли­зат вър­ху на­ша­та пла­не­та на Све­ще­на­та вечна зе­мя, от­де­лят от сво­и­те етер­ни тела една сянка, един за­ро­диш на жи­вот, кой­то има си­ла­та да се раз­вие в човеш­ка фор­ма. То­ва е го­ля­ма влак­нес­та фор­ма без пол – ед­но праз­но съ­щес­т­во, плу­ва­що в гъс­та­та ат­мос­фе­ра и ди­мя­щи­те мо­ре­та. Те се но­сят сво­бодно ка­то не­оп­ре­де­ле­ни, про­мен­ли­ви, смът­ни фор­ми от етер­на ма­те­рия, кри­е­щи в се­бе си за­ро­ди­ши­те на всички фор­ми, ко­и­то са съ­би­ра­ли пра­от­ци­те през ми­на­ли­те ево­лю­ции; имат цве­та на яс­на­та Лу­на – жъл­те­ни­ка­во-бял с про­мен­ли­ви от­те­нъ­ци. Чет­вър­ти­ят клас на Бар­хи­шад-пра­от­ци­те, ко­и­то дават за­ро­ди­ша на жи­вот за съз­да­ва­не­то на фи­зичес­ка­та фор­ма на чове­ка, имат, как­то ви­дях­ме, се­дем раз­лични под­к­ла­са, все­ки от ко­и­то за­сел­ва един от се­дем­те но­са: “Те бя­ха се­дем, все­ки в сво­я­та част…; от­де­ли­ха хо­ра­та от са­ми­те се­бе си, все­ки в сво­я­та зо­на”. Но пи­са­но е още: “Се­дем пъ­ти по се­дем сен­ки на бъ­де­щи хо­ра се ро­ди­ха” и ес­тес­т­ве­но се пов­ди­га въп­ро­сът за как­во е не­об­хо­ди­мо то­ва се­дем­к­рат­но уве­личение. То­ва е за­що­то все­ки клас на Бар­хи­шад-пра­от­ци­те не се със­тои са­мо от се­дем под­раз­де­ле­ния на раз­лични сте­пе­ни на раз­ви­тие, как­то вече обяс­нихме, а ос­вен то­ва вся­ко от те­зи се­дем под­раз­де­ле­ния – ко­и­то са са­мо раз­лични сте­пе­ни на ево­лю­ци­я­та – включват и пред­с­та­ви­те­ли на се­дем­те ти­па, за ко­и­то го­во­рих­ме. От­там се по­лучава и “се­дем пъ­ти по се­дем”. Лун­ни­те мо­на­ди, тъй ка­то об­х­ва­щат съв­сем раз­лични сте­пе­ни на ево­лю­ция, не мо­гат да се прис­по­со­бят към сен­ки­те са­мо от ед­на сте­пен. Мо­на­ди­те вли­зат в сен­ки, съ­от­вет­ни на раз­ви­ти­е­то, ко­е­то са дос­тиг­на­ли през пър­ви­те три и по­ло­ви­на кръ­га. Не­об­хо­ди­ми са мно­го ви­до­ве и сте­пе­ни, за да има за вся­ка мо­на­да под­хо­дя­що жи­ли­ще, а не­об­хо­ди­ми­те за то­ва ус­ло­вия са при­гот­ве­ни от 49-те под­раз­де­ле­ния.
Те­зи про­мен­ли­ви фор­ми се от­де­лят от етер­ни­те те­ла на тех­ни­те пра­от­ци – по съ­щия начин, как­то се виж­да етер­ни­ят двой­ник да из­ли­за от тя­ло­то на ме­ди­у­ми­те – и то­ва е Пър­ва­та човеш­ка ра­са. Човеш­ка ли? – ще по­пи­та ня­кой. Човеш­ка ли е та­зи фор­ма – стран­на, раз­тя­га­ща се, не­оп­ре­де­ле­на, по­доб­на по­вече на парче леп­ка­ва ти­ня, от­кол­ко­то на човеш­ко съ­щес­т­во? За­що да я на­ричаме човеш­ка? А за­що да на­ричаме човеш­ка фор­ма пър­вия сбор от за­ро­диш­ни клет­ки в ут­ро­ба­та на май­ка­та, ко­и­то ня­мат ни­що об­що с човеш­ка­та фор­ма? За­що го на­ричаме човеш­ки за­ро­диш? За­то­ва, за­що­то в та­зи фор­ма, ко­я­то ня­ма ни­що об­що с човеш­ко­то, се крие бъ­де­щи­ят човек, кой­то ще ево­лю­и­ра и за­що­­то от нея не мо­же да се раз­вие ни­що дру­го ос­вен човек. Сле­до­ва­тел­но, въп­ре­ки че фор­ма­та не при­лича на човек и че е са­мо за­ро­диш на бъ­де­щия човек, ние я на­ричаме “човек”, за­що­то ви­та­е­ща­та над не­го мо­на­да е дос­тиг­на­ла раз­ви­ти­е­то на чове­ка и за­що­то то­ва наз­ва­ние под­хож­да, ако не на вън­шния вид, то по­не на зат­во­ре­ния в та­зи фор­ма жи­вот. Ето за­що по съ­щи­те съ­об­ра­же­ния каз­ва­ме, че то­га­ва е би­ла сът­во­ре­на Пър­ва­та човеш­ка ра­са.
