Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ УЧЕНИЯ ИЗЛЪЧВАНИЯТА НА ОРЕЛА (3)
0

ИЗЛЪЧВАНИЯТА НА ОРЕЛА (3)

ИЗЛЪЧВАНИЯТА НА ОРЕЛА (3)
0

Из книгата “Огънят отвътре” на Карлос Кастанеда.

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН двамата с дон Хуан излязохме да се разходим по шосето за Оаксака. Беше два часа след обяд и по него нямаше никакво движение.
Както си вървяхме бавно и спокойно, дон Хуан извед­нъж заговори. Каза, че разговорът ни за дребните тирани бил просто едно въведение към темата за съзнанието. Аз вметнах, че този разговор ми е открил нов ъгъл на вижда­не. Той ме помоли да обясня какво имам предвид.
Казах му, че то е свързано с един спор относно ин­дианците яки, който бяхме водили с него преди годи­ни. Преподавайки ми своите уроци за дясната страна, дон Хуан се бе опитал да ми обясни, че има известни предимства, които яките могат да извлекат от факта, че са потискани. Тогава разпалено бях отвърнал, че мизер­ните условия, при които те живеят, не биха могли да имат каквито и да са предимства. Бях му казал още, че не разбирам как е възможно, след като той самият е яки, да не се възпротиви срещу такава явна несправед­ливост.
Той ме бе изслушал внимателно и когато бях сигу­рен, че ще започне да защитава своето гледище, той се съгласи, че условията, при които живеят индианците яки, са действително мизерни. Но той посочи, че е безс­мислено да разглеждаме само яките, когато условията на живот на човека изобщо са потресаващи.
– Не съжалявай само бедните яки – бе казал той. – Съжалявай цялото човечество. А за индианците яки мога да кажа дори, че те са едни от щастливците, защото, би­дейки потискани, някои от тях могат да излязат накрая победители. Докато потисниците, дребните тирани, ко­ито ги тъпчат, нямат ни най-малък шанс за това.
Веднага му бях отвърнал с поток от лозунги. Въобще не бях го разбрал. Тогава той отново се опита да ми обясни схващането за дребните тирани, но цялата идея ми убягна. Едва сега всичко си идваше на мястото.
– Още нищо не си е дошло на мястото – рече той, смеейки се на това, което му бях казал. – Утре, когато ще си в нормално състояние на съзнанието, дори няма да си спомняш това, което си осъзнал сега.
Почувствах се безкрайно потиснат, защото знаех, че е прав.
– С теб ще стане същото, което се случи и с мен – продължи той. – Моят благодетел, нагуалът Хулиан, нап­рави така, че в състояние на повишено съзнание да осъзная това, което ти сам осъзна за дребните тирани. И като резултат, в ежедневния си живот аз промених мне­нието си за много неща, без да знам защо.
– Аз цял живот съм бил потискан и бях натрупал наи­стина огромна злоба към моите потисници. Представи си колко се изненадах, когато се улових, че търся компа­нията на дребни тирани. Помислих, че съм превъртял.
Стигнахме до едно място, където встрани от пътя имаше няколко огромни молоза, полузарити от стари срутвания; дон Хуан се запъти към тях и седна на една плоска скала. Направи ми знак да седна срещу него и без повече встъпления започна своите обяснения за вла­деенето на съзнанието.
Каза, че имало една поредица от истини за съзнание­то, които старите и новите ясновидци открили, и че тези истини били подредени в специфична последовател­ност с цел да се улесни възприемането им.
Той обясни, че владеенето на съзнанието се състояло в усвояването на цялата поредица от тези истини. Пър­вата истина била, каза той, че близостта ни със света, който възприемаме, ни принуждава да вярваме, че ни заобикалят предмети, които съществуват самостоятелно като такива точно така, както ги възприемаме, докато всъщност няма свят от предмети, а една вселена от излъчванията на Орела.
След това ми каза, че преди да обясни за излъчвани­ята на Орела, ще трябва първо да ми разкаже за позна­тото, непознатото и непознаваемото. Повечето от ис­тините за съзнанието били открити от старите ясновид­ци, каза той. Но подредбата им била дело на новите ясновидци. А без нея тези истини били почти неразби­раеми.
