Подготвил: Ралица Благовестова
Слайдове източник: Регионална библиотека – Плевен
Във връзка с отбелязването на 150-годишнината от рождението на Николай Рьорих — гениалният художник, писател, археолог, теософ, пътешественик и общественик със скандинавска фамилия и азиатски външен облик – през октомври 2024 г. Регионалната библиотека “Хр. Смирненски” в Плевен подготви и представи изложба, посветена на делото му. Под заглавието “Мистичният гений” отдел Библиографска и краеведска дейност в сътрудничество с отдел Чужди езици на библиотеката поднесоха подбрани картини с послания от книгите, идеите и делото на знаменития творец и социален деец. Следват кратки биографични щрихи за художника, както и слайдовете, подготвени от библиотеката.
НИКОЛАЙ РЬОРИХ — мистичният гений
В младостта си той е повлиян от руския символизъм – движение в руското общество, съсредоточено върху духовното. Рьорих е отдаден служител на мисията за опазване на изкуството и архитектурата по време на война, както и един от първите културни дейци, поставящи с острота нуждата от опазване на природата и околната среда. Номиниран е многократно за Нобелова награда за мир.
Със семейството си и съратници той осъществява множество археологически и етнографски експедиции за изследване на неизучени към момента области от Азия. При тези пътешествия са отбелязани на картите десетки върхове и проходи, а местоположението на други е уточнено. Открити са редки ръкописи, събран е богат лингвистичен и фолклорен материал, описани са множество местни обичаи и незнайни археологически паметници. Под формата на нещо много по-значимо от обикновен пътепис Рьорих запечатва впечатления от експедициите в книгите си “Сърцето на Азия” и “Алтай–Хималаите”, както и в хиляди картини. Публикува също поетични притчи, сказания, есета и стихове.
Огромният по обем научен материал, събран от семейство Рьорих, изисква систематизиране и обработка. За тази цел през юли 1924 г., в долината Кулу на западните Хималаи, Николай и Елена Рьорих основават Института за хималайски изследвания “Урусвати”, което в превод от санскрит означава “Светлина на Зорницата“. Към изрисуваните до момента вече около 500 платна, изобразяващи живописната панорама на местностите, през които минават, в следващите години Рьорих добавя знаменития си Хималайски цикъл картини. Сериите “Майтрея”, “Сикимски път”, “Неговата страна”, “Учителите на Изтока” и др. са допълнени от серията “Хималаи”, състояща се от над 2000 платна. Там, в Индия, са нарисувани и сериите “Шамбала”, “Чингис хан”, “Кулута”, “Кулу”, “Светите планини”, “Тибет”, “Ашрами” и др. Рьорих оставя на света общо около 7000 платна и въвежда в изобразителното изкуство идеята за важността на излъчването и Духа извън просто реалистичността в отразяването на предмета. Днес по цял свят има стотици галерии и множество музеи, които съхраняват фрагменти от огромното му по мащаб творчество. Неговото име носят също връх и проход в Алтай, ледник и два прохода в Тяншан.
ТЕКСТОВЕ към картините и книгите по-долу
“Индия даде на Рьорих не само философията си – тя му даде Хималаите… Рьорих имаше нужда от своите Хималаи. От символ на великото, на тържественото, на величавото. ” /Антон Дончев/
“Когато гледате тези картини… струва ви се, че долавяте духа на тези велики планини… Те ни напомнят за много неща от нашата история, от нашето мислене, от нашето културно и духовно наследство.” /Джавархавал Неру/
- Рьорих – името му е вписанo със златни букви в летописа на световната култура.
- Зад изкуството на Рьорих-художника, стои опита и знанието на Рьорих-археолога, който с любовта си към древното, митичното и легендарното ни прави съпричастни с реалността на отдавна изчезналия свят. Рьорих изучава с интерес сказания, предания, притчи, запазени до наши дни и дори само за еднa от многото му експедиции, намираме записано в собствения му отчет: “Разпитани са 92 селища, разкопани са 51 могили.”
- Рьорих отстоява необходимостта от прехвърляне на мост между Източната и Западната култури. Известни са думите му, че “най-хубавите рози на Изтока и Запада са еднакво благоуханни“.