Те­зи го­ле­ми фор­ми блуж­да­ят на­сам-на­там, безчув­с­т­ве­ни и па­сив­ни. Тъй ка­то съз­на­ни­е­то се на­ми­ра в ду­хов­ния свят, то мо­же са­мо мно­го сла­бо да въз­дейс­т­ва вър­ху те­зи ло­шо фор­ми­ра­ни те­ла, ко­и­то са на­да­ре­ни са­мо със слаб слух и не­оп­ре­де­лен усет за огъ­ня. По­ня­ко­га ги на­ричат “Ра­са на бо­го­ве”, за­що­то един­с­т­ве­но­то съз­на­ние, ко­е­то имат, е от мно­го въз­ви­ше­но ес­тес­т­во. Тях ги на­ричат съ­що “Си­но­ве на йо­га”, за­що­то Пра­от­ци­те са да­ли сво­и­те сен­ки, би­дей­ки по­тъ­на­ли в ме­ди­та­ция. Би­ват на­ричани дори и “са­мо­ро­де­ни”, за­що­то не про­из­хож­дат от човеш­ки ро­ди­те­ли. Те име­но са вто­ри­ят Адам на ев­рейс­ки­те кни­ги. Пра­от­ци­те да­ват сво­и­те етер­ни сен­ки, ожи­вя­ват ги със своя елек­т­ричес­ки огън, гал­ва­ни­зи­рат ги за дейс­т­ве­ност, та­ка да се ка­же. В та­зи си дей­ност те са под­по­мог­на­ти от Слън­це­то, ко­е­то в от­го­вор на при­зи­ва за под­к­ре­па от стра­на на По­ве­ли­те­ля на при­род­ни­те ду­хо­ве, из­п­ра­ща сво­и­те жи­ви­тел­ни лъчи – слънчевия огън. “Те­зи Три­ма, бла­го­да­ре­ние на съв­мес­т­ни­те си уси­лия, съз­да­ват ед­на доб­ра фор­ма. Тя мо­же да стои пра­ва, да вър­ви, да тича, да ле­жи или да ле­ти. Но все пак си ос­та­ва са­мо Чхая – сян­ка, ли­ше­на от ра­зум…”[4] Пла­не­та­та, ко­я­то уп­рав­ля­ва та­зи Пър­ва ра­са е Слън­це­то или по-точно мис­тична­та пла­не­та Уран, ко­я­то то пред­с­тав­ля­ва.
Те­зи съ­щес­т­ва се раз­м­но­жа­ват чрез де­ле­ние или пъп­ку­ва­не – един­с­т­ве­ни­те въз­мож­ни за тях начини на раз­м­но­жа­ва­не, как­то днес са про­тис­ти­те[5], ко­и­то имат най-го­ля­мо сход­с­т­во с тях. Те рас­тат, де­лят се пър­во­начал­но на две рав­ни по­ло­ви­ни, а в пос­лед­с­т­вие на две раз­лични час­ти. По то­зи начин съз­да­ват сво­и­те по­том­ци, ко­и­то на свой ред из­рас­т­ват и се раз­м­но­жа­ват по съ­щия начин. За да по­лучим пред­с­та­ва за то­зи про­цес тряб­ва да прос­ле­дим съв­ре­мен­но­то раз­м­но­жа­ва­не на аме­би­те.
В та­зи Пър­ва ра­са не се за­бе­ляз­ват отчет­ли­ви раз­де­ле­ния на под­ра­си, ма­кар че тя има се­дем етапа на раз­­­ви­­тие, се­­дем про­­ме­­ни в ево­­лю­­ци­­я­­та. Те не уми­рат: “ни­то во­да­та, ни­то огъ­нят мо­гат да ги уни­що­жат”[6], тъй ка­то огъ­нят е тях­на сти­хия, а за при­със­т­ве­ност­та на во­да­та ня­мат съз­на­ние. Ко­га­то нас­тъп­ва вре­ме­то да се по­я­ви Вто­ра­та ко­рен­на ра­са, при­род­ни­те ду­хо­ве об­ви­ват сен­ки­те с един вид черуп­ки от по-плът­на ма­те­рия и “вън­ш­на­та об­вив­ка на Пър­ви­те ста­на вът­реш­на на Вто­ри­те”[7]. Та­ка Пър­ва­та ра­са се пре­то­пя­ва не­у­сет­но във Вто­ра­та и сян­ка­та, ко­я­то е би­ла тя­ло на Пър­ва­та, ста­ва ете­рен двой­ник на Вто­ра­та.
С течение на вре­ме­то, в пе­ри­о­ди с не­ус­та­но­ве­на дъл­жи­на, при съ­щес­т­ву­ва­не­то на Пър­ва­та ра­са, Зе­мя­та за­почва да се ус­по­ко­я­ва и ка­так­лиз­ми­те – да ста­ват са­мо мес­т­ни, а не как­то пре­ди то­ва все­об­щи. Пос­те­пен­но за­почват да из­п­лу­ват вър­ху по­вър­х­ност­та на вод­на­та пус­ти­ня по-об­шир­ни зе­ми, про­дъл­же­ния на но­со­ве­те на пър­вия кон­ти­нент, ко­и­то об­ра­зу­ват ед­на го­ля­ма под­ко­ва. То­ва е вто­ри­ят кон­ти­нент, на­речен хи­пер­бо­рейс­ки или Плак­ша. Той за­е­ма се­вер­на­та част на Азия, за­ед­но с Камчат­ка и Грен­лан­дия, а на юг гра­ничи с го­ля­мо мо­ре – там, къ­де­то в мо­мен­та е пус­ти­ня­та Го­би. Шпиц­бер­ген[8], Шве­ция и Нор­ве­гия със­тав­ля­ват съ­що част от то­зи кон­ти­нент. На юго­за­пад той об­х­ва­ща и Ве­ли­коб­ри­та­ния и се прос­ти­ра до Ба­фи­но­вия за­лив, чий­то ос­та­тъ­ци днес са ос­т­ро­ви. Кли­ма­тът е тро­пичен и буй­на рас­ти­тел­ност пок­ри­ва ог­ря­ни­те от слън­це­то по­ля­ни. То­ва е ед­на бо­га­та стра­на с пре­и­зо­бил­на жиз­не­ност. Та­зи об­ласт се из­ме­ня, ко­га­то ней­ни­те оби­та­те­ли я на­пус­кат по­ра­ди кли­ма­та й. По-на­та­тък кон­ти­нен­тът е уни­що­жен от мно­гоб­рой­ни ка­так­лиз­ми.