Той каза, че голямата грешка на древните ясновидци била, че са пренебрегнали подреждането. Фатална пос­ледица от тази грешка била предположението им, че не­познатото и непознаваемото са едно и също нещо. От новите ясновидци зависело да поправят тази грешка. Те разграничили понятията и дефинирали непознатото като нещо, което е скрито от човека, вероятно забулено от ужасяващ контекст, но въпреки всичко в обсега на чо­века. В даден момент непознатото става познато. Не­познаваемото, от друга страна, е неописуемо, невъоб­разимо, неподлежащо на осъзнаване. То е нещо, което ние никога няма да опознаем, но въпреки това го има – поразително и същевременно ужасяващо в своята необятност.
– Как различават ясновидците двете неща? – попитах аз.
– Има едно просто практическо правило – отвърна дон Хуан. – Изправен пред непознатото, човек се дър­жи смело и дръзко. Непознатото има това свойство да ни дава надежда и щастие. Човек се чувства силен, въо­душевен. Дори страховете, които поражда, ни изпълват някак с чувство на удовлетворение. Новите ясновидци видели, че човек е в най-доброто си състояние, когато е изправен пред лицето на непознатото.
Дон Хуан каза, че винаги когато нещо, взимано за не­познато, се оказва, че принадлежи към непознаваемото, резултатите са катастрофални. Ясновидците се чувстват опустошени, объркани. Завладява ги едно ужасно чувс­тво на потиснатост. Тялото им губи своя тонус, а непоз­наваемото в никакъв случай не изпълва с енергия. То не е в обсега на човека, следователно човек не бива да му се натрапва било то от глупост или с взети предпазни мерки. Новите ясновидци осъзнали, че трябва да са го­тови да платят неимоверна цена и за най-слабото съпри­косновение с Него.
Дон Хуан обясни, че новите ясновидци трябвало да преодолеят огромните бариери на традицията. По вре­мето, когато започнал новият цикъл, никой от тях не знаел със сигурност кои процедури от огромното им наследство са правилни и кои не са. Очевидно древните ясновидци били сбъркали в нещо, но новите ясновидци не знаели в какво. И те тръгнали от предположението, че всичко, което са вършели предшествениците им, е погрешно. Древните ясновидци били майстори на до­гадките. Предположили например, че тяхната изкусност във виждането е защита. Смятали, че били недосегаеми или поне докато нашествениците не ги смазали и не из­били повечето от тях по най-жесток начин. Древните яс­новидци нямали на практика никаква защита, въпреки абсолютната им увереност, че са неуязвими.
Новите ясновидци не си губили времето да мислят къде е грешката, а направо започнали да картографират непознатото, за да го отделят от непознаваемото.
– Как са картографирали непознатото, дон Хуан? – попитах аз.
– Чрез контролираната употреба на виждането – от­върна той.
Поясних, че като задавам този въпрос, имам предвид какво ще рече “картографиране на непознатото”.
Той отвърна, че картографиране на непознатото оз­начава да се направи то достъпно за нашето възприя­тие. Чрез системно практикуване на виждането новите ясновидци открили, че непознатото и познатото са всъщност на равна нога, защото и двете са в обсега на човешкото възприятие. И ясновидците на практика могат в даден момент да изоставят познатото и да нав­лязат в непознатото.
Всичко, което надвишава способностите ни да възп­риемаме, принадлежи към непознаваемото.
А различаването му от познаваемото е от решаващо значение. Объркването на двете поставя ясновидците в крайно опасно положение при всеки сблъсък с непозна­ваемото.
– Когато се случило това на древните ясновидци – продължи дон Хуан, – те помислили, че процедурите им нещо са се объркали. Въобще не им минало през ума, че повечето от това, което е там, навън, надвишава спо­собностите ни за разбиране. Това било ужасна грешка от тяхна страна, за която платили скъпо.
– Какво се е случило, след като било осъзнато различи­ето между непознатото и непознаваемото? – попитах аз.
– Започнал новият цикъл – отвърна той. – Това разли­чие е границата, която разделя старите от новите ясно­видци. Всичко, направено от новите ясновидци, произ­лиза от разбирането на това различие.
