Леонсия Докузова започва уроци по акробатика в танцовата школа на Атанас Месечков
Леонсия Докузова, позната едновременно като отдадена медицинска сестра и блестящ въздушен акробат, се занимава с цирково изкуство от 15-годишна. Още в най-крехка възраст тя разбира, че това е нейната страст и записва гимнастика в първи клас с ясната цел тази подготовка да я отведе до цирковата арена в недалечно бъдеще. Така и става. Междувременно завършва образованието си за медицинска сестра в Медицинска академия, за да сбъдне и другото свое призвание – да помага на хората. Родена на 21 януари – Бабинден, и кръстена на героиня от роман на Джек Лондон, съдбата на Леонсия сякаш е ясна: да се грижи за новородени и родилки като анестизиологична сестра и да спира дъха на зрителите на манежа в спектакли по цял свят, и дори в кино каскади за холивудски продукции, са двете професии, които през всички години до днес тя съчетава неизменно с много воля, труд и отдаденост. Паралелно с това отглежда двама синове като работи и обикаля света с тях, включително по участия в Япония, Корея и Египет.
Може да изглежда крехка и нежна, но всъщност е много силна и смела жена, която повече от 20 години редува операционните зали с цирковата площадка. След всичко това сега поема и по друг път – не толкова различен, колкото нов за самата нея: да преподава циркови номера на малки и големи в залите на Mesechkov Dance School, т.e. в школата на известния танцьор Атанас Месечков.
От малка имаш страст към цирковото изкуство, разкажи ни как се зароди то? А медицината как се случи?
Да така е. Бях много малка, когато дядо ми ме попита дали искам да ме заведе на цирк. Аз го попитах какво е това, а той ми отговори, че ще разбера след като го видя на живо. Сърцето ми биеше като лудо, бях толкова впечатлена, че на мига си казах, че ще стана циркова артистка. Чувствах се на седмото небе. Трудно е да се опише с думи. На 7 годишна възраст бях щастлива да ме запишат на гимнастика и така започна сбъдването на моята детска мечта.
Медицината е втората ми детска мечта. С много труд и постоянни усилия успях да сбъдна и двете си мечти, което ме прави щастлива и удовлетворена.
Синовете ти вървят ли по твоите стъпки или са поели в друга посока?
За мое съжаление не вървят. Те си имат съвсем различни желания и мечти. Следват си техния път.
Как успяваш да съчетаваш работата в цирка и работата в болницата? Това са две напълно различни и трудни професии.
Сменям дежурства. Имам колеги, които ми влизат в положението, разбират ме. А самата аз нямам проблем след едната работа да отида на другата за представление. Това ме зарежда, внася разнообразието на творческите занимания в живота ми, както и усещането. Харесвам и двете си професии толкова много, че не мога без тях – работя ги с огромно желание, влагам цялата си енергия и никога не усещам умора.
Как се запознахте двамата с Месечков и как решихте да преподаваш в неговата школа?
Двамата се занимаваме с изкуство и това ни събра да направим нещо съвместно, което да е едновременно полезно и различно за хората (почитателите), които искат да станат част от изкуството. Той има като идея да предлага различни курсове в своята школа и след като разговаряхме с него, двамата решихме, че ще е интересно и различно да има и уроци по акробатика. Така решихме да опитаме.
Разкажи ни малко повече за самата идея на курсовете? Ако някой от обучаваните реши да се занимава професионално?
Първо ще започна с това курсовете да помогнат на всеки да има едно спокойно и хармонично тяло. Въздушната акробатика помага много за развитието на добрата концентрация, давайки и добра силова подготовка. Чрез акробатика човек придава красота и ефектност на дадено изпълнение. Тези от обучаващите се, които имат данни и желаят, могат да се развиват и професионално с много по-концентрирани тренировки. Курсът, който ще водя, е нещо различно и внася разнообразие сред многото фитнес предложения днес. С това се надяваме и мислим, че ще успеем да грабнем интереса на желаещите да спортуват.
Ти беше в екип, който направи нещо трудно да се опише с думи – вътреутробната операция на бебе. Какво беше чувството?
Почувствах душевно и професионално удовлетворение, разбира се. Като анестизиологична сестра аз съм част от екип, който е участвал в много други уникални сами по себе си операции и тази беше една от тях. Добрият край е щастлив за всички ни.
Това е Леонсия – лъвица в живота и на манежа, която постоянно прескача от едната професия в другата в другата и се старае винаги да дава всичко от себе си. Със сърце и душа тя е там, където може и трябва. “Това е най-борбеният човек, когото познаваме – тя никога не се предава! Винаги постига целите си, работи повече от един мъж и е най-добрата и уникална майка в света” – споделят нейните пораснали момчета. Попитахме ги да споделят нещо интересно от житейските си истории със свята майка и ето какво ни разказа по-разговорливия от тях: “Интересните случки са много, но например – веднъж бяхме на море тримата. Купихме си един огромен пояс за плуване. С брат ми си играехме с него в морето, а след това го дадохме на майка ни, понеже тя не може да плува. И тъкмо да се качи отгоре му, той се обърна и тя цамбурна цялата във водата. На нас ни беше много смешно, но оттогава не съм я виждал да влиза навътре във водата – само на плиткото, разбира се. Все още си спомняме с усмивка такива моменти.”
Текст: Диана Иванова-Николова
Фотографии Леонсия Докузова: Личен архив
Фотографии спектакъл Месечков: Александра Вали
