Антонио Папано с награда ECHO Klassik 2016 в интервю на Дейвид Гарет
Дейвид Гарет: Вие сте такъв завършен диригент в световен мащаб – непрекъснато получавате награди… Какво означава за вас настоящата награда Echo, особено бидейки тя за “Диригент на годината”?
Антонио Папано: О, Диригент на годината и особено в Германия – за мен е нещо много-много ценно. Тази страна е сърцето на музиката по някакъв начин и затова респектът, който аз имам към мнението на Echo Klassik и оценяващите за мен лично е от изключителна важност. Аз не идвам особено често в Германия, така че за мен това признание е изненада – много-много приятна.
Дейвид: Прекрасно! Певците обожават да работят с Вас. Какво правите, за да се чувстват така щастливи?
Антонио: Мисля си, знаете… Когато работите с певци, най-напред трябва да обичате гласа, както и словото. Виждате, с пеенето си те създават звучене, но не само това – те създават език, разказват история. И вие трябва да бъдете част, да сте събудили интерес към тази история – не само към звученето им. Те не са просто инструменти, а много специални комуникатори! Така че аз харесвам словото толкова, колкото и музиката.
Дейвид: Родителите Ви са израсли в Италия, така че във връзка с любовта, която имате към операта, специално италианската – помните ли как сте израсъл с тази музика, която родителите Ви са слушали доста?
Антонио: Баща ми беше вокален педагог и много съм слушал – израсъл съм с това о-O-о-O-о (нотираното разпяване) и от този род упражнения. Така че, да – детството ми беше изпълнено с това. И в момента съм всекидневно в компанията на певци.
Дейвид: Да работите в оперния театър на Ковънгартън, мога да си представя какво е! Както и Санта Чичилия – наскоро самият аз свирих с тях…
Антонио: Да, дочух аз!
Дейвид: … и трябва да Ви благодаря – толкова са прекрасни!
Антонио: О, зная, страхотно сме си прекарвали.
Дейвид: За мен беше такова удоволствие да свирим концерт на Чайковски. Наистина забележителен оркестър! Толкова много неща правите в сферата на музиката всяка година – остава ли Ви време и за нещо друго извън тези занимания? Нещо, което Ви зарежда, което също обичате – някое хоби… нещо, което Ви носи удовлетворение и наслада?
Антонио: Храната и виното играят много добре тази роля за мен (смеят се), но занапред ми се иска да си осигуря малко повече почивка, малко тишина… Защото е много натоварено в момента, но сега ми е времето все пак – достатъчно млад съм, за да поддържам добро темпо в работата и обичам това, с което се занимавам. Истината е, че харесвам дори все повече и повече работата си, но на този етап амбицията е да има и повече тишина.
Дейвид: Чудесно, откровен отговор. Има нещо, което ми се иска да попитам – зза практиката да се излъчват на живо от залите представления по кината, която навлиза днес. Как я възприемате Вие? Дали я одобрявате, или е нещо за което бихте казал, че не е добре да се прави, защото позволява на хората да виждат какво се случва реално в залата? Подкрепяте ли, или…?
Антонио: Напълно подкрепям. И мисля, че в Англия има много специална ситуация. Има много места, където нямаш шанса да бъдеш свидетел на оперни постановки от такава висока класа, така че – искрено приветствам. Но освен това е добре да се внесат допълнителни елементи – трябва да има паузи, в които да се говори за музиката, да се дава информация, да се образова публиката. Това е важно. Зная, че е нещо ново, но не мисля, че ще отлее от аудиторията на място, защото преживяването на живо е неповторимо и незаменимо.
Дейвид: Аз също мисля, че това дава представа какво хората могат да очакват реално. И ако им хареса, ще искат и да присъстват.
Антонио: Това, което е нужно да видим, е колко голямо е старанието на певците и колко силно е взаимодействието на характерите. Това е трупане на опитност. Защото когато си в самия оперен театър, понякога много назад, не можеш да видиш в детайли, докато във филмираната постановка това е осигурено. Разбира се, то е само част от цялостното преживяване.
Дейвид: Така е. И прекрасно разбирам откъде идва. Коя е тайната съставка на това да станеш успешен диригент? Извън това да се трудят усилено, за да се превърнат в добри музиканти, дали има нещо, което бихте препоръчал на младите диригенти? Нещо, свързано с музикалния бизнес?
Антонио: Мисля, че е важно да работиш над техниката си и задълбочаването на познанията си по отношение на музиката, която реално дирижираш, нали. И още повече – мисля, че трябва да продължаваш да се учиш как… да слушаш…
Дейвид: О, да!
Антонио: Знаете, слушането не е толкова лесно занятие, особено когато дирижираш, защото ръкомахаш с ръце и правиш доста физически движения. Понякога слухът ти може да се затвори в цялото това вълнение и възбуда. Така че, ако се научиш да слушаш внимателно, музиката ти казва много. Действително. Говори ти и ако можеш да се учиш от това, ще знаеш как да ставаш все по-добър всеки следващ път.
Дейвид: Великолепно! Мисля, че това са може би най-хубавите отговори, които съм получавал – поне за днес. Много Ви благодаря за отделеното време! Още веднъж моите поздравления и може би ще се срещнем много скоро отново.
Антонио: Надявам се!
Дейвид: Аз също се надявам. Благодаря! Довиждане.
Превод по слух: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