Дон Хуан каза, че виждането бил решаващия елемент както за разрушаването на света на древните ясно­видци, така и за създаването на новото гледище. Имен­но чрез виждане новите ясновидци открили някои неос­порими факти, които използвали, за да достигнат до оп­ределени заключения за естеството на човека и света.
Тези заключения, които положили началото на новия цикъл, били истините за съзнанието, които той се бе заел да ми обяснява.
Дон Хуан ми предложи да го придружа до центъра на града и да се разходим из площада. Докато вървяхме натам, разговаряхме за машини и фини инструменти. Той каза, че инструментите са продължение на сетивата ни, а аз възразих, че има инструменти, които не влизат в тази категория, защото изпълняват функции, които ние физиологически сме неспособни да извършваме.
– Сетивата ни са способни на всичко – заяви той.
– Веднага мога да ти кажа, че има уреди, които ула­вят радиовълни от Космоса – не отстъпвах аз. – Сетивата ни не могат да улавят радиовълни.
– Не съм на същото мнение – рече той. – Смятам, че сетивата ни могат да улавят всичко, което ни заобикаля.
– А какво ще кажеш за ултразвуците? – настоях аз. – Ние нямаме необходимите органи, за да ги чуваме.
– Ясновидците са убедени, че ние сме разработили съвсем малка част от себе си – отвърна той.
За известно време потъна в мисли, като че ли се опит­ваше да реши какво да каже. После се усмихна.
– Първата истина за съзнанието, както вече ти казах – започна той – е, че светът всъщност не е това, за което го мислим. Ние смятаме, че той е свят от предмети, а не е.
Той се спря за миг, като че ли да прецени ефекта от думите си. Казах му, че съм съгласен с неговата поста­новка, защото всичко може да се сведе до това да се разглежда като енергийно поле. Той отвърна, че просто интуитивно налучквам една от истините и че да я открия не означава да потвърждавам валидността й. Не го инте­ресувало дали съм съгласен или не, каза той, а дали ще се опитам да разбера какво означава тази истина.
– Не можеш да видиш енергийните полета – продъл­жи той. – Поне не като обикновен човек. А ако можеше да ги видиш, щеше да си ясновидец и ти щеше да обяс­няваш истините за съзнанието, а не на теб да ти ги обяс­няват. Разбираш ли какво искам да кажа?
Той продължи, като каза, че заключенията, достигна­ти чрез разсъждения, са имали много малко или никакво влияние при променяне курса на живота ни. Оттук и множеството примери на хора, които имат най-ясните убеждения и въпреки това непрестанно действат коренно противоположно на тях, като единственото обясне­ние, което имат за своето поведение е схващането, че да се греши е човешко.
– Първата истина е, че светът е такъв, какъвто изглеж­да, и все пак не е – продължи дон Хуан. – Той не е тол­кова солиден и реален, колкото нашето възприятие е накарано да вярва, че е, но не е и мираж. Светът не е илюзия, както се твърди; той е реален, от една страна, и нереален, от друга. Обърни внимание на това, защото то трябва да се разбере, а не просто да се приеме. Ние възприемаме. Това е неоспорим факт. Но това, което възприемаме, не е факт от същото естество, защото ние се научаваме какво да възприемаме. Нещо там, отвън, въздейства на сетивата ни. Тази е реалната част. Нереалното е това, което нашите сетива ни казват, че е там. Да вземем една планина например. Нашите сетива ни казват, че това е предмет. Той има размери, цвят, форма. Дори различаваме видове плани­ни, в което няма нищо погрешно. Грешката ни е прос­то, че никога не ни е хрумвало, че сетивата ни играят само повърхностна роля. Сетивата ни възприемат по даден начин, защото една специфична черта на съзнание­то ни ги кара да го правят по този начин.
Отново започнах да изразявам съгласието си с него, но не защото го исках, тъй като не бях схванал съвсем идеята му, а по-скоро като реакция на неловкото поло­жение, в което иначе щях да изпадна. Той ме спря.
– Използвах термина “светът” – продължи дон Хуан, – за да означа всичко, което ни заобикаля. Разполагам и с по-добър термин разбира се, но той ще е твърде непо­нятен за теб. Ясновидците твърдят, че нашето съзнание е единствения фактор, поради който смятаме, че светът там, отвън, е съставен от предмети. Но това, което в действителност е там, са излъчванията на Орела – флуи­дни, постоянно в движение и все пак непроменени, вечни.
