Най-богатият човек в Индия спира продажбата на месо в своите хранителни магазини
Ресторанти и магазини по целия свят започват да влизат в синхрон с тенденциите. Все повече хора търсят възможности за избор на вегетариански и вегански ястия в менюто, а други мечтаят за деня, когато месо няма да се сервира изобщо.
Мукеш Амбани, най-богaтият човек в Индия, е сред първите предприемачи, усетили вятъра на промяната. Наскоро (2014 г.) бе съобщено, че Амбани възнамерява да закрие своя бизнес с продажба на месо в страната, едва шест години след неговото начало през 2007 година. До този момент магнатът, който също така е и вегетарианец, е спрял доставката на месо в близо сто от своите магазини из цяла Индия.
На какво обаче се дължи това внезапно решение? На първо място може би трябва да поставим факта, че огромен брой хора в Индия изключват месото от храненето си. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, през 2012 г. Индия е консумирала около 2 килограма месо на глава от населението. За сравнение, през същия период в САЩ са консумирани 44 килограма.
Въпреки че в магазините на Амбани е поддържана специална отделна зона и верига на доставки по отношение на месните продукти, “има наблюдения, че цял сегмент от потенциални клиенти все още изпитват колебание дали все пак да пазаруват при нас”, коментира говорител на компанията.
Трябва да се отбележи, че това не е първият случай, когато гигант на хранителната индустрия е принуден да се съобрази с обстановката в тази екзотична държава. Миналата година например, световноизвестната верига за бързо хранене Subway отвори първия си изцяло вегетариански ресторант в град Джаландхар.
Според публикация в Wall Street Journal, индийската секция на PETA – организацията за защита на животните, твърдо подкрепя решението на Амбани, въпреки първоначалното му решение да продава местни продукти. “На фона на увеличаващия се брой вегетарианци и вегани по света, перспективно мислещите бизнесмени като вегетарианецът Амбани, разбират че подобно решение може само да им донесе просперитет” – гласи официалното изявление на PETA.
Това действително е огромна стъпка в правилната посока и въпреки, че Индия е много по-малък консуматор на месни продукти в сравнение със страни като Великобритания, всички ние можем да се поучим от този пример и да го приложим на местна почва. Покажете на собствениците на ресторанти и магазини за хранителни стоки, че искате промяна в техния модел на функциониране и промяната непременно ще дойде.
Превод: КАМЕН БАНКОВ
Източник: www.onegreenplanet.org
Материалът е преведен за сп. “Зелени акценти” 7/2014
Мукеш Дхирубхаи Амбани е индийски бизнес-магнат – предедател и изпълнителен директор на индийския конгломерат Reliance Industries Ltd (съкратено RIL), с авоари на 500 компании и с най-восоката пазарна цена в Индия. Амбани, от своя страна, e най-голмият индивидуален акционер в RIL с дял от 44,7 % .
През 2010 г. е сред изброените от Forbes 68 най-влиятелни хора в света. През 2012 г. е обявен от Forbes за най-богатият в света собственик на спортни клубове. За 2013 г., като най-богатият човек в Индия и втори в Азия, Амбани е поставен на 22-ро място в света с лично богатство, възлизащо на 21,5 милиарда долара. Той е на върха на богатите хора в Индия вече шест поредни години.
Женен е за Нита Амбани и двамата имат три деца. Живеят в 27-етажна сграда в Мумбай, наречена Антила, по името на митичен остров. Сградата е оценявана на над 1 милиард щатски долара и се говори, че е най-богатият частен дом в цялата световна история. Има шест подземни етажа паркинг, три площадки за хеликоптери на покрива и около 600 души персонал за поддръжката на всичко това, твърди Forbes.
Нита Амбани споделя за Vanity Fair, че са се нанесли в дома си през септември 2011 г. и някои от медийните отзиви за имота са били преувеличени. “Нанесохме се преди два месеца… Антила е модерен дом с индийско сърце. Това е единственият дом, който имаме на света,” – казва тя в своето интервю, което излиза през ноември същата година.
Превод: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
Източник: www.ynaija.com
Материалът е преведен за сп. “Зелени акценти” 7/2014
