Subecta – Олимпия
Картини от Сандро Ботичели
Припев:
Това не е любов, това е митология.
Готов да победя и Зевс на чужда територия.
Стрелите от колчана ще открадна аз на Ерос
и богинята Атина ще решава моя ребус.
Олимпия, побързай, знай че времето изтича.
Оракулът от Делфи любовта чете, нарича.
Титаните замлъкнаха, наследници на притчата.
Остават само думите: Олимпия, обичам те!
Някъде високо над небесната обител,
живееше Олимпия – богиня изкусител.
Човекът от Земята на звездите се любуваше,
мамеше и себе си, и другите, мечтаеше
за миг да бъде с нея, ала дума не отваряше,
пожертва дух и тяло, но важното забравяше.
Въздигна стълбове нагоре, здрави те не бяха.
ЛирИкът умори се, кухи римите летяха.
Перото пръв приятел, отчужди се и без време.
Леглото заледено, да го стопли беше бреме.
Отнема няколко живота, как ли да откаже.
Болката сърцето като валяка ще смаже.
Това не е любов, това е митология.
Готов да победя и Зевс на чужда територия.
Сизифовият камък за душата алегория,
превърна Гръмовержеца в човека на теория,
която скъпо струва, няма толкова жълтици,
потърсили решението вярно от химици.
От златото платина, вечна слава във градина,
закрила от Вселената и ставаме комбина.
Прашинката Всемира воля носи Архитекта,
машинката в сърцето бие точно за Subecta.
Идеята е Сила, няма място по трасето,
на което да изпитаме умората и ето,
Зора на хоризонта къпе бойните доспехи.
Олимпия, дължа на тебе моите успехи.
Ако беше друго място, ако имах само силата,
когато ме удари на палача гилотината,
главата бих зашил с конците дадени от Бога,
за да мога аз отново да те любя в изнемога.
Физически, психически, обсебен до предела.
Абсолюта, нота люта и душата е поела
към красиви хоризонти без да има вече болка,
недей ми казва само, че животът е на ролка.
Защото бих поправил тази съвестна неволя –
победа над материята – дивото ще гоня.
Сега дойде моментът, във ръцете ти се раждам.
Богинята Олимпия – световната ми кражба.