- Рьорих обикаля Азия в търсене на легендарната Шамбала, която според будистките предания е избраната земя за посвещение и знание – “Рай на Земята”. Според някои тя съществува физически, скрита някъде във вътрешността на Азия. Според други Шамбала е символ на духовното израстване – извор на мъдростта и знанието, скрито във всеки от нас. За трети тя е двете заедно и физическото място се сменя в историята на света, както и обучителното присъствие на посветените Учители на човечеството.
- Много са и легендите за камъка Чинтамани, който, според събраните от Рьорих предания, притежава силата да превръща в реалност най-дълбоките духовни стремежи и мечти на хората, защото в него има скрит пламък. Той се пази в митичната страна Шамбала, а късчета от него се появяват при избраник някъде по света в преломни за човечеството моменти. Алегорично погледнато този образ крие символа на материята, в която Духът реализира себе си. Същият символ е залегнал и в легендата за магическия меч Екскалибур (Духът, вложен в материята–камък), който може да бъде изваден от скалата само от избраника на съдбата, т.е. от напредналия в дългия път на личната си еволюция служител на човечеството.
- Нагарджуна е един от патриарсите на Будизма – основателят на Средния път. Легендата разказва, че е победил Краля на Нагите (“нага” от санскрит е “змия”), за да получи един от най-ценните текстове, оставени от Буда за съхранение при тези митични същества. В картината на Рьорих е залегнала идеята за Огнената змия Кундалини (“кундала” от санскрит е “навит като змия”), която символизира Божествената сила у нас, или вдъхнатото в човека Дихание. Според Индуизма Кундалини е навъртяна три и половина пъти в основата на гръбначния стълб на човека и в хода на личната му еволюция се “събужда” – изявява. Така победилият себичността си (всичко външно и ограничаващо) в битката си за одухотворяване, изявява Висшето, вложено във всеки от нас. В картината виждаме езеро и камък, подобно на легендите за меча Екскалибур, тъй като Огнената сила активира енергийните центрове на човека във финото поле, символизирано от водата.
- Майтрея е съкровеното име на следващия Буда във всички течения на Будизма, което е Калки Аватара на Индуизма, а за Запада е Второто пришествие на Християнството. Според преданията идването му ще даде нов духовен и културен тласък на света, ознаменувайки началото на следващата епоха в развитието на човечеството, когато след водителството на мъжкото начало като ум водещата роля ще поеме женското начало като интуиция. Името Майтрея се превежда от санскрит като “милосърдния, доброжелателния”.
- Николай Рьорих е и отдаден служител на мисията за опазване на изкуството и архитектурата по време на война, както и един от първите културни дейци, поставящи с острота нуждата от опазване на природата и околната среда.
- В навечерието на Първата световна война Николай Рьорих изразява своите тревожни предчувствия в символични образи.
- Николай Рьорих не само рисува картини с антивоенно съдържание, но и изнася лекции, пише статии, води разговори с държавни служители, организира международни срещи и конгреси, посветени на опазване-то на мира и културата. Той е инициатор и главен двигател за приемане на т. нар. Пакт Рьорих (за защита на културни обекти в мирно и военно време), който е подписан в овалния кабинет във Вашингтон през април 1935 г. от САЩ, заедно с повечето страни членки на Панамериканския съюз. През 1948 г. към договора се присъединява и Индия.
- Като активен общественик Рьорих формулира и принципната разлика между Култура и цивилизация. За него културата се отнася към духовния свят на човека в творческото му себеизразяване, докато цивилизацията е само външното устройство на човешкия живот в разнообразните материални и граждански аспекти. Отъждествяването на Културата и цивилизацията, подчертава той, води до объркване и до недооценяване на духовния фактор в развитието на човечеството. “Богатството само по себе си не носи Култура. Но разширяването и изфинването на мисълта, както и чувството за красота, дават онази изтънченост и благородство на духа, с които се отличава културният човек. Ето защо човечеството не само е призвано да развива Културата, но е длъжно и да я защитава”, заключава той.