Четвърти кръг, Втора раса

По­я­вя­ва се Вто­ра­та ра­са и по вре­ме на жи­во­та си се пред­с­та­вя чрез два ти­па, ко­и­то са сла­бо на­да­ре­ни с ин­ту­и­тив­но съз­на­ние. Тя при­те­жа­ва ха­рак­тер­на­та двойс­т­ве­ност на то­зи вид съз­на­ние, ко­я­то се про­я­вя­ва във фи­зичес­ки из­ме­не­ния, в ней­ни­те две се­ти­ва – слух и осе­за­ние и в ней­но­то съз­на­ва­не на огъ­ня и во­да­та, как­то бе­ше вече обяс­не­но, ко­га­то го­во­рих­ме за ево­лю­ци­я­та на мо­на­ди­те.
Хо­ра­та от Вто­ра­та ра­са се на­ричат Ким­пу­ру­ши, т.е. де­ца на Слън­це­то и Лу­на­та, “де­ца на жълт ба­ща и бя­ла май­ка”[9], сле­до­ва­тел­но де­ца на огън и во­да, ро­де­ни под вли­я­ни­е­то на пла­не­та­та Юпи­тер, Бри­хас­па­ти. Тех­ни­ят цвят е злат­но-жълт с от­те­нъ­ци от оран­же­во до ли­мо­не­но жъл­то. Те­зи фор­ми са жи­ви цве­то­ве, влак­нес­ти, ня­кои дър­во­вид­ни, ня­кои по­лу­жи­во­тин­с­ки, дру­ги почти човеш­ки, ко­и­то блуж­да­ят на­сам-на­там, плу­ват, плъз­гат се, ка­те­рят се, ви­кат се по­меж­ду си със звук ка­то от флей­та, сред ве­ли­ко­леп­ни тро­пичес­ки го­ри, зе­ле­не­е­щи се на слън­це­то или мес­та изо­бил­с­т­ва­щи с цве­тя и пъл­зя­щи ли­а­ни. Всичко то­ва пред­с­тав­ля­ва ед­на ве­ли­ко­леп­на кар­ти­на, от­ра­зя­ва­ща бля­съ­ка на при­ро­да­та в ней­на­та буй­на мла­дост, изо­бил­на жиз­не­ност, дви­же­ние, цвят – кар­ти­на ри­су­ва­на от ге­ни­ал­на ръ­ка с бои с ос­ле­пи­тел­на кра­со­та.
Как­то ка­зах­ме вече, та­зи Вто­ра ра­са раз­ви­ва два глав­ни ти­па – ра­нен и къ­сен. В пър­вия ня­ма ни­как­ви сле­ди от пол, съ­щес­т­ва­та са без­по­ло­ви и се раз­м­но­жа­ват пос­ред­с­т­вом раз­ши­ре­ние и пъп­ку­ва­не, как­то и Пър­ва­та ра­са. Но ко­га­то фор­ми­те ста­ват по-твър­ди и об­ви­ти с по-плът­на черуп­ка от зем­на ма­те­рия, то­зи начин на раз­м­но­жа­ва­не се оказ­ва не­въз­мо­жен. То­га­ва те за­почват да от­де­лят от се­бе си мал­ки тел­ца, фи­гу­ра­тив­но на­речени “кап­ки пот” (за­що­то те дейс­т­ви­тел­но из­ли­зат как­то пот­та из­ли­за от човеш­ка­та ко­жа); те­зи мал­ки тел­ца, леп­ли­ви и с цвят на опал се втвър­дя­ват пос­те­пен­но, рас­тат и при­е­мат раз­лични фор­ми. В Пу­ра­ни­те четем, че всички ра­си са про­из­лез­ли от кож­ни­те по­ри на сво­и­те пра­де­ди. Там на­ми­ра­ме съ­що, че Ви­раб­хад­ра, из­п­ра­тен от Ма­ха­де­ва, за да сло­жи край на жер­т­воп­ри­но­ше­ни­я­та на Дак­ша, от­де­лил чрез кож­ни­те си по­ри ми­ли­ар­ди стран­ни фор­ми. В Пу­ра­ни­те на­ми­ра­ме мно­го сле­ди от то­зи вид раз­м­но­жа­ва­не, а из­с­лед­ва­не­то на фи­зичес­ка­та ево­лю­ция на чове­ка ни по­ма­га да раз­бе­рем по-доб­ре то­зи въп­рос.
По-на­та­тък с течение на вре­ме­то за­почват да се за­бе­ляз­ват ле­ки сле­ди на по­ло­вост в те­зи “ро­де­ни от пот­та” от Вто­ра­та ра­са. То­ва е ос­но­во­по­ла­га­не­то на два­та по­ла и за­то­ва се каз­ва, че се дос­ти­га до ла­тен­т­ни ан­д­ро­гин­ни по­ло­ви ор­га­ни.
