Няколко начина МИЦЕЛНИТЕ ГЪБИ да спасят света
Лекция на Пол Стаметс за TED в превод
Обичам предизвикателствата, а спасяването на Земята вероятно е добро такова.
Всички знаем, че Земята е в беда. Сега сме влезли в шестото голямо измиране на тази планета. Често съм се чудил дали ако имаше Обединена организация от организми, иначе позната като “О, оо” (смях), и всеки организъм имаше право да гласува, дали щяха да гласуват ние да сме на планетата!? Според мен това гласуване се води в момента.
Искам да ви представя комплект от шест микологични решения с използване на гъби и тези решения се основават на мицела. Мицелите са великите молекулни разглобители – почвените магьосници. Те генерират хумусните почви по сухоземните масиви на планетата. Мицелът освен това се просмуква навсякъде, споява почвите като цяло, изключително здрав е. Той издържа натиск до 30 000 пъти повече от своята маса. Както сме установили, има многопосочен трансфер на хранителни вещества между растенията, подпомаган от мицела. Така че мицелът е майката, която дава хранителни вещества от елховите и брезовите дървета на канадските ели, кедри и дъгласови смокини, например.
Повечето от вас познават гъбите портобело. И честно казано, срещам големи затруднения, когато спомена гъби пред някого – той незабавно започва да мисли за портобело или магически гъби, очите му се изцъклят и ме мисли за малко луд. Надявам се да сразя този предразсъдък завинаги с настоящата презентация. Наричаме го микофобия – ирационалният страх от непознатото, що се отнася до гъбите.
Всъщност сме по-тясно свързани с гъбите, отколкото с което и да е друго царство. Група от 20 еукариотични микробиолози публикуваха преди две години труд, в който се въвежда понятието опистоконта – супер-царство, обединяващо животни и гъби в едно. Споделяме едни и същи патогени.
СЪЗДАВА ПОЧВА
Повечето от вас може би не знаят, че гъбите са били първите организми, дошли на сушата. Дошли са на сушата преди 1.3 милиарда години, а растенията ги последвали след няколкостотин милиона години. Как е възможно това? Възможно е, защото мицелът отделя оксалова киселина, както и много други киселини и ензими, с които осейва скалите, извлича калций и други минерали и оформя калциеви оксалати. Кара скалите да се ронят – първата стъпка за създаването на почва. Оксаловата киселина представлява две молекули въглероден диоксид, свързани заедно. Така че гъбите и мицелът поглъщат въглеродния диоксид под формата на калциеви оксалати. И всякакви други видове оксалати също поглъщат въглероден двуокис чрез минералите, които се оформят и извличат от скалната матрица.
ПЪРВОПРОХОДЕН и ОЧИСТВАЩ ВИД
Това е открито за пръв път през 1859 г. Снимката е на Франц Хюбер и е направена през 50-те години на ХХ век в Саудитска Арабия. Този организъм е съществувал преди 420 милиона години. Наречен е прототаксит. Прототакситът, в легнало положение, бил висок около метър. Най-високите растения на Земята по онова време били сигурно наполовина високи. Д-р Бойс от Чикагския университет публикува статия в “Геологичен журнал” миналата година, твърдяща, че прототакситът е гигантски фунгус, гигантска гъба. Можем да предположим, че земният пейзаж е бил нашарен с тези гигантски гъби – навсякъде из повечето сухоземни масиви. И те съществували десетки милиони години.
На гъбите не им е нужна светлина. От Университет “Айнщайн” съвсем наскоро заключиха, че гъбите използват радиацията като източник на енергия, точно както растенията използват светлината. Така че изгледите гъби да съществуват и на други планети, според мен са предвидимо заключение.
Най-големият организъм на света е в Източен Орегон. Не бих могъл да го пропусна. Размерът му е 2200 акра. Размер 2200 акра, възраст 2000 години. Най-големият организъм на планетата е мицелен килим, дебел една клетъчна стена. Как може този организъм да бъде толкова голям и все пак да е с дебелина една клетъчна стена, докато ние имаме пет-шест кожни пласта, които ни защитават!?
