Home FREE VISION МЕДИЯ ВИДЕОБОКС БЪЛГАРИЯ Древнобългарската монархическа традиция

Древнобългарската монархическа традиция

0

Материалът е публикуван в сп. “Ентусиаст” 3/2009
Видео: Ария из фолклора на България – еп. 3, ч. 3
Фотографии: www.bagatur.bg и др.

“Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел…”
~ Старобългарски каменен надпис

Да се опише българската монархическа традиция е задача непосилна, защото това означава да се разкаже историята на българските държави, съществували на два континента и в продължение на близо 3 000 години. От тях само 60 години (1946-2005г.) в сегашна България има републиканска форма на управление – с всичките условности на нейната правомерност. А старобългарските каменни надписи гордо свидетелстват, че “канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел”, наричат “Пресиян от Бога владетел на многото българи…” или описват действията на канасюбиги Крум в защита на неговия “саракт” (държавна територия).

Но да мислим, че това е монархическата ни традиция – само в периода VІІ – Х в.сл.Хр. – ще сбъркаме. След появата на новите изследвания на историка Петър Добрев, стана ясно: първо, че прародината ни е известната в древността – Бал(г)хара (в териториите на съвременен Афганистан, Пакистан, Иран, Таджикистан), и второ, българите се оказаха народ, принадлежащ към индоевропейската (арийската) етно-културна и езикова общност.[1] Това ни сроди с великите стари цивилизации от Шумер и Египет, през Вавилон и Персия до Индия. Нещо повече – монархическата (или държавната) ни традиция се оказа колкото древна, толкова и устойчива през вековете.

Още старите индийски свещени текстове (като например “Махабхарата”, датирана между Х-VІІІ в.пр.Хр.) говорят за Царя на българите Кардама.[2] (Виж да се споменава и в “Родословието на човека” от Ани Безант, Пета раса – б.ред.) Дори в ІХ в.сл.Хр., вече в Дунавска България, виждаме владетел със същото име – Кардам (777-803г.)[3], предшественик на канасюбиги Крум. Ако отворим “Рамаяна” ще забележим с почуда, че името на индийския Бог на съкровищата Кубера, се повтаря в името на брата на кан Аспарух – Кубер, който първо се заселва в Панония през VІІ в.сл.Хр., а после с народа си се премества в днешна Македония, където създава държава и дори се опитва да превземе Солун. (Почти два века по-късно канасюбиги Крум, с мощен военен удар по долината на река Струма, разбива византийските гарнизони и обединява двете български държави, създадени от братята Кубер и Аспарух, в едно общо Отечество.) Това е учудващо устойчива царска именна традиция – да не забравяме, че първородният син и престолонаследник на НВ Цар Симеон ІІ също се казва Кардам и това не е случайно.

В древноиндийските хроники на болхи(ки)те и тяхната царска династия е отделено почетно място. Столицата им е свещеният град Балх (съществуващ и досега в Афганистан), династията им е считана за изключително благородна, а синът на техния легендарен цар Кардама се преселва в Индия, където създава ново царство и династия – Кардамитите, които дори носят титла за Цар – Балхара, по името на земята, от която са се преселили.

Balh
Крепостните стени на Балх, Афганистан

Древната българска прародина Бал(г)хара просъществува до завладяването й от персите, впоследствие от Александър Македонски и става известна в Европа с гръцкото име Бактрия. Нещо повече, Александър се жени за бактрийската принцеса Роксана (или Рошана, което име и досега се среща в тези райони), за да узакони с този династичен брак властта си над Азия, древните народи на която с право го считат за варварин. Следователно, действително царските династии на древна Балгхара са били считани за изключително високопоставени и древни. Родството с тях е имало изключително символично значение. Ако се отклоним за момент, нашето народностно име “българи” идва от “бълг” (“балг”) – висок, издигнат, високопоставен, и “арии” (айрия) – благородник, аристократ, и е преведено от д-р Петър Добрев като “най-знатните благородници” или “високи”, “издигнати”, “аристократи”. Интересното е, че ние сега не подозираме за това, но древните народи отлично са знаели свещения и благороден произход на българските царски династии и техния “от Бога даден” народ.

Впоследствие, поради нашествието на хуните в Бал(г)хара през 153г. сл.Хр., започват български преселения към Кавказ, където през 165г. легендарният от “Именника на българските канове” Авитохол[4] създава първата българска държава в Европа, която по време на разцвета й през VІІ век при кан Кубрат, вече е наричана от византийските хронисти “Старата Велика България”. След смъртта на кан Кубрат, неговите синове създават още три държави – цитираните по-горе на Кубер и Аспарух, както и Волжко-Камска България на кан Котраг, просъществувала до ХV век с името България. Вероятно петият брат е Алцек, който преминавайки през Панония и Бавария се заселва с народа си в Италия, където и досега има област Булгаро. (Най-големият брат Батбаян има по-нещастна съдба – останал да управлява Кавказка България след баща си Кубрат, той е подчинен от хазарите след жестока война.) Неслучайно старите историци говорят за българските “империи” и пишат с възхищение за българите като “държавнотворчески” народ. И как не! Виждаме, че нашите предци са създали пет държави с името България в Азия и Европа, в една от които имаме честта да живеем ние. Да припомним, че българската държава е и единствената в Европа, която е запазила непроменено името си досега.