При из­­с­­­лед­­­ва­­не­­то на се­­гаш­­­на­­та ево­­лю­­ция на нис­­­ши­­те цар­­с­­т­­­ва ние от­­­но­­во сре­­ща­­ме те­­зи начини на раз­­м­­­но­­жа­­ва­­не, ко­­е­­то по­­каз­­­ва как при­­род­­­ни­­те ду­­хо­­ве след­­­ват вся­­ко­­га съ­­щия план, без­­к­­­рай­­но раз­но­об­ра­зен в под­роб­нос­ти­те си, но еди­нен в сво­и­те прин­ци­пи. Всички мле­ко­пи­та­е­щи про­из­ли­зат от за­ро­ди­ши, ос­та­ве­ни от та­зи Вто­ра ра­са хо­ра; жи­вот­ни­те, ко­и­то са по-нис­ши от мле­ко­пи­та­е­щи­те, са сът­во­ре­ни от при­род­ни­те ду­хо­ве спо­ред ти­по­ве, из­ра­бо­те­ни в Тре­тия кръг и по­ня­ко­га с по­мощ­та на човеш­ки ема­на­ции.
През то­ва вре­ме Зе­мя­та се про­ме­ня бав­но. “Ве­ли­ка­та Май­ка ра­бо­ти под во­ди­те… Тя ра­бо­ти още по-уси­ле­но за Тре­та­та (ра­са) и ней­ни­ят кръст и пъп се из­ди­гат над во­ди­те; то­ва е по­я­сът, све­ще­на­та Хи­ма­ват, ко­я­то опас­ва све­та.”[10] Ве­ли­ко­то мо­ре юж­но от Плак­ша пок­ри­ва пус­ти­ня­та Го­би, Ти­бет и Мон­го­лия. Из­под не­го­ви­те во­ди на юг се по­да­ва го­ля­ма­та Хи­ма­лайс­ка ве­ри­га, а юж­но от нея бав­но се по­да­ва су­ша чак до Цей­лон, Су­мат­ра, Ав­с­т­ра­лия, Тас­ма­ния и Ве­лик­ден­с­ки­те ос­т­ро­ви; на за­пад тя се прос­ти­ра до Ма­да­гас­кар и ед­на част от Аф­ри­ка. Всичко то­ва, за­ед­но с Шве­ция, Нор­ве­гия, Си­бир и Камчат­ка, пред­с­тав­ля­ва един го­лям кон­ти­нент, ог­ром­на­та Ле­му­рия, люл­ка на човеш­ка­та ра­са, в ко­я­то чове­кът по­лучава своя ум. Древ­на­та ис­то­рия на­рича то­зи кон­ти­нент Шал­ма­ли. В течение на ве­ко­ве­те то­зи го­лям кон­ти­нент пре­тър­пя­ва мно­го раз­къс­ва­ния и се разпада на го­ле­ми ос­т­ро­ви. От вре­ме на вре­ме има го­ле­ми вул­ка­нични из­риг­ва­ния, а сил­ни зе­мет­ре­се­ния от­къс­ват от не­го го­ле­ми парчета. Ед­но пос­те­пен­но про­па­да­не на зем­ни­те плас­то­ве по­то­пя­ва вре­мен­но Нор­ве­гия. 700 000 го­ди­ни пре­ди начало­то на еоце­но­ва­та епо­ха от тре­тична­та ера за­почват го­ле­ми вул­ка­нични из­риг­ва­ния; на дъ­но­то на оке­а­на зей­ват про­пас­ти и Ле­му­рия ка­то кон­ти­нент изчез­ва, ос­та­вяй­ки ка­то сле­ди Ма­да­гас­кар, Ав­с­т­ралия и Ве­лик­ден­с­ки­те ос­т­ро­ви. По вре­ме на съ­щес­т­ву­ва­не­то на Ле­му­рия и око­ло сре­да­та на съ­щес­т­ву­ва­не­то на ней­на­та ра­са, нас­тъп­ва го­ля­ма про­мя­на в кли­ма­та, ко­я­то уни­що­жа­ва ос­та­тъ­ка от Вто­ра­та ра­са и ней­но­то по­том­с­т­во – пър­во­начал­на­та Тре­та ра­са. “Ос­та на ко­ле­ло­то се нак­ло­ни­ла. Слън­це­то и Лу­на­та не све­те­ли вече над гла­ви­те на та­зи част от ро­де­ни­те от пот­та; хо­ра­та поз­на­ли сне­га, ле­да и сту­да; хо­ра, рас­те­ния и жи­вот­ни се сма­ли­ли на ръст”[11]. Ве­ли­ко­леп­ни­те тро­пичес­ки цве­то­ве из­б­лед­ня­ват под дъ­ха на ца­ря на ле­до­ве­те; за­почват по­ляр­ни­те шес­т­ме­сечни дни и но­щи и за из­вес­т­но вре­ме ос­та­тъ­ци­те от Плак­ша са са­мо ряд­ко на­се­ле­ни.

Четвърти кръг, Трета раса

В Тре­та­та ра­са, как­то тряб­ва­ше да очак­ва­ме по ана­ло­гия, на­ми­ра­ме три сил­но раз­ви­ти ти­па, ко­и­то ще на­речем пър­во­начален, сре­ден и пос­ле­ден. Точно как­то Пър­ва­та ра­са (във връз­ка с Ду­ха) про­я­вя­ва един­с­т­во, Вто­ра­та (във връз­ка с дух-ин­ту­и­ци­я­та) про­я­вя­ва двуичност, а Тре­та­та (във връз­ка с дух-ин­ту­и­ция-умът) ще про­я­ви троичност.
