Филмите винаги са били за мен врата към цялата красота, поезия и големи идеи в живота
Интервю с Чарли Хънам във връзка с филма Deadfall (2)
Израснах в икономически и социално много потисната област. И животът там е изложен на доста криминални тенденции. Мисля, че е вид реакция да кажеш: “Знаете ли какво, да върви всичко по дяволите. Няма да живея така. Това е абсолютно неприемливо. Ще отида и ще си взема своя пай каквото и да става.” И това е, което лично аз реших за себе си. Огледах се и си казах… Когато гледам филми – нещо, което е истински важно за мен, защото съм свързан силно с това изкуство от рано – филмите винаги са били за мен врата към цялата красота, поезия и големи идеи в живота, изобщо всичко подобно… Беше наистина важно нещо за мен, така че реших това да е моят начин за бягство от този вид екзистенициална криза и твърде тягостен начин да прекара човек времето си на тази планета.
Много хора в същата тази среда, включително от собственото ми семейно обкръжение, решават да тръгнат по сенчестите криминални пътеки като начин да избегнат същата тази участ. Така че, ако не бях намерил за себе си тази специална привързаност към филмовото изкуство, самият аз на сто процента щях да съм сега гангстер. Абсолютно несъмнено! Баща ми, като същински гангстер, за 35 години в това русло не е изкарал и един легален долар в живота си. Моите братовчеди също. Казвам ви… Зная, че звучи смешно да го твърдя, докато спокойно съм си отседнал на хотел в Бевърли Хилс, но директно ви заявявам – сто процента щях да съм сега гангстер, ако не бях станал актьор.
Ако погледнете от психологическа гледна точка пътя на много хора до този бряг, ще видите че не са толкова различни причините да стигнат до тук. Има определени неща, които правиш под въздействието на околната среда. Ето например аз съм напълно хетеросексуален – никога не съм имал и грам колебание по този въпрос, но заради обстоятелствата около мен съм целувал много мъже, защото играх гей в телевизионен сериал. Това е нещо, което никога не съм очаквал, че ще направя някога, но беше насърчено от ПР-ите ми и околните. По абсолютно същия начин се случват нещата и в престъпните среди. Движиш се с някаква банда… Моите хора никога не са си мислели, че ще се стигне до това да посегнат на човек. Но са навлезли в среда, където нещо се случва от едната страна, а другата й отвръща. И се започва нещо от рода – околните ти говорят: “Слушай, тези са негодници, много грехове лежат на гърба им, вероятно са си заслужили да си намерят майстора…” Приятелите ти започват: “Трябва да го направиш, брат, няма начин да се размине…” И изведнъж се оказва, че си се превърнал в убиец. Същото е като да целунеш мъж – нещо, което никога не си и помислял, че би могъл да направиш, но средата го е одобрила.
Точно както и по време на война човек трудно си представя, че може да убие друг човек, но бидейки войник му е позволено и всичко е ок, защото хората около теб смятат, че е наред. Цялото ни съществуване работи на този принцип. Така че наистина ми е интересна тази взаимовръзка, а освен това знам за няколко човека от престъпните среди, които са станали вече изцяло актьори. Говоря за поне дузина такива случаи. Колкото и да е грозно само по себе си и въпреки че няма как да са по-далеч едно от друго тези неща, налице е силно сходство в психологията.
Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА