ЦВЕТОВИ СИМВОЛИКИ – трикольорът, мартеницата
For English version click HERE.
Материалът е включен в изданието “Цветове от аурата на България”
~ ~ ~
ТРИКОЛЬОРЪТ
бяло — зелено — червено
Могат да се срещнат твърде много разкази и трактовки за символиката на трибагреника ни, а още повече за мартеницата. Тук се спираме на езотеричния поглед с дух на легенда, който дават откъсите по-долу от неизвестен нам автор, с когото обаче сме напълно съгласни. А когато погледнем в светлината на такова едно разбиране, ще видим, че българският трибагреник се оказва уникален в света с подредбата си по правилата на Божествената хармония: Материя (долу), Душа (среда), Божествен Дух (най-горе).
Бялата светлина се разлага на седем основни цвята – тя съдържа всичките тях в себе си. Хармоничното сливане на цветовете от дъгата в бялата светлина символизира Божествения свят и е краят на дъгата, тоест краят на човешката еволюция. Средата на дъгата се заема от зеления цвят – символ на пролетта и вечно възраждащия се живот в природата и човешката душа. Тя символизира и самия човек като умствено същество. В другия край на светлинния спектър е червеният цвят – червен, като кръвта на човека и всяка жива плът, условно казано. Цветът с най-голяма дължина на вълната във видимия за човека спектър. Символизира живота на плътта, физическото тяло и материалния свят като цяло.
По време на освобождението ни от турско робство, през 1877 Стиляна Параскевова ушива знамето на част от българското опълчение, станало прототип за националния ни флаг впоследствие, и пита баща си защо цветовете трябва да бъдат разположени по този начин. Той й разяснява, че понеже душата на човека е “средина” – един вид посредник между духа и биологичното тяло, което обитава, то и зеленият цвят трябва да бъде разположен в средата между белия и червения. Освен това бялото трябва да бъде отгоре, както чистият Божествен дух е над всички и обхваща в себе си всичко и всички. Цветовете трябва да бъдат разположени според древните правила, та като гледа българското знаме, българинът да вижда душата си положена в зеления му цвят, кръвта си и рода си в червения цвят и Божествения Дух, който го ръководи през съдбата му, в белия цвят.
__________
МАРТЕНИЦАТА
Дълбоко символен и характерен е празникът на българската мартеница.* Подарява се през март с настъпването на пролетта, т.е. с възкръсването на природата за нов живот. Състои се от две части – бял и червен пискюл, съединени помежду си с връвчица, оплетена от бели и червени конци. Белият и червеният цвят са символ съответно на духовните и материалните енергии. Връвчицата между тях е много важен детайл, който показва, че енергиите на материалния и духовния свят са съединени. Свързващото звено, “средината”, е човешката душа и се символизира от самия човек, който е окичен с мартеницата. **
* Запазен е тук-там и извън грниците на днешна България, в следствие на наше етническо присъствие.
** Интересно е да се отбележи във връзка с мартеницата, че същата цветова символика се наблюдава и в царствените атрибути на древен Египет. Короната на Горен Египет (асоцииран с божественото) е бяла, а на Долен Египет (земното) е червена. Когато се обединяват двете царства около 3 хиляди години преди Христа, короната става съчетание от двете, като червената е в основата, а бялата се показва над нея. От божествата на Египет бог Хор също е изобразяван с двойната корона на Египет (или със слънчев диск над главата) и се счита, че фараонските династии водят родоначалието си от него, затова пред името на фараона винаги е стояло и неговото име. В народната песен “Личенъ-денъ лестувичинъ-денъ” из “Веда Словена” пък мартеницата е наречена маринка на две места, както е в цитирания откъс:
Царе му мажку дете,
Та та чека сега малу,
Сега малу три нидели.
Варзала му стара майка
Варзала му на роката
Варзала му белу сукну,
Белу сукну и царвену,
Белу сукну маринка.
Бог Хор с двойната корона
Създателят на общобългарската легия “БОЛГАРИ”[1] Емил Андреев дава интересна интерпретация на вложения в думата “маринка” смисъл, ползвайки древното значение на съставящите я срички, а именно:
ма – раждам
(от там “мама, майка”, което е много подобно като звучене и на други езици)
ар – човек, мъж, умственото начало
ин – материя|Земята
ка – душа|божествената жизнена енергия у нас.
Така, заключава той, вложеният смисъл на закичването с мартеница е пожеланието към роденото в земното лоно същество да намери пътя към душата си и да се превърне в Хор, тоест в Христос на Земята – духовният властник. / От Редактора
__________________
[1] Наименованието е абревиатура и затова се изписва с главни букви.