При пър­во­начал­ни­ят тип – тип I, начинът на раз­м­но­жа­ва­не е ка­то на пос­лед­ния тип от Вто­ра­та ра­са: из­пус­ка­не на ме­ка и леп­ли­ва ема­на­ция – “пот­та”. Те­зи те­ла се втвър­дя­ват при 2-та под­ра­са. “Кап­ки­те ста­ват твър­ди и кръг­ли. Слън­це­то ги стоп­ля, Лу­на­та ги ох­лаж­да и офор­мя, вя­тъ­рът ги хра­ни до де­ня на съз­ря­ва­не­то им.”[12] Пос­те­пен­но те­зи ме­ки те­ла се втвър­дя­ват и при­е­мат фор­ма­та на яй­це, ко­е­то и в нас­то­я­ще­то е начало на все­ки за­ро­диш. За в бъ­де­ще имен­но през та­ко­ва яй­це ще пре­ми­на­ват всички фор­ми в пър­ви­те ста­дии на ево­лю­ци­я­та си. Те­зи фор­ми при­е­мат един по-бли­зък до днеш­на­та човеш­ка­та вън­ш­ност об­лик: ла­тен­т­ни ан­д­ро­ги­ни. То­зи пър­во­начален тип на Тре­та­та ра­са об­х­ва­ща две под­ра­си: “ро­де­ни­те ка­то пот”, у ко­я­то ед­ва се за­бе­ляз­ва зачатък на по­ло­во ди­фе­рен­ци­ра­не, и вто­ра – пак “ро­де­ни ка­то пот”, но окончател­но ан­д­ро­гин­на, с на­пъл­но човеш­ки об­лик, об­ви­ти с ма­те­ри­ал­на об­вив­ка, ко­я­то се втвър­дя­ва. Те са на­ричани “Си­но­ве на па­сив­на­та йо­га” – до­тол­ко­ва са без­съз­на­тел­ни по от­но­ше­ние на вън­ш­ния свят.
В сред­ния тип на Тре­та­та ра­са – тип II, в 3-та под­ра­са, мал­ки­те се раз­ви­ват вът­ре в об­вив­ка­та, ко­я­то е ед­на черуп­ка, ка­то раз­ви­ват двой­ни по­ло­ви ор­га­ни и вед­на­га след раж­да­не­то си, ко­е­то ста­ва чрез счуп­ва­не на черуп­ка­та, са на­пъл­но раз­ви­ти, по­доб­но на пи­лен­ца­та, ко­и­то вед­на­га мо­гат да вър­вят и тичат. Те са хер­маф­ро­ди­ти, за ко­и­то ще го­во­рим по-къс­но, за­що­то ста­ват при­ем­ни­ци на Вла­ди­ци­те на Мъд­рост­та. Та­зи фа­за да­ва сво­е­то име на ти­па II. В 4-та под­ра­са раз­м­но­жа­ва­не­то все още ста­ва пос­ред­с­т­вом яй­ца, но в съ­щес­т­ва­та еди­ни­ят от по­ло­ве­те за­почва да до­ми­ни­ра, до­ка­то нак­рая се обо­со­бя­ват на­пъл­но и два­та по­ла, ко­и­то се­га поз­на­ва­ме; след вре­ме мал­ки­те ста­ват без­по­мощ­ни, та­ка че в края на 4-та под­ра­са те вече не мо­гат да хо­дят вед­на­га след ка­то на­пус­нат за­щит­на­та об­вив­ка.
Човеш­ки­ят за­ро­диш днес все още пре­ми­на­ва през те­зи ета­пи на раз­ви­тие: аме­бо­вид­на­та фор­ма на Пър­ва­та ра­са, влак­нес­та­та фор­ма на Вто­ра­та, за­ме­ня­не­то на без­по­ло­во­то със­то­я­ние от пър­ви­ те ста­дии с хер­маф­ро­ди­тиз­ма и пос­те­пен­но­то до­ми­ни­ра­не на мъж­кия или жен­с­кия пол, оп­ре­де­ляй­ки по­ла на съ­щес­т­во­то, как­то е в Тре­та­та ра­са. Но за от­бе­ляз­ва­не е, че сле­ди­те от то­зи хер­маф­ро­ди­ти­зъм ни­ко­га не изчез­ват на­пъл­но, до­ри и в зре­лост­та, та­ка че все­ки от два­та по­ла за­паз­ва из­вес­т­ни ру­ди­мен­ти от дру­гия пол.
Ин­те­рес­но е, че в ин­дийс­ка­та ли­те­ра­ту­ра, в ми­то­ве­те – ко­и­то са по-вер­ни от ис­то­ри­я­та – кон­с­та­ти­ра­ме мно­гоб­рой­ни сле­ди от раз­лични­те начини на раз­м­но­жа­ва­не в пър­ви­те вре­ме­на. Та­ка в раз­ка­за за жер­т­воп­ри­но­ше­ни­е­то на Дак­ша, те­зи раз­лични начини са из­б­ро­е­ни та­ка: “ро­де­ни от яй­це, от па­ра, чрез ник­не­не, от кож­ни по­ри и чак нак­рая – от ут­ро­ба”[13].
При III тип – пос­лед­ния от Тре­та­та ра­са – 5-та под­ра­са все още се раз­м­но­жа­ва чрез яй­ца, в ко­и­то прог­ре­сив­но се раз­ви­ва мал­ки­ят човеш­ки плод, но яй­це­то пос­те­пен­но се за­дър­жа в ут­ро­ба­та на май­ка­та и де­те­то се раж­да сла­бо и без­по­мощ­но, ка­кто е и днес. В 6-та и 7-та под­ра­си по­ло­во­то раз­м­но­жа­ва­не ста­ва все­об­що. То­зи пос­ле­ден III-ти тип от Тре­та­та ра­са е го­тов да при­е­ме Ма­на­са­пут­ри­те.
Раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те по вре­ме на 4-та под­ра­са в сред­ния тип на Тре­та­та ра­са ста­ва в края на вто­ричния пе­ри­од, пре­ди 6 и по­ло­ви­на ми­ли­о­на го­ди­ни. След то­ва пър­ви­те под­ра­си бър­зо изчез­ват, най-вече при спо­ме­на­та­та ка­тас­т­ро­фа. Бо­жес­т­ве­ни­те ца­ре сли­зат на зе­мя­та пре­ди раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те, вли­зат във вис­ши­те фор­ми на сред­ния тип от Третата ра­са и са на­речени ан­д­ро­ги­ни или бо­жес­т­ве­ни хер­маф­ро­ди­ти. Те да­ват на те­зи фор­ми ед­на не­бес­на кра­со­та, ог­ро­мен ръст и ве­ли­ко­леп­ни чер­ти и вън­ш­ност. С тях­но­то сли­за­не на зе­мя­та и с раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те, ко­е­то след­ва, прик­лючва Са­тия Юга на Зе­мя­та.
Пър­ви­ят тип се раж­да при пок­ро­ви­тел­с­т­во­то на пла­не­та­та Ве­не­ра (Шук­ра) и хер­маф­ро­ди­ти­те се раз­ви­ват под ней­но­то вли­я­ние. Раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те се из­вър­ш­ва под вли­я­ни­е­то на пла­не­та­та Марс (Ло­хи­тан­га), но­си­тел на Ка­ма – страст­та. Как­то всички зем­ни фор­ми по оно­ва вре­ме, чове­кът има ги­ган­т­с­ки ръст в срав­не­ние с днеш­ния. Съв­ре­мен­ник на пте­ро­дак­ти­ла[14], ме­га­ло­за­у­ра[15] и дру­ги ги­ган­т­с­ки жи­вот­ни, той тряб­ва да се бо­ри с тях. Ор­га­ни­те на зре­ни­е­то се раз­ви­ват в та­зи Тре­та ра­са: най-нап­ред са­мо ед­но око в сре­да­та на чело­то, по-къс­но на­речено “тре­то око”, а след то­ва две очи.
Пос­лед­ни­те ряд­ко се сре­щат сред хо­ра­та от Тре­та­та ра­са, до­ри до 7-та под­ра­са, и чак в Чет­вър­та­та ра­са две­те очи ста­ват нор­мал­ни ор­га­ни на зре­ние, а тре­то­то око се от­д­ръп­ва на­вът­ре в мо­зъ­ка, къ­де­то се прев­ръ­ща в то­ва, ко­е­то днес се на­рича Glandus pinealis (пи­не­ал­на жле­за).
Та­зи Тре­та ра­са има чер­вен цвят на ко­жа­та, с мно­жес­т­во раз­но­об­раз­ни от­те­нъ­ци. Бо­жес­т­ве­ни­те ан­д­ро­ги­ни имат бляс­ка­во-зла­тен цвят с не­о­пи­су­е­мо си­я­ние и ве­ли­ко­ле­пие, под­сил­ва­ни ос­вен то­ва и от мъл­ни­е­об­раз­ни­те стру­е­ния на един­с­т­ве­но­то око, при­личащо на скъ­по­це­нен ка­мък в сво­е­то бляс­ка­во гнез­до. Жал­ко впечат­ле­ние пра­вят след то­ва по­я­ви­ли­те се ло­ши и не­съ­вър­ше­ни фор­ми с ке­ре­ми­де­ночер­вен цвят на пър­ви­те мъ­же и же­ни след раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те. Те имат ги­ган­т­с­ки ръст и със съ­от­вет­ни­те си про­пор­ции съз­да­ват впечат­ле­ние за та­ка­ва не­о­бик­но­ве­на си­ла, ко­я­то пре­ви­ша­ва та­зи на днеш­ни­те хо­ра та­ка, как­то си­ла­та на аноп­ла­те­ри­ди­те и па­ле­о­те­ри­ди­те око­ло тях над­ми­на­ва та­зи на днеш­ни­те би­вол, елен, кон, та­пир и но­со­рог, ко­и­то са тех­ни по­том­ци. Със сво­е­то нис­ко и по­ле­га­то чело, с тъм­ночер­ве­ния бля­сък на око­то си, със сплес­ка­ния си нос и теж­ки, из­да­де­ни нап­ред челюс­ти, те пред­с­тав­ля­ват ед­на от­в­ра­ти­тел­на за съв­ре­мен­ния вкус глед­ка.
Спо­ме­нът за тре­то­то око ос­та­ва да съ­щес­т­ву­ва в гръц­ка­та ле­ген­да за цик­ло­пи­те – име, ко­е­то се да­ва по-къс­но на хо­ра­та с ед­но око – ле­ген­да­та за Оди­сей, кой­то е от Чет­вър­та­та ра­са, къ­де­то той уби­ва един цик­лоп от Тре­та­та ра­са, с ед­но един­с­т­ве­но и цен­т­рал­но око. То­ва тре­то око, раз­ви­то под вли­я­ни­е­то на мо­на­да­та, на ду­ха в чове­ка, има мно­го по-сил­на зри­тел­на спо­соб­ност от две­те очи, ко­и­то се по­я­вя­ват по-къс­но, или по-точно ка­за­но пос­та­вя по-мал­ко пречки пред спо­соб­ност­та на мо­на­да­та за дру­ги въз­п­ри­я­тия. Ко­га­то мо­на­да­та за­почва да от­с­тъп­ва пред ра­зу­ма, фи­зичес­ка­та при­ро­да въз­тър­жес­т­ву­ва и два­та сла­би ор­га­на на зре­ние, ко­и­то на­ричаме очи, пос­те­пен­но се раз­ви­ват и ма­кар да са по-го­ля­ма пречка пред спо­соб­ност­та на мо­на­да­та за вън­ш­ни въз­п­ри­я­тия, те да­ват по-яс­ен образ на пред­ме­ти­те и би­ват усъвършенствани за ед­но все по-яс­но и по-яс­но виж­да­не. Тре­то­то око е прис­по­со­бе­но по­вече за обхващане на ма­те­ри­я­та в ней­на­та ця­лост, от­кол­ко­то в под­роб­нос­ти и не­го­во­то вре­мен­но зат­ва­ря­не са­мо спо­ма­га за раз­ви­ва­не на по-го­ля­ма острота на зрение­то. Те­зи мними диваци, диваци са­мо по вън­ш­ност, имат сил­на ин­ту­и­ция и лес­но от­к­лик­ват на вли­я­ни­е­то на Бо­жес­т­ве­ни­те ца­ре, ко­и­то ги уп­рав­ля­ват. Под тях­но ръ­ко­вод­с­т­во те пос­т­ро­я­ват го­ле­ми гра­до­ве, цик­лоп­с­ки хра­мо­ве, ко­и­то са тъй здра­ви, че и до днес са за­па­зе­ни тех­ни ос­тан­ки, а Шам­ба­ла, све­ще­ни­ят град и оби­тел, стои ка­то ням сви­де­тел на си­ла­та, ко­я­то го изгражда и на ге­ния, кой­то да­ва иде­я­та за пла­на му. За та­зи ци­ви­ли­за­ция ще го­во­рим по-под­роб­но в гла­ва­та за ин­те­лек­ту­ал­на­та ево­лю­ция.

