Да запазим баланса с THANK-U by U-KNOW, TVXQ + some DREAMs & LOVE story
For English scroll down
Подготвил: Ралица Благовестова
Текстът e изведен от видеото по-долу
Здравейте! Аз съм Рали с псевдоним Алита. Изненада, превключваме от български на английски. (I hate this, защото ми е трудно), но хората наоколо не спират да ме насърчават да опитам, да направя това усилие на всяка цена заради бъдещата си аудитория, ако желая наистина да ви достигна в глобален план. “Благодаря” на U-know, уоууу… Великолепно мощна! Отбелязах в съзнанието си тази песен още с излизането на тийзъра за музикалното видео. Контрастът между атмосферата на самото действие и заглавието на песента ми привлякоха веднага вниманието. Очевидно беше, че ще се благодари за… ‘поведението на омраза’. Ех какво красиво послание отново, помислих си. И когато излезе песента, наистина ми влезе дълбоко в душата. И като музика, и като изпълнение, и като визуализация – силно, драматично, въздействащо. От цялата песен струи усещането за смирена решимост и мощ. Веднага ми стана любима с излъчвания стоицизъм, и тъга, но не и ответна омраза. Не омраза, а едновременно смиреност и дързост пред обстоятелствата. Благодаря ти, че не ме харесваш и с изсипвания върху мен хейт ми помагаш да ставам по-силен. Thank U for diss-like-me е наистина впечатляващо дори само като фраза. Съвременният хейт, въздействащо пресъздаден с посланието да се изправяме след поредния удар, ставайки по-силни с всяка нова крачка…
Prepared by Ralie Blag
Text from the video below
Hello! My name is Ralie with nickname Alita. Surprise… We’re shifting here from Bulgarian to English. (I hate this, because it’s hard for me) but people around me keep on urging me to try, to make this effort to overcome my shyness no matter what because of my future audience – if I want to reach you guys globally. Thank-U by U-know, WoW… Magnificently powerful! I marked this song in my mind as soon as they dropped the teaser for the music video. The contrast between the atmosphere of the action itself and the title of the song immediately caught my attention. It was obvious that the story would go how we can say thank you for… someone’s hateful behavior. Yah, what a beautiful message again, I thought. And when the song came out, it really went deep into my heart. As music, as performance, as visualization: strong, dramatic, impactful. The feeling of humble determination and power teamed with the whole song. It immediately captivated my mind with its radiant stoicism and sadness, but not reciprocal hatred. Not hatred, but both humility and braveness in facing the circumstances. Thank you for diss-like-me and helping me to become stronger by pouring hatred on me. ‘Thank U for disliking me’ sounds really impressive even just as a phrase. The modern social hate, effectively recreated with the message to stand up after every next punch, becoming stronger with each new step…
Особено боли, когато ударът идва от най-близките, от тези, на които си дал доверието, любовта си и на които разчиташ. В света на артистите тези близки, които много често не си дават сметка какво причиняват, са почитателите. Или просто зрителите. За съжаление всяка личност, работеща под прожекторите на общественото внимание, е жертва на подобно отношение. И тук идват уроците, малко в японски стил по суровост, на U-Know. Елементът с уроците беше другият момент в песента, който ми легна много на сърце. Между другото точно там в хореографията се забелязва и неизменния образ на змията, която за мен винаги е символ на мъдрост, независимо как може да бъде представена. Дори отровата й е лечебна в премерени дози, а който умее да трансформира енергиите на отрицание в околния свят (мъдрите хора, така да кажем), може да поема и повече, за да освобождава – например от остарели и неработещи социални закони, традиции, ритуали. Не зная защо, но песента Criminal на Темин ми напомня кой в световната история е осъден и разпнат като престъпник, а Thank-U на U-Know за мен носи точно едно от Неговите променящи световния ред блаженства и послания (Матей 5:43-45): “Слушали сте, че бе казано: “обичай ближния си и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен.’ Е, ако в Третото хилядолетие решим, че не можем да се насилим да обичаме враг, макар че много филми като любимите ми Ender’s Game или Valerian and the City of a thousand planets вече ни учат как, тогава можем просто да видим в отсрещния себе си, защото всички сме деца на Небето, даже и най-лошавите. Така че е важно не да се обвиняваме взаимно за какво ли не, а да си помагаме като се научим дори кривиците да си казваме по-приемливо и без излишно драматизиране.
