Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО Вагнер и Бетовен – щрихи през погледа на Мъдростта

Вагнер и Бетовен – щрихи през погледа на Мъдростта

Вагнер и Бетовен – щрихи през погледа на Мъдростта
0

Когато така разработва учението си, Щайнер изхожда повече от Вагнеровото, а не от Гьотевото виждане за любовта. Гьоте е наистина само един естествоизпитател, докато Вагнер е гениален в прозренията си! Този велик маг в своите драми-опери дава на немския народ забравената му митология и в митологични образи, като на един Парсифал, извежда тайната, за която Християнството отдавна е копнеело – че чрез любов и понесено страдание без негодувание трябва да изкупим световното зло. Това е манифестът на голготската мистерия – прости им, те не знаят що вършат, за да се поемат и трансформират отрицателните сили. Страданието, ако човек умее да го преобрати, дава свобода, но иначе то е верига, която тежи. Представете си този колосален и универсален ум Рудолф Щайнер как е схващал, че трябва да се извае образа на човека-мъдрец, на антропософа!
Безпокойството на Щайнер е било да не се нарушат откровението и хармонията на Вълната на Любовта. Това е една от най-големите тайни, които човечеството носи от първия век, но чак в двадесетия получава вече като осъзнаване. Учението на Христос в идеята за Любовта дава знания, които освобождават от страх към Божеството, за да Го видим като собствен живот и да се разгърнем в една еманирана Негова атмосфера. Това иска и оставя Христос на човечеството, а доколко то го е схванало и го е осъществило – не е важно! Големите неща не могат да бъдат усвоени изведнъж. Дори в областта на техниката започнахме от дълги вълни и минахме през средни, къси, ултракъси. А сега вече можем да уловим и вибрациите на мозъка…

— Ваклуш Толев, Антропософия, сп. Нур 2/1997, www.nur.bg

Близнак е и един, бих казал, магьосник както на музиката, така и на митологията – Рихард Вагнер. Има ли по-мощен “олимпиец” от него, който свали целия мит на древноаланците (алеманците, немците) и направи знаменитите свои опери. Кой с такава дълбочина и прозрение можеше да види цялата митология на немеца, като имате предвид, че той сам си пишеше текстовете. И при него имаме не либрето – драматургия имаме. И затуй са по шест часа оперите му.

— Ваклуш Толев, Върху Посланието: Зодия Близнаци, сп. Нур 3/1993, www.nur.bg

Целият път на всички школи е бил да изведат човека в това, което е предназначението му; да се създаде един мироглед, който ние нарекохме одухотворяване на материята. Свобода от Адам (ума) – срещата на Голгота между черепа на Адам и Кръста на Христос! Това е една формула, с която трябва да се ослепее за онова, което е всекидневие. Разбира се, не физически да се ослепее, макар че фигурно е дадено – Омир физически ослепява, но написва една митология. Бетовен пък физически оглушава. Не е нужно физически да се оглушава, а да оглушеете за света на дисхармонията, за да можете да направите една Девета симфония, да можете да нотирате онази вибрация на Диханието, която ви прави човекът бог в развитие!

— Ваклуш Толев, Школата – мирова същност, сп. Нур 2/2006, www.nur.bg

beethoven
Портрет на Бетовен от художника Joseph Carl Stieler

А сърцето на Шели излиза от огнената клада; Айнщайн свири на цигулка най-нежните мотиви и в същото време открива атомната енергия и плаче, когато я употребяват; Бетовен казва на една майка за изпълнението на дъщеря й на пиано, че тя “владее великолепно Християнството”, защото лявата й ръка не знае какво върши дясната. Това е безпощадност, но на големия човек не му липсва нищо! Той може да приложи гениалността, нравствената градация, държавничеството. В това отношение Христос е ненадминат: Аз проливам кръвта си, за да създам Църква.
ВЛъчът на делотворството се градира от личната карма към социално служение, от социален дълг към национална жертва, от национална жертва към клада на Всемирността. Великите посветени, върховните бранители на човешката еволюция дават пътеки, по които чрез религия, чрез философия, чрез изкуство, чрез наука човек върви към своето осъществяване.