Мицелът, при подходящите условия, образува гъба, която изниква с такава свирепост, че може да троши асфалт. (Всъщност това по принцип е присъщо на растенията, има безчет примери – б.ред.)
Участвахме в няколко експеримента. Обединихме усилията си с лаборатории “Бател” в Белингам, Вашингтон. Имаше четири купчини, наситени с дизел и други петролни отпадъци. Една от купчините остана контролна, друга беше третирана с ензими, трета с бактерии, а нашата купчина заразихме с гъбен мицел. Мицелът поглъща петрола. Мицелът произвежда ензими, пероксидази, които разбиват въглеродно-водородните връзки. Това са същите връзки, които държат въглеводородите заедно. И така, мицелът се храни с петрола, а когато се върнахме след шест седмици и всички покрития бяха махнати, всички други купчини бяха мъртви, тъмни и вонящи. Освен нашата купчина – тя беше покрита със стотици килограми гъби кладници, а цветът й се променяше от ъгъла на светлината. Създадените от мицела ензими преработваха въглеводородите в карбохидрати – гъбени захари.
Някои от тези гъби бяха много щастливи, много големи. Показват колко много хранителни вещества са успели да усвоят. Но се случи нещо друго, което беше прозрение в живота ми! Те отделяха спори, спорите привличат насекоми, насекомите снасят яйца, яйцата стават ларви. После дойдоха птици, внасяйки семена, и нашата купчина стана оазис от живот. Докато другите три купчини бяха мъртви, тъмни и вонящи… Последното изображение, което ни липсва, е как цялата купчина става зелен хълм от живот. Това са първопроходни видове. Авангардни видове, които отварят вратата за други биологични общности.
Като следваща стъпка изобретих чували от зебло – поставя се мицел, заедно с всевъзможни дървесни отпадъци и може да пуснете тези чували от зебло по протежението от ферма, която отделя E.Coli например, или фабрика с химични токсини, и те ще доведат до възстановяване на жизнената среда. Установихме замърсено място в Мейсън Каунти, Вашингтон, и видяхме драматично понижаване на количеството колиформи. За 48 до 72 часа три вида гъби намалиха количеството колиформ бактерии 10 000 пъти. Помислете за последиците! Това е метод за протекция на околното пространствено, който използва отломките след бури и тайфуни… а може да ни се гарантира, че бури ще има всяка година.
ИЗТОЧНИК НА ЕСТЕСТВЕНИ АНТИБИОТИЦИ
Гъбите са много бързи в растежа си. Те произвеждат силни антибиотици. Не обичат да гният от бактерии, затова най-добрите ни антибиотици идват от тях. След като отделят спори, обаче, все пак и те гният. Но ви обръщам внимание, че серията от микроби, появяващи се по гниещи гъби, са от основна важност за здравето на гората. Те дават на дърветата възможност да израснат, които от своя страна създават полетата от наноси, хранещи мицела.
Тази гъба особено привличаше интереса ни с времето. Това е съпругата ми Дъсти с една гъба, наречена Fomitopsis officinalis – агарикон. Това е гъба, специфична за старата гора, описана е за пръв път от Диоскорид през 65 г. сл.Хр., като лечение срещу охтика. Тази гъба расте в щата Вашингтон, Орегон, Северна Калифорния, Британска Колумбия. Сега се смята за изчезнала в Европа. Изключително рядка е. Нашият екип излиза 20 пъти в старата гора миналата година и открихме един-единствен образец, за да можем да започнем отглеждане. Според мен запазването на генома на тези гъби в старата гора е абсолютно жизненоважно за човешкото здраве.
