Из книгата “Историята на Атлантида: ясновидско проучване“ от У. Скот–Елиът.
~ ~ ~
ГЛАВА VI
Преселения
Причините за преселенията са най-вече три.
Както видяхме вече, туранската подраса още от самото си зараждане има стремеж да колонизира и то в големи мащаби. Семитите и акадите в известна степен също са колонизаторски раси. Второ, с течение на времето населението се увеличава все повече и повече и необходимостта принуждава по-малко облагодетелстваните от всяка подраса да търсят средства за препитание в по-слабо населени области. Защото не бива да забравяме, че когато атлантите достигат своя апогей при толтеките, гъстотата на населението на квадратен метър е същата, каквато е днес в Англия или Белгия, ако не и по-голяма. Във всеки случай едно е сигурно: населените области са много по-обширни от съвременните. Днес общият брой на хората в света не надвишава 1 200 – 1 500 милиона, а по онова време този брой достига 2 000 милиона[1].
Освен това имаме и преселения, предшестващи всяка катастрофа, които се предвождат от жреците. Отделно от четирите основни катастрофи, споменати по-горе, има и множество по-незначителни. Посветените царе и свещенослужители, следващи “добрия закон”, своевременно биват уведомявани за бедствията, заплашващи страната. Така всеки от тях играе ролята на център на пророчески предупреждения и става след това предводител на група преселници. Тук трябва да отбележим, че с времето някои управници се настройват враждебно към предвожданите от свещенослужителите преселения, защото в крайна сметка резултатът от тях е обедняване и обезлюдяване на страните им. Тогава преселниците често се виждат принудени нощем тайно да потеглят с ладиите си.
Очертавайки бегло посоката на преселенията, осъществявани от всяка подраса, ще стигнем съвсем естествено до страните, в които живеят днес съответните техни потомци.
За да опишем първите преселения, ще трябва да се върнем до времето на рмоахалите. Както вече бе споменато, само обитаващите североизточните брегове на континента запазват чистата си кръв. Граничещи на север с водни пространства и гонени на юг от тлаватлийците, рмоахалите се насочват към вътрешността на най-близката източна държава и към предпланините на Гренландия. По времето, означено на карта 2, не съществуват вече чистокръвни рмоахали на територията на значително смалилия се континент-майка. Те заемат северните предпланини на издигащия се вече на запад континент, както и споменатите вече гренландски предпланини и западните брегове на големия скандинавски остров. Основават колония и върху намиращите се на север от централното азиатско море територии.
По онова време Британия и Пикардия[2] са част от скандинавския остров, който по времето на карта 3 става част от започващия да се оформя бъдещ континент Европа.
Следи от тази раса са открити във Франция в пластове от кватернерния период, и брахицефалът, или облоглавият тип, познат под името “фурвузов човек”, може да се приеме като среден тип на расата от времето на упадъка й.
Многократно принуждавани от суровите ледникови периоди да слизат на юг и отново прогонвани на север от своите силни съседи, разпръснатите представители на тази подраса се установяват накрая в днешна Лапландия, но и те не запазват чиста кръвта си. Така се получава, че този блед и дегенерирал човешки тип – днешните лапландци, е прекият потомък на тази раса от гиганти, родена в екваториалните области на Лемурия преди около 5 000 000 години.
Тлаватлийските преселници трябва да са се разпръснали навред по времето, означено на карта 2. Техните потомци се установяват по западните брегове на формиращия се американски континент (днешна Калифорния), както и по крайните му южни брегове (днешен Рио де Жанейро). Срещаме ги също и по източните брегове на Скандинавия, а голяма част от тях преминава океана, заобикаля Африка и стига чак до Индия. Там те се смесват с местните лемурийци и поставят началото на дравидите. По-късно дравидите пък се смесват с представители на Петата, Арийската, раса и оформят срещания днес в Индия тип.
Ето един чудесен пример за трудностите, на които можем да се натъкнем при определянето на расите, когато се осланяме единствено на физическия облик. Защото много е възможно напреднали души от Петата раса да са се въплътили сред брамините, по-бавно напредващи през Четвъртата раса да съставят низшите касти, а някои закъснели души от Третата раса да са се въплътили сред планинските племена.
По времето, означено на карта 4, виждаме южната част на Южна Америка да се населява от тлаватлийци, от което може да се заключи, че патагонците произлизат от тлаватлийската субраса.
Скелет на човек от тази субраса, подобно на вкаменелостите на рмоахалец, са открити в кватернерните пластове на централна Европа, и този долихоцефалов кроманьонец[3] може да се счита за среден тип на тази подраса от времето на упадъка й. Обитателите на “наколните жилища” в Швейцария са друга по-примитивна издънка, с по-малко чиста кръв. Най-чистият тип от тлаватлийската подраса трябва да се търси днес сред живеещите в Южна Америка червенокожи.