Но къде можем да търсим обяснението на хилядолетната устойчивост на българското име и народ? Имали сме и дълги периоди на чуждо владичество, но винаги сме възкръсвали с гордото си име за нов живот. Според мен – отговорът е в монархическата традиция, производна от монотеистичната религия на българите.

За да разберем това, трябва да се обърнем към древната история. Счита се, че цивилизацията в сегашния й вид като общество и държава се е появила в древен Шумер. Там действително е имало всички съвременни институции, които и ние познаваме, като започнем от държавен апарат и войска и стигнем до училища, болници, съдилища, нотариуси, та дори инспектори по корабоплаването. Да не говорим за културните постижения на шумерите като писменост, математика, поезия, астрономия, скулптура, живопис. Нещо повече – всички следващи по време народи като хети, вавилонци, асирийци, хурити (или хари), перси… възприемат шумерските постижения наготово във всичките им обществени и културни аспекти и ги запазват и доразвиват. А някои историци твърдят, че харите (споменатите в Библията като хурити) са точно арийците към чиято етно-културна и езикова общност принадлежим.

Характерно за всички тези древни народи, в чието число като наследници на (х)ариите сме и ние българите, е пряката връзка между Бог и Цар, слизането на Божественото на Земята чрез посредничеството на Богопомазания и посветен в религиозните мистерии владетел. Древните историци пишат, че първите държави се управляват от Богове, после от полубогове и накрая от хора, но задължително получили Божието благоволение. Това се отнася и до древен Египет, и древен Шумер, и древен Китай и всички останали стари държави. Според Махабхарата Царят на българите е първият от всички земни Царе, който “получил царството си на Земята при своето раждане”. Или – Божественият (Небесният) план е пренесен на Земята от владетелите, жреците и аристокрацията. Това е елитът, препредаващ Божествените послания, познания и опит на своите народи.

ghun
« 1 на 4 »

Българите са типичен пример. Начело им винаги стои владетел – канасюбиги (преведено от Емил Живков, чрез съпоставка с латински, като “мъдър владетел”) “…от Бога поставен”. Той задължително е от благороден царски род, наричан на старобългарски “вихтун” (предопределен). Първородният му син и престолонаследникът се нарича канартикин, а вторият син – боила таркан (главен държавен съдия). Властта на владетеля се предава по наследство, защото той и родът му притежава божествената енергия “Оренда”, но ако я загуби, не може да бъде вече владетел. Някои канове са сваляни при военна загуба, кризисни ситуации, с които не могат да се справят, или заболяване – които неудачи доказват оттеглянето на Божественото от тях. (Затова е убит от аристокрацията и канасюбиги Крум, въпреки предишните си бляскави военни успехи.) Българският владетел е върховен господар и жрец, той издава закони, дава и отнема звания, длъжности и титли. Обявява война и сключва мир. При българите има четири съсловия, както при индийските арийци има четири касти (брахмани, кшатрии, вайшии, шудри). При българите това са боилите – висшата аристокрация, багаините – средното воинско и административно съсловие, колобрите – жреческо съсловие и обикновените българи. Разликата при българите е, че това са отворени съсловия, а не касти. Преминаването между тях става по благоволение на канасюбиги, но след прояви на войнска доблест, военни, дипломатически и административни успехи.

Освен това българите никога нe са прилагали робството и феодалната зависимост. Всички те независимо от съсловието си са били свободни хора, носещи оръжие и участващи във войската. Дори завладените чужди народи са преселвани по границите на саракта, за да изберат сами дали да се присъединят към враговете на държавата или да я защитават с оръжие, при което са получавали същите воински и административни титли за проявената доблест, каквито имат и българите, същите права и задължения. Така те постепенно се интегрират в държавата и я приемат за свое Отечество. България е била известна и с ниските си данъци. А византийски автори пишат, че докато българите почитали най-много добродетелите “справедливост и законност”, “градовете и народите се присъединявали към тях доброволно”.