That element with the lessons was the other point in the song that touched my heart. By the way, right there in the choreography, we can see the usual presence of the snake, which for me is always a symbol of wisdom, no matter how it can be presented. Even its poison is healing in measured doses, and who knows how to transform the energies of negativity in the surrounding world (those are the wise people let’s say), can take more to set us free from outdated and dysfunctional social rules, traditions, rituals. I don’t know why, but Temin’s song Criminal reminds me of who has been convicted and crucified as a criminal in world history, and U-Know’s Thank-U brings in my opinion exactly one of His world-changing beatitudes and messages. Let me quote: “You have heard that it was said, ‘Love your neighbor and hate your enemy.’ But I tell you, love your enemies, bless those who curse you, do good to those who hate you, and pray for those who insult and persecute you, that you may be children of your Father in Heaven.” Well, if in the third millennium we decide we can’t force ourselves to love an enemy, even though many movies like my favorites on this topic Ender’s Game or Valerian and the city of a thousand planets already teach us how, then we can just see ourselves in the other fellow ones, because we are all children of Heaven, even the most intolerable ones. So it’s important not to blame each other for this or that, but to help each other by learning to address what’s wrong in a more acceptable way and without unnecessary drama.
Днес ни е повече от ясно, че няма как да се излекува студа в човешките взаимоотношения, освен с топлина. Както казва Ганди, ако следваме старозаветния принцип ‘око за око’, няма да остане зрящ човек на Земята. Затова пък, ако успеем да пресечем пътя на собствената си остра реакция в някакви ситуации, ще сме дали малкия си личен принос за общото одухотворяване на света ни Сещам се един интересен мой сън в тази връзка. В съня си нараних палеца на крака (палецът е символ на волята за приложност) с нещо като деруга от ръждиво желязо и в същото време ухапване от отровен паяк. В началото ми нямаше външно почти нищо, но кракът ми бързо се зачерви и поду почти до коляното – беше много-много зле, не можех да стъпвам вече на него. Щях и да умра от отравянето до еди-колко си време, ако не ми се помогне с противоотрова. В този момент ми казаха отнякъде нещо важно и много успокоително, но не помня нищо с точност. Помня това, че се чувствах спокойна и че накрая помощта дойде през прозореца, MS Windows 😉 – беше линейка на Бърза помощ уж, обаче доставена от… сънувах реално име на Интернет-провайдер! А противоотровата, лекарството, бе заливане на болното място с медовина. Обляха ми ухапаното и въобще цялото подуто, зачервено място с медовина! Метафорично с нещо много здравословно и сладичко. Тези последните неща ги запомних, защото от тях си изведох подтекста на образите всъщност. Моята “нараненост” беше смъртоносно нарушаване на топлината в контакта между хората и можеше да се “излекува” чрез възстановяване на “вътрешната връзка” (inter-net) и “меда” във взаимоотношенията. Беше много-много приятно усещането как медовината облекчава и бързо-бързо стопява инфекцията на болния крак. Болният крак е символ на слабото място в мисълта. Походката говори за мисловността, с която се ходи път. И подозирам, че сънят беше отражение на тогавашно реално събитие с несправедливо публично обвинение в своеволие и незачитане на йерархиите, по недоразумение. Човекът даже и не разбра какво ми е причинил, а за мен случката беше повод да осъзная, че често хората реагират остро в защита на себе си и от чувството си за отговорност, без да осъзнават, че може да не са добре осведомени, а още по-малко какво причиняват. Но със спокойствие и ведрост е много по-лесно да се стигне до разковничето на някоя ситуация.
Nowadays is more than clear that there is no way to cure the coldness in human relationships if not with warmth. As Gandhi says, if we follow the Old Testament principle of ‘An eye for an eye’, there will left no sighted person on Earth. On the other hand, if we manage to cross the path of our own acute reaction in some situations, we’ll have made our small personal contribution to the spiritualization of our world in general I remember an exciting dream of mine in this regard. In my dream, I injured my big toe (the big toe is a symbol of the will to make things happen) with something like the rust of iron and a bite from a poisonous spider at the same time. At first, it was almost fine, but then my leg quickly turned reddish and swelled almost to my knees: it went very, very bad, I couldn’t step on it anymore. I would have died from poisoning in a while if I’m not treated with an antidote, I realised. At that moment I was told something important and very reassuring, but I don’t remember what it was exactly. I remember that I felt calm and that finally, the help came through the window, MS Windows 😉 It was an ambulance but came to me through… in the dream it was a real name of an Internet provider! And the antidote, the cure, was flooding the sore spot with mead. They doused the bitten and the whole swollen, reddened place with mead! Metaphorically with something highly healthful and sweet. I remembered all this from the dream because I actually derived the meaning of the whole picture from it. My “injury” was a deadly disturbance of the warmth in the human approach to each other and could be “cured” by restoring the “inter-net” and “honey” in the relationship. It was a very, very pleasant feeling how the mead relieved and quickly melted the infection of the diseased leg. The diseased leg is a symbol of a weak spot in the mind, because the gait speaks of the mentality with which one walks. And I assume the dream was a reflection of a real event happened at the time with unjust public accusation of disrespect and not obedience to the hierarchy. And it was misunderstanding. The man didn’t even guess what he did to me emotionally, and for me, the incident was an opportunity to realize that often people react quite sharply simply in defense of themselves and in a sense of responsibility, without realizing that they may not be well informed, and even less what they actually cause to others. But with calmness and serenity, it’s much easier to find a key to the situation of a certain situation.
