Криворазбраната (от някои) цивилизация… “По действителни случаи”
ътувам от любимия град за Германия, да се срещна със стари познати и нови непознати. Всичко е пълно. Над местата пише кое е резервирано и от коя до коя гара. По немски.
Идва един мургав на моя възраст и започва да ми се кара, че няма къде да седне. Реших да не му посочвам очевидния факт, че съм обикновен пътник като него и спокойно му обясних, че повечето места са резервирани, а много от хората, които нямат резервации, са дошли вероятно по-рано, за да намерят къде да седнат. Той ми отговаря: “Да, обаче резервациите се плащат.” Потвърдих това негово наблюдение, очаквайки той да продължи нататък по вагоните да търси място. Да, ама не. Човекът ме пита дали искам да стана, за да седне той. Учтиво отклоних предложението му, изтъквайки факта, че съм платил тези няколко евро отгоре точно защото предпочитам да пътувам седнал и без излишен стрес. Тук той извади най-големия си коз, поне според него: “Аз съм мигрант, трябва да ми помогнете.” След моментна парализа, предизвикана от опита ми да направя връзката, изтъкнах, че и аз не съм местен и, доколкото съм наясно, с помощите тук се занимава Червения кръст. Вероятно съм го обидил без да искам, защото започна ядно да говори нещо на родния си език и тръгна към следващия вагон.
Два часа по-късно влакът се поизпразни и в Залцбург се качиха нови хора – поглеждаха таблата над седалките, някои сядаха, други подминаваха. В един момент влезе някакъв добре изглеждащ човек на средна възраст, хвана моята раница (която кротко си лежеше в багажното над мен) и я подхвърли нататък, за да направи място за куфара си. Гледах го как се настанява, радвайки се тайно, че не съм си взел компютъра, защото иначе щяха да ме съдят за углавно престъпление. В този момент дойде една възрастна двойка и мъжът се опита да каже на току-що седналия, че местата са резервирани. Нищо не стана. Онзи ги изгледа с пренебрежение и се обърна към прозореца. Дядото пак опита без успех, при което някакъв младеж отзад стана и каза: “Мисля, че не Ви разбира.” И заговори седналия на английски. Верно, не ги е разбирал, защото се отпусна и заговори първо спокойно, а в процеса на разговора и все по-ядно на перфектен английски, без британски акцент. Обяснението му? Билетът му бил без място – не му дали, защото отказал да плати за него. Отказа първоначално да стане, въпреки че му показваха резервацията на възрастните хора. Интересното беше, че вече имаше свободни места наоколо и забелязах дядото да се оглежда, но никъде нямаше две места едно до друго. Намесиха се и други хора, дори българчето се обади, докато накрая човекът стана и със злобни коментари по адрес на тъпите австрийци се премести през няколко седалки.
Стана ми някак тъжно. Но може и да е било от песента, която слушам в момента: Writing’s on the Wall.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Сред приятелите ми тук (във ФБ) има много русофили и поне още толкова русофоби. Не го наричам “американофили”, че с този им президент не се знае.
Едните ми пускат линкове на най-модерните “им” оръжия, другите ми обясняват, как (с още оръжия) ще ме пазят.
НЕ ИСКАМ ДА МЕ ПАЗИТЕ – нито от “гнилата” демокрация, нито от “опасната” автокрация. Аз по различни причини ги харесвам и двете страни! И преди да ме пратите я на изток, я зад океана, да го кажа ясно – в Европа си ми е супер!
Освен това, коментиращите тук често не са изпитвали нито смазващата тежест на диктатурата, нито огромната отговорност на демокрацията. Ние си живеем в някакво анархично подобие на различните системи и си търсим кого да мразим и кой “голям брат” да ни пази! Животът, обаче, е по-сложен от това и моят страх е, че вместо ние да се развиваме напред, другите ентропират до нас.
Ето ви пример – шоуменът, който използва “слабостите” на демокрацията, за да се настани в бялата къща, заплете един пуловер през последните дни, който може да докара политическа криза зад океана. И съвсем естествено там всички скочиха. Но да ги попитам – след като вече са изтървали птичката, защо вместо да я набутват обратно в кафеза, не се заиграят със ситуацията? Сега могат да се възползват от последните тръмпизми, за да тушират напрежението с голямата страна и постепенно да я вкарат в правилната лента на движението. А после, така или иначе, пак идват избори…
ФБ статуси от 17.07.2017: НАЙДЕН ТОДОРОВ
Фотография (избрана от интернет): bernhardodehnal.com
Хората в цивилизования свят трябва да се научат да правят разлика между толерантност и реакция спрямо агресия. Не говоря за нас, ние тази дума (първата) не я познаваме.
Днес в Мюнхен някакви, забравили, че са гости в тази държава, се гавриха с продавачките на щанда за палачинки. Бях и без това изнервен от крива репетиция преди това и като установих, че малкото присъстващи немци наоколо нямат намерение да реагират, се намесих аз. Опитаха се да ми кажат нещо, но бързо ги уведомих, че не съм немец и нямам проблем да ги пратя на майната им. Тръгнаха си доста експедитивно. Когато дойде моят ред, продавачката съвсем тихо ми каза “Danke!”…
Крайностите не са хубаво нещо. Ако продължават да са крайно толерантни, в един момент или ще изчезнат от картата, или ще се появи някой нов изверг като онзи мустакатия.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Съгласен съм, че трябва да сме толерантни към “чуждите” религии. Съгласен съм религията да не е на челно място в ежедневието ни. В крайна сметка има голяма разлика между вяра и религия.
НО не съм съгласен Европа едва ли не да се срамува от християнските си символи и да ги крие или дори унищожава.
Европа – такава, каквато е днес – с всичките си положителни и отрицателни страни, е следствие на съществуването и водещата роля в нейната история на Христианството. Колкото и да сме а-теисти днес, не бива да забравяме, че цялата ни днешна култура и уредба на обществото са каквото са, благодарение на Християнството. Да, то е имало своите трудни времена, но ги е преодоляло, и то без чужда помощ.
Тези, заради които махаме християнските символи, от страх да не ги обидим, бягат от кошмарите на една религиозна война, породена от грешните интерпретации на собствената им религия. На техните територии е имало в далечното минало развита цивилизация, от която всички сме се учили, но която е била унищожена от радикализирането на тази религия, която ние днес се стараем да не обидим.
Когато пътувам из арабския свят, аз съм щастлив да посещавам и разглеждам местата, свързани с тази вяра и култура – това ми дава възможност за една по-пълна преценка за света, в който живея и неговата история.
Ако наистина искаме да помогнем, не трябва да крием ние какви сме, а да покажем, че всички могат да го постигнат. Още повече, в смутното време на големи преселения, след като те идват с желание да живеят при нас, значи им харесват нашите порядки, които са следствие на нашата вяра и култура.
(Горенаписаното е инспирирано от поредица събития, последното от които е изтриването на християнските символи от страна на веригата Лидл.)
ФБ статуси от 14.08.2018 и 02.09.2017: НАЙДЕН ТОДОРОВ
Заглавна фотография (избрана от интернет): alfahir.hu
Песен на Neo Culture Technology с интересно послание в помощ на християнска Европа… Гасенето на “пожарите” се изяснява на минута 2:17