Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ УЧЕНИЯ ВЛАДЕЕНЕТО НА СЪЗНАНИЕТО
0

ВЛАДЕЕНЕТО НА СЪЗНАНИЕТО

ВЛАДЕЕНЕТО НА СЪЗНАНИЕТО
0

Предговор към книгата “Огънят отвътре” на Карлос Кастанеда.

ОПИСАЛ СЪМ ПОДРОБНО чиракуването си при един мексикански индианец-магьосник, дон Хуан Матус. Понятията и практиките, които дон Хуан искаше да разбера и усвоя, бяха съвършено чужди за мен и пора­ди това нямах друг избор, освен да предам учението му под формата на разказ – едно описание на това какво се случи, така както се случваше.
Методът на обучение на дон Хуан се базираше на схващането, че човек има два типа съзнание. Той ги на­ричаше “дясната страна” и “лявата страна”. Първата представяше като състоянието на нормално съзнание, необходимо за ежедневния живот. Втората, казваше той, е загадъчната страна у човека, онова състояние на съзнанието, което му дава възможност да бъде магьос­ник и ясновидец. Съобразно с това дон Хуан бе разде­лил обучението на уроци за дясната страна и уроци за лявата страна.
Уроците за дясната страна той провеждаше когато съм в нормално съзнание и именно тяхното описание фигурира във всичките ми разкази. Докато съм в състоя­ние на нормално съзнание, дон Хуан ми бе казал, че е магьосник. Той дори ме запозна с друг един магьосник – дон Хенаро Флорес – и поради естеството на взаимоотношенията ни аз логически стигнах до заключението, че те двамата ме бяха приели за свой чирак.
Това чиракуване завърши с една непонятна постъп­ка, до чието извършване ме доведоха дон Хуан и дон Хенаро. Те ме накараха да скоча от един заоблен пла­нински връх право в бездната долу.
В един от разказите си съм описал какво се случи на онзи планински връх. Там се разигра последната драма от уроците на дон Хуан за дясната страна, като участни­ците бяха самият дон Хуан, дон Хенаро, двамата чираци – Паблито и Нестор, и аз. Паблито, Нестор и аз скочих­ме от онзи планински връх в бездната.
В продължение на години след това аз смятах, че единствено пълното ми доверие в дон Хуан и дон Хена­ро е било достатъчно, за да заличи всичките ми рацио­нални страхове пред лицето на явната гибел. Сега вече знам, че не е било така; знам, че тайната се крие в уро­ците на дон Хуан за лявата страна и че на дон Хуан, дон Хенаро и техните другари са им били необходими ог­ромна дисциплина и постоянство, за да проведат тези уроци. Отне ми почти 10 години да си спомня какво точно се бе случило в уроците му за лявата страна, което да ме накара с такова желание да извърша онази непонятна постъпка: скачането в бездната.
Именно в уроците си за лявата страна дон Хуан бе разкрил какво в действителност правеха с мен той, дон Хенаро и другарите им, и кои са те. Те не ме учеха на магьосничество, а на това как да овладея три аспекта от древно знание, което те владееха: съзнанието, прикри­ването и намерението. И те не бяха магьосници, а ясно­видци. А дон Хуан беше не само ясновидец, но и нагуал. Дон Хуан вече ми беше обяснил в уроците си за дяс­ната страна доста неща относно нагуала и виждането.
Бях схванал виждането като способността на човешките същества да разширяват полето си на възприятие дотол­кова, че да могат да оценяват не само външността, но и същността на всичко. Той ми бе обяснил също, че ясно­видците виждат човека като едно енергийно поле, кое­то прилича на сияйно яйце.[1] При повечето хора, бе ка­зал той, енергийното поле е разделено на две части. При някои мъже и жени, обаче, то е разделено на четири, а понякога на три части. И понеже тези хора са по-гъвка­ви от обикновения човек, те могат да станат нагуали, след като се научат да виждат.
В уроците си за лявата страна дон Хуан ми разясни тънкостите на виждането и на това да си нагуал. Да бъ­деш нагуал, бе казал той, е нещо много по-сложно и от­говорно от това да си просто един по-гъвкав човек, кой­то се е научил да вижда. Да си нагуал означава да си во­дач, да си учител и наставник.
Бидейки нагуал, дон Хуан бе начело на една група ясновидци, в чийто състав влизаха осем жени-ясновидци: Сесилия, Делия, Хермелинда, Кармела, Нелида, Флоринда, Сулейка и Сойла; трима мъже-ясновидци: Висенте, Силвио Мануел и Хенаро; и четирима куриери или пратеници: Емилито, Хуан Тума, Марта и Тереза.
Освен че водеше нагуалската група, дон Хуан обуча­ваше и ръководеше също една група от чираци-ясновидци, известна като “новата нагуалска група”. Тя се състоеше от четирима млади мъже: Паблито, Нестор, Елихио и Бениньо; пет жени: Соледад, Ла Горда, Лидия, Жозефина и Роза. Аз бях формалният водач на новата нагуалска група заедно с жената-нагуал Карол.
За да може дон Хуан да ми предаде своите уроци за лявата страна, аз трябваше да навлизам в едно уникално състояние на перцептуална яснота, известно като “пови­шено съзнание”. През годините на чиракуването ми дон Хуан многократно ме бе премествал в това състояние посредством удар в горната част на гърба ми, който той нанасяше с дланта на ръката си.