Той ме спря с ръка точно в мига, когато понечих да го попитам какво представляват излъчванията на Орела. Обясни, че едно от най-драматичните наследства, което старите ясновидци са ни оставили, било тяхното откри­тие, че всички живи същества съществуват, за да развиват съзнанието си. Дон Хуан го нарече колосално откритие.
С полусериозен тон ме попита дали някога съм чувал по-добър отговор на въпроса, който човечеството си за­дава от край време, а именно – какъв е смисълът на на­шето съществуване. Веднага заех отбранителна позиция и изтъкнах, че този въпрос е безсмислен, тъй като не може да има логически отговор. Казах също, че ако трябва да разискваме по тази тема, ще се наложи да го­ворим за религиозни убеждения и ще сведем всичко до вярата.
– Старите ясновидци са на друго мнение за вярата – рече той. – Те не са били толкова практични, колкото новите ясновидци, но все пак са били достатъчно прак­тични да знаят какво виждат. Това, което се опитвах да ти покажа чрез този въпрос, дето така те обезпокои, е, че само с разсъждения не може да се стигне до отгово­ра на въпроса за смисъла на нашето съществуване. При всеки опит да се направи това, отговорът се превръща във въпрос на вярвания. Старите ясновидци тръгнали по друг път и действително открили отговор, който включва не само вярата.
Дон Хуан каза, че старите ясновидци, излагайки се на невероятни опасности, действително видели неописуе­мата сила, която е източникът на всички живи същества. Нарекли я Орелът, защото в няколкото зървания, на ко­ито едва могли да издържат, те я видели като нещо напо­добяващо черно-бял орел с безгранични размери.
Те видели, че именно Орелът дарява съзнание. Оре­лът създава живите същества, за да живеят те и обогатя­ват съзнанието, което той им е дал с живота. Те видели още, че Орелът е този, който поглъща същото това обо­гатено съзнание, след като накара живите същества да го изоставят момента на смъртта си.
– За старите ясновидци – продължи дон Хуан – твър­дението, че смисълът на нашето съществуване е да раз­виваме съзнанието си, не е въпрос на вяра или умозаключения. Те са видели, че е така.
– Те видели, че съзнанието на живите същества ги на­пуска в момента на смъртта им и се понася, подобно на сияйно валмо памук, право към клюна на Орела, за да бъде погълнато. За старите ясновидци това било доказа­телството, че живите същества живеят само за да обога­тяват съзнанието си, което е храната на Орела.[1]
Дон Хуан прекъсна за известно време обясненията си, защото му се налагаше да замине някъде по работа. Нестор го откара до Оаксака. Докато ги изпращах, аз си спомних, че в началото на общуването ми с дон Хуан, всеки път когато станеше дума за пътуване по работа, аз смятах, че той просто използва това като евфемизъм за нещо друго. Накрая обаче разбрах, че не е така. Винаги когато му предстоеше такова пътуване, той обличаше един от многото си безупречно ушити костюми с жилет­ка и заприличваше на всичко друго, но не и на стария индианец, когото познавах. Бях му споменал веднъж колко съвършена е метаморфозата му.
– Нагуалът е човек достатъчно гъвкав, за да бъде всичко – ми бе отвърнал той. – Да си нагуал, наред с всичко останало, означава да няма какво да защитаваш. Запомни това – ще се връщаме към него не веднъж.
И ние многократно се бяхме връщали към него по всеки възможен начин; той наистина, изглежда, нямаше какво да защитава, но по време на отсъствието му в Оаксака в мен се прокрадна една сянка на съмнение. Изведнъж разбрах, че нагуалът има все пак едно нещо, което да защитава – описанието на Орела и делата му изискваха, според мен, гореща защита.
Опитах се да поставя този въпрос пред някои от дру­гарите на дон Хуан, но те винаги го избягваха. Казаха ми, че съм под карантина за този вид беседи, докато дон Хуан не завърши обясненията си.
Веднага след като той се върна, двамата седнахме да разговаряме и аз го попитах за това.
– Тези истини не са нещо, което да защитаваш горе­що – отвърна той. – Ако смяташ, че се опитвам да ги за­щитавам, грешиш. Тези истини са събрани, за да носят наслада и просветление на воините, а не да събуждат някакви собственически чувства. Когато ти казах, че на­гуалът няма какво да защитава, имах предвид, че наред с другите неща, нагуалът не е завладян от нищо.
Казах на дон Хуан, че не мога да следвам уроците му, защото ме е завладяло описанието на Орела и дела­та му. На няколко пъти отбелязвах страховитостта на по­добна идея.
– Това не е просто идея – рече той. – Това е факт. И то доста страшен, ако питаш мен. Новите ясновидци не са си играли просто с идеи.
– Но що за сила е Орелът?
– Не знам как да ти отговоря. Орелът е толкова реа­лен, колкото са гравитацията и времето за теб, и същев­ременно точно толкова абстрактен и непонятен.
– Чакай малко, дон Хуан. Това наистина са абстракт­ни понятия, но те се отнасят за действителни явления, които могат да се докажат. Цели науки се занимават с това.
– Орелът и неговите излъчвания са също толкова до­казуеми – сопна се дон Хуан. – А науката на новите яс­новидци се занимава точно с това.
Помолих го да ми обясни какво представляват излъч­ванията на Орела.
Той каза, че излъчванията на Орела са едно неотмен­но, самостойно нещо, което обхваща всичко съществу­ващо – познаваемото и непознаваемото.
– Няма начин да се опише с думи какво всъщност представляват излъчванията на Орела – продължи дон Хуан. – Ясновидецът трябва да ги види.
– А ти самият виждал ли си ги, дон Хуан?
– Разбира се, че съм ги виждал, но въпреки това не мога да ти кажа какво представляват. Те са едно присъс­твие, почти като някакъв вид маса, едно налягане, от ко­ето се замайваш. Човек може само да ги зърне, също както може само да зърне и самия Орел.
– Би ли казал, дон Хуан, че Орелът е източникът на из­лъчванията?
– От само себе си се разбира, че Орелът е източникът на излъчванията.
– Имах предвид дали и визуално е така.
– При Орела няма нищо визуално. Ясновидецът усе­ща Орела с цялото си тяло. Има нещо във всички нас, което може да направи така, че да наблюдаваме с цялото си тяло. Ясновидците обясняват виждането на Орела съвсем просто: тъй като човек е съставен от излъчвания­та на Орела, той просто трябва да се върне към състав­ните си части. Проблемът се поражда от съзнанието му; именно съзнанието на човека е това, което се заплита и обърква. В критичния момент, когато излъчванията трябва просто да признаят и приемат себе си, човешко­то съзнание е принудено да интерпретира. В резултат се получава видението на Орела и излъчванията му. Но всъщност няма Орел и няма излъчвания. Има нещо, ко­ето никое живо същество не може да схване.
Попитах го дали източникът на излъчванията е бил на­речен Орел, защото орлите по принцип имат важни ка­чества.
– Това е просто един случай, когато нещо непознава­емо смътно напомня нещо познато – отвърна той. – По­ради това има някои опити да се припишат на орлите качества, които те не притежават. Но това е често явле­ние, когато впечатлителни хора се научат да вършат неща, които изискват огромна трезвост. Ясновидци има всякакви.
– Да не би да искаш да кажеш, че има различни ви­дове ясновидци?
– Не. Искам да кажа, че има множество малоумници, които стават ясновидци. Ясновидците са хора, пълни със слабости, или по-скоро хората, пълни със слабости, са способни да станат ясновидци. Точно както жалки хора стават превъзходни учени.
– Характерно за жалките ясновидци е, че те са склон­ни да забравят чудото на света. Те се главозамайват от факта, че виждат и започват да вярват, че единствено собствената им гениалност е от значение. Ясновидецът трябва да е образец във всяко едно отношение, за да може да преодолее почти непобедимата небрежност, характерна за хората. По-важно дори от самото виждане е какво правят ясновидците с това, което видят.
Какво искаш да кажеш, дон Хуан?
– Погледни какво са направили с нас шепа ясновид­ци. Не можем да се отърсим от тяхното видение на ня­какъв Орел, който управлява и ни поглъща в момента на нашата смърт.
