Още една интересна история, свързана с книгите

Превод със съкращение: Ралица Благовестова
Източник: www.magazine.1000libraries.com
Фотографии: Alfa & Omega, Juzta Post, @yungbooks

~ ~ ~

Настоящата история  е на  уникалния книжар Мохамед Азиз в Рабат. Едва шестгодишен той губи родителите си и след тази трагедия, минавайки време, нещата не стават по-лесни за него. Като тийнейджър на около петнадесет години той осъзнава, че не може да продължи образованието си, защото не може да си го позволи, и не успява да завърши гимназия. Тогава взема важно решение. Избира да се обгради с книги и да чете, където и когато му е възможно, дори и нямайки достъп до официално образование. Той често представя начинанието си със своята настояща книжарница не просто като бизнес, а като вид “реванш” за детството си, изпълнено с бедност и пропуснати възможности – шанс да обърне нещата, потапяйки се по свой начин в света на знанието.

През 1963 г. той тръгва само с девет книги и килим под ръка към медината на Рабат. От тези скромни корени израства това, което ще се превърне в емблематично присъствие в града. През годините той придобива малък антикварен магазин и се превръща в ​​най-възрастният книжар днес, който все още работи в медината на Рабат.

Седнал спокойно сред купчини книги, той чете. Не от време на време, а по много часове всеки ден. Прекарва около шест до осем часа дневно, потопен в четене! “Животът ми се върти около четенето”, казва той. Започва деня си, разхождайки се из близките квартали на Рабат, набавяйки книги, често употребявани или леко използвани, от други книжари и търговци в града. След това се връща в своята книжарница, подрежда новите заглавия и се отдава на четене. Спира само за да се помоли, да се нахрани, да изпуши цигара или да обслужи клиент. В един типичен ден може да направи само една или две продажби. Философията му е проста: оставете книгите си навън, достъпни. Логиката му е, че “Тези, които не четат, няма да крадат книги; тези, които могат да четат, няма да крадат.” Нещо повече – той продава и колекционира учебници на много ниски цени, предлагайки на младите хора с малки възможности достъп до знания.

Според сведенията, самият той е прочел вече над 4-5 хиляди книги, при това на множество езици: арабски, френски и дори английски. Мохамед Азиз не може да си позволи учебниците на петнадесетгодишна възраст, но четейки сам през целия си живот, научава достатъчно добре арабски, френски и испански. По-късно дори се опитва да учи немски, италиански и берберски, въпреки че литературата на тези езици е по-трудна за намиране. Езиците му позволяват да контактува и създава връзки с чуждестранни посетители, пътешественици, търговци и т.н.

В историята на Мохамед Азиз има нещо дълбоко човешко. Животът му ни напомня, че образованието не е само в класните стаи. Макар и лишен от официално образование, той избра да не се отчайва и вместо това да изгради нещо, което му е липсвало, за да го даде на други. Неговата история е включена в “Защитници на писаното слово”, редом с тези на други, посветили живота си на разпространението на радостта от четенето в своите общности и извън тях.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Какво се случва, когато любовта към книгите срещне човек, готов да посвети живота си на мисия? Училищата VITTRA: Учебни пространства, базирани на учебния процес УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО – предвестници сега: държавни училища Витра в Швеция и други ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА ВЪЗПИТАВАМЕ – по Селинджър, Достоевски, Айнщайн, Екзюпери, Редфийлд…