- Николай Рьорих оставя своя неповторима диря в културното пространство на планетата. Животът му е вдъхновен, стремителен, безстрашен, изпълнен с приказността и величието на други светове, изживян с всеотдайна преданост на идеалите и белязан с несломимо постоянство в преодоляване на срещаните трудности. Обществено-културната дейност на Рьорих по своите мащаби е планетарна.
ЦИТАТИ от НИКОЛАЙ РЬОРИХ
“Зданието на Новия свят стъпва
върху крайъгълния камък на
Знанието и Красотата.”
- “Радостта е особена мъдрост.”
- “Не ръката, а мисълта и твори, и убива.”
- “Последната война между хората ще е за истината. Тази война ще се води във всеки един човек. Война със собственото невежество, агресия, раздразнителност. И само пълната промяна на всеки отделен човек може да положи началото на мирния живот за всички хора.”
- “Вярно е, планините навсякъде са планини, водата навсякъде е вода, небето навсякъде е небе и хората навсякъде са хора. При все това, ако седейки пред Алпите се опитате да си представите Хималаите, нещо определено ще ви липсва, макар и необяснимо.”
- “Хималаите, колко много стремежи насърчават те! Къде другаде можеш да намериш толкова радост в изгрева, ако не в Хималаите, където синьото е по-наситено от сапфирите; където ледниците блестят от огромни разстояния като несравними диаманти.”
- “Нищо не сближава човека с древния свят така, както лично направената разкопка и докосването – онова първо непосредствено докосване до предмет, дошъл от дълбоката древност.”
- “Човечеството не създава легенди за дребното, незначителното и жалкото. Легендата, освобождаваща ни от господството на всекидневната рутина, обновява мисълта ни и позволява да се потопим в нови дълбини на познанието, изпълнени с неизчерпаем младежки жар.”
- “Пътешествието към Шамбала и камъкът Чинтамани е не просто разказ за едно пътуване – това е история за търсенето на по-висока истина, за срещата с древни мъдрости и за безкрайния стремеж към духовно пробуждане. ”
- “Културата е истинското просветно познание. Културата е научно и вдъхновено приближаване към разрешаване на проблемите на човечеството. Културата е красота в цялото нейното творческо величие.”
- “Попитайте някой голям математик, голям физик, голям биолог, голям астроном умее ли да мечтае. Не говоря за художници, музиканти, поети, тъй като цялата тяхна същност е пропита от способността да мечтаят. Големият учен, ако действително е такъв и не се плаши от хорско неодобрение, ще ви сподели несъмнено, че прекрасно се носи на крилете на мечтите си. Също и че много от неговите открития имат в основата си не само математически формули, а именно висока житейска мечта. Мечтите не са признак за неграмотност, а отличителен белег на изтънчените души. ”/Из “Държавата на светлината”, 1931/
- “По трудни пътища и опасни планински проходи стоят изображенията на Майтрея, вестителя на светлото бъдеще. Кой се е погрижил да ги постави там? Кой се е потрудил? Народите знаят, че мястото на свeтиите е в планините, по върховете. От върховете идват откровенията.”
- “И така, преди 18 милиона години е била зората на зараждащото се физическо човечество. Тогава в нашата Слънчева система се случило събитие наистина с космическо значение – боговете слезли от небесата на Земята. Но какво са боговете? Нима в природата има нещо по-високо от човека? Човекът знае много неща, стоящи по-ниско от него: първо животното, после растението, още по-ниско камъкът. А може би има и по-високо? Камъкът преминава в растение. Растението става животно. Животното се развива в човек. А човекът – може би следващото стъпало е божественото същество?
Кои са те, тези Господари, наричани велики Бели Братя? Всички те са били някога хора – в други светове, в предишните Манвантари. Те са бивши хора, издигнали се до богове. Няма богове, които да не са били някога хора. Всяко същество трябва да си извоюва правото да стане богоподобно чрез личен опит. Самоотверженост, милосърдие, състрадание, мъжество – всичко това се кове в живота. Нищо отвлечено не може да има принос за силата на духа.” /Из “Седемте велики тайни на Космоса”/
