Светлината и материята са два аспекта на една и съща реалност
Под егидата на ООН 2015-та година се отбелязва като Международна година на светлината и светлинните технологии. В тази връзка особено ни заинтригуваха двете публични лекции на художника-изкуствовед и преподавател Албер-Ванел от Франция, посветени на едноименните му книги “Духовност на цвета” и “Дух и материя”. И двата труда са издадени неотдавна от “Група Цвят – България”, но само на френски език засега, за съжаление. Албер-Ванел е професор по Цветознание и История на изкуствата в цивилизациите при Висшето национално училище по декоративни изкуства в Париж. Завеждащ е темата “Светлина” в Градчето на науките и откритията Ла Вилет – Париж. Художник и автор на трудове върху цвета в културите по света.
Анотациите на споменатите книги разкриват множество любопитни аспекти и акценти от изследванията на художника-изследовател. Разбираме, че първото заглавие спира вниманието ни върху чернобялото на лабиринта, трите цвята на алхимията, индийските татви, фън шуй, средновековната хералдика, кубичния заострен камък на масонството, китайската Книга на промените, тибетската Книга на мъртвите и какво ли още не. Второто заглавие насочва погледа ни към симетрията в камъните и кристалите, към ДНК и протеините у живите същества, строежа на атомите в квантовата хромодинамика, цвета на аурите, на фините тела и чакрите, цветовете на отвъдното, цвета на планетите в астрологията и астрономията, звездите, космологиите и т.н.
Важна особеност на изложенията е опитът да се посочи смисълът на цветовете най-вече в тяхното духовно измерение – да се изведе вътрешната истина на цветовите символи и онова, което се изплъзва при повърхностните идеи. “Всичко това води до въпросите, свързани с живота след смъртта и с нашето място във Вселената, като ни кара да считаме, че трябва да живеем и да се прераждаме, за да се усъвършенстваме и приближим малко по малко към Божественото” – заключава рецензентът на изданията.
Свързахме се с Елена Кръстева от “Група Цвят – България”, за да научим повече за дейностите на Сдружението, както и за съдържанието на гореизложените теми в качеството й на преводач. Тя от своя страна зададе няколко наши въпроса и на самия автор и лектор – проф. Албер-Ванел, гостувал многократно през годините в България.
“Френският художник Мишел Албер-Ванел, с когото се запознах при участие в изложба на Група Цвят, работи от 70-те години върху темата цвят–светлина, а в глобален план е достигнал идеята за обединяване на философия, наука и изкуство. Той обаче работи върху най-старите философски системи: И Дзин, тибетски мандали, Средновековни лабиринти, арабска геомантия, авторски карти Таро на базата на Марсилския вариант и негови психологически изследвания, собствена разработка на планетарна система на цветовете. Постига универсална естетика, посредством която тези най-тежки информационни слоеве стават достояние на много хора.” ~ Милкана Мескин
Кога и защо точно цветовете – с какво Ви плени търсенето и изследването на многобройните им аспекти?
Цветовете ме привличаха още в детството ми. По-късно, когато ми се прииска да проумея това, си казах, че ако се любувам на някоя картина, първо съм поразен от цветовете, а много след това – от формите. Струва ми се, че това е, което определя значението им.
Какво е основното Ви откритие за тях? Какво изобщо е цветът – за съвременната наука, и какво – за многовековната култура на човечеството?
Основното ми откритие се състои в създаването на система за класификация на цветосъчетанията, докато всички съществуващи досега системи включват само изолирани цветове. Всъщност това се дължи на факта, че някога науката е могла да създаде единствено триизмерни непоклатими системи. След Айнщайн обаче трябва да преминем към относителността…
Каква е ролята на цветовете в различните култури, според изследванията Ви? Има ли значимо родство във възприемането и интерпретирането им? Къде и в какво се разминават значенията им и на какво отдавате различните символики, ако има такива?