Много по-трудно и болезнено е обаче, когато някой най-близък, под влияние на чуждия шепот, ти обърне гръб. Интересното е, че далеч преди споменатия сън имам два съвсем реални случая на нараняване на стъпалото ми – първият още в най-ранна възраст, в детската ясла, едно момче ме било захапало така, че ми е откъснало месо и преживяването ме е стресирало така, че израснах стеснителна и несигурна в комуникацията си с хората. Нямам спомен как се е случило, но сега знам, че с подобни случки се събуждат спомените от емоционално нараняване в минали животи, които са предвидени за отработване в този. Имах някои смислени кошмари по онова време, така че нещата се повтарят. Нещо се повтаря в тази връзка при мен във времето. Години по-късно тази детска травма със захапаното краче я преживях отново с набождане на останки от счупено шише. Бях по джапанки с мека подметка и правехме оборка отзад зад блока сред едни високи треволяци. И едва ли не с всичка сила се намуших на стъкло, което не бях забелязала. Тази физическа травма съвпадна с момента, в който бях започнала да се отърсвам от първата ми реална и много нещастно преживяна любовна история, когато тъкмо бях преминала тийнейджърската възраст. До преди това се влюбвах предимно във филмови или литературни герои, после Моцарт оглави списъка ми. Та отърсвах се от лепкавото усещане за мрак и безизходност – буквално и точно като в много песни на SM Entertainment! Историята е дълга и широка, но накратко един ден момчето, което харесвах в залата по бойни изкуства, ми предаде думите на треньора ни, че съм вещица, която трябва да гори на клада. Защото съм мръсна вегетарианка. Мръсна понеже той (треньорът) бил опитвал също да бъде и само две години успял да издържи, след което разбрал, че това е противоестествено и отново проял месо. Както и защото силно се интересувам от религии и окултизъм. Беше време, в което се чувствах омърсена, окаляна и невярваща, че мога да се доверя на някой, когото обичам, да ми отвръща истински със същото. Тъкмо тогава бях открила и Учението на Мъдростта, което постепенно ми върна радостта от живеенето в този често студен и недружелюбен свят. От там е и мотото ни сега: “Радостта е усмивка на Мъдростта.” Виждате ли се га колко добре следвам набелязаните стъпки в епизода Kick it или за края на довчерашните травми! Отвори вратата и остави кошмарите да си отидат с повея на новия вятър. Новото мислене. Историята има по-дълбоко продължение, но ще го пропусна. Става дълго.
However, it’s much worse and painful when someone closest to you, under the influence of someone else’s whisper turns their back to you. Interestingly, long before the dream, I had two very real cases of injury to my foot: the first was in my very early age, in the nursery, a boy had bitten my foot in a way that kinda a flesh was torn and it was really terrifying experience to the point that I grew up shy and uncertain in communications. I have no memory of how it happened actually, but now I know that such events evoke memories of emotional injuries in past lives that are destined to be worked on in this one. I had some meaningful nightmares at the time. Something in my life is repeating in this connection. Years later, I re-experienced this childhood trauma by stabbing on remains of a broken bottle. I was wearing flip-flops with soft soles and we were doing cleaning in the back yard among some tall weeds and grass. Suddenly I jumped with almost all my weight at an angular piece of glass that I hadn’t noticed. This physical trauma coincided with the moment I began to get free of my first real and very unhappy love story in my early 20-ties. Until then, I used to fell in love mostly with movie or fiction characters, then Mozart topped my list. So it was time when I started to shake off the sticky feeling of darkness and hopelessness: literally and just like in many SM songs! The story is long, but in short: one day, the boy I liked in the martial arts dojo shared to me words by our coach that I was a witch who had to burn at the stake. Because I’m a dirty vegetarian. Dirty, because he (the coach) had also tried to be a vegetarian but managed for two years only, then he realized that this was something unnatural and started to eat meat again. As well as because I am highly interested in religions and the occult. It was a time when I felt dirty, tainted, and in disbelieve that I can trust someone I love to be truly in love with me too. It was then that I discovered the Teaching of Wisdom by Vaklush Tolev, which gradually brought back in my life the joy of living in this often cold and unfriendly world. Hence our motto now: “Joy is the smile of Wisdom.” Can you see how well I follow the noted steps in the episode Kick It or about the end of yesterdays Trauma Open the door and let the nightmares go with the flow of a new wind… A new set of mind. The story has quite a deeper continuation but I’ll skip it. It’s getting too long.
