На Гергьовден ПРЕБОРИ ЗМЕЯ в СЕБЕ СИ ;)
Курбан или корбан – както и да ни посочи някой, че е правилно да го изпишем, реалността ще е една. Чувстваме, че трябва някой или нещо да омилостивим, за да си измолим здраве, плодородие и благосклонност за закрила от беди, като споделим от себе си жертвен дар за всички. Най-често търсим този ритуал, когато наш близък е пострадал и по чудо е оцелял – за да благодарим. Или пък е неизлечимо болен и ни се иска това да се промени… Когато са надвиснали или вече са взели своя пай природни бедствия и катаклизми… И ето, че във века на квантовата физика, космическите полети, компютрите и смартфоните човекът все още няма сигурност какво е нужно да направи, за да се защити в бита и оцеляването си. Няма как за миг дори да се замисли що за дар е да пренесеш чужд живот и кръв в жертва, за да добруваш ти самият (или близкият). Няма как да му хрумне въобще поне да провери откъде идва практиката с жертвоприноса, въпреки че може би по цял ден иначе виси “на линия”… Има ли беди – така се прави. Точка. А и да няма – установили са се празници, които си заслужава да подчертаем по традиционния им начин. Така е то, от това няма как да се избяга. Засега поне… Но след като претендираме да сме по-напред във знанията си от прабаба ни, би било добре поне да се опитаме да вникнем в смисъла на някоя традиция и да преценим дали е изиграла ролята си или има още хляб в нея, за да я прилагаме. Тогава къде ни отвежда търсенето на смисъла в курбана?
Вярваме или не вярваме, някога в древността причастното животно е било тотем – символ на божествените сили – и докато го ядем, сме смятали, че се доближаваме повече до Висшето. За съзнанието на първичното човечество – на нашите предци – тотемът е Покровителят и Божественият извор. Ядем животното и се съпричастяваме с Божественото. Е, поне за малко явно сме повдигали някакси съзнанието си. Тези практики още по-властно влизат в битието на човечеството от Стария завет, където много точно са описания най-различни кръвни жертви, принасяни от древните юдеи. Дори думата “холокост”, която употребяваме за изтреблението на евреите в нацистките концлагери всъщност обозначава древноюдейската жертва “всесъжение” или “всеизгаряне” – когато жертвеното животно напълно се поглъща от свещения огън на храма и димът се издига до Бога. Без да навлизаме в подробности, защото и теологията не е лека наука, можем да прескочим в настоящето и да се спрем върху това, което Християнството като култура извежда и внася в света. “Хлябът и виното” в новозаветието са преобратени в “тяло и кръв Господни” като нова формула за връзка и съпричастност с Бога. Отново външна, защото такова е нивото на човека, но поне ясно е посочено, че смисълът е по-дълбок – хлябът и виното са Новият завет, тоест Новото Учение. Учението на Любовта, обезоръжаващо довчерашната Правда с ясната повеля “милост искам, а не жертва”. Вече не е на преден план това да отмъщаваш, а да се научиш да прощаваш и да се сдобряваш. Вече е важно не да отвръщаш първосигнално на агресията и атаката, а това да търсиш пътища да ги облагородяваш. Не да заклеймяваш фанатично всеки чужд за враг, а да намираш и с противника допирни точки за съвместна работа. Не просто да възмездиш сгрешилия, а да му подадеш ръка… И така нататък.
Впрочем, като вид отзвук на някогашното съзнание, любителите на традиционните кунг-фу филми сигурно са забелязали централната роля на отмъщението в обичайната сюжетна линия. Определено и в западните екшъни най-често е така, но при китайските много си личи изповядваната ценност, защото героят буквално се измъчва в морална отговорност, ако не успява тотално да унищожи злодея. Справедливото кръвно отмъщение е ключово за тези филми. И няма средно положение. Това е Правдата – съвсем нагледно. Но за наша радост, ценностите днес поне малко вече се променят. Трапезата ни по традиционни празници все още не е в това число, но е добро начало за започнем да си даваме по-ясна сметка какво точно и защо го правим. Днес сякаш вече не е достатъчно да сме станали по-добродетелни, обичливи и прощаващи – време е да бъдем и по-знаещи, за да грешим по-малко 
Време е да вникваме и осъзнаваме… Накратко: “Бог е Дух и с Дух и истина иска да му се покланяме…” Така, че за поредния Гергьовден, вместо да правим с чужда пита помен като отнемаме живот в името на някакво неопределено лично или обществено добруване, по-добре да обърнем погледа към себе си и да преосмислим какво от битието там можем да пожертваме – дали някаква спъваща ни довчерашна привичка, дали крив поглед, ядна мисъл, подтик да се заядем и т.н. – ясно е къде има да се върши тепърва същностната работа… Защото, както заключава именитият психоаналитик Карл Юнг: “Ако не осъзнаем какво се случва вътре в нас, то извън нас ще ни се струва, че това е съдба.”
Подготвил: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
Снимка: Светла Михалева