— Ваклуш Толев, Лъчът на делотворството, сп. Нур 3/1997, www.nur.bg

В дадени моменти ние имаме изява на минало прераждане, какъвто е и случаят с Бетовен. За мен той е прероденият Лаокоон – в този аспект музицирането се намира в състояние да изрази с Деветата симфония конфликта, който е изживял Лаокоон: едно разкъсване на душевността. Не е важно дали чуваш или не – важното е, че това слово в теб е било, то е станало вече клетъчна храна и тогава го изразяваш (затова казвам, че мозъкът не мисли). Словото е, което дава характеристиката!
Както и някои други личности, които в прераждането си, едновременно с това, че в тях взема доминанта миналото, могат да пуснат дори само една идея, но тя да краде бъдеще. Такъв е случаят с нашия Пенчо Славейков. Той краде едно бъдеще, за което никой в минали животи не е казал – това е идеята, че Бог е реалност и че този Бог, с всичката Си Божественост, може да бъде равен на плътта на твоята Родина. Нещо изключително, наистина изключително! И тогава вече това слово – даже и да бъде белязан за пророк – е повече от пророчество, то е свещено!
Ето в такъв смисъл може да се говори за Словото, че си има свое съзнание и акумулира минали съзнания, минали свои дадености, с които човек е отреагирал – отреагирал е и реално, и духовно, моделирал е вече доктрина. Съзнанията са голямата благодат, с която личността може да направи Слово!

— Ваклуш Толев, Интервю за Планетния Логос и Посланията, сп. Нур 1/2004, www.nur.bg

А Бетховен е този, който удари гонга на съдбата. И аз съм си позволил да кажа: това е прероденият Лаокоон – жрецът на Троя. Вземете неговата “Девета симфония”, опитайте се да я схванете в картини и ще видите, че това е част от Троянската война. А знаете, че троянците бяха съюзници с тракийците и не са могли да не знаят величието на Орфей. Аз не се учудвам на дълбината и прозрението на Бетовен, когато е поискал в неговата кончина да го придружат само 13 запалени факли. Това е наистина изключително. Нищо друго не е искал и така са го изпратили – с 13 запалени факли. Не зная дали е бил орфеист, но сигурно душата му, която пя толкоз мощно и така властно за света, е познавала Орфей, който въведе жертвоприноса (в големия храм на планината Калкайон) с ароматните факли и огън.

— Ваклуш Толев, Орфеизъм, сп. Нур 6/1993, www.nur.bg

Тук е силата на Учението Път на Мъдростта, което ви дава вътрешната будност и организираната, волевата сила на този цезар у вас, който върви в развитие. Но пак още не е Сътворител. Не е Сътворител още – затова: малкият олтар в големия Олтар. А това никак не значи, че човекът губи стойност, напротив – човекът осъществява дадената му стойност!
Трябва да се прави разлика, когато се композира марш и когато се прави симфония. Разбирам искането да направи симфония със знанието, но дали разполага с всичкото вътрешно откровение човекът, за да може да напише симфония? Виждате, че Бетовен е наказан да бъде глух, но написа най-хубавата симфония! На Бетовен не му е нужен слух – той има живяно жречество и затова пише Деветата симфония. Пишете маршове сега, оставете симфониите на жреците, които са посветени. Учете сега – сега е време да учите! Когато получите целостта, тогава напишете симфония. Така че може да се търси и това е хубаво; да се търси, да се върви към голямата композиция, но пак казвам: малкият бог в големия Бог! Разбира се, няма по същност малък и голям Бог, но тук става въпрос за изявата на боговете – Единият сътворява, другият отива към идеята да стане Сътворител.

— Ваклуш Толев, Послание на Битието – Повеления и Искания, сп. Нур 2/2004, www.nur.bg

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)