Умението да показваш кривиците в света ни без да е обикновено клюкарство, черногледство, лична слабост или начин за лесно събиране на енергия, си е изкуство, което на мен не ми се удава. Не умея да поемам и трансформирам като моментална ответна реакция. Даже отново се сещам интересен сън в тази връзка, в който сънувах уж школата на Питагор едно време. Витаещата там атмосфера малко наподобяваше описаното в “Магьосникът от Землемория” на Урсула Льогуин за остров Роук, островът на магьосниците (жреците) и истинското знание. Напредналите ученици боравеха с илюзиите и видях в съня демонстрация. На един напреднал ученик му се подхвърляше млечнозелена на цвят змия и докато стигне в ръцете му, тя се превръщаше в меч. Мечът на словото, разбира се. После я върна обратно към учителя, който му я хвърли отново и така няколко пъти. Беше като детска игра, но аз не я владеех тази илюзия, знаех. Затова съм избрала да помагам за разхубавяването на света ни, като откликвам на нещата, които ме въодушевяват. И забележителното е, че такива неща се намират постоянно. Сложих картинка от анимацията на Пиксар Таласъми ООД в тъмбнейла, защото нашето общество все още живее с вътрешното убеждение, че страхът е тази сила, с която можем да подчиняваме хората в социалните битки за влияние. Смехът и радостта обаче изглежда са многократно по-мощни и заразителни, но не сме усвоили умението да ги вадим от себе си и да ги предаваме на околните. Иска ми се все повече хора да започваме да се учим да гледаме по-ведро на света и аз лично винаги съм привлечена като магнит към подобни персонажи, за да попивам от тяхната аура. Веселите пакостници в училище неизменно са ми били любимците и никак не се учудвам, че Baekhyun от EXO оглавява в момента класацията ми. Разбира се, и сериозната страна е необходима, за да даде каратната стойност и дълбочината.
И ако се върнем на песента Thank-U, която предизвика цялото това (силно съкратено) излияние, бих подчертала може би най-хубавата фраза от текста, която ми звучи направо като излязла от устата на Лей: Stand tall and still, don’t lose your balance! (Ходете с изправена глава без да трепвате, не губете баланс .) Довиждане и до нови срещи.
The ability to point out the faults in our world without it being just gossip, pessimism, personal weakness, or a way to easily gather energy is an art that I’m not yet trained in. I can’t take over a given situation and transform it with an instant response. This expression reminds me of an interesting dream about supposedly Pythagoras’ school in the past. The atmosphere there was a bit like what Ursula LeGuin in her book A Wizard of Earthsea had described for Roke Island, the Island of Wizards, and true knowledge. In my dream, advanced students dealt with illusions and I saw a demonstration. To an advanced student was thrown a milky green snake, and by the time it reached his hands, it had turned into a sword. The sword of the word, of course. Then he turned it back to the teacher and he throw again. And again the same several times. It was like child’s play, but I still wasn’t in disposition of that illusion, I knew. That’s why I have made my mind to contribute in making our world more beautiful by responding to the things that positively impact me. And what’s remarkable is that such things are constantly there. I included a picture from Pixar’s animation Monsters Ltd. in the thumbnail, because our society still lives with the subconscious conviction that fear is the force with which we can subdue people to our will in social battles for more influence. Laughter and joy, however, seem to be many times more powerful and contagious, but we haven’t mastered the ability to awake them up in ourselves and pass them on to others. I wish more and more people to start learning how to see the world in brighter colors, and I’m personally always attracted like a magnet to such characters to absorb from their aura. The cheerful pranksters at school have always been my favorites, and I’m not at all surprised that Baekhyun from EXO tops this list of mine right now. Of course, the serious side is also needed to give the golden carat of value and depth.
And if we go back to the song Thank-U, which caused all this (greatly shortened) outpouring, I would emphasize perhaps the best phrase in the lyrics for me, which sounds as if Ley said it: Stand tall and still, don’t lose your balance! That’s all for today. Goodbye and see you soon.