Създаването на материята и неизчерпаемата енергия на нулевата точка

Квантовият физик Насим Харамайн в интервюта на Бет Макдугъл и Обри Маркъс:

Изключително съществена част от статията (спомената по-горе) е, че ние започваме изчисленията като описваме полето на Планк – флуктуацията на пространство-времето в квантовия мащаб навътре в атома, който като плазма на Планк е милиарди пъти по-малък от атома. Разглеждаме плазмата като силно йонизирана газ, съставен от протони, електрони, неутрони и т.н., но представете си плазма, която е изградена вместо това от осцилатори на Планк, които действат като свръхфлуид в структурата на пространството. Това означава, че пространство-времето на квантово ниво действа като пулсираща плазмена течност в целия вакуум на пространството – от галактическия вакуум до този на Планк, или квантовия вакуум.

Бет Макдугъл: Четох някъде, че частицата на Планк спрямо една човешка клетка като размер е колкото човешка клетка спрямо цялата Вселена, нали така?

Насим: Точно така. На практика твърдя, че космическото пространството не е празно. Атомът се състои от 99,99999% пространство, а частта, която не е пространство, е електромагнитно или електростатично поле. Да си мислим, че пространството е пълно е някак странно, но дори в момента текат електромагнитни вълни между нас: радиовълни, ултравиолетови, инфрачервени… всички видове електромагнитни колебания, включително фоново лъчение от Галактиката, от Вселената. Имам предвид всякакви неща. Може да си ги представите като все по-къси, и по-къси, и по-къси дължини на вълната на електромагнитната флуктуация, която в крайна сметка се оказва дължина на вълната, в която фотонът преминава през себе си със скоростта на светлината. То е все едно фотон се движи със скоростта на светлината, а времето, необходимо за пресичане на собствения му диаметър, е фундаменталната граница, ако приемем, че скоростта на светлината е максималната – нещо, което не мислим. Пикселът за нашата видима Вселена се определя от тази скорост, която всъщност представлява фотон, преминаващ през себе си с тази скорост. Пространство-времето в квантовия свят обаче е като флуктуиращо море от енергия и точно това показах през годините, а сега стигнах до пълното решение, обединяващо физиката. Показах, че материалният свят всъщност възниква от това море. Имаме нужда от това единно поле, за да получим разширяващата се сила в нашата Вселена (наричана тъмна енергия) на космологично ниво, която я ускорява​​. Не можахме да минем без него и това, което открих, е, че всъщност то е източникът на целия материален свят. Има функции там, има острови от кохерентности, от които материята се утаява – буквално се оформя материята.

Това поле е открито от Макс Планк, докато той пише уравненията си. Законът на Планк има малка част, която е била премахната от основите на физиката. Тя описва именно това нещо. Уравнението дава, че при еди-каква-си температура получаваме еди-какво-си количество енергия от осцилатора, така че имаме цял спектър. Когато решаваме фундаменталното уравнение – отървало се от проблема с ултравиолетовата катастрофа, даващо правилния отговор за ултравиолетовото излъчване, ще видим част, която ни казва, че на нашата графика нула по Калвин е основното състояние на електромагнитното поле, когато би трябвало да има нулево излъчване. Сериозен студ, нищо не би трябвало да се движи. Не трябва да има термично възбуждане, не трябва да има енергия. Въпреки това уравнението, което дава всички правилни отговори за останалите неща, казва, че при нула по Калвин има безкрайно количество енергия – уравнението клони към безкрайност там. Това означава, че основното състояние на електромагнитното поле е пълно с енергия. Когато Макс Планк открива това, той го нарича Енергия на нулевата точка по Калвин. Тази част от уравнението е практически премахната от обръщение. Не се преподава ясно. Преподава се неправилно, защото хората смятат, че идва от принципа на неопределеност, което не е така. Самият принцип на неопределеност идва от наличието на енергия в нулевата точка. Какво се случва, когато премахнем тази част? Уравнението ни описва осцилатор без източник. Трябва да подадем енергия към осцилатора, за да може той да продължи въртенето си.

(връщане назад | следва продължение ТУК)