Дон Хуан обясняваше, че в състояние на повишено съзнание чираците можели да се държат почти така ес­тествено, както в ежедневния живот, но можели да на­карат съзнанието си да се фокусира върху каквото и да е с необикновена сила и яснота. Въпреки това, обаче, свойствена характеристика на повишеното съзнание е, че то не се поддава на нормално спомняне. Случилото се в такова състояние може да стане част от ежедневно­то съзнание на чирака само след неимоверни усилия за възстановяване.
Моите взаимоотношения с нагуалската група бяха пример за това трудно спомняне. Като изключим дон Хенаро, аз бях контактувал с тях само в състояние на по­вишено съзнание; следователно в нормалното си ежед­невие аз не можех да си ги спомня, нито дори като нея­сни образи от сънищата. Срещите ми с тях бяха винаги почти като ритуал. Отивах с колата до къщата на дон Хе­наро в едно малко градче в Южно Мексико. Дон Хуан веднага се присъединяваше към нас и ние тримата се заемахме с уроците на дон Хуан за дясната страна. След това дон Хуан променяше нивото на съзнанието ми и тогава отивахме с колата до един по-голям съседен град, където живееше той и останалите петнайсет ясно­видци.
Всеки път, когато навлизах в състояние на повишено съзнание, не можех да се начудя на огромната разлика между двете ми страни. Винаги се чувствах сякаш ня­какво було се смъква от очите ми, сякаш съм бил час­тично сляп и сега съм прогледнал. Свободата, чистата радост, която ме обземаше в тези случаи, не може да се сравни с никое друго изживяване. Същевременно оба­че изпитвах едно плашещо чувство на тъга и копнеж, ко­ето вървеше ръка за ръка с усещането за свобода и радост. Дон Хуан ми бе казал, че без тъга и копнеж няма цялостност, защото без тях няма трезвост, няма добро­та. А мъдрост без добрата, бе казал той, и знание без трезвост са безполезни.
Методът за преподаване на уроците за лявата страна изискваше също дон Хуан, заедно с някои от своите събратя ясновидци, да ми обяснят трите аспекта на сво­ето знание: владеенето на съзнанието, владеенето на прикриването и владеенето на намерението.
В тази книга описвам владеенето на съзнанието, кое­то е част от цялостната система от уроци на дон Хуан за лявата страна; системата, която той използва, за да ме подготви да извърша онази изумителна постъпка: скока в бездната.
Тъй ката събитията, които разказвам тук, са се случи­ли в състояние на повишено съзнание, те не могат да имат структурата на ежедневния живот. Липсва им зе­мен контекст, макар че аз положих всички усилия да им го набавя, без при това да го превръщам в художестве­на измислица. В състояние на повишено съзнание човек минимално осъзнава заобикалящата го действителност, защото изцяло се съсредоточава върху непосредствена­та си дейност.
В конкретния случай непосредствената дейност беше, естествено, осветляването на въпроса за владее­не на съзнанието. Според дон Хуан владеенето на съз­нанието било съвременна версия на една изключително стара традиция, която той наричаше традицията на древните толтеки-ясновидци.
И макар да чувстваше, че е неразривно свързан с тази стара традиция, той се смяташе за един от ясновид­ците, принадлежащи към нов цикъл. Когато го попитах веднъж каква е отличителната черта на ясновидците от новия цикъл, той каза, че те са воини на тоталната сво­бода и са такива майстори във владеенето на съзнанието, прикриването и намерението, че не се оставяли смъртта да ги улови, както ставало с останалите смърт­ни; а сами избирали кога и как да напуснат този свят. То­гава ги обхващал един огън отвътре и те изчезвали от ли­цето на земята – свободни, сякаш никога не са същест­вували.

__________________

[1] “Фините тела на човека образуват в своята съвкупност онова, което обикновено наричаме аура на човешкото същество. Тази аура изглежда като блестяща мъгла с яйцевидна форма, в центъра на която се намира плътното физическо тяло. Онова, което обикновено наричат аура, са частички от фините тела, които се издават извън очертанията на плътното физическо тяло. Всяко тяло е завършено в себе си и прониква в по-грубите от него. То е по-малко или по-голямо в зависимост от развитието си. Аурата следователно се състои от припокриващите се части, принадлежащи на ефирния двойник, на тялото на желанието, на умственото тяло, на причинното тяло и в редки случаи на будичното тяло, озарени от атмичното сияние. Понякога тя е замъглена, груба и лишена от блясък; понякога е ослепителна като светлина, цвят и размери. Тя зависи изцяло от степента на еволюция, достигната от човека, от развитието на телата му, от нравствената и умствената природа, която е развил у себе си. Всичките му изменчиви страсти, желания и мисли са вътре в нея, изписани във форма, в цвят, в светлина, така че и “слепият може да ги види”, стига да има очи за тези писмена.” /Ани Безант, “Древната мъдрост”

към съдържаниетоНАПРЕД >>

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)