Участвам в програма на Министерството на отбраната на САЩ, наречена “Биощит”. Представихме над 300 образеца от гъби, сварени в гореща вода, както и мицел, събиращ извънклетъчни метаболити. Имаме три различни разновидности гъби агарикон, високо активни срещу вируси на едра шарка. Според д-р Ърл Керн, експерт по едрата шарка от Министерството на отбраната (МО) на САЩ, всички съставки, които имат индекс на селективност две или повече, са активни. Такива с 10 или повече се смятат за силно активни. Нашите разновидности гъби бяха в обсега на високо активните. Може да прочетете изявление, прегледано от МО, ако потърсите в Google “Стаметс (Stamets) и едра шарка (smallpox)”. Или може да отидете на NPR.org и да слушате интервю на живо.
Насърчени от резултатите, естествено преминахме към грипните вируси. Имаме три различни разновидности гъби агарикон, силно активни срещу грипни вируси. При цифрите за индекса на селективност срещу едра шарка виждаме десетките и двайсетиците… А сега – срещу грипни вируси – в сравнение с контролите с рибавирин имаме изключително висока активност. А използваме естествен екстракт в рамките на същия дозаторен прозорец като чист фармацевтичен продукт. Опитахме го срещу грипни вируси А – H1N1, H3N2 – както и грипни вируси В. После опитахме смеска и в смескова комбинация го опитахме срещу H5N1 и получихме индекс на селективност много по-голям от 1000. (Аплодисменти.)
ЕСТЕСТВЕН ИНТЕРНЕТ НА ЗЕМЯТА
Тук виждаме гъба, която отделя спори. Спорите покълват, мицелът се формира и отива под земята. Само в един кубичен инч почва може да има повече от осем мили от тези клетки. Стъпалото ми покрива приблизително 300 мили мицел.
Следват фото-микрографии от Ник Рийд и Патрик Хики. Забележете, че с израстването на мицела той покорява територия, а после започва мрежата. От много години работя със сканиращ електронен микроскоп, имам хиляди електронни микрографии и когато се взирам в мицела, осъзнавам, че той представлява съвкупност от мембрани за микрофилтрация.
Ние издишваме въглероден диоксид, както и мицелът. Той вдишва кислород също като нас. Но това тук по същество е увеличена тъкан на бели дробове. Представям ви една концепция, че мицелите са удължени неврологични мембрани. А в тези кухини се формират микрокухини и докато се сливат с почвите, те поглъщат вода. Това са малки кладенци. А вътре в тези кладенци започват да се формират микробни общности. И така гъбестата почва не само устоява на ерозия, но създава една микробна вселена, осигуряваща възхода на множество други организми.
Аз пръв предположих, в началото на 90-те години на ХХ век, че мицелът е естественият Интернет на Земята. Като го погледнем, той е силно разклонен. И ако има един счупен клон, много бързо, заради пресечните възли (интернет администраторите може би ги наричат горещи точки), се намират алтернативни пътища за канализиране на хранителни вещества и информация. Мицелът е чувствителен. Знае, че си там. Когато вървиш през дадена местност, той отскача след стъпките ти и се опитва да грабне отломки. Затова смятам, че измислянето на компютърния интернет е неизбежно следствие на доказан преди това успешен биологичен модел. Земята е изобретила този интернет в своя собствена полза, а ние, като върховия организъм на тази планета, сега се опитваме да отпускаме ресурси, за да защитаваме биосферата. Ако продължим по тази ос, тъмната космическа материя се подчинява на същия мицелен архетип. Смятам, че материята поражда живот, животът става отделни клетки, отделните клетки стават низове, низовете стават вериги, веригите – мрежа. И това е парадигмата, която виждаме из цялата Вселена.