Дон Хуан каза, че определено имало неточност в тази версия и че лично на него не му допадала идеята за нещо, което ни поглъща. Според него, много по-точно било да се каже, че има една сила, която привлича съз­нанието ни, както магнитът привлича металните струж­ки. В момента на умирането цялото ни същество се раз­пада под притеглянето на тази огромна сила.
Той смяташе, че да се представя това събитие като Орел, който ни поглъща, е просто гротескно, защото това превръща един неописуем акт в нещо толкова обикновено като яденето.
– Аз съм един съвсем обикновен човек – рекох аз. – Описанието на Орела, който ни поглъща, имаше огром­но въздействие върху мен.
– Истинското въздействие не може да се определи, докато сам не го видиш – отвърна той. – Но не трябва да забравяш, че недостатъците ни остават с нас дори след като станем ясновидци. Така че, когато видиш тази сила, може и да се съгласиш с небрежните ясновидци, които са я нарекли Орел, както аз самият направих. А може пък да не се съгласиш. Може да устоиш на изкушението да приписваш-човешки качества на непонятното и действително да му измислиш ново, вероятно по-точно име.
– Ясновидците, които виждат излъчванията на Оре­ла, често ги наричат заповеди – рече дон Хуан. – Аз също бих ги наричал заповеди, ако не бях свикнал да ги наричам излъчвания. А това стана като реакция на пред­почитанията на моя благодетел; за него те бяха заповеди. Сметнах, че този термин отговаря повече на негова­та силна личност, отколкото на моята. Аз исках да е нещо безлично. “Заповеди” ми звучеше твърде човеш­ко, но това са те всъщност – заповеди.
Дон Хуан каза, че да виждаш излъчванията на Орела, е все едно да си играеш с огъня. Новите ясновидци ско­ро разбрали огромните трудности на този процес и едва след големи мъки в опитите си да картографират непоз­натото и да го разграничат от непознаваемото те осъзна­ли, че всичко е направено от излъчванията на Орела. Само една малка част от тези излъчвания е в обсега на човешкото съзнание, а и тази малка част е допълнител­но ограничена и сведена до дребна частица от наслое­нията на ежедневния ни живот. Тази дребна частица от излъчванията на Орела е познатото; малката част в по­тенциалния обсег на човешкото съзнание е непознато­то, а неизчислимият остатък е непознаваемото.
Той продължи, като каза, че новите ясновидци, би­дейки прагматици, веднага усетили непреодолимата сила на излъчванията. Те осъзнали, че всички живи твари са принудени да използват излъчванията на Орела без някога да разберат какво представляват те. Осъзнали още, че организмите са устроени така, че да улавят известен диапазон от тези излъчвания и че всеки вид си има строго определен диапазон. Излъчванията упраж­няват огромен натиск върху организмите и чрез този на­тиск организмите изграждат света, който възприемат.[2]
– В нашия случай – рече дон Хуан – ние, като човеш­ки същества, използваме тези излъчвания и ги интерпре­тираме като реалност. Но това, което човекът долавя, е такава малка част от излъчванията на Орела, че е просто смешно да придаваме такова голямо значение на възп­риятията си, и въпреки това за нас е невъзможно да ги пренебрегнем. Новите ясновидци открили това по мъ­чителен начин – след доста опасна игра с огъня.
Дон Хуан седеше на обичайното си място в широка­та стая. В нея обикновено нямаше мебели – хората ся­даха върху рогозки по пода, но Карол, жената-нагуал, бе съумяла да я обзаведе с много удобни кресла за сеанси­те, когато с нея двамата се редувахме да му четем прои­зведения на испанскоговорящи поети.
– Искам много да внимаваш в това, което правим – рече дон Хуан, веднага щом седнах. – Беседваме върху владеенето на съзнанието. Истините, които обсъждаме, са принципите на това владеене.
Той добави, че в уроците си за дясната страна е де­монстрирал тези принципи на нормалното ми съзнание с помощта на един от своите другари-ясновидци – Хенаро – и че Хенаро си е поиграл със съзнанието ми с всичкия си хумор и непочтителност, характерни за но­вите ясновидци.