Ролята на Бархишад-праотците
в еволюцията на расите

Пре­ди да прик­лючим с изучава­не­то на фи­зичес­ка­та ево­лю­ция, къ­де­то Бар­хи­шад-пра­от­ци­те иг­ра­ят мно­го важ­на ро­ля, не­ка хвър­лим пог­лед вър­ху учас­ти­е­то, ко­е­то те взе­мат по-къс­но в ево­лю­ци­я­та на ра­си­те.
След ка­то да­ват сво­и­те сен­ки на Пър­ва­та ра­са, те на­пус­кат Зе­мя­та и се въз­качват за из­вес­т­но вре­ме в Ма­ха­ло­ка. “Ка­то хвър­лят сво­и­те сен­ки и съз­да­ват чове­ка от един­ния еле­мент (ефи­ра), Пра­от­ци­те се из­ди­гат в Ма­ха­ло­ка, от­къ­де­то при об­но­вя­ва­не­то на све­та пе­ри­о­дично сли­зат, за да да­дат рож­де­ние на но­ви хо­ра.”[16] То­ва оз­начава, че те сли­зат на Зе­мя­та при раж­да­не­то на вся­ка но­ва ра­са и се въп­лъ­ща­ват в съ­ща­та, за да по­ма­гат на ней­ния Ма­ну. Раж­дат се то­га­ва ка­то де­ца на ня­кои от Ма­на­са­пут­ри­те, си­но­ве­те на Брах­ма, Пла­нет­ният Ло­гос – оне­зи, ко­и­то на­ричаме Се­дем Ри­ши; под­но­вя­ват сво­и­те фун­к­ции – из­ра­бот­ват фор­ми­те на Тре­та­та ра­са и при­гот­вят ан­д­ро­ги­ни­те за жи­ли­ща на Си­но­ве­те на Мъд­рост­та. След раз­де­ля­не­то на по­ло­ве­те, Си­но­ве­те на Ат­ри, на ко­и­то се да­ва спе­ци­ал­но­то име Бар­хи­ша­ди (в ня­кои от Пу­ра­ни­те на­речени си­но­ве на Ма­ри­ки), ръ­ко­во­дят след­ва­ща­та ево­лю­ция на Тре­та­та ра­са, на­ричана от ин­дийс­ка­та ли­те­ра­ту­ра ра­са на Да­на­ви­те. В Ма­хаб­ха­ра­та мо­жем да ви­дим ис­то­ри­я­та на мо­рал­но­то из­раж­да­не на Да­на­ви­те, ко­га­то ахам­ка­ра ги ов­ла­дя­ва; там виж­да­ме как Де­ви-Шри жи­вее за­ед­но с тях в дни­те на тях­но­то мла­де­ничес­т­во, ко­га­то са чис­ти и как ги на­пус­ка, щом ста­ват его­ис­ти и гра­би­те­ли. Пра­ро­ди­те­ли­те ста­ват Бо­жес­т­ве­ни ца­ре на те­зи ле­му­рий­ци от пос­лед­ни­те дни, уп­рав­ля­вай­ки ги от име­то на бо­жес­т­ве­ни­те ан­д­ро­ги­ни, и учей­ки ги на из­кус­т­во и на­у­ка. По та­зи причина те са на­речени “Пра­от­ци на Да­на­ви­те”. Съ­щи­те те са би­ли и “Пра­от­ци на Да­и­ти­и­те”, ат­лан­т­ци­те, на ко­и­то те в начало­то са Бо­жес­т­ве­ни ца­ре.
