Подготвил: Ралица Благовестова
Снимка с книги от Регионална библиотека – Плевен
На 10 ноември се навършват 265 години от рождението на Фридрих Шилер
“Законът не е създал нито един велик човек –
само свободата ражда титани и високи пориви.”
— Фридрих Шилер —
Фридрих Шилер е широко познат като немски поет, драматург и философ, но малко известен факт е, че наред с драмите и съчиненията си по етика и естетика, той като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината и специално с душевните болести. Шилер е създателят на концепцията за психофизиологията и в резултат от медицинската си практика в областта на психичните заболявания, у него възниква идеята за лечебното действие на творческия труд. В допълнение той е автор и на исторически трудове като “История на откъсването на обединените Нидерландии от испанското владичество”.
Във философските си концепции е силно повлиян от идеите на Кант, когото обожава, както и от цялата древногръдска култура. Развива понятието за “красивата душа“, когато емоциите у човека са възпитани от разума му, така че “задължението и влечението“ вече не са в конфликт помежду си. Така “красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално – Бог е Красотата.
Сред поетичните достижения на Шилер се откроява неговата “Ода на Радостта”, ползвана от Бетовен във финалната част на прочутата му Деветата симфония и станала днес официален химн на Европейския съюз в идеята за Обединена Европа. Драмите му “Дон Карлос”, “Вилхелм Тел” и “Мария Стюарт”, от своя страна, се превръщат в лебрето за бесмъртните едноименни опери на Верди, Росини и Доницети.бингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин. Забележителен е фактът, че получава позволение да бъде приет в университета едва на 15-годишна възраст. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение “Система на трансценденталия идеализъм”, след което заедно с Хегел и няколко броя на “Критическо списание за философия”. Работи през годините в различни университети, а от 1841 г. става професор в Берлинския университет по покана на крал Фридрих Вилхелм IV. Сред слушателите на неговите лекции са Киркегор, Енгелс, Бакунин и дори видният наш възрожденец Петър Берон.
Ода на Радостта
(откъси)
Фридрих Шилер
Радост – ти дете на Рая,
ти, божествен дивен плам!
Ний пристъпваме в омая,
о, богиньо, в твоя храм.
Твоят светъл чар споява
туй, що светски нрав дели.
Братя всички люде стават,
щом с крила повееш ти.
Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
Бог от звездни небосклони
с обич безпределна бди.
Радостта е мощ основна,
златен лост на вечността.
На световния часовник
колелцата движи тя.
Радостта подмамва нежно
всеки кълн да разцъфти.
Тя в пространството безбрежно
със планетите лети.
С тоя полет на слънцата
в модрата небесна глъб
своя път без страх и скръб
следвайте и вие, братя!
Из преводи на
Асен Разцветников и
Димитър Стоевски
ЦИТАТИ от Фридрих Шилер
“Свободен е само този, който владее себе си.”
“Истината ни най-малко не страда от това, че не я признават.”
“Мерилото за справедливостта не може да бъдат мнозинството гласове.”
“Насилието ожесточава мечтателите, но не ги коригира.”
“Законът не е създал нито един велик човек – само свободата ражда титани и високи пориви.”
“Аз сам съм своето Небе, аз сам съм своя Ад.”
