Георг Хегел: Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност
Подготвил: Ралица Благовестова
На 27 август 2025 г. се навършват 255 години
от рождението на Георг Хегел
“Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер.”
— Георг Хегел —
Хегел е един от големите мислители на немската идеалистическа философия през епохата на Просвещението, наред с имена като Фридрих Шелинг и Имануел Кант. Обект на неговата философия са разума, природата, държавата, религията, психологията, изкуството. Особено влиятелна е концепцията му за Духа и взаимоотношенията между ум и природа. Хегел е критикуван от други влиятелни философи като Шопенхауер и Ницше, които са на мнение, че мистицизмът заема прекалено голяма роля в неговата философия.
Централна идея на Георг Хегел е, че всички феномени, от съзнание до политически институции, са аспекти на един-единствен Дух. С времето Духът разпознава тези феномени като аспекти на самия себе си и ги присъединява отново към себе си. Този процес на присъединяване Хегел нарича “диалектика”, а ние (които сме аспекти на Духа) го разбираме като “история”. Реалността на Хегел съществува в три стадия: битие в себе си, битие за себе си и битие в себе си и за себе си. По отношение на разума или Духа тази теория предполага, че Духът еволюира, преминавайки през трите стадия. Отначало това е Духът в себе си, след което разширявайки се в пространството и времето, се превръща в свое “друго битие”, т.е. в Природа. Природата от своя страна развива съзнанието, образувайки по този начин свое собствено отрицание. Но тук вече произтича не просто отрицание, а примирие с предходните етапи на едно по-високо ниво. В самоосъзнаващата се Природа се възражда Духът. В новия цикъл съзнанието преминава през три следващи стадия: стадият на Субективния дух, стадият на Обективния дух и накрая висшият стадий на Абсолютния дух.
ЦИТАТИ от Георг Хегел
“Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер.”
“Възпитанието има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.”
“На духа трябва да се гледа като на подобие на Бога, като на божественото в човека.”
“Не крайното, а безкрайното е реално.”
“Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото “аз” и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.”
“Разсъдъка може да се образова без сърце, а сърцето – без разсъдък; съществуват едностранни безразсъдни сърца и безсърдечни умове.”
“Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.”
“Независимостта от общественото мнение е първото условие за извършването на нещо велико и разумно.”
“Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.”
“Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели, понеже неговата индивидуалност би загубила своята същност, ако той бъде принуден да се откаже от тях.”
“Всеки иска да бъде по-добър от заобикалящия го свят и смята себе си за по-добър от него. Този, който е наистина по-добър, само изразява този свят по-добре от другите.”
“Обстоятелствата или мотивите доминират над човек само дотолкова, доколкото той самият им го позволява.”
“Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е неговата воля; той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо всеобща ценност.”
“Човек се възпитава за свобода.”