Ко­га­то се за­раж­да Пе­та­та ра­са, ня­кои от чети­ри­те ве­ли­ки кла­са Пра­от­ци сли­зат, за да по­ма­гат на Вай­вас­ва­та Ма­ну при под­гот­вя­не­то на ор­га­ни­за­ци­я­та на пър­во­то се­мейс­т­во от та­зи ра­са. Си­но­ве­те на Бхри­гу, в ко­и­то причин­но­то тя­ло е ак­тив­ни­ят но­си­тел, са Со­ма­пи­те, Ка­ви­и­те и Са­у­ми­и­те. Име­нно тех­ни­те сен­ки да­ват ти­пично­то фи­но тя­ло на же­ла­ни­е­то[17] на по-нап­ред­на­ли­те човеш­ки мо­на­ди, го­то­ви да се въп­лъ­тят, ко­и­то със­та­вят кас­та­та на брах­ма­ни­те в оне­зи начал­ни вре­ме­на. Си­но­ве­те на Огъ­ня, Ха­виш­ма­ти­те, в ко­и­то ум­с­т­ве­но­то тя­ло е ак­тив­ни­ят но­си­тел, да­ват сво­и­те сен­ки ка­то тип за фи­ни­те те­ла на кас­та­та на во­ен­ни­те, кшат­ри­и­те. Си­но­ве­те на Пу­лус­тиа, Ажа­а­пи­те, в ко­и­то ас­т­рал­но­то тя­ло е ак­тив­ни­ят но­си­тел, да­ват сво­и­те сен­ки ка­то тип за фи­ни­те те­ла на тър­гов­с­ка­та кас­та и нак­рая си­но­ве­те на Ва­си­ща, на­речени съ­що си­но­ве на Дак­ша – Су­ка­ли­ни­те, в ко­и­то етер­ни­ят двой­ник е ак­тив­ни­ят но­си­тел, да­ват сво­и­те сен­ки ка­то тип за фи­ни­те те­ла на слу­жи­тел­с­ка­та кас­та, шуд­ри­те. Тъй ка­то все­ки от те­зи ти­по­ве е с един пре­об­ла­да­ващ цвят на ко­жа­та, чети­ри­те кас­ти са на­речени чети­ри Вар­ни или чети­ри цвя­та и за яс­но­ви­де­ца фи­но­то тя­ло на вся­ка от те­зи кас­ти е би­ло лес­но за раз­поз­на­ва­не по цве­та му, кой­то за­ви­си от плът­ност­та на не­го­ва­та ма­те­рия.
То­ва е тай­на­та за труд­но­то пре­ми­на­ва­не от ед­на в дру­га кас­та, без да го­во­рим за мо­рал­ни­те качес­т­ва. За да мо­же да се пре­ми­не в дру­га кас­та, тряб­ва фи­но­то тя­ло, резултат от кар­ма, да бъ­де про­ме­не­но и при­го­де­но за та­ко­ва пре­въп­лъ­ще­ние. То­ва не за­ви­си от ни­как­ви за­ко­но­да­тел­ни на­ред­би, ни­то от ре­ше­ния на хо­ра. Въп­ре­ки то­ва е въз­мож­но да ста­не, ста­ва­ло е в ми­на­ло­то и ще ста­ва и в бъ­де­ще, но са­мо с по­мощ­та на Пра­от­ци­те. Та­зи име­нно по­мощ е тър­сил Виш­ва­мит­ра чрез мо­лит­ви и ме­ди­та­ции, до­ка­то я по­лучава, ко­га­то Пра­от­ци­те му да­ват но­ва сян­ка – на бра­мин. Не е не­въз­мож­но да се пре­ми­не в дру­га кас­та и ин­ду­си­те, ако се при­дър­жа­ха към сво­и­те све­ще­ни кни­ги, щя­ха да вяр­ват в то­ва. То­ва обаче е труд­но, мно­го труд­но, пов­та­рям пак, и мо­же да бъ­де из­вър­ше­но са­мо с по­мощ­та на Праотците, а не с тази на хората. Това е истината меж­ду две­те край­ни мне­ния – ед­но­то, спо­ред ко­е­то кас­та­та е нас­лед­с­т­ве­на и дру­го­то, ко­е­то пре­тен­ди­ра, че кас­та­та се при­до­би­ва по зас­лу­ги. Ни­то ед­но­то, ни­то дру­го­то е вяр­но, но по-бли­зо до ис­ти­на­та е пър­во­то мне­ние за нас­лед­с­т­ве­ност­та на кас­ти­те, за­що­то и фи­зичес­ко­то тя­ло и фи­но­то тя­ло се стро­ят по съ­щия мо­дел и за­що­то Азът, ид­ващ с да­ден тип фи­но тя­ло, по­лучава фи­зичес­ко тя­ло по въз­мож­ност по-бли­зо до съ­щия то­зи тип.
До­тук ние прос­ле­дих­ме как­то ду­хов­но­то ро­дос­ло­вие, та­ка и фи­зичес­ко­то. Се­га ще раз­г­ле­да­ме зве­но­то, ко­е­то ги съ­е­ди­ня­ва – ин­те­лек­ту­ал­но­то ро­дос­ло­вие на чове­ка.

<< НАЗАД  |  НАПРЕД >>
към съдържанието на книгата >>

_________________________

[1] Тайната доктрина, II, 1, стр. 16
[2] Chohans – Кохани, висши духовни същества, които живеят и работят без физически тела. – Б. прев.
[3] Тайната доктрина, II, 1, стр. 27
[4] Тайната доктрина, II, 1, стр. 27
[5] Протисти – най-опростени организми, които се намират на границата между растението и животното. – Б. ред.
[6] Тайната доктрина, II, 1, стр. 28
[7] Тайната доктрина, II, 1, стр. 28
[8] Група необитавани планински острови в Северния ледовит океан, северно от Европа. От 1920 г. принадлежат на Норвегия. – Б. ред.
[9] Тайната доктрина, II, 1, стр. 28
[10] Тайната доктрина, II, 2, стр. 225
[11] Тайната доктрина, II, 2, стр. 135
[12] Тайната доктрина, II, 1, стр. 28
[13] Тайната доктрина, II, 1, стр. 222
[14] Летящо животно от времето на мезозойскта ера, което по устройство прилича на птица, но родствено е по-близо до влечугите. – Б. ред.
[15] Голям месояден гущер от същия период. – Б. ред.
[16] Тайната доктрина, II, 1, стр. 114
[17] Sukahma Sharira, тялото на Kama-Manas

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

ЧОВЕШКИТЕ РАСИ – атлантска, арийска… (10) ИНТЕЛЕКТУАЛНО РОДОСЛОВИЕ (8) Полът като енергия и принцип ВЕЛИКИТЕ ЙЕРАРХИИ (3)