ДУХОВНО РОДОСЛОВИЕ (2)

Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант
Фотография: NASA

Вяр­но е, че през пос­лед­ни­те 50 години (книгата е издадена 1903 г. – б. ред.) за­пад­на­та на­у­ка пра­ви уси­лия да ус­та­но­ви то­ва, ко­е­то на­ричаме ро­дос­ло­вие на чове­ка. В Гер­ма­ния, Фран­ция и Ан­г­лия учени­те се опит­ват да нат­ру­пат дан­ни, от ко­и­то да из­в­ле­кат ед­но ро­дос­лов­но дър­во, пред­с­та­вя­що човеш­ка­та ево­лю­ция от на­же­же­на­та мъг­ла до ци­ви­ли­зо­ва­ния човек. Те­зи тър­се­ния, обаче, за­ся­гат са­мо фи­зичес­ка­та при­ро­да на чове­ка. Що се от­на­ся до не­го­во­то тя­ло, учени­те по­сочват стъп­ка по стъп­ка начина, по кой­то то­зи въз­хи­ти­те­лен и сло­жен ор­га­ни­зъм се е из­г­раж­дал клет­ка по клет­ка през всички при­род­ни цар­с­т­ва. В то­ва свое начина­ние те про­я­вя­ват из­к­лючител­но тър­пе­ние и до из­вес­т­на сте­пен пос­ти­гат ус­пех, ма­кар че нез­на­ни­е­то им от­нос­но пос­ле­до­ва­тел­ни­те цик­ли на раз­ви­ти­е­то во­ди до мно­жес­т­во заб­луж­де­ния, до сбли­жа­ва­не на ти­по­ве, раз­де­ле­ни с ог­ром­ни пе­ри­о­ди от вре­ме, а от­там и до обър­к­ва­не на връз­ки­те и ро­ли­те на по­том­ци и пред­ци.

Но до­ри и да бя­ха ус­пе­ли да ус­та­но­вят с точност про­из­хо­да на човеш­ко­то тя­ло, пак ня­ма­ше да мо­гат да ус­та­но­вят про­из­хо­да на са­мия човек. Тя­ло­то не е са­ми­ят човек, а са­мо не­го­ва дре­ха и ни­ко­га ня­ма да мо­жем да раз­бе­рем чове­ка, ако из­к­лючим от ро­дос­ло­ви­е­то му ду­ха, кой­то го пра­ви вечен, и ра­зу­мът, кой­то е един ас­пект от то­зи дух, ди­фе­рен­ци­ращ се в ма­те­ри­ал­ния свят и про­я­вя­ващ се ка­то ин­те­лект и ум. Ето за­що научни­те ро­дос­ло­вия ня­мат ни­как­ва стой­ност, как­то по­ра­ди своя не­пъ­лен ха­рак­тер, та­ка и за­що­то за­ся­гат един­с­т­ве­но оно­ва, ко­е­то е най-мал­ко човеш­ко от чове­ка.

В учени­е­то на те­о­со­фи­те, ко­е­то има­ме от ня­ко­гаш­ни­те ве­ли­ки мъд­ре­ци – под­к­ре­пе­но, пот­вър­де­но и пов­та­ря­но от всички ве­ли­ки ре­ли­гии – на­ми­ра­ме ед­но по-точно ро­дос­ло­вие, ко­е­то за­ся­га всички със­тав­ки на човеш­ка­та при­ро­да. Ма­кар ин­дийс­ки­те Шас­т­ри[1] да са най-бо­гат из­точник в то­ва от­но­ше­ние, не са­мо в тях мо­гат да се на­ме­рят сле­ди от то­ва пър­во­начал­но от­к­ро­ве­ние, и не са­мо от тях мо­же да се научи не­що от­нос­но дъл­гия път, кой­то чове­кът е из­вър­вял от ми­не­ра­ла до Бо­га, или по-точно – пър­во от Бо­га до ми­не­ра­ла и пос­ле об­рат­но, за­що­то, как­то каз­ват пи­са­ни­я­та на мно­го ре­ли­гии, “от Бог про­из­ли­за­ме и у Бог ще се вър­нем”.

