Home FREE VISION МЕДИЯ СТАТИИ ИЗКУСТВО 5 съвета от великия Ицхак Пърлман, които можем да отнесем не само към свиренето на цигулка

5 съвета от великия Ицхак Пърлман, които можем да отнесем не само към свиренето на цигулка

5 съвета от великия Ицхак Пърлман, които можем да отнесем не само към свиренето на цигулка
0

Източник: www.classicfm.com

Ицхак Пърлман е един от най-великите цигулари на нашето време – кого другиго би било добре да попитаме за съвети как да извлечем най-доброто от процеса си на упражняване и овладяването на нервността си на сцената, ако не него. Говорихме с брилянтния музикант в лондонския хотел Savoy, докато бе на английска земя по време на европейското си турне.

Съвет 1
Колко дълго е нужно да се упражняваш?

Това е въпрос, който е доста обсъждан и отговорът е успокоителното “не по 12 часа на ден – всъщност, защо четеш това вместо да се упражняваш”?! 😉

Всеки ми говори за упражняването – в каквито се състои упражняването Ви, колко усилено практикувате? На практика, ако сте много талантлив, упражняването е много-много важно! Когато самият аз израствах, се упражнявах фактически по 3 часа всеки ден. Много от моите ученици имат усещането понякога, което е погрешно, че ако се упражняват повече време, ще бъдат по-добри. Един вид, ако се упражнявате 5 часа е по-добре, ако са 8 часа – още по-добре. Това обаче е грешен подход. Не се упражнявайте повече от 4 до максимум 5 часа – това е съвет, който бих могъл да ви дам, ако сте сериозни. Защото при повече от това става безпредметно – тялото не възприема повече. В допълнение може да си причините някакви леки травми в китките и прочие. Така че бих казал: 4 до 5 часа за амбициозни цигулари, а както споменах за себе си – три часа бяха достатъчни.

Съвет 2
Как да извлечем максимума от процеса на упражняване?

Въпросът е в качеството, а не в количество, обяснява Ицхак.

Когато се упражнявате, трябва да е БАВНО. Не може да се упражнявате с нетърпение. Просто да се впуснете в процес на упражняване не е достатъчно. Бих предпочел да работя с ума ви два часа, вместо с някого безумно осем часа. Просто защото не става така. Така че, мога да ви кажа – ако искате да се упражнявате наистина правилно, правило номер едно е – бавно, номер две – съставете си план: на какво искате да наблягате. Упражнявайте се над поредица от малки откъси. Уверете се, че не повтаряте нищо без да се чувате какво и как всъщност свирите, защото когато повтаряте определени неща. Например, да кажем свирите нещо с идеята да упражнявате работата с лъка и повтаряте многократно, а след това свирите с другата ръка без настройка – така вие всъщност се упражнявате без настройка. Затова трябва наистина да слушате много внимателно какво всъщност правите.
Знам, че това е нещо много общо, но е важно поне това да се работи бавно, върху кратки пасажи и с абсолютно търпение. Ако нещо звучи страхотно в понеделник, но не звучи добре във вторник – не се предавайте. Това означава, че все още не е отработено. Продължавайте да се упражнявате бавно, отново и отново и до сряда ще звучи малко по-добре, а в четвъртък ще е дори още по-добре. Но търпението е изключително важно!

Съвет 3
Какво ще кажете за сценичната треска?
Как един цигулар с ранга на Ицхак се справя с нервната тръпка?

Защото и до днес най-великият цигулар може да получи пристъп на нервност и да усети преди концерт пеперуди в стомаха си.

Нека поговорим малко за нервността. Не може да се отървете от нервите си реално – единственото нещо, което може да направите с тях в случая е, да ги опитомите. Така че, когато свирите и нервничите… Всъщност вие най-добре знаете какво се случва с вас самите. Понякога може да си мислите, че ще ви е нервно, но това да не се случи. Друг път си казвате, че това никога няма да се случи на вас – чувствате се толкова добре този ден – и изведнъж, излизайки на сцената започвате да нервничите. Не се панирайте, просто приемете, че сте наясно с това, което се случва на вас самите. Всеки човек реагира много индивидуално. Някои престават да свирят външно експресивно и започват да се вгръщат навътре – когато са нервни се страхуват да изразят себе си. Това е едно от нещата, които могат да се случат. При други хора лъкът им става нестабилен и потреперва. Всеки си има своята индивидуална реакция, но ако сте наясно каква е личната ви реакция, може да си кажете, че да – познавате това състояние и “ще се опитам да го овладея”. Именно това е – да овладеем нервната тръпка, а не да се отървем от нервната си система.

Съвет 4
Какъв е Вашият съвет към онези,
които се опитват да изградят кариера?

Ето какво ни споделя той.

Най-добрата препоръка, която мога да дам, е ако обичате това, което правите – продължавайте в същия дух. Вашата цел трябва да е да се наслаждавате на това, което вършите в музикално отношение. Всички ние сме изключителни късметлии, че сме музиканти и можем да си изкарваме хляба с това. Просто се наслаждавайте на това, което правите – няма значение дали свирите солово, дали с оркестър, дали в камерен състав. Това са все прекрасни неща – на мен лично са ми любими и се надявам същото да се отнася и за вас.

Съвет 5

И накрая, кой е най-добрият съвет,
който би дал на един млад музикант?

Моят съвет би бил да бъде гъвкав. Да не казва високомерно, че кариерата се състои единствено в това да се изнася концерт с оркестър. Това е една от пътеките, но има още толкова много възможности. В наше време, ако имаш въображение за това, което правиш, и обичаш заниманието си, заедно с факта, че си музикант… за мен е прекрасно. Не е ли страхотно, че можеш да се препитаваш с музика или с някое друго изкуство – каквото и да е то, за което имаш талант.
Така че – бъди гъвкав, бъди изобретателен… Можеш да свириш камерна музика, можеш да преподаваш уроци, може да правиш и двете, може понякога да се отдаде възможност и да свириш с оркестър – прекрасно! Но да не е “ако не мога да правя това, значи не мога да правя нищо”.

______________________

Превод: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)