ЕСТЕСТВЕН НАЧИН ЗА БОРБА С “ВРЕДИТЕЛИ”
Заинтересувах се от ентомопатогенни гъби – такива, които убиват насекоми. Къщата ни беше унищожавана от дървояди. Затова отидох на сайта на Агенцията на САЩ за защита на природата, а те препоръчваха проучвания с група гъби от вида metarhizium, които убиват дървояди, както и термити. Отрасълът бе похарчил над 100 милиона долара специално за места с примамки, за да попречи на термитите да изядат къщата ти. Но насекомите не са глупави и избягваха спорите, когато се приближат, затова морфирах културите в неотделяща спори форма. Взех чинийка от куклата Барби на дъщеря ми, сложих я точно където група дървояди правеха купчини отломки всеки ден в моята къща и дървоядите бяха привлечени от мицела, защото няма спори. Дадоха го на царицата. Седмица по-късно нямах никакви купчини дървени стърготини.
И тогава… деликатен танц между вечеря и смърт: мицелът е консумиран от мравките, те се мумифицират и от тях изскача гъба. А след отделяне на спори, спорите се разпръскват. Така че къщата вече не е подходяща за нашествие. Значи има почти постоянно решение за повторното нашествие на термити. И така, получих първия си патент срещу дървояди, термити и огнени мравки. После опитахме екстракти и виж ти, можехме да насочваме насекомите в различни посоки. Това има огромни последствия. После получих втория си патент… а той е голям. Нарича се патент Александър Греъм Бел. Покрива над 200 000 вида. Това е най-разрушителната технология, на която някога са ставали свидетели, ми казваха ръководители от пестицидната индустрия. Това би могло напълно да преобрази производството на пестициди по цял свят. Под чадъра на тази концепция може да се съберат 100 докторанти, защото хипотезата ми е, че ентомопатогенните гъби преди отделяне на спори привличат същите насекоми, иначе отблъсквани от тези спори.
КУТИЯТА НА ЖИВОТА
И така, измислих Кутията на живота, защото ми трябваше система за доставка. Добавя се почва, добавя се вода, има микоризал и ендофитни гъби, както и спори на гъбата акаригон. После семената се осиновяват от този мицел. Тогава се слагат семена от дървета тук вътре и в крайна сметка се отглежда потенциално цяла гора със стар растеж от една картонена кутия.
Искам да преосмисля системата за доставки и употребата на картонени кутии по света, така че те да станат екологични отпечатъци. Ако има подобен на YouTube сайт, където да може да качвате, бихте могли да го направите интерактивен, разпределен по местоположение, където хората да могат да се събират и чрез сателитни системи за изображение, чрез Virtual Earth или Google Earth бихте могли да потвърждавате, че въглеродни кредити се отделят от дърветата, които идват чрез Кутиите на живота.
Може да се вземе картонена кутия от обувки, да се добави вода, царевица, боб, тиква и лук. Развил съм това за общностите от бежанци. Жена ми каза, че ако аз го мога, всеки го може. Взех няколко съда и в крайна сметка отгледах градина за семена. После се събират семената, а после се жъне градината от семена. После се събират ядките, а после са нужни само няколко ядки… Добавям мицел, а после инжектирам царевичните кочани. Три царевични кочана, никакво друго зърно… Започват да се формират много гъби. Твърде много тегления от въглеродната банка и първата популация от гъби (горе) ще бъде закрита. Гъбите се прибират, но вижте какво се случва в долната част на кочана. Много е важно, че мицелът е превърнал целулозата в гъбични захари. Мислех по въпроса как бихме могли да разрешим енергийната криза в тази страна и измислихме Еконол.
ЕКОНОЛ
Генериране на етанол от целулоза, като се използва мицел за посредник… и се получават всички ползи, които вече ви описах. Но да се премине от целулоза към етанол е екологично неинтелигентно, а мисля, че трябва да сме екологично интелигентни във връзка с поколението от горива. Затова изграждаме въглеродните банки на планетата, обновяваме почвите… това са видовете, към които трябва да се присъединим. Според мен ангажирането на мицелите може да помогне за спасяване на света. Много благодаря. (Аплодисменти)