За да раз­к­ри­ем с въз­мож­но най-го­ля­ма точност ро­дос­ло­ви­е­то на чове­ка, ще бъ­де доб­ре да след­ва­ме глав­ни­те нап­рав­ле­ния, на­бе­ля­за­ни от го­ле­мия ученик на мъд­ре­ци­те Еле­на Бла­ват­с­ка, на ко­я­то под­на­ся­ме тук сво­и­те почита­ния и приз­на­тел­ност за свет­ли­на­та и зна­ни­е­то, ко­и­то да­де на съв­ре­мен­ния свят. Още в са­мо­то начало на та­зи кни­га тряб­ва да приз­ная, че дъл­жа всичко на ней­ния труд “Тай­на­та док­т­ри­на”, от кой­то почер­пих це­лия си план и не­из­б­ро­и­ми­те под­роб­нос­ти. То­ва, ко­е­то нап­ра­вих бе­ше да до­ба­вя ня­кол­ко фак­та, да по­пъл­ня ня­кои праз­нини, да свър­жа ня­кои от­дел­ни точки, но ка­то ця­ло ма­те­ри­а­лът е не­ин и е за­им­с­т­ван от то­зи пос­та­мент на ней­ни­те ог­ром­ни окул­т­ни поз­на­ния.

Еле­на Бла­ват­с­ка ни учи, че за да раз­бе­рем чове­ка и не­го­во­то ро­дос­ло­вие е не­об­хо­ди­мо да раз­г­ра­ничим три ли­нии на ево­лю­ция:

1) Ду­хов­на – най-важ­на­та, за­що­то Ду­хът е гос­по­дар на ма­те­ри­я­та, ко­я­то той уп­рав­ля­ва и офор­мя. Без да има­ме зна­ние за та­зи ду­хов­на ево­лю­ция, чове­кът си ос­та­ва за нас една не­раз­ре­шима загадка.

2) Фи­зичес­ка – дру­ги­ят по­люс на човеш­ка­та при­ро­да, ро­дос­ло­ви­е­то на човеш­ко­то тя­ло. Ду­хов­но­то ро­дос­ло­вие е пос­те­пен­но­то сли­за­не на ду­ха в ма­те­ри­я­та, а фи­зичес­ко­то ро­дос­ло­вие е въз­ли­за­не­то на Ду­ха през ма­те­ри­я­та, ко­я­то той офор­мя за про­я­ва на соб­с­т­ве­ни­те си си­ли.

3) Ин­те­лек­ту­ал­на – то­га­ва, ко­га­то има­ме вече гор­ни­те две ли­нии (ед­на­та на сли­за­не, дру­га­та на въз­качва­не), сти­га­ме до точка­та, къ­де­то към тях се при­съ­е­ди­ня­ва и та­зи тре­та – на ин­те­лек­ту­ал­на­та ево­лю­ция – ко­я­то ги съ­е­ди­ня­ва, за да се създаде чове­кът. То­ва е ид­ва­не­то на Аза, кой­то вли­за в при­те­жа­ние на фи­зичес­ко­то си оби­та­ли­ще и го свър­з­ва с ду­ха, кой­то го е сът­во­рил и офор­мил със сво­е­то вис­ше вли­я­ние.

След ка­то из­с­лед­ва­ме три­те ли­нии на ево­лю­ция: ду­хов­на­та, фи­зичес­ка­та и ин­те­лек­ту­ал­на­та, ще ви­дим да се раз­к­ри­ва пред нас ед­на па­но­ра­­ма, ко­­я­­то яс­­­но пред­­с­­­та­­вя це­­лия про­­из­­­ход на чове­ка в не­го­ви­те­те ве­ли­ки очер­та­ния и ще за­почнем да схва­ща­ме по не­щичко от чуде­са­та на та­зи човеш­ка при­ро­да, ко­я­то е Бог – Бог про­я­вен във фор­ма – и ко­я­то е бо­жес­т­ве­на как­то по същ­ност, та­ка и по си­ли.

Еле­на Бла­ват­с­ка каз­ва: “В при­ро­да­та има един тро­ен ево­лю­ци­о­нен план за съз­да­ва­не­то на три­те пе­ри­о­дични но­си­те­ли[2], или по-доб­ре ка­за­но три от­дел­ни схе­ми на ево­лю­ци­я­та, ко­и­то в на­ша­та сис­те­ма са та­ка не­раз­рив­но свър­за­ни и та­ка преп­ле­те­ни, че е не­въз­мож­но да бъ­дат раз­де­ле­ни:

1) Мо­над­на ево­лю­ция, ко­я­то, как­то име­то й по­каз­ва, за­ся­га рас­те­жът и раз­к­ри­ва­не­то на Мо­на­да­та, ко­я­то по то­зи начин дос­ти­га вис­ши фа­зи на дей­ност.

