Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант
Фотография: NASA
Вярно е, че през последните 50 години (книгата е издадена 1903 г. – б. ред.) западната наука прави усилия да установи това, което наричаме родословие на човека. В Германия, Франция и Англия учените се опитват да натрупат данни, от които да извлекат едно родословно дърво, представящо човешката еволюция от нажежената мъгла до цивилизования човек. Тези търсения, обаче, засягат само физическата природа на човека. Що се отнася до неговото тяло, учените посочват стъпка по стъпка начина, по който този възхитителен и сложен организъм се е изграждал клетка по клетка през всички природни царства. В това свое начинание те проявяват изключително търпение и до известна степен постигат успех, макар че незнанието им относно последователните цикли на развитието води до множество заблуждения, до сближаване на типове, разделени с огромни периоди от време, а оттам и до объркване на връзките и ролите на потомци и предци.
Но дори и да бяха успели да установят с точност произхода на човешкото тяло, пак нямаше да могат да установят произхода на самия човек. Тялото не е самият човек, а само негова дреха и никога няма да можем да разберем човека, ако изключим от родословието му духа, който го прави вечен, и разумът, който е един аспект от този дух, диференциращ се в материалния свят и проявяващ се като интелект и ум. Ето защо научните родословия нямат никаква стойност, както поради своя непълен характер, така и защото засягат единствено онова, което е най-малко човешко от човека.
В учението на теософите, което имаме от някогашните велики мъдреци – подкрепено, потвърдено и повтаряно от всички велики религии – намираме едно по-точно родословие, което засяга всички съставки на човешката природа. Макар индийските Шастри[1] да са най-богат източник в това отношение, не само в тях могат да се намерят следи от това първоначално откровение, и не само от тях може да се научи нещо относно дългия път, който човекът е извървял от минерала до Бога, или по-точно – първо от Бога до минерала и после обратно, защото, както казват писанията на много религии, “от Бог произлизаме и у Бог ще се върнем”.
За да разкрием с възможно най-голяма точност родословието на човека, ще бъде добре да следваме главните направления, набелязани от големия ученик на мъдреците Елена Блаватска, на която поднасяме тук своите почитания и признателност за светлината и знанието, които даде на съвременния свят. Още в самото начало на тази книга трябва да призная, че дължа всичко на нейния труд “Тайната доктрина”, от който почерпих целия си план и неизброимите подробности. Това, което направих беше да добавя няколко факта, да попълня някои празнини, да свържа някои отделни точки, но като цяло материалът е неин и е заимстван от този постамент на нейните огромни окултни познания.
Елена Блаватска ни учи, че за да разберем човека и неговото родословие е необходимо да разграничим три линии на еволюция:
1) Духовна – най-важната, защото Духът е господар на материята, която той управлява и оформя. Без да имаме знание за тази духовна еволюция, човекът си остава за нас една неразрешима загадка.
2) Физическа – другият полюс на човешката природа, родословието на човешкото тяло. Духовното родословие е постепенното слизане на духа в материята, а физическото родословие е възлизането на Духа през материята, която той оформя за проява на собствените си сили.
3) Интелектуална – тогава, когато имаме вече горните две линии (едната на слизане, другата на възкачване), стигаме до точката, където към тях се присъединява и тази трета – на интелектуалната еволюция – която ги съединява, за да се създаде човекът. Това е идването на Аза, който влиза в притежание на физическото си обиталище и го свързва с духа, който го е сътворил и оформил със своето висше влияние.
След като изследваме трите линии на еволюция: духовната, физическата и интелектуалната, ще видим да се разкрива пред нас една панорама, която ясно представя целия произход на човека в неговитете велики очертания и ще започнем да схващаме по нещичко от чудесата на тази човешка природа, която е Бог – Бог проявен във форма – и която е божествена както по същност, така и по сили.
Елена Блаватска казва: “В природата има един троен еволюционен план за създаването на трите периодични носители[2], или по-добре казано три отделни схеми на еволюцията, които в нашата система са така неразривно свързани и така преплетени, че е невъзможно да бъдат разделени:
1) Монадна еволюция, която, както името й показва, засяга растежът и разкриването на Монадата, която по този начин достига висши фази на дейност.
Паралелно с нея върви
2) Интелектуалната еволюция, представена от Манас-Дхияните[3] – тези, които дават на човека интелекта и съзнанието
и
3) Физическата еволюция, представена от сенките на Лунните праотци – зародишите на телата на сегашните хора. Именно вследствие сливането на тези три течения в човека, той става това сложно същество, което наблюдаваме в момента.”[4] Това е предметът на настоящата ми книга.
Тази задача наистина е твърде сложна за същество ограничено по знания и сили, подобно на мен, но онова, на което мога да се надявам (поднасяйки резултата от моите проучвания, ръководени от знание много по-висше от моето), е да съумея да дам не една догма, която обезателно да бъде приета, а просто мисли, които един търсещ може да предложи на друг търсещ, за да му помогне в неговите собствени търсения. Бих искала да успея да дам една ръководна нишка, която да помогне за излизането от лабиринта на природата.
Духовната еволюция на човека
Ще разгледаме най-напред първата от трите линии на еволюция, а именно духовната, и за да вникнем в нея ще разясним двете диаграми, представени в приложението на книгата.
Първата диаграма представя великите йерархии от духовни същества, завършили своята човешка еволюция в минали Калпи[5], в изчезнали вече Вселени и станали сътрудници на Ишвара[6] при сътворението на една нова Брахманда[7]. Това са йерархии, които управляват и оформят, това са архитектите и строителите на слънчевите системи. Трябва да се опитаме да си създадем известна представа, колкото и неопределена, несъвършена и бледа да е тя, за тези обширни йерархии в нашата Слънчева система, на които дължим духовната си еволюция – една почтителна представа, дори и несъвършена, защото тези йерархии са животът на Вселената, ръководителите на духовната, интелектуалната и физическата еволюция на човечеството.
Втората диаграма представя полето на еволюцията – мястото, където тя се извършва.
<< към предговора | НАПРЕД >>
към съдържанието
_____________________________
[1] Индийски религиозни книги. – Б. ред
[2] Upadhi, тела, среда. – Б. прев.
[3] Слънчевите Светещи (Деви) или Агнишвата-Питри – обяснението на тези и други термини виж по-нататък – Б. авт.
[4] Тайната доктрина, том I, кн. 1, стр. 241; изд.1993г.
[5] Kalpas, огромни периоди от време. – Б. прев.
[6] Бог-Логосът (Словото) на нашата Слънчева система. – Б. а.
[7] Brahmanda – “Брахмово яйце” – макрокосмосът. – Б. прев.