И в жилите на бирманците и сиамците тече тлаватлийска кръв, но преобладаваща е арийската, вследствие на смесването им с една от най-развитите арийски подраси.
Стигаме до толтеките. Те мигрират главно на запад и в епохата, означена на карта 2, съседните североамерикански брегове са населени с една чиста толтекска раса, а мнозинството от тези, които остават на континента-майка се смесват с другите раси.
Толтекската раса се разполага върху земите на Северна и Южна Америка – там, където хиляди години по-късно процъфтяват Мексиканската и Перуанската империи. За могъществото на тези държави, признато от историята, или поне от традицията, намираме потвърждение в лицето на великолепните архитектурни паметници.
Тук трябва да се отбележи, че въпреки могъществото и разцвета си, въпреки високоразвитата си цивилизация, Мексиканската държава не може да се сравни в културно отношение с Перуанската, по веремето когато е управлявана от инките, преди приблизително 14 000 години. Общото благосъстоянието на народа, справедливото и грижовно управление, безпристрастното разпределение на земята и благата, както и чистият религиозен живот на жителите й – всичко това може да се разгледа като отглас, макар и слаб, от златната епоха на толтекската цивилизация върху континента-майка.
Червенокожите в Северна и Южна Америка днес са единствените представители на толтекския народ, без, разбира се, да могат да се сравняват с висшите типове, съставящи расата в периода на нейния разцвет.
Нека спрем сега за малко вниманието си върху Египет, чиято древна история ще ни се стори странно осветлена след разказа ни за онези далечни времена.
Първото преселение в Египет не може да се нарече истинско колонизиране, но все пак по-голямата част от придошлите и смесили се с туземците хора са толтеки.
Голям клон от Великата ложа на посветените идва и основава огнище на посвещение там за първи път преди 400 000 години. По онова време златният век на толтеките е преминал отдавна и първата голяма катастрофа е взела своите жертви. Нравственият упадък и магьосничеството са в своя апогей, а Ложата се нуждае от по-чиста атмосфера за съществуването си.
Египет е изолирана и слабо населена страна, което я прави подходяща за седалище на Ложата. Изборът се оказва сполучлив и Ложата от посветени работи в продължение на близо 200 000 години почти от нищо необезпокоявана. Преди 210 000 години, когато настъпва подходящият момент, тайната Ложа основава империя, начело на която застава първата Божествена династия на Египет и започва да просвещава народа. По това време от Атлантида приижда голяма вълна от преселници, а в рамките на десетината хиляди години, оставащи до поредната страховита катастрофа, са построени двете големи пирамиди в Гиза, отчасти като място за специални посвещения, отчасти като тайник за някой могъщ магически талисман, където да бъде съхранен за времето на предвидените от посветените катаклизми и наводнения.
На карта 3 се вижда, че територията на Египет е под водата, което продължава доста дълго време. Когато отново се показва на повърхността, Египет е населен от потомците на старите египтяни, оттеглили се междувременно в планините на Абисиния (показана на карта 3 като остров). От всички краища на света прииждат и нови атлантски преселници. За видоизменението на египетския тип спомага също една значителна миграция на акади. Това е епохата на втората Божествена династия в Египет – владетели на страната продължават да са посветените адепти. Катастрофата отпреди 80 000 години отново потапя територията й, но този път не задълго. Когато водите спадат, управлението се поема от третата Божествена династия, за която споменава Манетон[4]. Именно при първите царе от тази династия е издигнат големият храм в Карнак, както и много други монументални постройки, чийто развалини можем да видим и днес. И така, с изключение на двете пирамиди, никоя от египетските постройки, запазени до днес, не е правена преди катастрофата отпреди 80 000 години. Окончателното потъване на Посейдон води до ново потапяне на Египет. Това е един кратковременен катаклизъм, но с него се слага край на Божествените династии в тази страна, защото Ложата на посветените премества седалището си другаде.
Много неща могат да се кажат още по въпроса, някои от които са разгледани в доклада на Лондонската ложа “Пирамидите и Стоунхендж”. Туранците, които в епохата, означена на карта 1, колонизират южните части на разположената непосредствено източно от Атлантида област, заемат в означения на карта 2 период южната брегова ивица на тази област (днешните Мароко и Алжир). Оттам се придвижват още по на изток към източните и западни брегове на централното море в Азия, а по-късно някои от тях продължават още навътре, до Китай, така че днес виждаме най-близкия до тази раса тип в лицето на жителите от вътрешността на Китай. Трябва да отбележим и странната игра на съдбата по отношение на западната издънка на тази субраса. Въпреки че цели векове е под владичеството на своите по-силни съседи толтеките, този клон на туранците накрая завзема властта и налага своето владичество. Така се издига цивилизацията на ацтеките – една чиста, но брутална и назадничава раса.