Па­ра­лел­но с нея вър­ви

2) Ин­те­лек­ту­ал­на­та ево­лю­ция, пред­с­та­ве­на от Ма­нас-Дхи­яни­те[3] – те­зи, ко­и­то да­ват на чове­ка ин­те­лек­та и съз­на­ни­е­то

и

3) Фи­зичес­ка­та ево­лю­ция, пред­с­та­ве­на от сен­ки­те на Лун­ни­те пра­от­ци – за­ро­ди­ши­те на те­ла­та на се­гаш­ни­те хо­ра. Имен­но вслед­с­т­вие сли­ва­не­то на те­зи три течения в чове­ка, той ста­ва то­ва слож­но съ­щес­т­во, ко­е­то наб­лю­да­ва­ме в мо­мен­та.”[4] То­ва е пред­ме­тът на нас­то­я­ща­та ми кни­га.

Та­зи за­дача на­ис­ти­на е твър­де слож­на за съ­щес­т­во ог­ра­ничено по зна­ния и си­ли, по­доб­но на мен, но оно­ва, на ко­е­то мо­га да се на­дя­вам (под­на­сяй­ки ре­зул­та­та от мо­и­те проучва­ния, ръ­ко­во­де­ни от зна­ние мно­го по-вис­ше от мо­е­то), е да съ­у­мея да дам не ед­на дог­ма, ко­я­то обе­за­тел­но да бъ­де при­е­та, а прос­то мис­ли, ко­и­то един тър­сещ мо­же да пред­ло­жи на друг тър­сещ, за да му по­мог­не в не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни тър­се­ния. Бих ис­ка­ла да ус­пея да дам ед­на ръ­ко­вод­на ниш­ка, ко­я­то да по­мог­не за из­ли­за­не­то от ла­би­рин­та на при­ро­да­та.

Духовната еволюция на човека

Ще раз­г­ле­да­ме най-нап­ред пър­ва­та от три­те ли­нии на ево­лю­ция, а имен­но ду­хов­на­та, и за да вник­нем в нея ще ра­зяс­ним две­те ди­аг­ра­ми, пред­с­та­ве­ни в при­ло­же­ни­е­то на кни­га­та.

Пър­ва­та ди­аг­ра­ма пред­с­та­вя ве­ли­ки­те йе­рар­хии от ду­хов­ни съ­щес­т­ва, за­вър­ши­ли сво­я­та човеш­ка ево­лю­ция в ми­на­ли Кал­пи[5], в изчез­на­ли вече Все­ле­ни и ста­на­ли сът­руд­ни­ци на Иш­ва­ра[6] при сът­во­ре­ни­е­то на ед­на но­ва Брах­ман­да[7]. То­ва са йе­рар­хии, ко­и­то уп­рав­ля­ват и офор­мят, то­ва са ар­хи­тек­ти­те и стро­и­те­ли­те на слънчеви­те сис­те­ми. Тряб­ва да се опи­та­ме да си съз­да­дем из­вес­т­на пред­с­та­ва, кол­ко­то и не­оп­ре­де­ле­на, не­съ­вър­ше­на и бле­да да е тя, за те­зи об­шир­ни йе­рар­хии в на­ша­та Слънчева сис­те­ма, на ко­и­то дъл­жим ду­хов­на­та си ево­лю­ция – ед­на почти­тел­на пред­с­та­ва, до­ри и не­съ­вър­ше­на, за­що­то те­зи йе­рар­хии са жи­во­тът на Все­ле­на­та, ръ­ко­во­ди­те­ли­те на ду­хов­на­та, ин­те­лек­ту­ал­на­та и фи­зичес­ка­та ево­лю­ция на човечес­т­во­то.

Вто­ра­та ди­аг­ра­ма пред­с­та­вя по­ле­то на ево­лю­ци­я­та – мяс­то­то, къ­де­то тя се из­вър­ш­ва.

<< към предговора  |  НАПРЕД >>
към съдържанието

_____________________________

[1] Индийски религиозни книги. – Б. ред
[2] Upadhi, тела, среда. – Б. прев.
[3] Слънчевите Светещи (Деви) или Агнишвата-Питри – обяснението на тези и други термини виж по-нататък – Б. авт.
[4] Тайната доктрина, том I, кн. 1, стр. 241; изд.1993г.
[5] Kalpas, огромни периоди от време. – Б. прев.
[6] Бог-Логосът (Словото) на нашата Слънчева система. – Б. а.
[7] Brahmanda – “Брахмово яйце” – макрокосмосът. – Б. прев.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

МИСЛОВНАТА СИЛА (1): Поз­на­ва­тел, Поз­на­ва­е­мо и Зна­ние – При­ро­да­та на ми­съл­та Теософското общество (2) – учение, възгледи, идеи ВЕЛИКИТЕ ЙЕРАРХИИ (3) Теософското общество (1) – възникване и повели