Трябва да разглеждаме три нива на приближение, които обясняват сходствата и различията:
– Първо, нивото на архетипите, както го е дефинирал Карл Густав Юнг, които имат едно и също значение за всички нас. Но на това ниво има само шест цвята – основните, първичните: червено, зелено, синьо, жълто, черно и бяло.
– Нивото на стереотипите, които варират в зависимост от географията и хронологията, но в дадена цивилизация се запазват твърде постоянни.
– Индивидуалното ниво, което може да варира значително в зависимост от преживяното от отделния индивид.
Ако и звукът, и цветът са вибрации – защо не възприемаме и звуците като цветове? И защо някои хора всъщност могат и виждат именно така и музиката?
Тези вибрации не се разпространяват с една и съща скорост, а и природата им не е една и съща. Мозъкът обаче може да осъществи прехода и някои хора са надарени с цветен слух, придобит още в детството и непроменим впоследствие. Тези възприятия могат да бъдат различни от човек до човек.
Каква е ролята на цветовете в медицината?
Ролята им е значителна и би трябвало да доведе до истинско признание в бъдеще. Що се отнася лично до мен, вярвам в самолечението и в това, което може да бъде наречено “ментален цвят”.
Какво е това “ментален цвят” все пак – собственото възприемане на случващото се и на света?
Ментален е цветът, който сме в състояние да визуализираме в съзнанието си със затворени очи.
Каква е природата на светлината и материята – до какви мисли и прозрения стигнахте?
Светлината и материята са два аспекта на една и съща реалност. Касае се за трансформация на енергия.
Какви тайни на Сътворението и “Големият взрив” се опитвате да изведете и поднесете на читателите и слушателите си?
Все още сме в самото сърце на тайната… Не знаем откъде идва проявлението на тази значителна по мащабите си енергия и защо е била настроена с такава точност. Вселената не би могла да съществува без тази безкрайна прецизност и в това можем да съзрем определено намерение. Последователността от явления, довели до сътворението на света, който познаваме, е също така смайваща, що се отнася до размера на вероятността. Тази вероятност обаче постепенно нараства, достигайки до човешкия мащаб, като ни оставя възможността за свободна воля и избор.
Кой или какво е Граалът на цвета – има такъв акцент в една от книгите Ви?
Граалът на цвета е свързан със структурата на цветосъчетанията и представлява средство за математически пренос. Изложен е в края на книгата ми “Духът и материята”.
Вие лично имате ли любим цвят, цветове… и защо?
Обикновено отговарям: “Дъгата”, под формата на шега, тъй като всички цветове имат свои добродетели и своя красота! Следователно нямам предпочитания.
Интервю на Ралица Благовестова с проф. Мишел Албер-Ванел
за изданието “Цветове от аурата на България”
Фотографии: Александра Вали
Откъс от Глава 19 на книгата “Дух и материя“
Ключалката или ключът?
Скритата геометрия
Гъмжилото от фигури и омайни анекдотични сцени в картините на Йеронимус Босх рискува да привлече повърхностното внимание на публиката. Ето защо на зрителя често убягва фактът, че тези творби разкриват геометрична и числова структура, прикрита под измамната им видимост. В това е дълбоката им структура, тайното им и основно послание. Така в централното пано на Градината на сладостите, която споменахме, се крие добре установена геометрична структура. Централното пано е най-важното в триптиха, тъй като страничните пана, които се отварят към него, представляват само половината от размера му.
Точно в геометричния център на тази композиция, като че ли за да подчертае неговото значение и да го посочи, се намира едно яйце. Вече споменавахме това яйце по повод на хомункулуса и необходимата трансформация на следовника… Освен това съвкупността на композицията е с формата на ключалка: триъгълник насочен отдолу нагоре, над който се намира овалът на централния басейн.
Превод: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
КЪМ ЦВЕТОВЕ ОТ АУРАТА НА БЪЛГАРИЯ