Първият заместник на канасюбиги и съвладетел е кавханът. Ичиргу боилът е пръв дипломат и командва столичния гарнизон. Кана боила колобъра – пръв жрец (след канасюбиги). Тарканите са управители и съдии (боритаркани, зератаркани, олгутаркани, жупантаркани); срещат се още бан, жупан, чигот, сабчи, кабчи, копан, книн, маготин и т.н. Общо са съхранени над 40 древнобългарски титли и звания. Ако се направят по-задълбочени езикови изследвания, може да се окаже, че повечето от българските титли са пряко производни от “Бог”. (“Бага” като производно от индийската дума за Бог “Бхага”). Например багатур може да се преведе като “Божи меч”. А има още и юк багаин, бири багаин, сетит багаин, ичиргу багаин, багатур багаин и т.н. Това би могло да бъде доказателство, че българската аристократична йерархия е построена като копие на небесната йерархия. Божието царство на Небето е пренесено в йерархичната структура на държавната администрация, начело с Владетеля (като Божи пратеник на Земята). Имената на древните български владетели са пълни със символика. Така Авитохол е “син на сърната” (сърната е един от символите на космичното), другият легендарен родоначалник “Зиези, от който са българите”[5] в превод на новобългарски означава “издигнат духом, просветлен”…

Още два факта в заключение – древната ни прародина Бал(г)хара е наричана страната на “хилядата градове”, а запазените над 40 титли свидетелстват за силно развито държавно устройство. Такива държави обикновено са империи, а градският начин на живот и особено силно развитото стопанство с процъфтяваща търговия, занаяти и земеделие във всички български държави дават правото на д-р Добрев да говори за чудото на “българската цивилизация”.

Тази държавна структура се повтаря със забележителна устойчивост в Бал(г)хара, кавказката Стара Велика България, Волго-Камска и Дунавска България. Всички създадени български държави независимо от времето и мястото на съществуването им се славят с военните си успехи, свободолюбието, богатите градове и силно развитото си стопанство.

Така че са прави авторите, говорещи за българина и България като за “вечния пилигрим” (Теодор Траянов) или “Бог и България – единство в двойна плът” (Пенчо Славейков). А плахите догадки за богоизбраност на нашия народ ще намират все повече и повече потвърждения в историческите факти. Все пак наравно с евреите, дори и като историческо време, ние сме вторият монотеистичен народ в световната история. А може би и първият.

И както добре го е казал канасюбиги Пресиян в каменния си надпис от 837г.: “Който търси истината, Бог вижда! И който лъже, Бог вижда!”

Автор: АЛЕКСАНДЪР ДОЛЕВ

________________________

[1] Нека не се бърка с тезите на Хитлер за арийска раса, каквато всъщност няма. Съвременните и древните народи на Европа, Индия, Иран, Афганистан, Пакистан са сродни по езикови, културни, етнически и цивилизационни характеристики, които доказват общ произход в далечното минало. – Б.а.
[2] Българите са наричани тогава от индийците болхи(ки). – Б.а.
[3] Навсякъде в текста използвам датировките на управлението на българските владетели, както д-р Петър Добрев ги е разкрил в книгата си “Царственик на българското достолепие”. – Б.а.
[4] Авитохол погрешно е считан от някои историци за Атила. Всъщност името му е чисто българско и д-р Петър Добрев го превежда като “син на кошутата”. – Б.а.
[5] Анонимен латински хронограф от 354 г. – Б.а.

14-kentavr
« 2 на 5 »

Любопитни амулети на прабългарска школа за оцеляване БагаТур

Амулет Любов
Прабългарите са вярвали, че вълкът е символ както на сила, власт и ум, така и на любов и сплотеност. Безмълвно тези хищници са се разбирали и са били един до друг независимо от това дали съдбата е благосклонна към тях или не. Те остават заедно дори и след смъртта си. Българите са вярвали, че тази сплотеност и вярност при алфа-водачите в глутницата е истинска любов.

Амулет Вяра
В оригинал амулетът представлява бронзова фигурка намерена при разкопките в Преслав. По нашите земи са открити над 20 разновидности на българския кентавър. Това е символ за вяра в силата и затова, че всеки я притежава. Всеки може да постигне всичко, ако повярва в себе си ! Самото изображение представлява кон, язден от глава, която всъщност представлява съзнанието на човека. (В митологиите Кентавърът символизира Трета коренна раса, преходът от животинското към човешкото царство – надмогващото животното в себе си умствено начало. – Б.ред.

Амулет Обединение
Амулетът в оригинал представлява апликация украсявала златна кана – част от прабългарско съкровище. На сцената е изобразен цар с броня и корона, обърнат рязко назад той се цели с рефлексния си лък във връхлитащия го звяр. Царят язди митично същество с тяло на крилат грифон и глава на възрастен мъж също с корона. Впуснали се битка тяхната победа е сигурна, благодарение на обединението им.

Амулет Могъщество
Грифонът е приказно същество с тяло на лъв, а глава и криле на орел. Създанието обединява с себе си силата на двата най-страшни хищника – лъва и орела, господарите на небето и земята. В древността те са символизирали могъщество и смелост. Знакът на най-смелите и безстрашни воини.

Амулет Владетелят
Мадарският конник представлява изсечен в скалите барелеф на 23 метра височина. Смята се, че е създаден по времето на Кан Тервел. Обявен е за глобален символ на България. Изобразява владетел – символ на мошта на българските канове и багатури. Конникът, който пробожда лъв е изобразен в реални размери. Пред него има летящ орел, а зад него тича вярното му вълчо куче.

КОМЕНТАРИ

Ако имаш какво да кажеш по темата - тук е мястото :)