Интервю с Чарли Хънам във връзка с филма Racific Rim
Гилермо просто каза: “Ще има гигантски чудовища, ще има робот и ти ще си в неговото съзнание, ще им сриташ задниците, ще спасиш света и получаваш момичето – искаш ли ролята?
На което аз отвърнах: “Ахам! Да, сър, много благодаря за възможността.” И приех веднага, даже сценария не бях прочел. Просто разговарях с него около два часа и… В интерес на истината всичко бих направил с Гилермо. Такъв талант е във филмовата индустрия по мое мнение той, че… И всичко звучеше прекрасно. Показа ми скици на фентъзи света, на йегърите, на кайджу-чудовищата…
Вашият екранен приятел от “Синове на анархията” Рон Пърлман говори ли Ви нещо за Гилермо като филмов режисьор?
Каза само: “Бъди готов.” Попитах го: “Какво искаш да кажеш с това? Звучи заплашително!” И той отвърна: “Просто се приготви…” След това ми стана ясно какво е имал предвид. Гилермо влага повече енергия и страст в процеса на филмиране от всеки, с когото пътя ми ме е срещал в Холивуд. Чудесен е, но е тотално менгеме. Например… нещо от рода… Представя ти нещата: “Да знаеш, ще бъде невероятно! Ще изградим истинско бойно поле, ти ще го изиграеш супер реално…” Аз отвръщам: “О, да! Звучи страхотно!” И имах притеснения как ще се справя със снимането на зелен екран, защото колкото по-малко е нужно да се преструваш за определена ситуация, толкова по-добре се получава. След което видях какво е същинското положение и реакцията ми беше: “Мамка му, няма да снимаме на зелен екран нищичко от това?!” Имам предвид, че беше просто ужасно преживяване да се направи. Наистина! Не се шегувам изобщо. Беше непоносимо. Като да се въртиш в кръг по 14 часа на ден – докато носиш екипа с пълното бойно снаряжение, тежащ 15-20 кг; докато Гилермо бълва по теб струи огън, залива те със стотици литри вода в минута… Мислех си: “Уоу, това е буквално смазващо!” И бях на снимачната площадка цели 27 дни. Така че, доста напрегнато си беше.
Приказвахме си и аз се оплаквах: “Брат, това е наистина гадно! И никак не върви на добре, скоро всичко ужасно ще ме боли…” “Да, знам, знам как е. И аз страдам с вас – капучиното ми изстива, кроасанът ми е от вчера… Но всичко е ок, момче, ще се гордеем после с филма!” “О, това е забавно, Гилермо. Наистина е сладурско. Благодаря ти, че така ни съчувстваш…”
Едно от най-ужасите изпитания беше, че носехме тежките костюми в продължение на седем часа, след което имахме половин час почивка и след това още седем часа на снимачната площадка. Междувременно сваляхме костюмите, за да диша поне за малко тялото ни – знаете как е, целите подгизвахме от изпаренията, потенето… – така че сваляхме костюмите и след това, приключвайки с обяда, трябваше да ги навлечем отново мокри. Ооо, беше направо брутално! Освен това нямаха отвор да се ходи до едното място. И за да отидеш да се съблечеш напълно и после да се облечеш отново отнемаше 45 минути, но още 20 минути трябваха, за да се включиш обратно в снимките. Така че, ако ти се доходи до тоалетна, можеше да отиде цял час. И като кажеш например: “Много ми се ходи по малка нужда, Гилермо…” Той ще отвърне нещо от рода: “Ооок. Но нали знаеш, че ако не успеем да завършим снимките за деня, ще превишим бюджета и тогава всички ще трябва да влизаме в режим на икономии…” “Ясно, разбрах. Предполагам, че просто ще трябва да стискам до по-късно.” Питах другите дали някой от тях не е ходил по нужда направо в костюма и никой не си призна, но имам чувството, че може и да са…
Относно заливането с тонове вода…
Ами той протестираше: “Гилермо, няма да го направя това! Аз съм актьор, вземи си каскадьор за това! Няма да я направя с вода тая сцена! Казвам ти, няма да я направя! Не смей да пускаш водата да ме залива!” Гилермо отвърна: “Ок, ок, спокойно! Няма да пускаме вода…”
Обръща се настрани и шепне имитирайки Гилеро:
“Пусни водата!”
Показва как се излива, смеят се.
Беше яко Разбра, че просто трябва да е мъж в тоя момент – че просто трябва да стисне зъби и да издържи всичко. Защото колкото повече се противиш на Гилермо, толкова по-зле ще става.
С “Пурпурния връх” мисля, че ще е малко по-лесно. Наистина се вълнувам. Беше такъв комплимент веднага след като завършихме тези снимки, в края, да ми каже: “Наистина много ми е приятно да работя с теб. Направи всичко, за което съм те помолил, без много да се оплакваш…” Отвърнах: “Не мисля, че беше точно така, но ти благодаря.” И той: “Наистина много-много бих искал да работим заедно отново.” Но не съм предполагал, че само три месеца по-късно ще ми предложи друга главна роля. Така че, беше трогващо.
Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА