Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ АРТ СЪБИТИЯ “Пепеляшка” на 11-годишната Алма Дойчер: Понякога трябва да вярваме в мечтите…

“Пепеляшка” на 11-годишната Алма Дойчер: Понякога трябва да вярваме в мечтите…

“Пепеляшка” на 11-годишната Алма Дойчер: Понякога трябва да вярваме в мечтите…
0

See English verion HERE.

Свири на пиано от 2, на цигулка от 3 и композира от 4 без да знае още, че така се нарича, когато ти идват музикални идеи :) Сега е на 11, а световната премиера на операта й “Пепеляшка” беше във Виена, в края на 2016 г., под патронажа на диригента Зубин Мета!

Забелязах публикация за малкото музикално момиченце в любимата ми напоследък ФБ група “Почитатели на класическата музика” и веднага се заинтригувах. Предстоеше световна премиера на операта й “Пепеляшка” във Виена. От музиката, с която се запознах благодарение на Ютуб (винаги съм особено благодарна на социалните мрежи в такива моменти за богатството по света, което ни донасят и предоставят), се роди решението ми, че искам да присъствам на това историческо събитие. Знаех, че ще ми хареса и ще бъде едно от онези специални магически преживявания, които успяват да ни се случат понякога като специални подаръци за душата ни. Много исках и интервю с Алма също така, защото ми беше любопитно да разбера повече за света на едно такова даровито дете, а и никъде не срещнах разказано как толкова малка е успяла да сътвори цяла опера, нито как се е родил любопитния нов вариант на сюжета й.
Не успяхме да уредим по телефона нито позволение да снимаме, нито да вземем интервю, но имах чувството, че на място ще могат някакси да се случат нещата. И наистина, със стъпването си във фоайето на Казино Баумгартен, където се поставя спектакълът, усетих топла и приветлива атмосфера и се почувствах като у дома си. Бяхме отишли цял час предварително и още нямаше много хора, но едва оставили връхните си дрехи на гардероб, външната врата се отвори и при нас влезе Алма със сестричката си :-) Беше много усмихващо, но всъщност хубавите знаци започнаха няколко дни преди Нова година с позвъняване от Booking.com. Обаждаха ми се да ми съобщят “неприятната” новина, че хотелът, който бях резервира в центъра на Виена при много добра цена… няма да може да отвори врати (оказа се нов) и ми отменят резервацията. Новината ме озадачи малко… “Какво става тук”, си помислих, но веднага намерих друг хотел – на същата улица, на която е самото представление, при още по-добра цена и дори със закуска :-) Мисля да спестя останалите хубави “знаци”, забелязани бидейки на местна почва вече, и да споделя впечатление за самото представление. (По-долу е интервюто ни с Алма, което ни бе пратено в писмена форма, а снимките са на фотографа Александра Вали, с която бяхме във Виена заедно.)
Да, представлението бе точно такова каквото си представях и очаквах – приказно хубаво, разкошно даже!, пълнокръвно, динамично, забавно, лирично, със закачки към някои опери на Моцарт, както забелязах (нали двете доведени сестри-кокони на Пепеляшка са оперни примадони в случая 😀 )… Прекрасен сюжет в нова интересна интерпретация с приказни послания и множество смешни моменти, а музиката… красива от начало до край, богата, разнообразна, ту весела, ту тъжна… изобщо – впечатляваща и въздействаща! Цялото представление имаше и особения чар да въвлича публиката в обстановката на сюжета, защото героите минаваха понякога през залата като част от ролята си – преди да се качат на сцената, или пък слизаха долу по някое време; друг път целият купол в салона ставаше звездно небе и запленен наблюдаваш как луната буквално изкача от мултимедийния екран отзад и започва бавно да се катери по свода над зрителите… Много ми хареса всичко! И разбира се, особено ми се запечата в съзнанието красивото послание, че принцът ще намери своето момиче “по мелодията на нейната душа”. Сцените с повтарянето на този рефрен бяха както трогващи, така и много забавни :-)
В заключение бих казала – браво на Алма за прекрасното приказно преживяване и безкрайно благодаря на всички онези, които са направили възможно светът да получи този подарък! В списъка ми с най-любими музиканти на всички времена, заедно с Моцарт, Дейвид Гарет, Металика и Адел се нарежда вече и малката голяма Алма :-) Историята на това как се е родила операта е доста дълга, както разбрах от официалната програма, но е не по-малко увлекателна, затова след краткото ни интервю следва и пълен превод на разказа от Гай Дойчер – бащата на Алма, заедно с още някои любопитни цитати.

(Биографични данни и превод на телевизионно интервю с Алма виж ТУК.)

IMG 8874
« 1 на 20 »

Показваш музикален талант от съвсем малка, което е много любопитно. Историята на домашното ти обучение е също интересна – искала си да научиш азбуката, за да можеш да четеш, отново от много малка, нали така?
Исках да се науча да чета и пиша, но родителите ми не пожелаха да ме учат, а ми казаха: само изчакай да тръгнеш на училище, там ще те научат. Но в първия ден на училище не ме научиха на нищо и се прибрах в къщи плачейки. (Алма не е искала повече да ходи на училище, защото й се струвало загуба на време, и така започва домашното й обучение с частни учители.)

Обичаш много да четеш, очевидно – какви книги са ти любими? Можеш ли да ни споделиш някои, които особено са те впечатлили и какви са историите в тях, които грабнаха сърцето и ума ти?
Имам множество любими книги и автори. И се променят постоянно. Когато тъкмо започнах да чета обичах Инид Блайтън. Сега харесвам автори като Джиан Айкен и Филипа Пиърс, и Ерих Кестнер, и Майкъл Енде, и Луси Монтгомъри… (В други интервюта Алма споменава, че обича да чете също биографии и научни книги.)

Чухме, че не само композираш музика, но и пишеш собствена книга също така, която искаш да публикуваш, после да направиш филм по нея и да създадеш музиката за него – още една вълнуваща твоя мечта за реализиране :) За какво се разказва в книгата ти?
Няма да издавам много, но това, което мога да кажа е, че е фантастична история, която се случва в страна, наречена “загубената земя”, има и мистериозни създания, наречени gerril-духове, които изсмукват времето от Вселената.

По-малката ти сестра Елена също свири на цигулка, пее и т.н. Учиш ли я на разни неща?
Да, в момента например й помагам да композира соната.

Какви игри обичате да играете заедно?
Катерим се заедно по дърветата, играем на ужким какво ли не, играем във въображаемите си светове.

Можеш ли да опишеш накратко как нормално протича един ден на Алма?
Сутрините са заети предимно от музика, следобедите са за забавления и общи занятия (различни предмети).

Първо “Чистачът на сънища”, а сега “Пепеляшка” – как започна да работиш по такива сериозни проекти, какво те вдъхнови в началото?
Започнах “Пепеляшка”, когато бях на 8. Карах сестра ми, и майка ми, и домашната ни помощница по това време да пеят началото (въпреки, че горкичката тя изобщо не можеше да пее :-) ). Сестра ми беше в ролята на Пепеляшка… (По този въпрос бяхме обяснили, че ще преведем цялата история около създаването на “Пепеляшка” от програмната книжка, така че тя би могла да добави просто нещо забавно, ако се сеща.)

Как се роди тази много забавна ария с “напълно неподходящ текст” – по рецептата, предписана на Краля?
Първо дойде моята мелодия, която сънувах един ден, когато бях на отегчително пътешествие с кола. След това подбрахме думите към нея.

Видно е, че харесваш много музиката на Моцарт – как я откри за себе си, помниш ли? И какво ще кажеш в музикално отношение за може би доста новаторската му 25-та симфония, която баща му скрива, защото смята, че синът му след време ще се срамува, че я показал на света?
Не знаех тази история за 25-та симфония. Тя е много красива, в G minor. Ще се опитам да намеря нещо писано за нея.

Разкажи ни повече за въображаемата си страна с музикално училище – как изглежда тя и кога я “посещаваш” – денем, нощем или…?
Прекарвам доста време там, докато мятам наоколо си моето въже за скачане. (Алма често го нарича “магическо въже за скачане” и не подскача на него реално, а само го размахва наоколо и така, докато освен това си измисля и разказва истории, й идват музикални идеи и мелодии в ума.) Ще отнеме твърде много време да разкажа какво представлява. Написала съм доста истории за нея. Може би някой ден ще посветя книга и на нея.

На каква възраст е Антонин и другите композитори в Трансилвания и какво друго правите там заедно освен музикалните занимания?
На различни възрасти са. Първият композитор, който ми се яви в ума бе раковина. Когато за първи път си помислих за нея, тя бе още млада, но сега е вече на години и много известна, и всеки знае за нея и изучава нейните партитури. Антонин Йелосинк обаче е просто момче, което учи в Ментънбъргската академия. Той е на около 14.

Много ти благодарим, Алма! И нека Силата винаги бъде с теб :-)

Интервю с Алма Дойчер на Ралица Благовестова от 13.01.2017
Фотографии в материала: Александра Вали
от представлението на 5-ти януари 2017 г.

__________________

Явих се на прослушване, видях “Пепеляшка” и си казах “О, искам… Кой е писал това?” Погледнах, че е Алма Дойчер – чувала бях това име преди, знаех че е забележителна млада дама, но не бях наясно, че е само на 11. Чух музиката преди да разбера, че е толкова малка. И бях наистина доста шокирана. Доста шокирана! Някои от нюансите в музиката са наистина много специални, много сложни, пълни с емоция – има някаква сериозност там. Това е една много красива музика и тя е много далеч от скучното, по мое скромно мнение.

— Anna Voshege, в ролята на Гризелда – една от доведените сестри на Пепеляшка
Източник: YouTube

__________________

Следват текстове в превод от официалната книжка-програма на операта,
поставена във Виена в няколко представления (в края на 2016 г. и началото на 2017 г.)

__________________

Дами и Господа,

Дори за Виена, столицата на класическата музика, световна премиера на опера е рядко явление, особено ако композиторът е 11-годишно момиче! Реализирането на тази мечта бе дълъг процес. Без нашите поддръжници и спонсори никога нямаше да успеем. Ще отнеме твърде много време да изброим всички поименно тук, но искаме искрено да благодарим на всеки един от тях!
Огромна чест е за нас, че маестро Зубин Мета пое патронажа над тази продукция.
Тази вечер всичко ще се върти около приказен сюжет. Но въпреки, че всички знаем приказката, тази вечер тя ще ни омагьоса по съвсем нов начин, тъй като историята се върти около музиката на Алма Дойчер. Много от вас ще свържат “Пепеляшка” с братя Грим. Някои може би с Уолт Дисни. Но ви обещавам, че в следващите часове ще я свържете с Алма Дойчер. Остава ми само да ви пожелая прекрасна вечер с ансамбъл Oh!pera, защото

Понякога трябва да вярваме в мечтите…

Cathrin Chytil
Генерален директор на Oh!pera Opernheater

__________________

Размисли на режисьора (който открива Алма)

“Wnderkind: Alma spielt” – “Детето чудо Алма свири”. Това бе заглавието на статия във в-к Die Zeit през януари 2016 г., която привлече вниманието ми. Бях възхитен от малкото момиче, което бе композирало вече опера. Разгледах в социалните медии като Фейсбук, Ютуб и Туитър и открих музика, звучаща в стила на отминалите векове. Бях моментално покорен от ариите, дуетите, ансамблите и т.н. Първата ми реакция бе да се свържа с Cathrin Chytil – Генерален директор на ансамбъл Oh!pera Opernheater, за да й разкажа за Алма и музиката й. Бях въодушевен от идеята да пренесем нейната опера “Пепеляшка” във Виена, въпреки че изобщо не вярвах, че е възможно наистина да се случи.
Присъстващите на представленията в красивото Казино Баумгартен ще бъдат свидетели на специална световна премиера. За първи път от времето на Волфганг Амадеус Моцарт дете композира напълно завършена опера и за първи път в историята това дете е момиче!
Идеите ми за сценичната режисура се развиха в тясно сътрудничество с Алма Дойчер. Операта “Пепеляшка” се състои от над 20 отделни сцени, така че бе огромно предизвикателство да въплътим в условията на Казино Баумгартен идеите на Алма. Площта на сцената не позволява разгръщането на сложни декори. Друго предизвикателство бе честата смяна на сценичната обстановка. Затова разработих концепция, базираща се на осветление, фото и видео елементи. С помощта на видео и мултимедия специалиста Евелин Фий и на певците, заснехме няколко видео-клипа, които използваме в представлението.[1]
Беше удоволствие да видиш очите на Алма и сестра й Елена сияещи по време на репетициите. Смятам за огромна привилегия възможността да работя с такова талантливо дете-чудо!
Тази продукция се реализира в течение на почти 12 месеца. Много хора помогнаха мечатата да стане реалност. Бих искал да благодаря на Гай Дойчер и на Мартин Кембъл-Уайт за доверието им в нашите възможности. Най-големите ми благодарности са към Cathrin Chytil, която през цялото време работи неуморно по проекта. Искам също да благодаря на Изпълнителния директор Celia Sotomayor, както и на асистента си Barbara Spitzer и на целия Oh!pera Opernheater под диригентството на Vinicius Kattah. И накрая, но не на последно място бих искал да благодаря на всички наши спонсори и поддръжници, както и разбира се на момичето, което е причината да се съберем: Алма Дойчер.

— Dominik Am Zehnhoff-Sons

__________________

Следва историята по създаването на операта, разказана от бащата на Алма и включваща интересни отпратки към въображаемата страна Трансилваниян, където има композитори, с които Алма учи музика заедно и с които си обменят музикални идеи. Главната ария в операта на Алма е вдъхновена от Антонин, който е любимият й въображаем композитор.

¬  ¬  ¬

Историята на “Пепеляшка” от Алма Дойчер

Музиката на “Пепеляшка” е резултат от близкото сътрудничество между Алма и няколко въображаеми композитори от страната, която Алма си измисля и е нарекла Трансилваниян. Либрето от своя страна е резултат от тясното сътрудничество между Алма и неколцина съвсем реални хора в един доста дълъг период от време. Затова може би ще бъде интересно да се запознаем накратко с това как се роди и разви операта.
Алма чу за първи път историята за Пепеляшка, когато бе на 3 годинки. Изглежда, че приказката имаше специално въздействие над нея, защото често молеше да й бъде четена. В течение на няколко години бе освен това и постоянно присъстваща тема в рисунките й.
Множество от любимите истории на Алма през следващите години гравитираха в централната си тема около историята на Пепеляшка: младо момиче, което преодолява злополучието си – следствие на безсърдечно и несправедливо отношение. Една от най-любимите й книги бе романизиран разказ за Нанерл, сестрата на Моцарт. В тази новела за деца Нанерл тайно пише симфония и отчаяно копнее да бъде изпълнена композицията й пред публика. Тя обаче е игнорирана и отхвърляна практически от всеки край нея и изпращана в кухнята вместо да й бъде обърнато внимание. Нанерл обаче не се предава. Решена е да получи признание като композитор и накрая триумфира, когато симфонията й е изпълнена във Версай. За съжаление този романизиран разказ няма особени допирни точки с реалния живот на Нанерл Моцарт. Но 7-годишната Алма бе погълната от историята. Тя препрочиташе книгата отново и отново и за нея разказът бе напълно реален. На родителите й не им се искаше да разсейват тази заблуда.
Защо Алма бе развила тази силна идентификация с героините от типа на Пепеляшка? Извън универсалната привлекателност на такива характери, може би онова, което я теглеше към тях, бе чувството й на безсилие пред несъответствието между грандиозните й артистични амбиции и реалността на онова, което може да постигне и как то се възприема от околните. От съвсем ранна възраст имаше силната потребност да създава изкуство като зрял човек. Когато завършеше някое красиво четиво, тя моментално искаше да напише свое такова и да го види публикувано. Когато биваше грабната от опера на Росини или Моцарт, не виждаше причина защо да не композира цяла опера и тя самата. Но не бе винаги лесно да убеди възрастните край себе си да вземат тези спешни нейни амбиции насериозно и рухването на плановете й като резултат може да са изворът на силната й емоционална идентификация с темата на Пепеляшка, която разви.
Когато бе на 7 Алма написа 12 минутна “мини опера” по либрето на Елизабет Едлингтън, което е леко вдъхновено от историята на Нийл Геймън “Чистачът на сънища”. Историята на Едлингтън допадна на Алма, вероятно защото по същина е още един сюжет от типа на Пепеляшка – малко момиче кандидатства за работа като “чистач на сънища”, но е отхвърлено първоначално от тримата мъже на одобряващата комисия, заради двойния грях да е едновременно малка и при това момиче. Благодарение на своя талант и решимост обаче, тя надмогва техните предразсъдъци и накрая получава работата.
Кратката опера на Алма (“Чистачът на сънища”) бе поставена на фестивал в Израел през 2013 г. Бе изпята, изсвирена и режисирана от първокласни професионалисти – огромна привилегия за едно 8-годишно момиче и невероятно вълнение за Алма. Въпреки това нейната изгаряща амбиция бе да напише “същинска” опера, като възрастен. И така, окуражена от първия си успех, сега вече бе решена да започне работа по такава. Не бе особена изненада това, което избра като тема. Беше съвсем естествено и това Пепеляшка в операта на Алма да е композитор и действието да се върти около музиката.
Алма започна да събира музикални идеи за операта през 2013 г., но също така включи мелодии, музикални мотиви и вдъхновения от предходни години. В същото време сюжетната линия на бъдещата й опера стана честа тема на семейните разговори по време на хранене. Един елемент от историята, който не импонираше на Алма бе пантофката. Защо принцът да намира Пепеляшка по пантофката точно? Защо доказателството за нейната значимост трябва да е в това колко малко е ходилото й?
Направих бързо проучване и открих, че отговорът лежи в културната предистория на приказката за Пепеляшка, която ни връща повече от хиляда години назад във времето. Най-ранният познат вариант е китайската приказка от девети век за момиче, наречено Йех-сиян. Китайската приказка е забележително подобна на тази, която ние знаем и завършва със скоростното напускане от Йех-сиян на фестивала, оставяйки в бързината пантофка след себе си. В Китай малкото ходило е традиционен знак за женска красота и издигнатост. В течение на векове в Китай дори пристягали ходилата на момичетата като малки, за да се предотврати растежа им и да останат колкото е възможно по-малки. Така в китайския контекст малкото краче на Йех-сиян играе идеално ролята на реално доказателство за истинското й благородство. Пренесена обаче в европейския контекст, историята вече губи смисъла си с една нищо не говореща и лишена от ясно послание развръзка. Във версията на Грим пък краят се превръща в гротескна кървава сцена, в която доведените сестри отрязват пръстите на краката си.
Но какво би могло да замени пантофката? Тъй като сюжетът на Алма предвижда централна роля да е поверена на музиката, то съвсем естествено е и принцът да открие Пепеляшка чрез нещо, свързано с музика. Но какво точно? Отговорът в крайна сметка ще дойде любезно от известния трансилвански композитор Антонин Йелоусинк, и той ще е: акорд.
През януари 2013 г., на 7-годишна възраст, Алма започна да пише биография на Антонин Йелоусинк, един от най-изтъкнатите композитори от нейната въображаема земя, наречена Трансилваниян. (Страната Трансилваниян на Алма няма нищо общо с едноименния регион в Румъния. Никаква представа нямаме откъде е чула това име и как е решила в своята 3-годишна възраст да го използва за въображаемата си държава.) Биографията на Антонин бе придружена с кратки музикални откъси от неговата oeuvre. Частта, която Алма пише през октомври 2013 г., рисува първата аудиенция на Антонин при императрица Глейопой и описва музиката, която той свири на Нейно Величество: “Още по-величава музиката се извиси, нараствайки в своята сила и мощ, докато се превърна в една величествена катедрала, устремила се възвишено и чисто към небесата.” Алма завършва тази глава с бележка към читателите: “Това красиво експресивно произведение, което той написа, ще ви просълзи” и следва кратка мелодия в F minor. Алма от своя страна харесва тъжната мелодия на Антонин толкова много, че няколко месеца по-късно, януари 2014 г., решава да я “заеме” за своята опера и написа балада, която Пепеляшка да изпее. Започва ето така:

alma-notes2

Първият щрих от баладата с акорда на Антонин
от тетрадката с наброски на Алма.

Началото на мелодията на Антонин не е нещо забележително – възкачващ се тонален акорд. Всъщност изглежда като заемка от известната барокова ария Tre diorni son che Nina, която Алма свиреше по време на уроците си по цигулка около три години по-рано. След първите шест ноти обаче мелодията на Антонин взема необичаен обрат, с акорд, който е крайно неочакван и звучи много болезнено в контекста: F-G-B-D, отчасти намирайки разрешение в F-G-Bb-Db)[2].
Този акорд на Антонин разреши проблема с това какво би могло да послужи като заместник на пантофката в историята на Алма. Точно преди да избяга бързо, Пепеляшка ще пее фраза от тази тъжна балада (“тя потъна там някъде в мрака”) и принцът ще бъде пленен от мелодията. Той ще запомни обикновените няколко ноти от началото, но няма да е в състояние да си спомни следващия акорд с натрапчивата болезнена хармония върху думата “мрак”. Мъчността да бъде повторена мелодията ще предостави най-сетне решението как да бъде намерена мистериозната девойка от бала. Принцът ще пее началото на фразата на всяко момиче в кралството и само истинската девойка ще е в състояние да я продължи вярно.
Следващият централен стълб в сюжета бе поставен, когато един ден разговаряхме за Вагнеровата опера “Die Meistersinger von Nürnberg”, която със съпругата ми Джени тъкмо бяхме гледали. Разказахме на Алма историята, включително епизода, в който Бекмесър си заминава с поемата на Уолтър и я пее по време на съревнованието по своя смехотворна музика, която не изразява и не съответства на съдържанието на думите. Идеята много допадна на Алма и тя пожела да вмъкне нещо подобно в своята опера. Но тъй като Пепеляшка е композитор, повече смисъл би имало в това не мелодията, която ще бъде открадната, да е абсурдна, а поемата. Мелодията на Пепеляшка ще бъде изпята тогава с глупав и неподходящ текст от доведените сестри и така ще се получи огледален образ на ситуацията в “Meistersinger”. Алма имаше идеалната мелодия за “конкурсната песен”: пищна ария, която бе сънувала в състояние на силна превъзбуда по време на дългото пътешествие с кола през декември 2012 г. и която се спусна да свири на пианото веднага щом се прибрахме вкъщи.
Така две арии стават музикалните стълбове в сюжета на “Пепеляшка“: тъжната балада (“When the day falls into darkness”) с болезнения акорд на Антонин, който заменя пантофката, и разкошната “конкурсна песен” (“Deep in the woodland clearing”), която Пепеляшка ще композира и мащехата й ще открадне. Това се случва без да се споменава, че вдъхновението за “конкурсната песен” трябва да е поема, написана от принца.

За да помогнем на тези основни идеи да се превърнат в реална драматургична структура, включихме съдействието на Елизабет Едлингтън, която бе авторът на либретото за “Чистачът на сънища”.  Тя внесе няколко брилянтни идеи по оформянето на цялостния сюжет. Така например: как до Пепеляшка ще стигне поема на принца, без тя да знае кой я е писал? Едлингтън предложи феята Емелин да бъде сватовницата и тя измисли сцената в гората, където принцът планира да захвърли тефтера си със стихове в отчаянието си, че го насилват да се жени, но вместо това го дарява за подпалка на Емелин, която се представя за бедна жена, опитваща се да си накладе огън. След това Емелин дава книжката със стихове на Пепеляшка, без да й разкрива кой е техният автор.
Междувременно музикалното сътрудничество на Алма с Антонин Йелоусинк продължава в крак. Темите на Антонин служат като вдъхновение за доста от мелодиите в операта. Но понякога вдъхновението се връща и обратно. Алма разказва как един ден, докато са имали уроци по композиране с Антонин и тя му е изсвирила веселия валс, който е композирала за балната сцена от второ действие, Антонин бил очевидно вдъхновен от темата на Алма и я развил в съвсем различна посока. Превърнал я в бавна, мистериозна и от гледна точка на хармонията с по-приключенски по дух мелодия, която Алма от своя страна заема от него, за да изобрази зазоряването с началото на увертюрата. Валсовата тема се превръща така в един от звучащите отново и отново мотиви в операта.

През 2014 г. Алма продължи да събира музикални идеи без напрягане в лежерно темпо за това, което си представяше като дългосрочен проект, който ще се реализира в по-далечно бъдеще. Но в началото на 2015 г. дойде покана от оперния режисьор Julia Pevzner, която бе поставила мини-операта на Алма “Чистачът на сънища”, да се постави “Пепеляшка” в камерен вариант през лятото на 2015 г. в Галилея. Разбира се, Алма се развълнува от предоставената възможност. Но операта не бе готова до никъде и й се даваха само няколко месеца да я завърши! Така изведнъж от проект на заден план “Пепеляшка” се превърна в спешна задача. Алма се труди неуморно, за да събере в едно цяло материалите и да довърши ариите и ансамблите, които бяха готови наполовина или дори само започнати.
Сюжетът също така имаше нужда от опростяване, особено като се имаше предвид, че представлението в Израел трябваше да е съкратена версия, подходяща за деца. Драматургът Eitana Medan-Moshe даде своя огромен принос за изглаждането на сюжета и написа много от речитативите. Поетът Tsur Ehrlich създаде красивата лирика на еврейски за много от ариите. Алма работеше върху музиката с главоломна скорост и завърши увертюрата в деня преди първата репетиция на оркестъра.
След представлението в Израел, Алма си даде почивка от “Пепеляшка”. В началото на 2016 г. обаче виенският ансамбъл Oh!pera й отправи поканата да постави операта й във Виена – вълнуваща перспектива! И така, през пролетта на 2016 Алма се завърна към операта с нови сили най-сериозно. Много неща трябваше да се променят. Тъй като оформянето на партитурата за представлението в Израел се случи под силно напрежение, втората част от операта не бе разгърната пълноценно. Година по-късно много откъси от първата версия вече не звучаха достатъчно добре. Освен това камерната версия бе написана само за шест инструмента. Във Виена обаче Алма най-после щеше да разполага с оркестър, за какъвто винаги си е мечтала. И така, налагаше се цялата опера да бъде оркестрирана в съответствие.
Операта, която след малко ще гледате се явява по този начин съществено различна от ранната версия, поставена през 2015 г. Около една трета от нея е напълно нов материал – музика, която Алма композира през 2016 г. Освен това тя редактира сериозно, понякога до неузнаваемост, някои от съществуващите сцени, както и цялостно оркестрира всичко за първи път.
Текстът бе преведен на немски от Theresita Colloredo със съдействие от страна на Гай Дойчер, а немският вариант на поемата на принца (“Deep in the woodland clearing”) e дело на Norbert Hummelt. Субтитрите на английски оформиха Meredith Oakes и Гай Дойчер. Бих искал да благодаря на Barbara Schneebeli, Anette Rosenbach и Charlotte Weyrauch за много полезните им коментари и предложения във връзка с оформянето на немския текст.

— Гай Дойчер, декември 2016

_______________

Превод: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
_______________

[1] Сцените ефектно допълват развитието на действието, съпроводени от музиката на живо и вписващи се органично в цялостната картина на представлението, разгръщаща се пред публиката. Има и моменти, в които отделни участници минават през залата или слизат при оркестъра, създавайки особеното усещане у зрителя за близост и съпричастност към действието. Силно въздействащо и запомнящо се мултимедийно решение е покриващото целия купол на залата звездно небе и движещата се бавно по него над залата голяма светлинна луна, която буквално потегля в своя ход от екрана на сцената. – Б ред.
[2] Самата Алма описва акорда на Антонин с езика на басова партия, която си представя като мажорен 6/4/2 акорд на F, който намира отчасти решение след това в минорен 6/4/2 акорд на F. Преработвайки операта през 2016 г., тя въвежда дори по-мрачен вариант на акорда, който ползва, когато мелодията се чува за втори път. В този вариант G-то от оригиналното “решение” на Антонин е понижено до Gb (средата на втория ред) в това, което Алма нарича “красиви паралелни квинти в мелодията” и фразата е лишена дори от частичното чувство за разрешение, което има в оригиналния вариант на Антонин.

alma-notes2

По-мрачният вариант на Алма по акорда на Антонин, от преработената през 2016 г. опера.

 

 

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)