Преселенията на семитската подраса от една страна се дължат на естествения колонизаторски дух на расата, но повечето се осъществяват под специалното ръководство на Ману, защото макар и да изглежда странно ядрото, предназначено да даде начало на нашата Пета, или Арийска, раса, е избрано не от толтеките, а именно от тази свадлива и недисциплинирана подраса – семитската. Несъмнено причините за това трябва да се търсят в умствените характеристики, свързани с числото пет. Подрасата, съответстваща на това число, има предназначението да развие умствени и интелектуални сили в ущърб на умозрителните и психически способности; нещо, което в крайна сметка е предназначението и славата на самата Пета коренна раса.
Нека разгледаме най-напред естествените преселения. На втората карта се вижда, че в периода, който тя представя, семитите се откъсват от установилите се на континента-майка силни народи и се отправят на изток и запад: на запад – към територията на днешните Съединени щати (с това се обяснява присъствието на семитски типове сред някои от американските индианци), и на изток – към северните брегове на съседния континент, обхващащ всичко съществувало тогава от Европа, Африка и Азия. Както староегипетският тип, така и този на съседните народи, в известна степен е видоизменен от примеса на семитската кръв, и днес, с изключение на евреите, последни представители на чистата раса са кабилите – хора със светла кожа, живеещи в алжирските планини.
Племената, влизащи в състава на обособената от Ману група, предназначена да положи основите на новата раса, след края на своето обучение се отправят към южните брегове на централното азиатско море и основават там първата голяма арийска държава. От доклада на Лондонската ложа относно произхода на нашата Коренна раса се вижда, че народите, наричани семитски, са истински арийци по кръв. Така можем да разберем претенциите на евреите да бъдат считани за “избран народ”. И наистина, може да се каже, че те са една анормална, не твърде естествена връзка между Четвъртата коренна раса и Петата.
Макар по-късно да налагат господството си над Атлантида, акадите се появяват по времето, означено на карта 2, върху съседния континент, чието място се заема днес от Средиземно море; днешна Сардиния е горе-долу техният изходен пункт. Оттам те се отправят на изток, заемат днешен Ливан и стигат до Персия и Арабия. Видяхме също, че те имат принос и към населяването на Египет. Етруските, финикийците, заедно с картагенците и шумеро-акадите са разклонения на тази подраса, а в жилите на днешните баски[5] тече навярно повече акадска отколкото каквато и да е друга кръв. Тук трябва да споменем и пражителите на Англия, защото в началото на акадската епоха, преди около 100 000 години, се полагат основите на Стоунхендж от група посветени, слезли на тези брегове, т.е. на скандинавските (както се вижда от карта 3). Посветените свещеници и придружаващите ги трябва да са били от първото разклонение на акадската подраса: те са по-високи, по-руси и с по-издължени лица от туземците, които са с доста смесена кръв и в голямата си част – от първите дегенерирали потомци на рмоахалите. Както може да се види от доклада на Лондонската ложа “Пирамидите и Стоунхендж”, грубоватата простота, царуваща в Стоунхендж, е форма на протест срещу прекалената пищност и натруфеност на атлантските храмове, където хората се отдават на унизителния култ към собствения си образ.
Вече видяхме, че монголите нямат никаква връзка с континента-майка. Те се зараждат сред обширните степи на Татария, които за дълго им осигуряват достатъчно пространство за преселения и миграции. Няколко племена, представители на монголската подраса обаче, от северна Азия преминават през Беринговия проток и достигат Америка. Последното преселение, това на китаните отпреди 1 300 години, оставя следи, успешно проследени от западните учени. Примесът на монголска кръв у някои северноамерикански индианци се признава от мнозина етнолози. Приема се, че унгарците и малайците също водят началото си от клон на тази подраса: първите са облагородени от смесването си с арийците, а вторите напротив – са върнати назад от смесването си с Лемурийската, вече изчезваща, раса. Интересен е фактът, че последното семейство на монголската подраса – японският народ, все още не е изчерпало силите си; те дори не са достигнали върха на своето развитие и имат какво още да дадат на света от себе си.
<< НАЗАД | НАПРЕД >>
към съдържанието
________________
[1] Това са данните по времето, когато е писана книгата. – Б. ред.
[2] Бивша провинция в северна Франция, заемаща поречието на р.Сома и крайбрежна на Ла Манш. – Б. ред.
[3] Изучаващите геология и палентология знаят, че кроманьонския човек се счита за по-стар от “четирикракия”, ôурвузовия, човек, защото това сочат данните от находките. Но като се има предвид, че различните раси и подраси съществуват паралелно в продължение на дълги периоди, много е възможно скелет на кроманьонец, т.е. на човек от 2-рата подраса, да попадне в квартернерните пластове хилядолетия преди скелет на човек от предходната раса. – Б. а.
[4] Египетски свещеник и историк от III век пр. Хр. Неговата Египетска история е изгубена. – Б. ред.
[5] Народност на територията на Испания, нямаща нищо общо с испанците. – Б. ред.