– Хенаро би трябвало да ти обяснява за Орела – рече той, – само дето неговите версии са твърде непоч­тителни. Той смята, че ясновидците, които са нарекли тази сила Орел, или са били много глупави, или са си направили огромна шега, защото орлите не само снасят яйца, но и серат лайна.
Дон Хуан се разсмя и каза, че намира коментарите на Хенаро толкова уместни, че не могъл да се въздържи. После добави, че ако трябвало новите ясновидци да ха­рактеризират Орела, описанието положително щяло да бъде направено полу на шега.
Споделих с дон Хуан, че на един етап приех Орела като поетичен образ и като такъв ми хареса, но на друг етап го бях приел буквално и това ме ужаси.
– Една от най-великите сили в живота на воините е страхът – отвърна той. – Той ги пришпорва да учат.
Припомни ми, че описанието на Орела е направено от древните ясновидци. Новите ясновидци приключили с описанията, сравненията и каквито и да било догадки.
Те искали да достигнат направо до източника на нещата и затова се излагали на безгранични опасности, за да се доберат до него. И действително бодели излъчванията на Орела, но никога не се месили в описанието на Орела. Чувствали, че виждането на Орела отнема твърде много енергия и че древните ясновидци вече били платили скъпо за своите бегли надзъртания в непознаваемото.
– А за какво им е било на старите ясновидци да опис­ват Орела? – попитах аз.
– Имали са нужда от поне минимален набор от ха­рактеристики на непознаваемото за целите на обучени­ето – отвърна той. – Решили са си проблема с едно бег­ло описание на силата, която управлява всичко същест­вуващо, но не и на излъчванията й, защото излъчванията въобще не могат да се характеризират с езика на срав­ненията. Отделни ясновидци могат да изпитват желание да охарактеризират дадени излъчвания, но това ще си останат лични описания. С други думи, няма подходяща версия за излъчванията, както има за Орела.
– Новите ясновидци, изглежда, боравят с доста абст­рактни понятия – отбелязах аз. – Приличат на съвремен­ните философи.
– Не. Новите ясновидци са били изключително прак­тични хора – отвърна той. – Те не са се занимавали с разработването на рационални теории.
Дон Хуан каза, че древните ясновидци били тези, ко­ито мислели с абстрактни понятия. Те построили мону­ментални здания от абстракции, свойствени за тях и времето им. И точно както съвременните философи, те съвсем не владеели връзките им. Новите ясновидци, от друга страна, пропити с практичност, могли да видят един поток от излъчвания и да видят как човекът и други живи същества ги използват, за да изградят света, който възприемат.
– Как използва човекът тези излъчвания, дон Хуан?
– Толкова е просто, че звучи глупаво. За ясновидеца хората са сияйни яйца. Нашата сияйност се състои от онази част от излъчванията на Орела, която е затворена в яйцевидния ни пашкул. Точно тази част, тази шепа из­лъчвания, затворени в пашкула, е това, което ни прави хора. Да възприемаш, означава да съчетаваш излъчва­нията, които са вътре в пашкула, с тези, които са извън него.
– Ясновидците могат да видят например излъчвани­ята във всяка жива твар и да кажат кои от външните из­лъчвания ще им паснат.
– Приличат ли излъчванията на лъчи светлина? – по­питах аз.
– Не. Въобще не приличат. Би било твърде просто. Те са нещо неописуемо. И въпреки това аз лично бих казал, че приличат на нишки светлина. Това, което е не­понятно за нормалното съзнание, е, че нишките съзна­ват. Не мога да ти обясня какво означава това, защото не знам какво казвам. Всичко, което мога да ти кажа като личен коментар, е, че нишките съзнават себе си, те са живи и вибрират, и са толкова много, че не могат да се изразят с цифри, а всяка от тях е сама по себе си една вечност.

<< НАЗАД НАПРЕД >>
към съдържанието

___________________

[1] “Чрез Бог ние се осъществяваме, чрез нас Бог се познава.” – Ваклуш Толев, из Доктрина на Духовните вълни, сп. Нур 0/2000. Виж ВИДЕО.
[2] Виж подробно описание за монадата и външните трептения, под натиска на които се проявяват вътрешните сили. в “Древната Мъдрост” на Ани Безант. – Б. ред.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)